Регистриран на: 24 Юли 2014 Мнения: 29 Местожителство: Столицата на хумора... хъ-хъ...
Исполински туризъм на връх Исполин и околности
Здравейте, колеги, туристически колоси и прочие алотропни форми!
Настана време да споделя с вас поредното си туристическо попълзновение, което е под номер три в скромната ми туристическа биография. Номер две го пропуснахме някак минимоходом, обаче забравих апарата, а да пуснеш излет без снимки е все едно да идеш в Рим, а да не гръмнеш по Папата…
Та казано по същество, скромната ни групичка от капацитети и корифеи спонтанно реши направи един околоградски поход, по време на който да обиколи всички налични върхове за два дни с преспиване и скромна вечерна почерпка(която както се оказа впоследствие, продължи до два часа нощес и включи многопластови дискусии относно особеностите на съдебното производство в светлината на остарелия ГПК, модерни практики в инвазивната кардиология в провинциални условия, „синджира” на ракията, както и някои примитивни злободневни теми със сексуален уклон, към които никой не е безразличен).
Тъй като всички сме хора на резона, излета започна в съвесем нормален час, а именно около 10 часа, когато каляските ни потеглиха в компактна група към Узана, откъдето бе планирано да започне мероприятието. Установихме се в хижата, сложихме ракиите да се изстудяват, прибрахме мръвките и свършили най-важната работа можехме да потеглим спокойно. По пътя се оказа, че отвсякъде като мравки пъплят люде, мъкнещи сакове гъби, с които поляната бе покрита, което наложи да посветим известно време и на това занимание. Някои членове на туристическото ни дружество загубиха човешкия си облик по време на това митарство и след като наблъскаха найлоновите си сакчета, с които предвидливо се бяха запасили, започнаха да искат такива и от останалите, докато в един момент всички замязахме на мобилна гъбарска сергия… Върнахме се пак до „базовия лагер”, разтоварихме представителите на еуакриотите и най-сетне трябваше да потеглим по същество. Нещата не се развиха точно така, защото по пътя към Исполин тъпкането на сакове продължи, но досадата ми придоби външни измерения и в рядък изблик на мъжественост от моя страна заявих, че който каквото си е набрал – ще си го мъкне, ако ще и до връх Голяма Сюткя.
Изкачването вървеше леко в непрестанно бърборене, някои се радваха на гъбите, други на природата, а аз най-вече на обстоятелството, че обувките не ми убиват. Проста човека радост, но при мисълта за страданията ми при слизането от вр.Ботев, пред които тези на младия Вертер бледнеят, направо подхвръквах. Този път обаче си бях нагласил по-дебели вълнени чорапки, като при това ги бях обул наопаки, така че всички шевове и ръбчета бяха останали от външната страна и помръдвах безметежно пръсти.
Някъде под върха бяхме посрещнати от банда общителни крави, които ни подириха с непрестанен рев. В акапелния им хор особено се отличаваше една кафява твар, която звучеше като издънен орган и точеше лиги с такъв дебит, че честно казано изпитах опасения да не се дехидратира, или пък да страда от бяс. В един момент дотърча едно прекалено фамилиарно младо(не малко) биче, което предзвика известна паника в сплотените ни редици и наложи непредвидено катерене по един стръмен участък. Точно в сюблимния момент до мен долетя разтревожен вик „Да не смачкате гъбите”…
Без повече забележителни моменти успяхме да се доберем до вр.Исполин, където последва некратка фотосесия, импровизирана закуска и стана ясно, че сред нас има рядък професионалист, който не е взел нищо за ядене, но за сметка на това и по необясними причини си носи личния гербов печат и тесте документи, позволяващи му да разкрие изнесено работно място под звездите. Тъй като не сме садисти(и защото с някои професионални дейности шега не бива), макар и финансови кръвопийци, споделихме от дълбочината на душите си консервите с печен боб, русенско варено и лютениците и подобаващо натъпкани пристъпихме към следващия обект за покоряване. От цялата работа най-доволен излязох аз, защото по съвместителство изпълнявах ролята на муле и всички хранителни и водни припаси, резервни гащи, пуловери и прочие утвар бяха натъпкани в моята раница, та всяко намаляване на теглото бе манна небесна.
Решихме да поемем към връх Оструша, като най-привлекателен визуално, и около час по-късно се клатушкахме като пръснати мъниста по стръмния склон. По някое време колежките ми дадоха да им нося саковете с гъбите, за да не се обременяват с подобни битовизми, тъй като както казах товара в раницата бе намалял и трябваше да бъда компенсиран по някакъв начин. Слизането бе посветено на пасане на изключително полезни билки в сурово състояние, морално етични теми, творческата смърт на Толстой, отравянето на Сократ с бучиниш и прочие теми, които направиха последващия преход, който и така не бе дълъг, неусетно. Там последва нова фотосесия, увековечаване на околността, анализ на видимите населени места и пак поехме надолу към следващия връх.
Тук настъпи известен разнобой, поради умора, мързел и заоблачаването, така че част от самодейния колектив предпочете да продължи туризма във водравно положение и заключителния етап протече в стеснен състав. За финал решихме да се покатерим на двата съседни върха – Малък Исполин и Не знам кой си, което отне още два часа разходка и се почувствах отлично от ходенето, което не ми се случва толкова често с подобна продължителност.
Изплашихме се подобаващо и взаимно с привлекателна зряла туристка, полегнала невидима под върха в леко разголено състояние. Същата се бе изтегнала на тревата зад един скален ръб със слушалки на ушите и подскочи като ужилена, когато на свой ред се явих пред нея с изящен скок и разкопчани гащи, тъй като воден от физиологични мотиви възнамерявах да се облекча по малка нужда именно в този закътан участък от ландшафта. Жестомимично се опитах да й обясня най-добрите си намерения, трескаво си загащихме на който каквото му се подаваше и общо взето това ознаменува края на излета.
На слизане се оказа, че сме изоставени от колежките, които обаче бяха оставили саковете с гъбите за последващ трансфер до легловата база. Честно казано, в първия момент изпитах искрен порив да им ударя един шут по нандолнището, обаче след като размислих трезво как ще протече остатъка от мероприятието, безропотно ги понесох надолу…
За жалост, вечерта заваля проливен дъжд продължи и в неделя и провали продължението на излета, но така или иначе изкарахме отлично на последващия нощен разбор. Ядохме гъби, живи сме за сега и се надявам да ви направя съпричастни и на следващата си разходка. Вие не сте виновни, но така – както се казва заразителен е не само добрия пример, пък бил той и графомански…
Нед Сеп 21, 2014 7:20 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Re: Исполински туризъм на връх Исполин и околности
Мунчо написа:
По пътя се оказа, че отвсякъде като мравки пъплят люде, мъкнещи сакове гъби....
Доста щях да се почудя какви са тези сакове, ако точно в началото на този месец една габровка не ми беше обяснила, че казват сакове на найлоновите торбички
Първото ти ходене беше пак в Централен Балкан - около Ботев, доколкото си спомням, а къде е било второто, от което нямаш снимки?
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Re: Исполински туризъм на връх Исполин и околности
Mariana1000 написа:
Доста щях да се почудя какви са тези сакове, ако точно в началото на този месец една габровка не ми беше обяснила, че казват сакове на найлоновите торбички
Да, преди много години поисках едно сакче и ми дадоха огромен спортен сак. От тогава знам, какво е торба, чанта, сак и фишек. Но да не отклоняваме темата. Връх Исполин е най-високия в Шипченския дял на Стара планина. Най-ми хареса безвремието, което цари там.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
На 11.10. ще имате възможност да го посетите организирано
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Последната промяна е направена от peca на Пон Сеп 22, 2014 8:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Сеп 22, 2014 7:12 pm
Мунчо
Регистриран на: 24 Юли 2014 Мнения: 29 Местожителство: Столицата на хумора... хъ-хъ...
Re: Исполински туризъм на връх Исполин и околности
Mariana1000 написа:
Доста щях да се почудя какви са тези сакове, ако точно в началото на този месец една габровка не ми беше обяснила, че казват сакове на найлоновите торбички
Мноу ви съ молъ, мъдам! Найлоновата торбичка си е найлонова торбичка, а сакчето е торбичка с дръжчици( не непременно найлонова).
Пак не е правилно. За пример ще дам народната мъдрост " Айде, шлифера, чадъра, торбата и за хляб!" (има се предвид платнена торба с дръжки).
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Пон Сеп 22, 2014 7:56 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1584 Местожителство: Хасково
В Разлог можете да чуете и КИСЕНЦЕ.
А на исполинското безвремие на Исполин можете да се повторите на 11.10. Мен също ме кефи този връх, даже не знам защо. Така е и с Белмекенския дял в Рила. Странно спокойствие някакво.
Последната промяна е направена от tortomanin на Пон Сеп 22, 2014 8:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Пон Сеп 22, 2014 8:41 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1584 Местожителство: Хасково
Ей, като съм зачукал тези единици.... Все едно съм Ванко 11111111. Прав си, разбира се. Отсега имам да черпя втора, една вече обещах.
Пон Сеп 22, 2014 8:46 pm
obla4e
Регистриран на: 09 Май 2013 Мнения: 34 Местожителство: на изток от Плевен
Какво ще има на 11.10. и откъде и как е организирано, ако може някой да поясни.
Пон Сеп 22, 2014 9:43 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1584 Местожителство: Хасково
На 11 октомври, събота, се събираме на Узана. В срещи и уговорки му лепнахме прякора Голямата сбирка. Виж и ела, ако имаш желание.
Поне ти е близо.
Пон Сеп 22, 2014 9:47 pm
Мунчо
Регистриран на: 24 Юли 2014 Мнения: 29 Местожителство: Столицата на хумора... хъ-хъ...
Re: Исполински туризъм на връх Исполин и околности
Mariana1000 написа:
...
Първото ти ходене беше пак в Централен Балкан - около Ботев, доколкото си спомням, а къде е било второто, от което нямаш снимки?
Чак сега забелязах питенето, колежке. Второто попълзновение бе на хижа "Иху"("Ехо" имам предвид).
п.с. Идеята за Голямото събиране ме екзалтира силно - тогава съм на семинар(вероятно да ядем тиквено семе), но ще гледам да я уйдурдисам някак.
_________________ "Това се казва дърво, мама му стара - посадиш си го пред замъка и после 1500 години ти пази сянка..." Дънкан Маклауд относно Байкушевата мура
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети