Говедарци-хижа Мечит-връх Мечит-Фердинандов (Кайзеров) път
В късните часове на поредната валежна събота пристигнахме над село Говедарци, Рила. Спахме кой където свари, едни в бунгалата, някои по колите, а ние с Катя в огромната три-четириместна палатка. Отвикнахме, освен ако не сме по високото, да разпъване тясната, но вярна в лоши атмосферни условия двуместна Lafuma-Campo2.
Вечерта до късно изпълвахме с въздух пренесените в багажника бутилки! Виктор и Ивелина, с които не се бях засичал от години, също решиха да се включат в замисленият за уикенда преход, а и да се видим!
Не ме притесняваше толкова прехода, който не бе кратък, а това че цяла нощ не спря да вали дъжд. Уж го даваха да се стабилизира времето, а то какво?
Сутринта обаче, малко преди 6ч. спря да вали. Прибрахме палатката и...
... кой чай, кой кафе. Новата бутилка и горелката работеха добре, тънката двустенна чаша обаче бързо даде фира и дъното и изпъкна...
Пейзажа се променяше и даде надежди - мъгли и гори контрастно се сливаха в далечината. Въздуха бе кристално чист, свежо е след дъжд...
Виктор и Ивелина, в изненадващо-подготвителна за преход поза. Оправиха багажа и тръгнахме към хижа Мечит.
Час по-късно, преяли с малини и боровинки пристигнахме на хижата. По билото ясно личеше, че няма да има гледки... Не бях обнадежден, прехода върви изцяло по черен път, а мъглата и липсата на пейзаж скапват мотивацията за ходене.
Бъбрейки и зобайки боровинки покрай пътеката набрахме височина.
Както си вървяхме по пътя, известен като Фердинандов (Кайзеров) път, в далечината просветна. Не, че таяхме надежда, ама тайно подскачахме от кеф, като знам какви са гледки към планината, тръпки ме побиваха.
Близките скали съвсем се показаха.
Понякога дори мъглата се разкъсва и се случват чудеса, не си останахме с провесени носове и безцелното ходене!
Връх Мечит в мъгла и Фердинандовият (Кайзеров) път, който подсича ръбовете на билото. Билото спираше мъглата и я връщаше обратно, натам така и не се отвори прозорец.
Пейзажа бе космически! Морето от облаци генерираше вълни след вълни и рисуваше по склоновете красоти след красоти. Манджата беше постна, в сравнение с други дни, но понякога и така става.
Все едно е снимано от самолет... Езера и красоти се подаваха в пролуките.
Пътят на места е "обезопасен", по-скоро обозначен за преминаване с повишено внимание!
Не можеше да пропуснем и гледките от връх Мечит. Екшън и клекинг е излизането на връхната кота, но да кажем се справихме!
До Говедарци се изсипахме скоростно по обратен ред, спирайки тук-там за малини и боровинки, изобилието от което примамваше след всеки следващ завой!
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1706 Местожителство: Плевен
ЦИТАТ:
Пътят на запад от Преслапа се свързва при хижа „Самоковска комуна“ с олющения от преспите Фердинандов друм за Мечитите и оттам, през Кобилино бранище и Сухото езеро, за отвъдния Рилски манастир. И тоя друм е плод на едно суетно хрумване на стария кобург. Искал е лесно да превежда чуждите си гости от манастира в Искровете, та от самия връх, край голямата скала с неговия позлатен герб, с гордост да им показва прелестите на своето царство. Стотици жители на Искровете са работили по тоя друм, пролазил на две хиляди и петстотин метра надморска височина. По него Фердинанд е смятал да превозва и артилерията във време на война. И той наистина се навоюва, макар и с чужди ръце! С ръцете на осакатените в Балканската война, на умрелите от холера в Междусъюзническата война, на изгнилите в окопите през дългата Първа световна война. Но по неговия друм към Мечитите никога не загърмяха колелетата на артилерийски оръдия. Той запустя и просто се свлече от снежните преспи. Сега едва личи сред сипеите. Тъй гасне в съзнанието на искровци и паметта за онзи, заради когото бяха градили тоя друм. .......
Асен Христофоров - " Искровете"
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети