Някъде там, далеч от оживление и суматоха, съществуват места, до които човек докоснал се веднъж, в него остава завинаги частица от тях. Районът на язовир Боровица в Родопите и махаличките рахвърляни небрежно по хребетите на планината са част от тях. Диви и недокоснати от модерният начин на живот, съхранили в себе си онези малки неща, които отдавна са изчезнали от модерното ни ежедневие.
По работа, след дълго проучване и плануване на фото прехода се запътих натам.
В село Ночево животът бе напълно спрял. Отдалечени от модернизацията, хората изглеждаха спокойни, макар и прегърбени от работа и труден бит. Всичко, което големият град предлага като даденост не съществува тук.
Насочих се в ранното утро към Шарапаните - скални ниши по скалите източно от селото и запустелите постройки на кметството там, изглеждащи непристъпни на пръв поглед.
Колкото повече приближавах скалните ниши, толкова повече препятствия, тръни и къпини срещах по едва личащата пътечка.
Жегата стана непоносима, докато се катерех по скалите! Скални ниши има и на отсрещната страна.
Пренесох се и на отсрещният склон, където редицата Скални ниши ме гледаха страховито!
Поснимах достатъчно и се запътих към автомобила и село Комунига, от което да навляза в откъснатият район на планината, с десетки махали накацали по склоновете, стада пасящи на воля и тишина, незапомнена тишина.
Тук вече отчетох огромната грешка, която направих за да бързам. Не си бях взел храна, освен половин хляб и четири ябълки. Сутрешните задръствания в Пловдив и Асеновград ме подведоха да реша, че ще пазарувам по-натам..... Прободоха ме панически мисли. Сам в планината, два дни, почти без храна. Все още не знаех, че надеждите които таях, че в махаличките ще има магазинчета, ще си останат тук, с тази красива гледка към село Комунига и пасищата наоколо!
Не след дълго се показаха къщите на село Женда, в районът на което се намират природните забележителности - Буюк тепе и Скалната гъба. Оказа се, че си ходя с късмета и не бях си купил храна, но за сметка на това 25 километровата отсечка Комунига-Безводно, която е била в трагично състояние, сега се радваше на чисто нова асвалтова настилка, благодарение на усвояването на финанси по някакъв европроект. До колкото знаех от източници, да се премине това разстояние с нисък автомобил като моят, си е чист късмет и трошене на пари за ново окачване...
Синьото небе и прохладата оказаха идеална предпоставка за туризъм и разходка сред природата тук.
Изоставих пътя и поех по черен път пеша към скалното образувание - Скалната гъба и скалните ниши Буюк тепе.
Село/махала Женда остана в ниското. И забелязващата се по средата на поляната скална гъба.
По непристъпните скални блокове са издълбани трапецовидни ниши!
Скалната гъба вляво, под която застанах бе с внушителни размери. Излъчваше хладина и скриваше слънцето. Отсреща са скалните ниши от горните кадри, по които слязох в подножието им и Скалната гъба.
По Скалната гъба също са вкопани трапецовидни ниши.
Оставих Гъбата и Буюк тепе, и поех по пътя към язовир Боровица. Пътят преминава през стената му и продължава към село Безводно, моята крайна цел за деня.
Преди стената, пътят прави ляв завой и по долината на красивата река Боровица продължава към откъснати селца и махалички.
Долината на река Боровица и махала Ненково.
Стар римски мост пресича река Боровица край една от махалите на село Ненково, разхвърляно по склоновете на планината. До махалите пътища няма, само въжени мостове.
И тук животът изглежда все едно е спрял, въпреки че в махалата има училище, в което учат деца.
Фрагмент от ежедневието в село Ненково.
И общ план с каменните постройки и главната уличка!
По информация, в селото се стигало единствено по въженият мост над него. Е, аз успях да пресека по римският мост и после по коритото на река Боровица, където се натъкнах ненадейно на това бижу - скални ниши, с петнадесет метров водопад вляво по дерето, който течеше незадоволително за да се снима...
Навсякъде хора ме спираха, заговаряха, усмихваха се нелогично за разбиранията на този изкривен свят, в който живеем. Все едно са от друга планета, или пък в нас модерните хора е грешката. Отговорете си сами на върпоса!
А ето и въженият мост, по който се измъкнах от махалата. Хоп, засада! Поредните добри хора возещи с бус децата до махаличката, които ме заговориха. И все ме питат! Ама ти вярно ли си от Русе, кой ти каза за нашият край, откъде разбра за тук, точно за тази махала? А аз се усмихвам, та нали има интернет, информация която ни залива масово и ни дави с линкове, медии, брошури, улицата, огромните булеварди със заплашително извисяващите се билбордове по тях в шумните и мръсни градове, пълни с престъпност, боклуци, шум, интриги, злоба..... За миг, макар и гладен, и преуморен бях в една друга реалност, в един по-истински свят, където хората са добри, поздравяват учтиво с усмивка, въпреки трудният си живот. И забравих за всички проблеми, част от мен остана тук завинаги! Не си мислете, че тези хорица си нямат проблеми и несгоди. Напротив, техният живот е низ от трудности, живеят на ръба на бедността и мизерията, и се борят със зъби и нокти с условията, на които ги подлага негостоприемната планина и съдбата да се озоват тук. На край света!
Запалих "модерното возило" и внимателно се заизмъквах от този проблемен участък по пътя до язовирната стена.
Трудно се намират хора, които да говорят чист български, но и те са като от друга планета. Нагостен богато с топли пушещи мекици, айрян и солидно количество бонбони, бях инспектиран за водопадът в село Безводно и положението с водата там. Името на село Безводно не потвърди нито за миг картинката случваща тук.
Всички потоци, чешми и водопади течаха прилежно като за пред шефа, а не колкото да им мине номера! Крепях се по склона, почивах си и премислях дългият ден, изпълнен с приключения и емоции. Просто не откъсвах поглед от водопада, слушах песента на птиците и зареждах енергийните запаси с безалкохолната напитка, която купих от магазинчето тук. Човек разбира как живеят хората именно така и усмивката ми все не слизаше от лицето слушащо водопада. Един нищо и никакъв магазин, а всъщност толкова много. Докато бълващите стока хиляди магазини в големите градове ни объркват с количество и марки, тук една дървена врата със светещо прозорче може да стопли за миг!
Късният следобяд се характеризира с падане на температурата и старинните къщи накацали по склоновете. Ретро видът напълно допълваше отдалечеността на това недокоснато от бога място. Някъде далеч, далеч, далеч... от шум и хорска суета!
Джамията в село Безводно. На селската чешма, където паркирах си разпънах палатката. Хората ме канеха да пренощувам в къщите им. Това за пореден път потвърди тяхното гостоприемство. Можеше и да приема, слушайки до късно истории край огъня и да се потопя още повече в атмосферата на Родопите, но нали съм си темерут.... Възползвах се от палатката и разходката по тъмните улички на селцето, снимайки в тъмните часове на деня.
Рано сутринта събрах багажа, чакаше ме мъчително изкачване до връх Чиляка в търсене на реброто, по което да сляза до природната забележителност Саръ Кая. Умрях си от яд, защото освен че разполагах с неточни координати, не успях да фокусирам нищо от въпросният обект.
Село Безводно се пробужда, а аз вече съм набрал близо 200 метра денивелация по пътеката.
От връх Чиляка утрото разкри мараня към околните хълмове. Там някъде е скалният феномен Саръ Кая, за който ще се идва друг път в района. Дотук ме допуснаха Родопите в това ми приключение.
По пътеката на връщане закусих с вафлите от магазинчето в Безводно, докато наблюдавах махала Две тополи по далечните хребети. Мъничките бели точки в далечината са покривите на каменните къщи там.
Завършвам по моята част! С водопада над скалите всеки би се удивил на гледката!
И един пейзаж от вече събудилото се село Безводно!
Последната промяна е направена от martin555 на Вто Ное 11, 2014 10:25 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Пон Ное 10, 2014 5:38 pm
ПАВЕЛ
Регистриран на: 28 Окт 2011 Мнения: 597
Браво, човек! След гаден ден като днешния твоят разказ и снимки ми донесоха .....незнам как да се изразя.....успокоение ! Ние просто не осъзнаваме какво богатство е нашата мила България !
Браво, човек! След гаден ден като днешния твоят разказ и снимки ми донесоха .....незнам как да се изразя.....успокоение ! Ние просто не осъзнаваме какво богатство е нашата мила България !
Благодаря Павка, за хубавите думи! Напълно си прав! Толкова яко сме вкарани в мелачката, че няма накъде повече. Малкото истински неща ни карат да летим при досега си с тях. Мога много да напиша още в публикацията тук, но гласът ми застива пред това, което е там... Като гледам как живеят и оцеляват хората там, разбирам колко по-тежко битие от нас имат...
Регистриран на: 07 Юни 2012 Мнения: 300 Местожителство: Стара Загора
Много хубаво пишеш бе,човек!И снимките-хубави,изпълнени с носталгия и едно безкрайно спокойствие!Чудесен фоторазказ!Продължавай все така!И тази магия,която се усеща от Родопите...
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Мартине, поздравления за хубавите снимки!
Саръкая се намира на 2,9 км. под ъгъл 353 градуса от Чиляка (1459 м.). В BG Mountains има пътека до там. Не съм ходил из района и не знам повече.
Иначе си прав за малкото истински неща, част от които са ТАМ. Може не всички от местните жители да говорят и разбират български, но за мен са по-българи от тези, които в големите градове работят в лъскави офиси и говорят на някакъв странен език: "Какво се случва там?", "Как трябва да се случат нещата?", "стартира" и "финишира" (започва и завършва), "да чекнем" (проверим), "окс" (от О.К.), "тенкс" (благодаря), "бай" (довиждане), "апликабъл" (приложим) и т.н.
Човек винаги трябва да помни кой е и откъде е тръгнал!
ZCEZBPM написа:
............................ махали със стари къщи дето покривите им са от плоски камъни ......................................
Тикли им се вика на тези плоски камъни и са сто пъти по-здрави от най-здравите керемиди (тези от турско време), ама и голям майсторлък се иска, за да се направи здрава конструкция на покрива (много са тежки тиклите) и за да се наредят като хората. Уж строени с примитивни технологии, ама колко са здрави само тези стари къщи...
Пон Ное 10, 2014 11:12 pm
planinar
Регистриран на: 20 Дек 2006 Мнения: 354
ГПС
Следа от ГПС и точки имаш ли да споделиш? Интересува ме най-вече шарапаните и нишите около Ночево и Ненково.
Ето ти за Съръкая
Вто Ное 11, 2014 3:53 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
ZCEZBPM написа:
.............................
...................................и особено пък в главата ми като засвири някоя гайда и ми се събира стомахът на топка.
http://vbox7.com/play:cf10ab4b87
Адаш, хубава е свирнята на гайдата, ама клипа нещо...
Я, виж тази песен. Според мен това е една от най-българските песни и кожата ми настръхва винаги щом я чуя. Досега не съм чувал никого да успее да я изпълни както трябва, освен от нейната изпълнителка.
http://www.youtube.com/watch?v=7lJYq6bjHTQ http://www.youtube.com/watch?v=ahluybb0T0A
Първият клип е за душата - с автентичната природа вътре, а вторият е със "субтитри", защото не е много лесно да се разбере диалектът на хората от Даръдере (Златоград).
По темата - къде се намира Сиврикая? Знам само че е на северния бряг на р. Боровица и би трябвало да се пада североизточно от Саръкая. Би трябвало да е източно и от Гяур махала, която пък е източно от Мумджидам.
Следа от ГПС и точки имаш ли да споделиш? Интересува ме най-вече шарапаните и нишите около Ночево и Ненково.
Ето ти за Съръкая
Координатите на Шарапаните край село Ночево са: N41 52.667, E25 12.226: N41 52.566, E25 12.247
За Ненково. Пресичаш моста над река Боровица, Римският тук: N41 43.991, E25 13.160 и продължаваш към махалата през полянките, ще видиш скалите, на които са скалните ниши с водопадът, пресича се малко дере!
Според мен това е една от най-българските песни и кожата ми настръхва винаги щом я чуя. Досега не съм чувал никого да успее да я изпълни както трябва, освен от нейната изпълнителка.
http://www.youtube.com/watch?v=7lJYq6bjHTQ http://www.youtube.com/watch?v=ahluybb0T0A
Първият клип е за душата - с автентичната природа вътре, а вторият е със "субтитри", защото не е много лесно да се разбере диалектът на хората от Даръдере (Златоград).
Не съм познавач на Родпите, но тук Иво ще направя реплика.
Да се каже изпълнителката на Излел е Дельо Хайдутин е Валя не е много коректно. Тази НАРОДНА песен наистина полита, през 1977 г., в космоса в нейно изпълнение, НО... Тя става известна благодарение на Веселин Джигов (рождено име Феим Джигов) от с. Кутела - за мен лично най-добрия изпълнител сред мъжете на родопски песни, който я изпява на Роженския събор през 1969 г.
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Speedy, вероятно си прав. Снощи за пръв път попаднах на клипа на песента в изпълнение на Веселин/Феим Джигов. Не е лошо, но някак си аз поне съм свикнал с изпълнението на Валя Балканска (родом от мах. Алиговска до с. Арда). Изгледах клипа с голям интерес. На пръв поглед си личи колко повече голи пространства има по билата на планината, т.е. повече пасища за многобройните някога стада, с две думи повече живот в планината...
Прав си, че песента е народна и едва ли днес можем да знаем каква е била оригиналната мелодия, аранжимент и т.н. специфики на песента, която се е предавала от поколение на поколение. Всъщност може и да е имало повече от един вариант на песента.
Аз съм сигурен само в едно, че в изпълнение на Валя Балканска това е една от малкото песни, от които кожата ми настръхва особено при първото изречение "Излел е... Делю хайдутин".
По темата - никой ли не знае къде е Сиврикая? Значи трябва да се поразровим по-дълбоко в различните източници и заекът все ще изскочи отнякъде.
Speedy, вероятно си прав. Снощи за пръв път попаднах на клипа на песента в изпълнение на Веселин/Феим Джигов. Не е лошо, но някак си аз поне съм свикнал с изпълнението на Валя Балканска (родом от мах. Алиговска до с. Арда). Изгледах клипа с голям интерес. На пръв поглед си личи колко повече голи пространства има по билата на планината, т.е. повече пасища за многобройните някога стада, с две думи повече живот в планината...
Прав си, че песента е народна и едва ли днес можем да знаем каква е била оригиналната мелодия, аранжимент и т.н. специфики на песента, която се е предавала от поколение на поколение. Всъщност може и да е имало повече от един вариант на песента.
Аз съм сигурен само в едно, че в изпълнение на Валя Балканска това е една от малкото песни, от които кожата ми настръхва особено при първото изречение "Излел е... Делю хайдутин".
По темата - никой ли не знае къде е Сиврикая? Значи трябва да се поразровим по-дълбоко в различните източници и заекът все ще изскочи отнякъде.
Аз тази скала я знам като Адамлар и затова не реагирах. Планирал съм ходене натам, но по малко по-човешки начин, а не през реката и сипея. Чаках да оправят пътя. Щом е готов, може и да потегля скоро.
Координатите - промени формата на данните и трябва да стане.
Сря Ное 12, 2014 6:06 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Координатите от блога са във формат различен от позволения, но дори и да се коригират (интервали, точки и т.н.) отиват на съвсем друго място доста на север от Марица (до с. Братя Даскалови).
Но май напипах къде е скалата.
Ето координатите й за урудки: N41 46.856 E25 06.766
Ето ги и в Гугъл земя, където се вижда доста прилично:
41°46'51.36"N
25° 6'45.88"E
Опит за възстановка на изгледа от мястото, откъдето приблизително е правен първият кадър (шосето след стената на яз. Боровица и преди с. Безводно).
Сря Ное 12, 2014 6:15 pm
bradley
Регистриран на: 22 Апр 2012 Мнения: 54
Speedy написа:
ivailo.hr написа:
Според мен това е една от най-българските песни и кожата ми настръхва винаги щом я чуя. Досега не съм чувал никого да успее да я изпълни както трябва, освен от нейната изпълнителка.
http://www.youtube.com/watch?v=7lJYq6bjHTQ http://www.youtube.com/watch?v=ahluybb0T0A
Първият клип е за душата - с автентичната природа вътре, а вторият е със "субтитри", защото не е много лесно да се разбере диалектът на хората от Даръдере (Златоград).
Не съм познавач на Родпите, но тук Иво ще направя реплика.
Да се каже изпълнителката на Излел е Дельо Хайдутин е Валя не е много коректно. Тази НАРОДНА песен наистина полита, през 1977 г., в космоса в нейно изпълнение, НО... Тя става известна благодарение на Веселин Джигов (рождено име Феим Джигов) от с. Кутела - за мен лично най-добрия изпълнител сред мъжете на родопски песни, който я изпява на Роженския събор през 1969 г.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
