Петрохан - Миджур /първа част/

Неочаквах, че в неделя сутринта ще направя една разходка до ЦАвтогара с тежка раница на гръб и скоро след това да се връщам към вкъщи. Нямаше рейсове. Всъщност, имаше един в 7ч., който бях изпуснал и друг, чак на обяд. Не ми вършеха никаква работа. За това, което бях замислил, трябваше да се тръгне рано сутринта. Ако имам настроение, утре ще хвана този в 7ч. – си разсъждавах на ум.

По същото време на следващия ден (8:30ч.) крачех през буковото царство над Петрохан.

Вр. Малък Ком и букова гора

Напрдвах бързо. Пътищата са равни и удобни. Спрях се да налея вода на чешмата до една порутена кошара. След това се отклоних от коларския път и заискачвах Малък Ком. С увеличаването на височината се разкриваха страхотни гледки. Бялата линия на замъглените долни части на атмосферата беше на около 1600м н.в. Над тази височина видимостта беше отлична. Окъпани в слънце се усмихваха Витоша, а зад нея Рила, Осогово, няколкото по-високи планини от Краището и накрая дългата верига на Балкана – кат след кат, десет... двайсет ката планини. Най далеч се мержелееше Голям Кадемлия, вдясно от него Ботев, Купена, Амбарица, Вежен и т.н. Да се ненагледаш. Райска земя.

Подсякох Малкия и Средния, и се насочих директно към Големия Ком (или само Ком).
Ейии, к’во става бе, стари приятелю, откога не сме се виждали?!! Колко ли години минаха оттогава – май че седем. Да, толкова са. Преди седем години за първи път бях над 2000м и то точно на твойто остро теме. Брех, преди пътеката беше по-тревиста – бая народ се е извървял оттогава. Големият и Малкият Самар са си по местата. Много са красиви Комовете от северната страна. Планинска тайга и тундра.
Половин час почивка на върха и продължих по дългия път на запад. В западното подножие има седловина, от която се подсича едно връхче от южната страна. Там, 60-70м по-надолу е Камарския кладенец. Който му се слиза може да си налее вода – засега е непресъхващ извор. От това връхче се заформя един коларски път, по който се върви до седловината между вр. Сребърна и вр. Камара. Там има кръстопът. Хваща се пътя нагоре за Сребърна(по склона на върха има няколко минни галерии с изхвърлен материал до входовете им. От върха ми направиха впечатление обширните високопланински площи около 3-4км, малки плата и заравнености със слаб наклон.

Връх Ком

Малко по-надолу от голямата застава има един висок стълб, нещо като антена, със син цвят, високо поне 20м. Някой знае ли какво е това, за какво е служело? От Сребърна също така се виждаше и продължението на билото на запад – първо, гористо понижение, после двата Змиянеца, Добро утро и широкия, и висок масив на Копрен, над който купеновидно и далечно се извисяваше Миджур.

От върха започва полегато слизане, но преди да се навлезе в гората се върви известно време сред открити площи силно обрасли с хвойна. При започването на гората на руските карти е отбелязано леко вдясно от пътя (100-тина метра, може би) място с вода – Гроздин кладенец. Не го видях, но и не съм го търсил из гората, нямах време за това. Някой случайно да е попадал на него? Из гората се върви приятно, пътят е добър, има поляни, от време на време се отварят гледки към насрещното било на Рога и Мучи баба(в сръбско). Не след дълго се излиза от гората под вр. Рога. Повървях още малко по пътя и тогава се качих на билото, на Малкия Змиянец/пирамида 309/. Спуснах се и качих баш Змиянеца/пирамида 310/. От него на запад имаше още два-три върха и чак тогава е вр. Добро утро, от подножието на който мислех да налея вода. След Змиянеца, на седловината западно от него има останки от наблюд. пост. Вървях малко в сръбско – по-удобно беше. Като стигнах седловината преди Добро утро свих по нашия граничен път с надеждата да намеря поточето, което Стражара спомена, че текло през пътя. На руските карти има отбелязан извор, спускащ се североизточно от върха. Намерих го, но малко под пътя. Там видях и две сърни. Продължих по пътя и от северозападната страна на Добро утро също имаше поточе, което беше направило локва на пътя /може би това е поточето, за което Стражара говори/. Чуваше се да църцори някъде изпод тревите. Следващия водоизточник, който е близо до пътя /и не е нужно да се отклоняваш като слизаш надолу/ е поточе, което се пресича от пътеката, която сече склона на върха с пирамида 317. След вр. Добро утро пътя навлиза в горска част. Има още два-три открити върха, но като цяло до Кацата е обширна букова гора. На места имаше сечища и по едно време се вървеше по използван широк камионен път /най-вероятно водещ към с. Дива Слатина. Този път се изоставя и се продължава по стар и запустял път, покрит с шума и паднали дървета /което е сигурен признак, че оттук МПС-та от години не са минавали/.

С наближаването на вр. Суровичница природата става доста дива, гората едра. Изкачих се на въпросния връх без път, през гора, през къпини, шипки и малини. Голям храсталак, голяма дивотия.

На върха има поляна с много мравуняци. Часът беше 18:30 и реших да нощувам тук. Мястото е обзорно, макар на места да е обградено с буки. Панорамата към масива на Копрен е чудесна. Едвам си намерих местенце за палатката от тия мравуняци. Наистина, през метър имаше мравуняк. За щастие в най-западната част на поляната имаше нещо като ръбче, свободно от куполовидните домове на малките властелини, мравките. Вечерта беше тиха и се долавяха най-далечни шумове. Монотонният шум от потоците доминираше, последван от нежните гласчета на синигерите и по-редките крясъци на сокерицата. На последно място бяха звуците от падащи листа, които бяха малко притеснителни, защото в тъмнината ми се струваше, че са стъпки на приближаващо животно. А такова имаше и не едно, а цяла група прасета. Минаха на 50-тина метра от мен в другия край на поляната. Като се стъмни съвсем, уж гората притихна, но за кратко. На определени интервали от време се обаждаха със смразяващия си глас поне три вида различни нощни птици, една от които се упражняваше на съседното дърво. Издаваше внезапни и пронизителни крясъци, че чак за момент ме побиваха тръпки. Имаше пълнолуние. Викам си, сега остава само и вълци да завият и картината ще бъде пълна.

Копрен. До колчето нощувах.

За сведение - от Петрохан до вр. Суровичница ми отне 10 часа с почивките /8:30 до 18:30/.

Сутринта тръгнах в 8:30. Имаше обилна роса. След половин час бях мокър до над коленете. Още малко щяха да ми заджвакат обувките. Откъм сръбско се качих на най-високия камък, а откъм българско минах едни други скали. Ако някой знае нещо повече за историята на това място /Каца-камък/ ще ми е интересно да го сподели.

Каца камък

Изгрев от вр. Суровичница

Минах Кацата, налях си вода от поточето по върха с пирамида 317, след което започна стръмно изкачване на югоизточния ръб на Копрен. На места си помагах и с ръце. От вр. Суровичница до вр. Копрен ми отне 2ч. и 30мин. времето беше прекрасно с горе-долу добра видимост. Около Миджур имаше малко облаци. Калинките си бяха там, макар и да не бяха много – сигурно им е било студено и повечето са се били скрили. Най-сетне бях отново на високо. Починах малко и тръгнах по посока езерцето, намиращо се сред обширната заравненост /голяма част от нея е обрасла с хвойна/. Като стигнах до него видях една жаба как се скри под един камък. По принцип водата не е препоръчително да се пие – имаше разни неща по повърхността й, но в краен случай става, поне е бистра. Качих се на вр. Три Кладенци и приятно се изненадах да видя находището от клек по северните му склонове, достигащ до темето на самия връх.

По- късно ще пусна и останалата част.

Последната промяна е направена от Друм на Пет Окт 17, 2008 4:15 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Ихаа, екстра ходене и снимки. Много странни имена имат тези върхове в тоя край бе - Добро утро, Каца камък и т.н. Laughing

Айде, така да продължиш и останалата част. Много интересно!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Благородно ти се радвам на изживяните мигове! №1 си, Друм! палатка

_________________
Хората идват и си отиват,но ПЛАНИНАТА остава!

днес се качих на КОм и аз Smile

също с маршрутка от София и в 810 бях на Петрохан и от там за 2.40 до вр.Ком, там мислих да отида до Сърбия (връх Сребърна), но реших да се прибирам, не ми се качваше на Ком пак след Сребърна %) така че от вр.Ком тръгнах към хижата и от там към Берковица. и вече като бях в Берковица съжелявах че не отидох до Сребърна.... чаках 2.30 часа автобус за София в тоя град %)))

и сега видях че имам същата снимка като твоя, Друм, втората. с кулата и гледка към Рила и Витоша, аз пък мислих че аз съм тъп и снимам криво, ама не, и при теб хоризонт отива леко надолу, значи не е моя грешка Wink

Раскол, я кажи в колко и от къде се хваща тая маршрутка за Берковица - централна автогара, или? Rolling Eyes

ами мислих да напиша един пътепис и аз, ама не знам кога ще имам време така че ще ти отговоря тук Wink

маршрутката тръгва от 36 сектор от Централна Автогара всеки ден в 7:00, минава през Бучин Проход, Гинци и Петрохан. Там спира до един ресторант. от там тръгва към Берковица и още някъде... Днес вече в 8:10 бяхме на Петрохан. един бидет до Петрохан е 9 лв, за студенти - 8 лв.
значи аз тръгнах в 8:10 и в 10:50 бях на вр.Ком, без почивки.
ако искаш, ще ти напиша за пътеката (която 60% е черен път). но там няма как да се объркаш.
питах хора на Петрохан кога има маршрутки обратно, те не бяха сигурни, но казаха че по обяд има (14:00) и към 18:00.
аз слязох към Берковица (1 час до хижа КОм и от там 3 часа по асфалтов път и пътеки до Берковица). и от там има маршрутка в 17:30, това е същатата която върви в 7:00 сутринта през Петрохан. и с тази маршрутка в 18:00 бяхме на прохода и в 19:00 в София, от Берковица цената е 10 (9) лв.

Мерси много, прибирането от Берковица не ми е проблем - винаги мога да си организирам някакъв превоз до Враца, ако няма за София Wink

Можело е да отскочиш до Сребърна, въпреки, че мен малко ме дразнят насипите там. Не е било необходимо да се качваш пак до Ком, за да слезеш на Берковица. Има чудна пътечка, която слиза на Женска река и кв. Беговица.