Със сигурност целият свят се извървя по тези приказни родопски пътеки, а мога да се закълна че от горепосочените в заглавието на публикацията места съм срещал десетки хиляди снимки! Време беше да се запишем и ние по тези красиви кътчета и да отчетем загубата, че не сме го направили по-рано, а настъпването на есента се яви и обещаващ повод за това! Какво да каже човек, има мистика в тази планина, трябва да се изпита и нито една снимка не може да докосне сетивата по този начин, както реалната среща и до'сега с най-старата планина в България - Родопите! През пътища виещи се стотици и хиляди километри, пътечки и безкрайните завои на пълноводни реки до ждрела, римски мостове и запустели, забравени от бога махалички накацали по непристъпните планински склонове.
В ранното утро, недоспали започнахме с наскоро появилата се на бял свят отсечка по Девинската екопътека "извеждаща" до подножието на водопад Самодивско пръскало - 50м. "Облагородяването" е осакатило всичко наоколо! От боклуци и огнища, до бетон и осезаемо изорани "пътеки" наблъскани с дъски и пирони! Богатството се крие в това някои места тихо и кротко да си останат извън маркировките, уви регламента не важи където играят и се усвояват милионите пари...
Сезонен водопад по Девинската екопътека Струилица над град Девин, Родопи. Природата е като попивателна гъба, всичко наоколо е гравирано със свежест и цветове. Есента напира с неудържими сили!
Водопад Самодивско пръскало - 50м. водопад според статистиката. Най-високият в Родопите, начело с водопад Сливодолско падало!
С фигура за мащаб по склона вляво от водопада. Провървя ни! Да видим този водопад с вода освен през пролетта си е мисия.
Следват интересните мостчета по екопътека Струилица (Девинската екопътека). Мостчетата повеждат по килим от нападали листа в тайнственото ждрело.
Девинска река и отразяващата се палитра от цветовете на есента.
Дяволският мост Шейтан кюприя край град Ардино.
Сред безброй завои, скрит и тайнствен е Дяволският мост край град Ардино, Родопи. С мека светлина в часът на залеза преливат цветове и отражения.
С последни лъчи слънцето гали моста и реката, и залязвайки зад планинският хребет покрива с тайнственост планината.
Дяволски бърза, стремглава и дълбока е река Арда.
С дяволско отражение и премяна изпраща слънцето моста, свързващ двата бряга на непокорната река във вековете. Фотографи и рибари са неотлъчна част от природната картина тук.
Крепост Моняк.
Студеното октомврийско утро разкрива приказна картина за ранобудните! Градчета, селца, махалички - всички спят под пухкавите отражения на язовири и меандри. В студената нощ светлините озаряват като в космически пейзаж.
Безброй ръкави, завои и мъгли обгръщащи като одеало пейзажа в студената нощ.
Огледало е язовира над град Кърджали. Всяко едно усилие се реваншира и излива в студена палитра от цветове!
Безвремие, стари мостове свързващи островите тънат в ранните утрини мъгли. И поредната украса в брояча на сезоните - дърво крепящо се по непристъпните скали!
Извоювани секунди красота и отдалечаване от осакатеното ежедневие.
Крепост Моняк посреща утрото. Мястото предлага добър потенциал. Крепостта, урвите под нея, далечните острови будещи се и осветени от настъпващият ден! Сенките на зъбери и скали контрастират над пухкавото одеало.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Какво да каже човек, има мистика в тази планина, трябва да се изпита и нито една снимка не може да докосне сетивата по този начин, както реалната среща и до'сега с най-старата планина в България - Родопите! През пътища виещи се стотици и хиляди километри, пътечки и безкрайните завои на пълноводни реки до ждрела, римски мостове и запустели, забравени от бога махалички накацали по непристъпните планински склонове.
