Е-8 2014:Може би някога и за това ще е приятно да си спомням

Е-8 2014: Може би някога и за това ще бъде приятно да си спомням

26 юли - 9 август 2014 година

1 ден / 26 юли (събота): Боровец - вр. Мусала - вр. Манчо
2 ден / 27 юли (неделя): вр. Манчо - хижа Хр. Смирненски
3 ден / 28 юли (понеделник): х. Хр. Смирненски - махала Златарица
4 ден / 29 юли (вторник): махала Златарица - местност Каратепе
5 ден / 30 юли (сряда): местнаст Каратепе - г.с. Дженевира
6 ден / 31 юли (четвъртък): г.с. Дженевира - Триград
7 ден / 1 август (петък): Триград - х. Ледницата
8 ден / 2 август (събота): х. Ледницата - Пампорово
9 ден / 3 август (неделя): Пампорово - х. Свобода
10 ден / 4 август (понеделник): х. Свобода - х. Сини връх
11 ден / 5 август (вторник): Х. Сини връх - с. Сърница
12 ден / 6 август (сряда): с. Сърница - с. Орлово
13 ден / 7 август (четвъртък): с. Орлово - с. Лясковец
14 ден / 8 август (петък): с. Лясковец - прохода след вр. Света Марина
15 ден / 9 август (събота): прохода след вр. Света Марина - с. Мезек

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Предговор

Поемеш ли ти нявга към Итака,
моли се пътят ти да бъде дълъг -
изпълнен със опасности, с познания.
Не бой се от Циклопите,
от Лестригоните, от гнева на Посейдон —
по пътя си не ще ги нивга срещнеш,
мисълта ти щом се възвисява, вълнение
неповторимо щом тялото, душата ти докосва.
И няма ти да срещнеш Лестригоните,
Циклопите, ни страшния и гневен Посейдон,
ако те в душата ти не съществуват,
ако тя пред теб не ги възправя.
Моли се пътят да е дълъг.
Да бъдат много пролетните утрини,
в които тъй радостен и тъй щастлив
в невиждани пристанища ще влизаш,
пред финикийски тържища ще спираш
и с чудни стоки ти ще се сдобиваш —
корали, кехлибар, седеф и абанос
и сладостни подправки най-различен вид
(колкото се може повече подправки);
в много градове египетски да идеш
от мъдростта на мъдрите да учиш.
да стигнеш там е твоя орис.
Ала никак ти по пътя си не бързай -
по-добре ще е с години да пътуваш
и вече остарял край острова да хвърлиш котва,
богат със онова, което по пътя си спечелил.
Не чакай ти Итака с богатство да те срещне.
Че даде ти Итака прекрасното пътуване.
Ти никога без нея не би поел на път.
Но няма нищо друго тя да ти даде.
И ако бедна я завариш ти, Итака,
знай не те излъга...
Че толкоз помъдрял и с опит,
навярно вече си разбрал Итаките какво са.

Константинос Кавафис

Първият ми пътепис, описващ приключенията ми по Ком-Емине започваше с думите: "Най-важното, което искам да кажа с този пътепис е, че всеки може да мине по Пътеката". Още от самото начало бях решила, че ако успея, ще кажа първо това. А заглавието измислихме със Стефан на четиринадесетия ден, между Шипка и Бузлуджа.
В Родопите нещата потръгнаха още по-лесно. На петия ден вечерта имах заглавието. Началото измислих докато вървях по перелишкото било и стоя повече от месец в главата ми, преди сега да го пренеса на белия лист.
Изобщо това, което човек мисли, докато краката му ходят по Пътеката, а очите му се насищат от Планината, то трябва да бъде Пътеписа.
Така и ще бъде!

Приятно четене! Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Подготовката

"Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го сравнява с предишните си животи, нито пък да го поправи в следващите ... Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен ... Einmal ist keinmal, повтаря си Томаш немската поговорка. Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало."

"Непосилната лекота на битието", Милан Кундера

Реално подготовка нямаше...
От миналата година между Стефан и някои съфорумци се заговори за Е-8. Но това не беше моя мечта. През цялото време ми се струваше че се шегувам, че и аз ще тръгна. Затова и нищо не направих.
Цяла пролет се мотах около Мечулица под Данчулица Smile

Пак станах безработна, което означаваше много ядене, лежане и спане Sad

Нищо не четох, първо защото цялостни пътеписи нямаше, а ме домързя да гледам информация за маршрута и да търся поетапно и второ, защото още от самото начало тръгнах с трима опитни и знаещи планинари Very Happy

Родопи, изненадайте ме! Laughing

Нищо ново не си купих като екипировка, освен две тениски секънд хенд един ден преди тръгването (едвам успяха да изсъхнат като ги изпрах). Имах и още имам нужда от нови обувки, настоящите бяха с дупки като тръгвах, а подметките им приличаха вече на такива на галоши. Ама как се пързаляха в калтаааааа Laughing

Реших, че може да ми е лесно, а може и да ми е трудно и е горе-долу все тая. Ако човек иска да успее трябва да ходи предимно използвайки главата, а не с краката си Wink

В крайна сметка вечерта преди тръгването натъпках в раницата обичайните неща, които си нося винаги.
Купих си сирене, колбас, хляб, открих в хладилника една краставица, а в шкафа един шоколад с изтекъл срок на годност.
Навих си часовника за следващата сутрин.
Преброих си парите - 198 лева. Реших, че ще ми стигнат, но за всеки случай ще си взема и дебитната карта. Ама я забравих. И без това банкомат не си спомням да съм видяла (макар че в Пампорово сигурно е имало), та само щеше да ми тежи Wink

Измих си косата като за последно, защото знам, че при такива походи няма много възможности.
И както отговаряхме на другарката дружинна в пионерската организация като ни кажеше "Бъдете готови!" - "Винаги готов!" Very Happy

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Екипировката

"На туриста раницата е тежка, но главата е лека!"
-планинарска мъдрост-

Спален чувал Байкал 1000
Бивак сак
Туристически обувки Lytos
Сандали
3 тениски и един потник
2 панталона
3 чифта чорапи - 2 чифта тупистически и едни тънки обикновени
Полар
Тънко яке
Тюл (за да се пазя нощем от насекоми)
Тетрадка от 80 листа, химикал
Челник
Част от въже за пране, няколко щипки
Лекарства – аспирин, аналгин, парацетамол, нурофен, лепенки, бинт, Артростоп гел (с който не се намазах нито един път от мързел), малко памук (Артростопа и памука са единствените неща от аптечката, които не съм ползвала)
Канче, нож с лъжичка и виличка
Гребен, ластици за коса, шнола
Слънцезащитен крем – фактор 50
Спрей против комари
Шапка и кърпа за глава
Безопасни игли, игла и конци, нокторезачка, пиличка, ножичка
Една дълга връзка за обувки
Кибрит
Компас
Двете карти на Родопите на Домино
Разпечатка на най-важното от форума planina.e-psylon.net/ от темата за Е-8, телефоните на хижите
2 телефона и фотоапарат + зарядно
Сигнална свирка
Дъждобран
Носни кърпи, дамски превръзки
Малка кърпа, шампоан, самобръсначка, четка и малка паста за зъби, конци за зъби
Пари - 198 лева
Лична карта
Храна – един хляб, сирене, колбас, една краставица, един голям шоколад, малко пакетче стафиди, половин пакет бисквити, два Roobar-а, по две пакетчета супи и спагети
Шишета за вода – три половин литрови шишета
Щеки

Премерих се - няма да казвах колко килограма, но с шест кила отгоре над колкото трябваше Sad

Премерих раницата - 11 кила с литър и половина вода включително Very Happy

Значи аз горе - раницата долу и горе-долу се получаваше добре Laughing

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Mariana1000 написа:

Е-8 2014: Може би някога и за това ще бъде приятно да си спомням

26 юли - 9 август 2014 година

1 ден / 26 юли (събота): Боровец - вр. Мусала - вр. Манчо
2 ден / 27 юли (неделя): вр. Манчо - хижа Хр. Смирненски
3 ден / 28 юли (понеделник): х. Хр. Смирненски - махала Златарица
4 ден / 29 юли (вторник): махала Златарица - местност Каратепе
5 ден / 30 юли (сряда): местнаст Каратепе - г.с. Дженевира
6 ден / 31 юли (четвъртък): г.с. Дженевира - Триград
7 ден / 1 август (петък): Триград - х. Ледницата
8 ден / 2 август (събота): х. Ледницата - Пампорово
9 ден / 3 август (неделя): Пампорово - х. Свобода
10 ден / 4 август (понеделник): х. Свобода - х. Сини връх
11 ден / 5 август (вторник): Х. Сини връх - с. Сърница
12 ден / 6 август (сряда): с. Сърница - с. Орлово
13 ден / 7 август (четвъртък): с. Орлово - с. Лясковец
14 ден / 8 август (петък): с. Лясковец - прохода след вр. Света Марина
15 ден / 9 август (събота): прохода след вр. Света Марина - с. Мезек

Тази седмица ще е на пътеписите Smile

.
Очаквам продължение Smile

.

Групата

"Установил съм, че няма по-сигурен начин да разбереш дали харесваш или мразиш някого, освен да пътуваш с него ."
Марк Твен

Групата беше славна, все ком-еминейци Wink

Компактна, стабилна група, мечта за всеки кандидат мезеец Smile

И нито едно куцо магаре не беше изоставено Laughing

Всички сме хора известни, но все пак кратко представяне:

Аз - ГМР - Главен Мрънкач на Републиката. Твърдо решена да се пенсионирам от Е-та и прочие нездравословни навици Wink

Стефан - човекът, който обича да качва върхове, по-възможност без да прибира фотоапарата. Smile

Тодор - човекът, който дава почивки точно когато трябва. След като пренесе камъните в Стара планина, отиде да се справи и с родопските камъни и клони Very Happy

Както и с двайсетина килограмова раница Smile

Руми - може да говори, а може и да не говори, може да не работи с GPS, но може и да работи, може да не може да ходи в кал, но може и да може... абе всичко може Laughing

Велина - почетен мезеец и добър човек. С нея групата гладна няма да остане, а и шарена сол ще се намери за домашното масълце. Wink

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Сря Окт 08, 2014 8:40 am; мнението е било променяно общо 1 път

Условията

"Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират." (Мат. 7:13-14)

Придвижване от Боровец до Мезек. По възможност преминаване по червената маркировка и съгласно описанията на гърба на картита на Картография за Е-8.
Това условие го изпълнихме почти изцяло, с две обърквания, едното малко в Рила на слизане към язовир Белмекен и другото голямо в Родопите, между Йончево и х. Аида. Confused

Преминаването на маршрута да стане изцяло пеша, без коли, автобуси, камиони, магарешки каручки, лифтове. За велоспед не знам дали се брои, след като все пак придвижването е със собствени сили и крака, но така или иначе нямаше, така че няма значение.
И това условие беше изпълнено, въпреки няколко изкушения Very Happy

Макар че баш по Е-8 това е възможно най-тъпото условие. Другия път викам да го няма Laughing

Май за условие се брои и това да финишираме всички до 10 август, ако е така, и това сме го изпълнили Smile

Ей ни на, на 9 август, с прасето, на мегдана в Мезек Very Happy

Петилетката за две седмици от четирима туристи, на три смени и без заплата Wink

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Пролог

„Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети!“
Николай Хайтов

Най-важното, което искам да кажа с този пътепис е, че не всеки може да мине Е-8.
Така че, драги приятелю-читателю, разгледай внимателно следващите въпроси и отговаряй с "да" или "не" на тях. Smile

Обичаш ли боровинки?
Искаш ли още първия ден да преодолееш 1675 м денивелация?
Обичаш ли да ходиш по асфалтови пътища?
Предпочиташ ли картофените ниви пред пържените картофи?
Искаш ли да спиш на плочките пред кметството в Орлово?
Харесваш ли язовири?
Искаш ли да ходиш по черни пътища?
Обичаш ли кюфтета?
Имаш ли търпение да обясняваш на хората откъде идваш и накъде отиваш?
Имаш ли желание да питаш местните хора за пътеки, които те не познават?
Искаш ли край пътя ти да има табели през един метър?
Искаш ли да вървиш без никаква маркировка?
Обичаш ли червени боровинки?
Обичаш ли да вървиш през гори?
Искаш ли да вървиш по камионни пътища?
Обичаш ли боровинки? (няма грешка, въпросът е важен, затова се повтаря Wink

)
Яде ли ти се домашно масло, извара и мътеница?
Искаш ли да не качваш върхове?
Очакваш ли да не можеш да намериш края на маршрута?
Обичаш ли агнешко месо?
Ще преживееш ли пиян хижар да те гони да спиш на поляната в дъжда?
Искаш ли да ходиш по макадамови пътища?
Харесваш ли ливади?
Имаш ли компас?
Можеш ли да обясниш на родопските селяни, защо през техните села минава европейски маршрут?
Харесва ли ти добър хижар да ти пусне парното, като му кажеш че ти е студено?
Ще премълчиш ли, ако край ловни съоръжения те заплашват със счупване на фотоапарата?
Обичаш ли да лежиш на тревата и да гледаш върховете на боровете?
Искаш ли да ти мирише на билки?
Ще преживееш ли да те вали често дъжд?
Искаш ли да ходиш по каменисти пътища?
Обичаш ли боровинки?
Искаш ли да не гладуваш никъде по време на похода?
Искаш ли да видиш голяма част от Родопите?
Искаш ли да видиш малка част от Рила?
Искаш ли да видиш много известни места, като Мусала, Белмекен, Триград, Беглика, Пампорово?
Искаш ли да видиш малко известни места, като вр. Велийца, Дългата поляна, параклисите край с. Сърница, тюрбето в Лясковец, гара Царева поляна?
Искаш ли да изживееш едно приключение?

Ако имаш повече отговори "да", отколкото "не", последвай ме по страниците на този пътепис.
И понеже сърцето ти е отворено за магията на Рила и Родопите, може би ще ме последваш и по техните пътеки следващото лято, по червената маркировка на приключението наречено Е-8. Smile

Защото нали обичаш боровинки, кюфтета и гори? Wink

И защото след като спреш да псуваш мен, пътищата и човекът измислил Е-8, ще видиш че си е струвало болките, спането под навеси и газенето в калта.
Последвай ме и ще се убедиш сам! Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Първи ден
26 юли /събота/

Боровец - х. Мусала - вр. Мусала - подсичане на Близнаците - подсичане на вр. Маришки чал - подсичане на вр. Манчо

тръгване 10:00 часа
пристигане 21:30 часа

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Вто Мар 03, 2015 6:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Вто Мар 03, 2015 6:13 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Умира бавно този…
който не пътува,
който не чете
и не слуша музика,
който не открива
очарование в себе си.
Умира бавно този…
който разрушава
себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.
Умира бавно този…
който се превръща
в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този…
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този…
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес!
Рискувай днес! Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!

Пабло Неруда

Тръгнахме на 26 юли сутринта. Бяхме се уговорили с Веско (VeselinD) да ни закара до Боровец, заедно с Деси (Лари), която искаше да ни изпрати.
Естествено предишната вечер заспах трудно, напрежението преди похода си казваше думата. Раницата обаче събрах учудващо лесно, но все пак вече имам голям опит. Даже и не мисля какво да сложа вътре, процеса е автоматизиран. Сигурна бях, че нищо не съм забравила, както и не бях взела нищо излишно. Или поне не фрапиращо излишно както беше на Ком-Емине и на Ел Камино.
Стана както обикновено – вечерта не можах да заспя, през нощта се събуждах неколкократно, но когато звънна часовникът изобщо не ми се ставаше, едвам се събудих.
Добавих храната от хладилника към багажа, премерих себе си, почти 64 кила, лошо, толкова ли си мразех коленете, та щях да ги карам да носят пет кила отгоре? Sad

Премерих раницата, ооооо, много добре, 11 килограма с литър и половина вода. Това щеше да компенсира петте килца сланина, още повече като изям част от храната и на местата, където не се налагаше да пълня шишетата догоре.
Всъщност литър и половина вода наливах само на две места. Първия ден, като тръгнахме да качваме Мусала, защото през Близнаците към Заврачица бях минавала само зимно и не знаех, че има изворче под Манчо. И предпоследния ден, когато наистина нямаше никаква вода. През останалите дни носех максимум литър, благодарение на това, че Стефан беше минавал част от маршрута и помнеше чешмите, и на това че често минавахме през села и хижи, където имаше вода.
Нагласих раницата и седнах да чакам Стефан и Веско. Усещах, че правя грешка като тръгвам на толкова труден преход и то без никаква подготовка. Чудех се дали има смисъл да се мъча. От друга страна, шанса да се събере друга толкова сигурна група в следващите години е никакъв. Така че вдигам овчия си поглед към небето и решавам, че въпреки всичко ще се мъча Very Happy

Стефан ми звънна, прекръстих се пред вратата „Бог напред и аз след него” и слязох пред блока. Добре че се сетих, че съм си забравила якето и се върнах. Имах и полар, разбира се, но при това студено и дъждовно лято, нямаше да е достатъчна само една дреха с дълъг ръкав. Добре че не съм много суеверна Wink

Върнах се. Изчакаха ме. Тръгнахме. Взехме и Деси от булеварда наблизо.
По пътя за Самоков се чухме с Тошко, разбрахме се да се чакаме в центъра на Боровец. Където почнахме да се мотаем безпричинно, може би с надеждата да ни се размине. Последно донареждане на багажите, пиене и наливане на вода, разказване за пътуването до там.
Дори изядохме една малка торта, която Стефан извади от багажника на колата „за да не я мъкнем нагоре” Wink

Стефан обиколи с надеждата да намери началото на маршрута, но табелка или някакъв друг ориентир нямаше. Снимахме се до първата марка, приехме че това е началото Smile

Тошко каза, че с него се е свързал Павел (recaro) и едно момче, с което са ходили заедно част от Ком–Емине – Косьо. И двамата обаче са решили да се качат с лифта. Същото беше решила да направи и Велина (rain). Тя и без това нямаше намерение да минава целия маршрут, а докъдето иска и може.
Ние обаче си имахме условия да не се качваме на превозно средство, макар че моя морал сериозно беше разклатен от Ел Камино и честно казано имаше моменти, в които се поблазнявах да се кача на лифта. Да бяха само Тошко и Руми, можеше и да успея, но Стефан нямаше да ми позволи Smile

Тръгнахме нагоре шестимата – четирима мезейци и двама изпращачи. Вече беше десет часа, леко закъснявахме от плана за тръгването, но пък и за днес идеята беше „докъдето стигнем”. Бяхме решили да не се отбиваме до х. Заврачица или х. Белмекен, а да разчитаме на спалните чували и храната в раниците Smile

При лифта се разделихме с Веско, искаше да качи върха и затова щеше да използва лифта. Деси реши да жертва върха, за да може да е повече време с нас и продължи пеша нагоре Smile

За 20 минути се качихме до двореца „Царска Бистрица”.

Пак не успях да вляза и да разгледам, както обикновено или бързахме да се качим в планината или слизахме много късно оттам. Оттук някъде се отделяше пътеката за Мусала, естествено хванахме някаква, която не беше маркираната, то не може ако човек не се обърка още в началото, ей така да не са му уроки на похода Wink

Скоро се събрахме с маркировката и се успокоихме, че си вървим където трябва Smile

Така започна изкачването по Мусаленската пътека. Въпреки че е стръмно, не спирахме да говорим. Все пак беше едвам първи ден и имахме какво да споделим за похода, подготовката, пътуването, Ком-Емине, маркирането и форума. За мое учудване, по-късно се оказа, че и на втората седмица има, но нищо не може да се сравнява с първите минути по Пътеката, когато адреналина и радостта от новото приключение кара всички да изглеждат превъзбудени и весели. Но дори тези две неща не можаха да направят раницата ми по-лека, а пътеката започваше да става стръмна. Сетих се, че тя нагоре ставаше и още по-стръмна и затова се спрях да направя няколко снимки, което е добър предлог за кратка почивка и поемане на въздух Wink

Руми прави същото Smile

Но Тошко вече е набрал скорост, макар че неговата раница е много по-тежка от нашите.

До края на похода част от моя багаж също се пренесе в раницата на Стефан, така че с Руми бяхме късметлийки Smile

Тук Тошко и Руми споделиха, че са забравили всичките си карти и разпечатаната информация, всичко било в една кутия и така си е останало в Карнобат. Ние имахме преснимани петте карти на Картография на Е-8, Росен (welmud) ни ги беше давал, благодарности, Росене Smile

. Но Стефан беше преснимал само картите и описанията в Родопите. Каза че не е взел и картата на Рила на Домино. Като се замислих и аз не я бях взела. Така се бяхме съсредоточили да мислим как ще минем непознатите Родопи, че сякаш всички бяхме забравили, че първо трябва да прекосим Рила Smile

Щяхме да действаме без карта първите два дена. Успокояващото беше, че всички бяхме минавали отделни отсечки, а Стефан почти целия маршрут, с изключение на отсечката х. Белмекен – Юндола. Където се и объркахме, но може би и с картата пак щяхме да се объркаме. Най-смешното е, че се объркахме на често минавана отсечка, точно за каквато всички казват „Там не може да ес обърка човек!”. Затова и като маркираме най-мразя да я чуя тази реплика. В разказа за утрешния ден ще видите, как навсякъде може да се обърка човек и не само човек, ами и петима мезейци Wink

Ей така в сладки приказки и мислена инвентаризация на раниците, напредвахме нагоре Smile

Междувременно, за наша радост, мъглата и облаците започнаха да се разкъсват и почнахме да се надяваме, че не само ще видим някоя и друга гледка днес, но и по-важното, няма да ни вали още от първия ден Smile

Рила винаги си е била зелена, красива и цветна, но тази година беше надминала себе си заради дъждовете Smile

Малко след Велчовото мостче седнахме да починем, да се насладим на показващите се гледки, да пийнем вода, която иначе напразно щяхме да мъкнем нагоре, но най-вече да починем Wink

Вече не се сещах защо толкова се радвах като си премерих раницата вкъщи Sad

Там беше едно, а тук стана съвсем друго Sad

Два часа и половина след тръгването стигнахме до влековете на Маркуждиците. Спряхме и започнахме да мислим откъде да продължим. През това време ни задминаха мъж и жена с леки ранички. Естествено черна завист ме обзе Wink

Те продължиха покрай влековете, но Стефан имаше друго наум и завихме наляво по пътеката.

Пътеката беше доста хубава, почти нямаше камъни, като тунелче в клека и с много цветя в пролуките между него Smile

Лошото беше, че като излязохме на откритото всякакви гледки се скриха, и не само това, но и облаците надвиснаха ниско над нас. Заплашваше ни дъждовен пешимазохизъм. Почнах да мисля къде ми е дъждобрана и дали не съм го сложила много отдолу в раницата...

Тъкмо реших, че сме наближили хижата и предстои блажена почивка и пред нас се изпречи неочаквано препятствие. Неочаквано, защото като нямахме карта не се досещах че трябва да пресичаме Мусаленска Бистрица. (Ах, това мое прочуто чувство за ориентация! Прочуто най-вече с това, че липсва Laughing

)
Нямаше мост, макар да се виждат някакви винкели над камъните Sad

Почнах да се вайкам и Стефан тръгна да доказва, че минаването е лесно Smile

За мое учудване и радост, съм намерила съмишленик в лицето на Руми, която първо казва „Няма да мога да мина оттук” и после минава Smile

Аз също минах, нямаше къде да ходя, още повече че Стефан се върна да ми пренесе раницата, а без нея и с помощта на щеките беше наистина лесно. Smile

А нямаше къде да ходя, защото точно в момента, в който минавахме реката, заваля.
Помислих си, че това е твърде печално начало на прехода, но закономерно, като се има предвид прогнозата за времето. А се очакваше да е такава дни напред и наред Sad

Извадихме дъждобраните. Моя беше нов, бях си го купила пролетта за чистенето на Ришки проход, но тогава имахме късмет и не го пробвах. След това го влачих пак на Стара планина, два пъти на Пирин, но така и не го използвах. Хем се радвах, че ми се разминава дъжда, хем ме беше яд, че си имам ново дъждобранче и първото истинско туристическо в моя живот, а не от магазин за левче, пък все си стои в раницата.
Затова с голям ентусиазъм го навлякох. Дъждът от своя страна не показа съответния ентусиазъм и след малко спря, дори не успя да ми намокри дъждобрана. Язък че го вадих, и ура, че не заваля Smile

Вече се бяхме поизморили и използвахме всяко разкъсване на облаците да се спираме, уж заради гледките на поляни, цветя и върхове Wink

Само Тошко не се разсейваше от нищо, ами бавно, но сигурно напредваше към хижата.

Стигнахме и до нея в един и половина, вървели сме около три часа и половина от Боровец. Стефан каза, че това е много добре, особено като се има предвид, че сме с тежки раници. Решихме да обядваме, хем и тежестта да намалее. Докато обядвахме заваля силно. Мммммм, колко е приятно да изпревариш дъжда, да седиш на топло в столовата на хижата, да си похапваш и умората приятно да се отцежда от мускулите ти... Smile

Тук се случи и една смешна случка. На нашата маса седяха момиче и момче. Попитаха ни накъде сме. И понеже точно преди това си бяхме говорили за Юндола и аз изтърсвам „До Юндола”, защото ми се вижда много шокиращо дори за пред себе си да кажа „Към Мезек”. Момичето искрено ужасено попита само „Ама пеша ли?” Ами пеша, какво да се прави, Стефан не дава иначе Wink

Естествено това е само първия път, в който ни задават този въпрос Smile

Но някак си до края не можах да свикна с реакцията на хората, някаква смесица от недоверие, учудване, неразбиране, ужас и насмешка.
След малко се появи Веско, успял е да качи върха, седна и той при нас. Каза че е видял Велина при Леденото езеро Smile

Обадихме и се, разбрахме се да ни чака там или на върха. За по-нататък нямаше смисъл да продължава без нас, особено при това нестабилно време.
Постепенно дъжда спря, дори леко просветна. В три без нещо решихме да не се бавим повече, нарамихме пак раниците и излязохме пред хижата. Строихме се за обща снимка – и с изпращачите, и без тях. Тези снимки ги нямам, не са на моя фотоапарат.
Аз съм снимала Деси, която стои и тъжно гледа след нас. Sad

Стана ми мъчно за нея, заради нас не и остана време да се качи по-нагоре. Сигурно и на останалите, защото всички я убеждавахме, че и без това е облачно и няма да изпусне никакви гледки.
Тръгваме... И сякаш похода започва оттук, а не от Боровец. Внезапно усещам пред себе си предстоящите 500 километра и краката ми натежават. Мислено си представям как билата и върховете се разгъват пред мен, като релефна карта, и за миг се ужасявам от мащаба на започнатото. После вдигам поглед и виждам пред себе си Мусала. Всъщност целта ми не е Юндола, Перелик или Мезек. В онзи момент, целта ми беше единствено този връх Smile

Наместих раницата и направих първата крачка... Към Мусала Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

"Всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон."
Габриел Гарсия Маркес

Снимката ми към Мусала е толкова размазана, че направо ме е срам да я пусна, но понеже нямам друга, ще го направя. То е още по-срамота да пиша, че правя първата си крачка към Мусала, а да не се вижда Confused

Въпреки лошото време нагоре по пътеката беше голяма навалица. Естествено предвид това, че беше три часа и следобяда беше доста напреднал, всички слизаха. Всички на терсене, само ние напреки Laughing

Хижата бързо остана долу.

Почивката ми беше дошла много добре и раницата вече не ме смазваше така. Появи се друг проблем обаче, почна да не ми стига въздуха. Само че в никакъв случай не можех да се оплаквам, как така щях да се излагам пред слизащите туристи?! Mad

Туристка с голяма раница уж, пък да мрънка... ееее, не става Sad

Добре че непрекъснато имаше хубави неща за снимане, та си правех нерегламентирани почивки с фотоапарата в ръка Wink

И поспиранията за да отговаряме на въпросите на хората - "Вие накъде?", "Докъде?", "А къде ще спите?". Тошко пак беше най-изобретателен, на всеки отговаряше различно Smile

Половин час след хижата стигнахме Алековото езеро, спомням си колко много ми хареса то още при първото ми лятно качване на върха, много повече от Леденото после...

След него е и връх Палеца, който пък качих още при първото си изобщо качване на върха (пролетно) и сега като минавахме не се стърпях и се изфуках с това. Което, разбира се, е глупаво, защото това са само купчина камъни, макар първия път да ми се е струвало нещо голямо, страшно и изобщо постижение велико Laughing

Поне вече знаех къде вървя и не разчитах само на това, че Стефан ме води. Демек, поне знаех че има червена маркировка и трябва да вървя по нея Smile

Даже изпреварвах Стефан и Руми... леле, пазете се туристи и муфлони, бясно препускащо магаре по рилските пътеки Laughing

Само Тошко не можех да настигна, остави да го задмина.

Един час след тръгването ни от хижата видяхме и безименното езеро преди Леденото, както и синия покрив на заслона, който се подаваше между камъните. Зад безименното езеро се извисяват Алеко и още един връх, за който Стефан казва, че няма име, значи е безименен. Като езерото... или по-скоро езерото, като върха, защото е под него Smile

Аз сега знам, че сме ходили един час. Тогава ми се видя като два часа и половина най-малко. И даже до преди малко, докато не си проследих часовете, отбелязани на снимките, бях готова да се закълна, че от хижа Мусала до Леденото езеро се стига за минимум два часа Laughing

По всеобщо съгласие спряхме да си налеем вода и да поемем дъх на чешмичката преди заслона.

Идеше ми да метна раницата в езерото, добре че не е наблизо. Налях си литър и половина вода, раницата вече стана олеле-мале

Излишно е да казвам, че в това студено време не ги изпих, което изобщо не трябваше да е така, вода трябва да се пие винаги, а не човек да се дехидратира от мързел и глупост. Sad

На заслона видяхме червена коса и бяхме прави - това се оказа Велина. Бърз, но ентусиазиран поздрав и вече бяхме пълен комплект Very Happy

Няколко минути изгубихме - макар че точно това не е никаква загуба - за да се дивим на това как камъните се отразяват по такъв начин във водата на езерото, че то изглежда празно. за пръв път виждах такова нещо, все едно не гледахме езеро, а празна дупка Smile

На снимките не си личи толкова, но на живо беше невероятно Smile

А ето ги и Алековото и безименното езеро от заравнеността над заслона, там където започва коловата маркировка, мисля че всеки има подобна снимка в архива си Smile

Тошко и Руми вече бяха доста напред по пътеката...

... Стефан и Велинчето приказваха някъде отзад и долу...

... а аз по средата пъхтях, снимах и се мъчех да си спомня колко се обикаля по тази изровена пътека Smile

Там където лятната пътека се разделя от зимната получихме неочаквано забавление. Група младежи също се качваха и този, който ги водеше реши да ги помъкне по коловете. Да, ама след известно време част от момичетата се усетиха, че има нещо нередно. Заради нас. Усъмниха се как така те се катерят по камъните, а другите заобикалят по пътека отдолу. Настъпи кратък бунт и по-голямата част от групата избяга от водача любител на камъни и колове, и се спусна на пътеката Laughing

М-да, революция Laughing

Все пак му останаха няколко фенки, които продължиха да се катерят нагоре с него Smile

Излишно е да казвам, че Стефан също спомена, че можем да се качим по зимната пътека.
Впоследствие тези предложения намаляваха пропорционално на изминатите километри Laughing

Ето и още една снимка на езерата, само че от Дяволския улей, същите са си, може би мъъъъъничко по-дребни Wink

Но пък е повод за почивка и поемане на дъх Wink

И заслона с Леденото езеро ставаше по-малък. Вече се виждаше, че в езерото си има вода, насладих се на гледката Wink

Което отговаряше на въпроса на Велина, дали скоро ще стигнем Smile

Малко преди върха срещнахме сляпо момче, водено от жена, може би майка му. Поздравихме се и си помислих как никога и за нищо не трябва да се оплаквам в планината, особено на такива лесни пътеки, като тази до Мусала. Това сляпо момче се беше качило до горе и слизаше усмихнато и то при положение, че не можеше да види нищо от чудните гледки наоколо. А ние мрънкахме дори и едно облаче да се покаже и да ни скрие слънцето за някоя хубава снимка. Жалко, че такива обещания бързо се забравят, но все пак нещо надявам се остава в душата и мислите. Особено в планината трябва да сме доволни на всичко, което виждаме, преживяваме, усещаме и получаваме. Както казваше майка ми "Който не е доволен на малкото, няма да е доволен и на многото", една мисъл, която често цитирам и аз и от която се старая да се водя, макар и не винаги да успявам. Rolling Eyes

В пет и двайсет бяхме вече на равното преди върха, можехме да си поемем дъх, почивката беше близо Smile

То не че бяхме вървели много, по-малко от час от Леденото езеро, но поне при мен налятата вода се усещаше в раницата Sad

Бях намислила да пия горещ чай горе, едно защото ми се пиеше нещо топло, друго заради това, че трябваше да поемам течности, а не ми се пиеше вода и трето мислех да сложа повечко захар, т.е. за енергия. Обаче другите не бяха настроени за дълги почивки, пък и вече следобяда отиваше към вечерно време, така че само си направихме общи и поединични снимки Smile

Ама сме убавци и убавици, а? Имало ли е някога по-лъчезарна и готина група мезейци? Нямало е! Very Happy

И няма и да има, макар да се надявам следващите години да имаме голяма конкуренция
Wink

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Вто Окт 07, 2014 7:29 pm; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

"Ми то най-високото го минахме още първите часове,що ни трябва да бъхтим още толкова дни."
"това е моя реплика нека аз да я кажа"

"Безмълвна нощ е обивила
со тъмния си плащ света,
и броди безпокойно само
из него моята мечта."
П. П. Славейков

Пет минути след като си направихме общите снимки тръгнахме от връх Мусала. Направих си устата да пренощуваме там, но уви, това явно не съвпадаше с плановете и се наложи да метна отново раницата на гръб и да последвам водача Тошко

Беше пет и половина, личеше си, че денят постепенно си отива, което допълнително се подчертаваше от мрачевината, която облаците над нас носеха. За щастие точно в този момент дъждът от тях се изсипваше някъде другаде, а не над Мусала Smile

А нас ни чакаха Близнаците...

... и Манчо Smile

Стефан се опита да изкопчи от всеки от нас отговор на въпроса "Съществува ли връх Малък Манчо?" Поради това, че първоначално не можехме да разберем какво се иска от нас да отговорим, имаше известно мънкане, подпитване с насочващи въпроси, уклончивост и прочие тактики. После аз категорично разпознах котата на Малък Манчо Wink

Накрая май си признахме, че ни е все едно и такива географски вълнения са ни чужди, още повече притиснати под тежките раници. Единственото, което ме интересуваше относно този връх е, че този път нямаше да се налага да го качвам Very Happy

И както се казва - дотук беше лесно, оттук нататък започва слизането Wink

Велина, която все повтаряше колко ни бави, припкаше напред по склона Smile

Тук някъде установих, че звънчето, заради което търся с поглед кравите е закачено на нейната раница Laughing

На седловината между Мусала и Малък Близнак се разминахме с един човек, който отиваше към Мусала. Чак му завидях, че въпреки стръмното качване сигурно ще остане да спи на върха. А ние кой знае докъде щяхме да вървим... Sad

Седнах малко на един камък да почина. Тошко и Руми запъплиха нагоре...

...а Стефан беше останал отзад да подкарва изоставащите от стадото Wink

Планината изглеждаше ту мрачна и негостоприемна...

...ту светла и приветлива Smile

Както и при човека - зависи към коя негова страна се обърнеш Wink

При всички случаи гледки не липсваха и честичко спирахме да почиваме и да се заглеждаме.

Мусала се изправяше внушително зад нас и още повече ме караше да съжалявам, че не съм там с чаша топъл чай, който да ми сгрява ръцете Confused

Стефан продължаваше да предлага да не подсичаме върховете, а да ги качваме, естествено никой не изгаряше от желание да го прави. Пътечката приятно се виеше между трева и камъни и по нея се вървеше леко.

Даже и слънцето реши да ни се усмихне и да ни стопли, преди да се скрие окончателно в края на този труден първи ден Smile

Струваше ми се разумно да спим на седловината преди Маришки чал, макар че там се виждаха някакви вече разпънати палатки. Разменихме поздрав с хората пред тях, отдалече, защото отминахме.

Защото на Стефан седем и и половина му се видя ранен час за спиране и продължихме. Умората обаче ни беше натиснала сериозно и усещахме как започваме да се влачим с последни сили. Не бяхме вървели чак толкова като часове, но денивелацията си беше сериозна, а и раниците изобщо не бяха леки. В групата настъпи брожение и всеки започна тайно и явно да се оглежда за място за бивакуване. Естествено такова нямаше, защото подсичахме върхове и равно място нямаше.
И ето ги уморените герои, които съвсем не по геройски се влачим по рилските пътеки

Единствено залеза компенсираше донякъде...

Седнахме за почивка при отбивката за хижа Грънчар. Хапнахме по някоя вафла, кой каквото имаше за бърз достъп, обсъдихме какво ще правим. Беше ясно, силите свършваха и трябваше да се нощува на първото равно място, което намерим. Стефан ни увери, че такова има чак като минем Манчо, от другата му страна. Стори ми се, че го казва почти с удоволствие, предвид плана, който имаше за първия ден Evil or Very Mad

Установих, че не вървим по червена маркировка, а май по зелена. Ех, все има по нещо сбъркано в тези маршрути. Как едно просто магаре с четири кьопави крака и лошо чувство за ориентация да се оправи по тях и да установи кога водачът му го е излъгал да бъхти още първия ден като изоглавено?! Blink

В осем и петнадесет се спускахме към Манчо.

Тошко се опита да намери някакво равно място за бивак, но въпреки усилията му нямаше и продължихме нататък. Още около час обикаляхме този гигант, независимо дали беше един връх с четири коти, два върха с по една или две коти или там каквото и да беше... Много трудно, с чести почивки с присядвания по камъните се придвижвахме напред. Почти по тъмно, след девет и половина се спряхме на първото равно място. Бяхме близо до Заврачица, но нито имахме сили, нито желание да ходим там.
Разпънах чувала много бързо, духаше студен вятър и усещах как скоро ще започна да тракам със зъби. В далечината се виждаха светкавици, за щастие небето над нас беше чисто. Вмъкнах се в спалния чувал и бивак сака, увих се доколкото можах, така че да са ми свободни ръцете и хапнах набързо.
В десет часа бях сита, стоплена и готова за сън. Направо не ми се вярваше, че този ден свърши.
Ами лека нощ Very Happy

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...