От х Вихрен до в. Хамбарташ и обратно - 3 есенни дни на 2008

Маршрутът е: Първи ден - х. Вихрен, Влахински циркус, Гергийски циркус, Голямо Спано поле. Втори ден: Голямо Спано поле, Малко Спано поле, заслон Спано поле, циркус Чаира, заслон Тевно езеро. Трети ден - Заслон Тевно езеро, Митрево езеро, Хамбарташ и обратно до заслона, Типиците, Бъндеришки циркус и х. Вихрен.

Пазих снимките и спомена от този преход за момента, когато снегът ще ми е писнал отвсякъде, но още ще го има горе, на високото - покрил Пиринските езера и ливади ... Very Happy

Та ето я историята - Септемврийските капризи на времето бяха отминали и дойде циганското лято през Октомври. Издебнах последната читава седмица и си взех няколко дни отпуска. Разбира се - за ходене в Пирин.

Конкретен маршрут нямах, имах мерака да огледам две езерца - Гредарското и Пукнатото. Падат в двата края на планината, та щеше да падне голяма разходка. Понагласих нещата и тръгнах нагоре от хижа Вихрен. Оттам поех посока Муратовото езеро и Влахинския превал. На езерото имаше група Банскалии-рибари, бяха се обивачили сериозно в района. Понащраках няколко снимки на Тодорка и поех нагоре.

Връх Тодорка, снимката е от брега на Муратовото езеро

Бъндеришкия чукар

От Влахинския превал се смъкнах към Влахинското езеро. Зарязах раницата на рекичката и отскочих до Гредарското езеро - малка локва по склона на рида Гредаро, вижда се само от района на връх Вихрен. След като огледах езерцето - голяма дивотия там - се върнах обратно и хванах сипея под Гредаро, в посока Гергийските езера.

Една нетрадиционна гледка към Вихрен - от склона на Гредаро

Гредарското езерце - петото езеро в групата на Влахинските езера

Няколко снимки от Влахинските езера към Муратов връх и Гредаро

Вихрен и Влахинските езера, гледка от Муратовата премка (между Влахинските и Гергийските езера)

Гергийския циркус стоеше приказен преди наближаващия залез - изгорели треви, наситени оранжеви цветове, сини езера - чудо, радост за окото ... Там нейде се зачудих накъде да хвана, та викам - Спано поле ще е. Смъкнах се до едното Гергийско езеро, онова дъговидното. От него по големия каменопад се качих в посока седловинката между Муратовия връх и гребена на Гергийца. Поизмъчи ме каменопада - бая едри блокове има разхвърляни там, та трябва да се внимава като е по-тежка раницата ...

Под Муратов връх към Спано поле. Гледка към Гергийския циркус и Вихрен

Вихрен, пак там

Залеза ме хвана нейде из Спано поле. Свикнал съм да виждам Спано поле пълно с добитъци разни, щъкат крави, коне и прочее навсякъде където погледнеш. Сега беше пусто. Няма никой просто и това е Smile

Явно ги свалят на ниското животинките за да не ги хване сняг. Както и да е - скатах се до едни камъни и изкарах нощта там.

Връх Спанополски чукар, гледка на залез слънце

На другия ден тръгнах да огледам района около връх Спанополски чукар, мястото е много интересно а самия връх предлага чудесни гледки. От върха се смъкнах към Малко Спано поле и езерото под Башлията. Гледката оттам към западната стена на Башлийски чукар е жестока, особено по залез. За съжаление нямах късмета да бъда там по точното време, върхът беше в мараня, небето лееко позабулено. Както и да е - сложих го в списъка за догодина, живот и здраве ...

Гледка към Вихрен и Караулите от връх Спанополски чукар

Гоолямо Спано поле и Синанишкото било

Вихрен

Връх Гергийца

Връх Синаница

Караулите отново

Малко Спано поле, върховете Бъндеришки и Башлийски чукар

Стената на Башлията, снимката е от Малко Спанополското езеро

От Малко Спано поле тръгнах покрай Малко Спанополската река и скоро бях на заслона. По пътя срещнах един заблуден землемер - пратили го момчето да мери и маркира пасищни терени за местните пастири по някакви екопрограми. Човека се мотаеше по-безумно и от мене, мани мани много зор му беше Very Happy

На заслона отморих малко и хванах към Тевното езеро. Прехвърлих река Башлийца и задрапах през Чаира. Слизането оттам лесно, но качването нагоре си е цяла епопея, леееко досадно в повечето моменти Very Happy

На Превала успях да хвана последните слънчеви лъчи, щракнах няколко кадъра и продължих към Мозговишката порта. На здрачаване бях на заслона. За мое учудване там имаше достатъчно много народ като за това време на годината. Срещнах и един колега от работата, та полафихме малко.

Гледка към Превалския циркус и масива на Мангъртепе

Сутринта станах сравнително рано, оставих повечето багаж в заслона и поех към Хамбарташ. Бързо се спуснах до Митревото езеро и оттам - надолу по долината на Третата река. След като пресякох поточето, което иде отдясно, откъм Маненкото езеро, се отклоних от маркираната в зелено и червено пътека. Целта ми беше пътечката, която води към Корнишкия превал - маркирана е с пирамидки и отива вляво към склона.

Пътеката се качва сравнително стръмно по склона на билото през буренак (наоколо избиват доста води) и скоро излиза изцяло на тревист терен. Оттам до самия Корнишки превал са около 350-400 метра качване. Моята цел обаче беше малкото езерце южно от върха. Реших да тръгна на юг по хоризонтала, заобикаляйки Хамбарташ първо от запад, а после от юг - през едрия гръбнак на Дебелия рид. През цялото време вдясно от мене се виждаше масивния гръбнак на Каменишкото било, отделено от дълбоката Демиркапийска долина - внушителна гледка.

Безкрайният източен склон на Яловарника. Вляво - Голена.

Голена

Циркусът Башмандра. Вляво Голена, по средата - Куклите

С малко лутане стигнах до езерцето, оморих малко на брега му и тръгнах обратно. Минах по същия път и към 14:30-15:00 бях обратно на заслона. Там му ударих един сън, събрах си багажа и тръгнах по червената пътека към хижа Вихрен. Залезът ме хвана към 19:00 на билото между двата Типица, адски красиво беше. Нататък продължих на челник. Преди Башлийската порта почнах да слизам към Бъндеришките езера. Там беше понавято и заледно около камъните - завет е, сянка и беше задържало Септемврийския сняг. Внимателската се спуснах надолу през сипея и скоро бях до Дългото езеро. Оттам до хижата е малко - има няма 30-40 минути. Към 21:30 приключих с ходенето, качих се на колата и запраших за Добрич.

Главното било при Ченгелчал. Гледка от района на Митревото езеро

Джангала, залез на Превалски чукар.

Газей и стената на Ушиците

Силуетите на Башлийски и Бъндеришки чукар от Типиците.

Това беше

Снимките ги има накуп и в >галерията<

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Нед Дек 17, 2023 1:58 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Септември-октомври ми е любимия сезон в Пирин! Е, малко деня иде вече късичък, ама няма навалица от хора, крави, коне и кучища. Хижарите са вече с успокоени нерви, угаждат ти с манджи, ракийки, винце и чайчета. Голяма наслада за душата е Пирин тогава. Браус за фотките и писанието! Respect

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Ееееххх, много добре ми дойдоха тез разкошни гледки...

благодарско за споделянето Smile

октомври 2008 водих децата за последно на един двудневен преход
малкия беше много болен
качих го да оздравее

много беше хубаво есенно, по върховете имаше сняг
припомних си и пак ми се ходи (всъщност все ми се ходи Laughing

Снимките и местата са един път...благодаря!

Снимките на Тодорка къртят...

_________________
Който пие бира не умира!

т`ва...страшна видимост има през есента. Мойта фейвърит е последната Trampoline

_________________

Чудесен пътепис! Снимките от първия ден са радост за очите и душата!
И аз предпочитам разходките из Пирин да са през септември, вместо юли или август.
За тазгодишния Пирин, освен другото съм предвидил и районите на Спанополски чукар,
Кременските езера, горните Василишки езера. Ако е живот и здраве ще споделя някоя
и друга снимка. Учудвам се, че толкова късно е имало народ на Тевно.
Поздрави и ... НАЗДРАВЕ !!!

Чудо расодка, чудо снимки и време... Cool

Добре ни нахъсваш за високото Very Happy

Изравни резултата Laughing

Мястото с Гредарското езерце е чуууудно! Cool

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Хубави места,чудесни снимки!
Пак да идеш и пак хубав пътепис да ни поднесеш!
............
Та да питам-

Къде на снимката се намира езерцето?
Самият връх е с голо теме,от страната на Вихрен ли е?

Здрасти, за кое езерце питаш ?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

за Гредарското езеро.
На твоята снимка беше под обрасъл с клек връх.

Ето една стара снимка, от юли 2007:

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

На картата не е означено като Гредарско и мислех, че е само към Влахините.
Замислил съм качване на Гредаро и непременно ще се отбия до езерото!

До среща!

Част от езерната група на Влахинските е, разбира се. Гредарско го наричаме разговорно един вид, защото е отделно от долната група, и е на склона на рида Гредаро. До него се ходи по-лесно откъм долните езера. Ако се мъчиш да го разходиш откъм билото на Гредаро ще ти е по-зор.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy