х. Вихрен-х. Пирин, по Дебелия рид към Хамбарташ и х. Безбог

Пепино го беше измислил другояче в началото - тръгване от х. Вихрен през Тевното езеро до х. Пирин и преспиване там. На другия ден - слизане до Мелник по традиционната туристическа пътека. Не бях ходил до х. Пирин, както и към Мелник и ми беше интересно, та се навих да го направим това ходене. Започнахме да нищим логистиката и никак не се връзваше - да се оставим една кола в Мелник, 2-ра на х. Вихрен, разходки напред-назад и прочее. Едно добро и напълно реализуемо хрумване беше да се отиде вместо в Мелник, в Добринище. Но не по традиционната маркирана в зелено пътека, а от хижа Пирин право по Дебелия рид докъм връх Амбарташ. Оттам все по главното било и поредицата от върхове - Безимен, Демирчал, Ченгела, Джано, До Сиврия по Джангалица и оттам слизане към Кременските езера или Поповото езеро.

Както бяхме 2-ма, така се събрахме 7-на след четвъртъчното биропиене. Поради това, че съботата се очертаваше дълга за ходене, тръгнахме още в петък. Придвижихме едната кола до х. Гоце Делчев, другата - до х. Вихрен. Всичките седем души - на х. Вихрен. Как го направихме - може да се изчисли само след прилагането на сложни аритметични операции поне от ниво трети семестър на МЕИ-то.

Събота - тръгване. Някои спахме на х. Бъндерица, други - на палатка до кръчмата. Пътеките бяха познати, няма да ги описвам в детайли. Сняг чак под Бъндеришки чукар над Дългото езеро. Доста твърд долу, бетониран с камънака, отгоре кашкав в жегата. Подсичаме високо горе над червената пътека няколко снежни езика - грешка, която ни забави. След това по езиците докъм билото. Горе теренът бе чист - лятно ходене - и като температура, и като усещане въобще. За съжаление Василашките и Типицките езера бяха все още заледени, та някак си ми липсваха ония просторни зелени ливади със сини скъпоценни камъни, небрежно пръснати наоколо.

От Превалски чукар виждаме хора, които подсичат преспата при Мозговишката порта и се пускат в Чаира към Башлийца. По-късно разбирам от Валя, че това е бил Блаже от Сандански - единствените туристи в района по това време. Към 3 следобеда стигаме на заслон Тевно езеро. Малко моабет, ядене. Някои от нас наваксаха постното спане от петък вечер, други се разходиха по върховете наоколо. Тръгваме последни с Албена към х. Пирин, другите са пред нас. Слизаме неуверено в началото по дясната порта (яяяяяка пряспа), после набираме кураж и юруш надолу. Бързо стигаме до Митревото езеро, заледено все още. Следва монотонно двучасово маане по долината на Демиркапийската река. Накрая сме на хижата. Там бирата бързо свършва, което разбира се е повод да се разпадне групата в посока леглата на горния етаж.

В неделя - връщаме се обратно по маркировката до Комитския чарк. Там се отделя път с червена боя (Е4) през реката за Тодоровото. Моста - паднал и залят от реката. За късмет има плитчина и всички бързо преджапваме с обувките на раниците. Без Боян - той реши, че не е по джапането ами по маането та хвана традиционното зелено през Демиркапия до х. Безбог. Ние продължихме още 200 метра по пътя след реката и хванахме една пътечка по склона на Дебелия рид. Тя бързо ни изведе - стръмно - по склона и оттам по билната полегата част продължихме до Амбарташ. Ходенето е изцяло през гората, много приятно и съвсем подходящо за зимно изкачване до Амбарташ и Главното било. На около 2100-2200 излязохме от гората след съвсем кратък и рядък клеков пояс и задрапахме по полегатата тревиста гърбина на Амбара - 400 метра качване до върха.

Качихме го почти заедно, натръшкахме се на тревата по темето му в сладка дрямка и почивка. От която - ме извади Пепино с приказките - айдеееее, тръгваме. Кофти мааму стара, можех да му откарах поне още 2-3 часа така, но път ни чакаше ... Последва Безименния с металната пирамида, Демирчал. Там се разделихме. 3-ма души избързахме напред за колите, останалите - по-бавно. След Демирчал както е известно иде Ченгелчал, дотам вървенето е лееко досадно и криво за краката. Само гледките вляво към Каменица и Горното Брезнишко езеро вдясно карат погледа да шари ...

Джано. Там - почивка и кеф при гледката на Кременските езера. От Джано слязохме додолу за не повече от 4-5 минути благодарение на дългата преспа. Заобиколихме Поповото езеро и подхванахме онова дълго и досадно качване докъм Безбожкия превал. За късмет подухваше ветрец иначе ... лошо Smile

На Безбог - бира. След това - слизане до х. Гоце Делчев, пак оная шантава логистика с колите и късно прибиране в София Smile

За да не се разтегля темата, че сме повече снимащи - ето линк към галерията със снимките ми.

Доскоро ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Пон Дек 18, 2023 6:46 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

	dido написа:
	Логистиката . . . Как го направихме - може да се изчисли само след прилагането на сложни аритметични операции поне от ниво трети семестър на МЕИ-то.

Най-големият й недостатък беше, че в неделя вечерта в кръчмата на паркинга под Бъндерица се озовахме само трима . . . Най-тежките 15 м. от двудневното ходене - от масата до колата Laughing

Една от атракциите в събота беше качването на един грък на Каменица директно по преспите / сипеите от северната страна. Погледнато от Кралев двор не изглежда чак толкова невъзможно, но поне досега аз си мислех, че е.

СНИМКИ

една от най-добрите снимки от България които съм виждал Smile

)))

Леле и снимки и чудо... Shocked

Направих си два извода:
1. За една седмица снегът е страшно много намалял и
2. Или вие сте маратонци или Пирин за два дена се минава от изток на запад и обратно... Laughing

тва с Рила е невъзможно - поне за мене, де

Дидо - убаво си го описал и наснимал, а Петре па изтепа рибата със снимки Cool

Трее я уважа тая планина скоро, ама от север на юг Wink

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

	raskoll написа:
	една от най-добрите снимки от България които съм виждал )))

Така е наистина !
Невероятни са - нямам думи !
Respect

Ааа, ти ич не си видял за една седмица какво е останало ... Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	Ааа, ти ич не си видял за една седмица какво е останало ...

Как бе - оня ден бех по Рила - они си приличат по снеговалежи и задържане на снега...
Най бела беше Рила северно на билото Зелени камък - Отовишки връх - демек и в циркуса на Седемте рилски езера.

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Поздравления за хубавите снимки! И на двамата.
Добре сте се поразходили, снежните преспи и облачетата придават чар на обстановката.
Вероятно сте газили и водица в по-ниските места.
Пирин е красива планина през всеки сезон!

Невероятни снимки! Отдавна не съм се наслаждавал на такива гледки от Пирин! Двамата фотографи сякаш се надпреварват, кой ще направи най-добрата снимка! И благодарности на dido за описанията на снимките! Croc

Хей, Дидо, ти майтапиш ли се - от Джано до Поповото езеро за 4-5 минути?! Със ски ли се спуснахте?

Снимките, както винаги, са №1. Добрата техника, в комбинация със задапаратно устройство, което знае как да борави с нея, си казва думата.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

bialk написа:

Хей, Дидо, ти майтапиш ли се - от Джано до Поповото езеро за 4-5 минути?! Със ски ли се спуснахте?

Снимките, както винаги, са №1. Добрата техника, в комбинация със задапаратно устройство, което знае как да борави с нея, си казва думата.

Абе не до Поповото точно, малко по-нагоре. За ски ползвахме подметките на обувките Smile

Въобще в тоя момент фирнованите снежни езици по портите са много благодатни за слизане. Оня ден примерно от Башлийската порта докъм Дългото езеро ми отне не повече от 10 минути слизането по същата методика Laughing

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Еййй, страшни снимки...

	bialk написа:
	Хей, Дидо, ти майтапиш ли се - от Джано до Поповото езеро за 4-5 минути?! Със ски ли се спуснахте?

бързо се слиза по снежните езици

да не разправям с каква скорост се спуснах от Кралевдворската порта Laughing

	dido написа:
	Доскоро ...

доскоро по Пирин живот и здраве Very Happy

събирам сили да мога да Ви гоня по чукарите Laughing

ходенето беше един път Cool