Оплетен, понеже тръгнахме към Гокьо, пък се озовах на Кала Патар, а после до Гокьо не стигнах.... Както писах в темата за последното мотаене - тръгнахме си по план от Намче към Лундгенг, откъдето трябваше да минем през превала Ренджо Ла до Гокьо. Заради циклона Худхуд водачите прецениха (или се презастраховаха момчетата, защото няколко групи все пак тръгнаха), че не бива да се пробваме и се върнахме в Намче.
От там тръгнахме към EBC, с идеята да стигнем Гокьо през Чо Ла и да се върнем по долината директно в Намче. Това второто се получи, но без мое участие. Аз абдикирах в Джонгла заради стомашни неприятности и за трети път се озовах в Намче. После по обратния път към Лукла.
Ето една карта за онагледяване. Лунгденг (4350, на някои места го пишат Lumde), където ни застигна циклона, се намира между Thame и Renjo La:
п.с. Всеки ме пита за цената, бях с агенция и сумата в крайна сметка не беше малка, но не се оплаквам. Напротив. Следващия път вероятно ще отида отново с тяхно съдействие, но ще си организирам малко по-различно нещата. В общи линии вече знам от какво имам нужда и какво мога да скипна от цялото удоволствие. В интерес на истината най-трудно ми беше да преглътна идеята, че някой друг ми носи багажа и че ми се мотаят двама водачи в краката. През живота си не бях ходила някъде с водачи, за носачи пък да не говорим. Странно преживяване беше, но се свиква.
О, на третия ден, като пръднах и ми потекоха водите по краката. И се почна една голеада. Тая с мен опяваше как съм могъл да се насера, а после и чистех тоалетната чиния, понеже се тръшна от дрисъка и тя! Посъветваха ме да не ям месо. Принципно там имало по аптеките някакви прахчета, които били много добри. Обаче за няколко дена, като се сменят по 3-4 климата, аз лично съм тръгвал от 1000 метра до 5000, самата храна и тя влияе и става мазало. Между другото декември е прекрасен за трекове, понеже е много чист, нищо че пишат октомври и ноември, като най-добри. Нагоре става студено, но при трекове с лоджи няма проблем. Облаци ако има, свършват до 3000 м. Другият път, ако има друг път, знае ли човек, отивам сам.
Сря Ное 05, 2014 11:01 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2491
Е не
аз издържах две седмици преди да ме тръшне и не беше чак толкова зло, колкото го описваш. Но беше адски обезводняващо и понеже 2-3 дена не можех да ям - нямах и сили. Та в името на общото благо, реших че няма смисъл да пълзя в това състояние към Чо Ла и да ги бавя. Още се чудя дали не беше от височината - нямах главоболия, нямах проблеми със съня (напротив - спях си като пън), по-сериозни трудности с дишането усетих чак към Кала Патар... като нищо ме е треснала в стомаха, в допълнение към търчането от Намче нагоре - на третия ден от 3400 стигнахме 5500. Ама пък проклетото не се спря като слезнах, ами си ме държа до София. Квото - такова, да знаете че разтворимите електролити, които продават в Намче, са отвратителни на вкус, но все пак изправят на крака
Декември се оказа много популярен - сега били на мода Коледни трекове, с новогодишна нощ в Намче. Чак ми се прииска да скокна пак, ама няма да е тая нова година
Регистриран на: 29 Юни 2009 Мнения: 50 Местожителство: София
Носете си Имодиум, бе хора... Доказано действа почти безотказно ! Избягвайте месо, поне първата седмица и не търчете нагоре - колкото по-бавно, толкова по-далеко и по-високо. Следващия път ще знаете.
_________________ Където има воля има и път!
Пет Ное 07, 2014 1:20 pm
avatar
Регистриран на: 19 Яну 2012 Мнения: 47
Понякога и имодиума на помага. Аз да питам авторката на темата, колко пари и излезе билета с катарските линии? Между другото, като е имало дупка 14 часа между полетите, при положение, че сте с тая компания, би трябвало да ви се осигори спане в хотел, поне в Манама съм спал и ял и возил и през нощта разгледах центъра . Всъщност не спах, а разглеждах. Манама е столицата на Бахрейн и е едната от трите по-известни междинки за Катманду, наред с Дубай и Доха. Градът е не по-голям от Бургас и доста красив, поне през нощта. Всичко е напълно безплатно, а тия градове нощтно време са доста по-красиви, отколкото, като пекне.
Нед Ное 09, 2014 2:25 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2491
Първо - имодиум, лопедиум и смекта имаха краткотрайно и незадоволително действие. Месо не съм яла. Че се отърчахме, отърчахме се - грешка е, знам. Обаче така се стекоха нещата, че след като веднъж вече се върнахме от 4400 трябваше или да съкратим яко програмата, или да си дадем малко зор. Като цяло не бях съгласна с второто, но в името на мира се съгласих. И си го отнесох
Второ - около 1000лв, купен през юли. Хотел нямахме на отиване, защото имаше по-бързи връзки. Имаш право на нощувка само ако няма по-бърз възможен вариант, а при нас имаше 2 полета за Катманду преди нашия. На връщане престоя ни беше едва 8 часа, но имахме хотел. За съжаление в него прекарахме едва 3 часа, а разходка из нощна Доха не ми изглеждаше добра идея. То там дишах по-трудно, отколкото горе
Две от мацките все пак се разходиха набързо, били са атракция - две сами жени в 3 през нощта по улиците на Доха
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1587 Местожителство: Хасково
Браво, колега! Направила си това, което си искала. Разказът ти е убедителен, заради самоиронията и полезен, защото дава представа не само за планините, които всички обичаме, но и за пътя, с всичките му непредвидими неудоволствия.
Пожелавам ти да видиш и останалите планини, които сънуваме.....
Да попитам-ползвал ли е някой от групата ви това:
http://sawyer.com/products/sawyer-mini-filter/
и дали върши работа по непалските мръсни реки??Аз си го взех предимно за нашите планини-от реки езера или дъждовна вода-за всеки случай но при по-сериозни замърсители за които говори Люси дали важи??
Чет Ное 13, 2014 9:14 am
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2491
не сме го ползвали. Ползвахме таблетки и капки на Lifesystems, добра работа свършиха. Моите проблеми явно не са били от водата, защото още някой щеше да пострада. Възможно е да съм се отнесла и да съм забравила да пусна таблетката, обаче.
Не се сещам какво имаш предвид под по-големи замърсители, но се срещаха хора които си пиеха тамошната вода без пречистване и без проблеми. Тя не е чак толкова мръсна или заразена, просто има непознати за нас бактерии в нея. Предполагам, че ако поканя непалец да си пийне от тевно, и той може да сдаде багажа.
Е що са ви били двама водачи, че и и да носят ?
Вие не сте от тези де, но ужасно ме учудваха туристи помъкнали багаж, все едно са на околосветско пътешествие братче. Носача с раница 90 литра и той с 60 ... и това на трек с лоджи. Моите сметки показват, че с малко по-оптимизарана екипировка (без всичко да е мега-хипер-ултра лайт) 12-13кг багаж без храната и теглото на раницата са напълно достатъчни. Ама по тая тема и Жоро преди време добре го беше описал ... само къде при него е още по лайт
Инак не знам как беше при вас, но при нас се оказа, че можеш да береш сериозни ядове с TIMS/ACAP чекпойнтовете ако нямаш туземец със тебе. Гадовете си мислят, че ти си е бати скръндзата и едва ли не лично искаш да им правиш мръсно, като не наемаш водач или носач и откровено си се заяждат, като не видят такъв с тебе. На нас щяха да ни вземат документите понеже видиш влизаме в зона, от която теоретично можело пак да се качим нагоре ... демек с един пермит да влезем два пъти - пълна минавка. Трябваше да си дирим по телефона носачите, та те после се обясняваха. Късмет че имаха обхват. Та на теория може без придружител (карти, табели, книги, ГПС ... матрял бол), на практика обаче в ключови моменти може да се окаже много важно да имаш някакъв местен под ръка. Инак верно в 99% гида е излишен и само може да му се дивиш на опитите да бъде полезен. Това пак с уговорката, че става дума за по комерсиални трекове. За диви чукари и гори тилилейски не говорим.
Ааааада, та какво исках да кажа всъщност ... много готино и свежо си го описала Доста сходни емоции, макар и ние да бяхме на друг тип приключение и на съвсем друго място. Аз понеже не мога да пиша така само ще пльосна едни илядо снимки малко по късно
Интересно място е Непал, спор няма ... трябва да се види и има прекалено много за гледане, за да стане тая работа с едно ходене.
Чет Ное 27, 2014 6:38 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2491
Е пак ще ходим, какво да правим
Ние нали бяхме кифли с агенция - то водачи, то носачи, то чудеса... Моят багаж, който беше в носачите, беше 12-13кг. Някои от девойките бяха стигнали и минали 15 обаче. Водачите си носеха само личните неща в раниците. Честно казано - чувствах се като пълен идиот, че ми носят багажа. Не е за мен тая работа Да не говорим, че единия водач от време на време вдигаше някоя от раниците ни и цъкаше "heavy, heavy" - е кво хеви бе, то има-няма 5 кила с водата... то си ми беше и съвестно да товаря носачите с още, въпреки че ясно осъзнавам, че това им е работата
От друга страна - наличието на водачи по чекпойнтовете ни спести всякаква комуникация с военните (или каквито са там).
От съвсем друга пък скоро Непал искат да въвеждат забрана за трекери без водачи. То това се чува от доста време, но сега след историята на Анапурна отново са решили да го въвеждат. Дали ще стане не е много ясно, че при тях държавната машина скърца повече (много повече) и от нашата:
http://www.theguardian.com/world/2014/oct/21/nepal-mountain-rules-himalyan-hiking-disaster
Начи тя тая работа с принудителното наемане на водач не е нова и се дъвчи от няколко години (отначало беше само за соло-трекърите). Проблема като всичко, което прави от непалци е, че никой не гледа по далеч от носа си, прави се първосигнално и без замисъл за последствията или още по малко с оглеждане на алтернативи (ако предположим, че наистина има проблем за решаване). Разбира се основното което всички непалци виждат в това е повече $$$ за тях ... но акъла им е до там.
Всъщност един непалец не разбира, че основната идея особено на солотеркърите е именно да са сами и че иначе се губи смисъла. Не биха разбрали и защо искаш да си носиш сам багажа.
Те и още доста неща не разбират, но непалския мироглед е странно нещо и част от екзотиката ...
За драмата около Анапурна имам няколко статии в албума. Там спекулациите и мненията от всички страни вече станаха толкова много, че всичко си потъна в същия хаус от полемика и остана без последствия като драмата с шерпите началото на годината.
Но да си дойдем на думата ... ще използвам тази тема понеже и като заглавие съвсем си пасва и на нашето приключение ще пусна тука линка към албума с ужасно много снимки
Идеята се роди в един скучен зимен ден, в който си висях на ПЦто и се рових из разни форуми и блогове на туристи и попаднах на една тема на двама немци обиколили Анапурна с колела. После установих, че то това всъщност си е доста популярен маршрут и за mtb и бая народ вече го е правил ... по черните пътища, XC стил, повечето с твърдаци. И както си планирах лятото да ходя с байка в алпите изведнъж плана се смени на ноември в Непал Започна се едно грандиозно събиране на информация и кроене на маршрут. Понеже класическото маане по черния път не е в нашия стил започнах да ровя за алтернативните фрийрай и AM маршрути по трекърските пътеки ... добавихме и качването до езерото Тиличо и въобще се заформи едно грандиозно приключение с две качвания над 5000м и с доста моменти на неизвестност и пътеки , къде не беше ясно дали някой някога е минавал с байк.
Иииии точно една седмица преди да идем некъв гаден циклон е*а мамата на целия план Прохода беше затрупан. Загинаха хора. Всичко над 4000м беше вече абсурдно за каране. До Тиличо и пеша не можеше да се иде. Започна се едно трескаво прекрояване и мислене за план Б. Криво ляво го скалъпихме. Опциите бяха или да се кара от двете страни на прохода (първо до Мананг и после от другата до Муктинат) без да се мине самия проход ... тази опция беше доста тежка от към логистика и предполагаше бързане без резервни дни, много возене с джипове. Остана другата ... само Мустанг, където да има време да се помотаме и поразузнаем повечко и за финал прибиране през Пуунхил до Покара. Като отидохме на място все още всичко беше висящо. Проверихме пак каква е ситуацията на прохода, но положението с адекватна информация там е трагично. Мненията варираха от ... мъ разбира се, че може да се мине дори с колело до там тепърва още вадят умрели от снега. В крайна сметка и двете се оказаха верни, но към момента ние решихме все пак да си останем на план Б и да не геройстваме. Затова си отпрашихме към Мустанг където се развива и цялото действие на приключението. Беше със сигурност интересно дори и така. Уви част от маршрута хитч не ставаше за колело, но пък тая която ставаше беше забавна, а другата си беше просто красив трек, на който си носихме и колелата на гръб (т.е. носихме повече от носачите )
Съжалявам, че не видях долината на Мананг и Тиличо и че така и не се качих над 4000м ... но времето ще покаже дали някой ден ще има епизод 2 и дали ще е с колела.
Пет Ное 28, 2014 12:11 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2491
А колко ви излезе "входа" в Мустанг, че официалната тарифа е $500 за пермит за 10 дена (за upper Mustang става дума).
А за скубането на чужденците не ми се и говори. Стигат до там да оскубват контактите от стаите, че да не си зареждаш телефона без да платиш. И всякакви други опити за цакане на дребно и едро. Някак чувството да гледат на теб като на касичка не е много приятно, но пък от друга страна западняците си плащат и не им пречи особено
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Всъщност не спах, а разглеждах. Манама е столицата на Бахрейн и е едната от трите по-известни междинки за Катманду, наред с Дубай и Доха. Градът е не по-голям от Бургас и доста красив, поне през нощта. Всичко е напълно безплатно, а тия градове нощтно време са доста по-красиви, отколкото, като пекне.
но при по-сериозни замърсители за които говори Люси дали важи??
Да не говорим, че единия водач от време на време вдигаше някоя от раниците ни и цъкаше "heavy, heavy" - е кво хеви бе, то има-няма 5 кила с водата... то си ми беше и съвестно да товаря носачите с още, въпреки че ясно осъзнавам, че това им е работата 
Прохода беше затрупан. Загинаха хора. Всичко над 4000м беше вече абсурдно за каране. До Тиличо и пеша не можеше да се иде. Започна се едно трескаво прекрояване и мислене за план Б. Криво ляво го скалъпихме. Опциите бяха или да се кара от двете страни на прохода (първо до Мананг и после от другата до Муктинат) без да се мине самия проход ... тази опция беше доста тежка от към логистика и предполагаше бързане без резервни дни, много возене с джипове. Остана другата ... само Мустанг, където да има време да се помотаме и поразузнаем повечко и за финал прибиране през Пуунхил до Покара. Като отидохме на място все още всичко беше висящо. Проверихме пак каква е ситуацията на прохода, но положението с адекватна информация там е трагично. Мненията варираха от ... мъ разбира се, че може да се мине дори с колело до там тепърва още вадят умрели от снега. В крайна сметка и двете се оказаха верни, но към момента ние решихме все пак да си останем на план Б и да не геройстваме. Затова си отпрашихме към Мустанг където се развива и цялото действие на приключението. Беше със сигурност интересно дори и така. Уви част от маршрута хитч не ставаше за колело, но пък тая която ставаше беше забавна, а другата си беше просто красив трек, на който си носихме и колелата на гръб (т.е. носихме повече от носачите 
