Идеята за водопад Търниченско пръскало в Ачдере възникна съвсем спонтанно, докато мързелувахме неделно в затоплената стая. По-различният поглед дойде оттам, че се покачих "върху" водопада със замисъл да се спусна по него. Дотук нищо толкова интересно, че да заслужи внимание. С пълзене по улея до водопада вляво се излиза над скалите!
Дебита му обаче, ледените води от първият паднал преди ден сняг и лошите спомени от месец март, когато премръзнах въпреки неопреновият костюм, ми снишиха мераците за да се вразумя и да го карам по-кротко. Слизането по скалите над водопада е в камбана, а гледката отстрани спускайки 60 метров рапел до 40 метровият водопад направо ми замъгляваха съзнанието... Най-много ме притесни десет метровият участък преди камбаната, ронеха се и падаха не малки камъчета, въпреки че слизах на пръсти...
Малко по-различен поглед към Розовата долина от мястото, откъдето водите на водопад Търниченско пръскало политат стремглаво в бездната. Като знам как се крепях по отвесните скали, тръпки ме побиха. Горите в ждрелото скоро ще запрeливат в крещящи жълто-червени нюанси и пейзажа ще е като в приказка.
Един кадър към ждрелото от реката над водопада. В непосредствена близост има малка полянка, която може да приюти една палатка. Мястото си заслужава всяко едно усилие и е невероятно диво.
С Катя, която изчакваше в подножието на водопада комуникирахме относно дължината на въжето, дали стига до долу, дали ще сляза мокър или сух, ей такива работи дето ни вълнуваха.
За разлика от спускането по сухи скали с напълно статичен пейзаж, спускането покрай или във водопад е неописуемо! Динамиката идваща от движещите се води, напълно нестандартният поглед към мястото и адреналина в кръвта. Но най-вече прави впечатление нестандартното виждане и апарата, който стоеше през цялото време на сигурно място закопчан с една камара ципове и катарами в раницата... Дошубя ме да го сложа през рамо, а и добре направих. След Камбаната се въртях на въжето и опрях няколко пъти в скалите.
Равносметката: два-три часа бъхтене и съсипване на екипировка в прекарване на път по сипеите и трънаците, и едва няколко минути кеф. Дългият рапел направо беше нажежил карабинерите и протриващото устройство, въпреки че се спусках изключително бавно. Ако се бях спускал екстремно със сигурност щях да стопя въжето, мога да гарантирам...
Събрахме въжето и издрапахме бързо на отсрещния скат! С туфи Балканска чубрица трамбовахме и без това пълните раници. Позяпахме дивото Пръскало, по такива места времето никога не стига!
Ако Октомври се падне дъждовен, както казах пейзажа ще е приказка! Три пъти идвахме тук в годините, но сега записах на гпс следата най-лесният път за слизане-качване дотук. В предишните посещения се измъчвахме по скалите в ждрелото за да снимаме водопадите под Търниченско пръскало (реката определено има какво да предложи), сега чак ни светна лампата да потърсим някакъв що-годе лесен вариант!
Освен с падащите камъчета по време на рапела, ще завърша историята с това, което ни каза човекът, който ни взе на стоп по черният път от асвалта до подножието на планината. Разказа ни как точно тук преди години го е нападнала мечка показвайки белезите..... През цялото време подсвирквахме и викахме силно и отчетливо! До скоро!
Там, където берете чубрицата е любимото ми място, малко по-долу по скалите.
Защо не се качвате от запад през гората, след като и без друго искаш да се появиш отгоре?
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Там, където берете чубрицата е любимото ми място, малко по-долу по скалите.
Защо не се качвате от запад през гората, след като и без друго искаш да се появиш отгоре?
Казват, че качиш ли се оттам (запад), може да се мине от едно единствено място! Не го ли уцелиш, ставал пълен филм. От изток намерихме страхотна пътека, малко е обрасла, но се ядва в предвид терена!
Регистриран на: 24 Юли 2014 Мнения: 29 Местожителство: Столицата на хумора... хъ-хъ...
Страховито! Благодаря са споделеното, колега!
_________________ "Това се казва дърво, мама му стара - посадиш си го пред замъка и после 1500 години ти пази сянка..." Дънкан Маклауд относно Байкушевата мура
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Слизането по скалите над водопада е в камбана, а гледката отстрани спускайки 60 метров рапел до 40 метровият водопад направо ми замъгляваха съзнанието...
