На зиг заг от Courmayeur до Zermatt и Breuil Cervinia

На зиг заг от Courmayeur до Zermatt и Breuil Cervinia
И това лято запраших по посока на Алпите. На 11.08.2014 година с влак от Товарна гара Русе отпътувах за София. Пристигнах по тъмно и се отправих към Орлов мост пеша. С автобус 84 продължих за летището. Полетът бе сутринта на 12.08 за Милано / Орио ал Серио /. Изгревът посрещнах в самолета. Кацнахме към 7 часа на летището. С автобус отпътувах за централната жп гара на Милано – Milano Centrale. Закупих билет за влак до Pre Saint Didier. Около Milano Centrale има много съвременни сгради, които те впечатляват с височината и архитектурата си. До самата железопътна гара се намира сграда имаща над 30 етажа, приютила офисите на област Ломбардия, чийто център е Милано. Билетът от Milano Centrale до Pre Saint Didier бе 17,40 евро – 256 километра, четири влака, три смени на Chivasso, Ivrea и Aosta. Всичките влакове бяха климатизирани, с добри условия за пътуване. Времето навън обаче явно се разваляше. Ставаше все по-мрачно. Слизайки в Pre Saint Didier, на 5 километра от Courmayeur, заваля. С автобус, след близо час чакане, бях в Courmayeur. Отказах се от намерението да продължа за първата хижа Bertone. Настаних се в еднозвездния хотел Venezia – 39 евро нощувка. Той е близо до информационния център на Courmayeur.
Сутринта на 13.08. също бе дъждовна, но аз не можех повече да стоя. Наметнал дъждобрана, тръгнах към хижа Bertone. За два часа достигнах хижата. Вместо да продължа по познатия път за следващата хижа Bonatti, аз тръгнах по маршрут 42 към седловината Col Sapin. Духаше силен вятър и валеше. Над хижа Bonatti се прехвърлих на пътеката за трудната седловина Col Malatra – 2925 метра. Преминаването през нея през тази година бе улеснено, защото снегът се бе стопил. И все пак слизането от седловината изискваше внимание и използване на осигуровка в най-високата част. Скоро след Col Malatra е хижа Frassati. Лошото време през този първи ден на изкачване ме мотивира да остана в тази хижа. Условията в нея са чудесни – 43 евро е полупансионът, 3 евро – банята.
На 14.08 тръгнах към Colle del Gran S. Bernardo – големия Санбернардски проход. Времето бе хладно, но слънчево. Пътеката е добра, минава се през две седловини. Тя се движи доста близо до пътя, но го пресича само на две места. Красиви гледки, на самия проход има паметник, езеро, хотели. Магазините на хотел Auberge de l’Hospice са магнит за всички, достигнали прохода. След престой от около час, започнах да слизам към първото селце на швейцарска територия – Bourg S. Pierre. Преди това се минава покрай язовира Lac des Toules. В действителност, вече вървях по пътеката на Tour des Combins / обиколката на Комбен /. Селото не впечатлява особено много и аз продължих към хижа Col de Mille. Това бе първият ден с продължително ходене около 12 часа. Полупансионът на хижата е 68 CHF, а нощувката само 28 CHF. Снимките от първите два дни ходене може да видите тук: http://bodilov.snimka.bg/mountain/courmayeur-colle-del-gran-s-bernardo.832990.33927714
На 15.08 тръгнах в 7 часа към хижа Brunet. Час по-късно заваля, обух зимните обувки и сложих дъждобрана. Оказа се, че за следващата хижа Panossiere има два пътя. Аз избрах по-трудния и дълъг път през Col des Avouillons – долината бе красива, както и гледките към билото на Combins. За да се достигне хижа Panossiere, трябва да се премине по въжен мост над ледника Glacier de Corbassiere. Той е означен като Passerelle de Corbassiere. В 14 часа бях на хижа Panossiere. Тя бе сравнително празна. Поради ранния час на пристигане, реших да продължа за следващата хижа Chanrion. Първо се изкачва седловината Col de Otanes, а към 18 часа бях на поредния голям язовир – Lac de Mauvoisin. Впечатлява поредната огромна язовирна стена. Около 15-20 минути вървях в тунел, за да изляза на пътека над язовира. На свечеряване, след близо 14 часа ходене бях пред хижа Chanrion. Тя беше доста пълна и имах проблеми, докато ме настанят. Полупансионът бе 75 CHF, но храната бе по-добра от предната хижа Col de Mille.
На 16.08 отново ми предстоеше да пресека границата между Швейцария и Италия. Тръгнах в 6.40 часа сутринта към седловината Col de Crête Sêche. Сините указателни табели предвещаваха трудности по пътеката. Те не закъсняха. Горната част на пътеката към Col de Crête Sêche бе покрита с малко сняг и лед, имаше и гъста мъгла. На трудни места имаше поставена осигуровка под формата на метални синджири. Преминаването бе трудно и изискваше сериозно внимание. В противен случай лесно може да се загуби маркировката или да се строполиш по обледените камъни. Към 10 часа бях на Col de Crête Sêche. На юг, в Италия, нещата изглеждаха значително по-добре. Мъглата се разкъса, показа се слънцето. Започна стръмно спускане. Видях заслон Spataro и хижа Crête Sêche не бе далеко. За съжаление маркировката около хижа Crête Sêche не бе добра. Вероятно достигнах до обгледното място Chardonney, а след това слязох надолу и намерих необходимата пътека № 3 по посока към поредния голям язовир Lago di Place Moulin. Преминах през селцето, по-скоро махалата, Gran Chamen и слязох на пътеката към Lago di Place Moulin. Видях поредната голяма язовирна стена, последвана от огромния язовир. В действителност от 3 дни аз се движех и по Tour des Grands Barrages. Около час вървях над язовира и се наслаждавах на гледките над него. Целта за деня бе хижа Prarayer, в края на Lago di Place Moulin. Имах големи притеснения дали ще има свободни места, но за мой късмет хижата се оказа чудесна, имаше места и храната бе хубава. Полупансионът бе 42 евро. Снимките от последните два дни ще видите тук: http://bodilov.snimka.bg/mountain/tour-des-grands-barrages.833125.33936601
17.08 ми поднесе най-голямото предизвикателство по време на похода в Алпите през тази година. Това предизвикателство не бе връх, а поредна тежка седловина – Col di Valcornena – 3066 метра. Изкачването до нея не бе толкова трудно. Гледките бяха очарователни, ледникът отсреща примамваше погледа по време на изкачването. Проблем се оказа слизането от Col di Valcornena. Хижа Perucca е само на 20 минути от седловината, но този труден участък изминах за 1 час и 10 минути. Горната част на седловината бе изключително стръмна и покрита със сняг. Доста внимателно и бавно преминах през трудния участък и се озовах пред хижа Perucca. Обядвах на бивак Manenti, където преспах миналата година. Продължих към Breuil Cervinia по познатия Tour del Cervino / Обиколката на Матерхорн / от миналото лято. След кратък престой в симпатичното градче в подножието на Matterhorn продължих към хижа Teodulo на едноименната седловина. Снегът бе едва в последните метри преди хижата на височина над 3000 метра. Условията на хижата са традиционно добри, спах сам в отделно помещение на третия етаж. Храната също бе добра.
На следващата утрин, понеделник 18.08, започнах спускане към Zermatt. По ледника се ходеше лесно, защото снегът бе добре замръзнал. Към обяд бях в градчето, радвайки се на неповторимите околности с Matterhorn и другите алпийски върхове. В околностите на Zermatt има десетки пътеки към околни забележителности и места. Аз избрах пътека 32 Wisshornweg, за да достигна до Trift и след това да продължа към хижа Rothornhutte на височина 3198 метра. Стръмно, на места трудно изкачване, което се възнаграждава с чудесните панорами към околните върхове. Условията на хижата са добри, полупансионът е 82,5 CHF.
Утрото на 19.08 започна с красив летен ... снеговалеж. Снежинки се сипеха около хижата и внесоха известен смут у всички, които бяхме там. Снегът бе само на местата над 3000 метра и бързо се стопи. Спуснах се към Trift и после по пътека 31 Botanischer Lehrpfad се слязох отново в Zermatt. Пътеката се виеше живописно по долината на река и бързо водеше към градчето. Следващата набелязана цел бе Täschhütte. За да я достигна първо трябваше да отида до селището под Zermatt - Täsch. За целта използвах пътека 16 (Bahnweg). Това е пътека, която свързва Zermatt със селищата под него Täsch и Randa. Не бях впечатлен от Täsch. В него преобладават паркинги за автомобили, които не се допускат в Zermatt. Околностите обаче са красиви. Погледът се привлича от пирамидата на Weisshorn – 4506 метра, както и надвисналите над Täsch Täschhorn – 4494 метра и Dom – 4545 метра. Истински гиганти и красавци! От Täsch първо се изкачих до Täschalp (Ottavan) и след това продължих към Täschhütte – 2701 метра. Хижата предлага чудесни условия за почивка и изкачвания. Нощувката е 39 CHF, вечеря и закуска – 40 CHF, баня 6 CHF. Снимки от последните три дни: http://bodilov.snimka.bg/mountain/zermatt-rothornhutte-taschhutte.833176.33938814
Още вечерта на 19.08 започнах да кроя планове за изкачване на някой от околните четирихилядници. Бях си избрал Alphubel – 4206 метра. Времето бе променливо, мъгли пълзяха по долината, а нагоре имаше добра видимост. След дълги колебания, в 6.30 часа на 20.08, реших да пробвам изкачване към Alphubel. За 90 минути бях Alphubelsee – езерца, образували се от топенето на ледника над тях. В 12.30 часа бях на върха. Имаше стръмни участъци, но след внимателно качване и още по-внимателно слизане всичко си бе както трябва. Matterhorn изникна пред мене като на огромен екран, погледът се привличаше от върховете на масива Monte Rosa, пирамидата на Weisshorn, гривата на Rimpfischhorn – 4199 метра и още много върхове! Направих опит да отида и към съседния Allalinhorn – 4027 метра. След седловината Alphubeljoch стигнах до Feechopf, откъдето започва стръмен ръб, и се върнах обратно към хижа Täschhütte. Бързо събрах багажа си и отново се насочих към Zermatt. От Täschalp (Ottavan) избрах различен маршрут от предния ден към Zermatt. Настаних се в евтиния хотел Bahnhof до железопътната гара на градчето. В общо спално нощувката е 40 CHF. Там изкарах две нощи. Снимки от изкачването: http://bodilov.snimka.bg/mountain/taschhutte-alphubel.833296.33947470
21.08 бе пореден ден за изучаване на околностите на Zermatt. Насочих се към обгледния връх Oberrothorn – 3414 метра, откъдето могат да се видят 39 четирихилядника. Първо се изкачва Sunnegga – 2288 метра, въпреки лифта който може да се използва. Все още се старая да се качвам пеша дори и там където има лифтове. Така се придобиват по-непосредствени впечатления от околността и планината, а се пестят и средства. Пътеката продължава към Blauherd – 2578 метра. Това е път номер 8 – Murmelweg. На пътеката има табла, описващи живота на мармотите. 9/10 от времето си те живеят под земята, кучетата са опасни за тях и трябва да се водят на каишка. С един писък мармотите обявяват за голяма опасност, а със серия от писъци / доста са досадни / - потенциално растяща опасност. От Blauherd има лифт с две големи кабини към Rothorn – 3103 метра. Съществуват две пешеходни пътеки към това място. Аз избрах по-стръмната под самия лифт. Бях поразен от гледките, но най-вече от големия брой еделвайси на пътека. В участък от около 100 метра видях поне 10 от тях! На Rothorn има снимки, които показват околните върхове. Там научих имената на много от тях. Впечатли ме следната мисъл, с която съм дълбоко съгласен: “The stop at the top is the peak of satisfaction.” Изкачването на Oberrothorn от Rothorn трае около час. Самият връх Oberrothorn не представлява някаква забележителност. Уникално е неговото разположение, което дава възможност да се видят близо половината от всички върхове над 4000 метра в Алпите. Чуствах се като дете, което са го оставили в магазин с любимите му играчки! Гледаш, гледаш, очите се радват на невероятната красота! На връщане към Zermatt реших да видя езерата в околностите на Matterhorn. Слязох към Berghaus Fluhalp, приятно място, където хапнах една супа. Тръгнах по пътека 11 – 5-Seenweg. Минах покрай няколко от езерата. Близостта на Matterhorn ги прави интересни. По мое лично мнение обаче езерата на Пирин и Рила ги превъзхождат по красота! Вечерта уморен, но доволен, се прибрах в хотела Bahnhof. Снимките от деня: http://bodilov.snimka.bg/mountain/zermatt-oberrothorn-3414-m.833302.33947627
Останаха още три дни ходене в Алпите. Те се очертаха да бъдат доста натоварени. На 22.08 сутринта тръгнах нагоре към Gornergrat, разположен на 3090 m, през Riffelalp, Riffelberg и Rotenboden. Маршрутът съвпада с този на известната зъбчата железница от Zermatt за Gornergrat. Пътеката преминава през борови гори с незабравими панорами към Matterhorn. Приятни хотели и места за отдих допълват неповторимата атмосфера. До предпоследната спирка Rotenboden всичко ми бе познато от миналото лято. Останах поразен от това, което видях на Gornergrat. Панорама към 29 четирихилядника, Kulmhotel Gornergrat с неговите магазини и места за съзерцание на околната зашеметяваща природа. Естествено погледът се привлича като магнит от близките Gornergletscher, Monte Rosa Hütte и близките върхове от едноименния масив. Там можеш да стоиш с часове и да не помръднеш, омагьосан от околната красота. Но аз трябваше да достигна хижа Monte Rosa. Върнах се на Rotenboden, привлечен от близкото езеро Riffelsee. Продължих към ледника по маркираната пътека, слязох по стълбите и се озовах на ледника. За разлика от миналата година трафик имаше и в двете посоки. Имах притеснение дали в петък ще намеря свободни места на хижата. Ходенето по ледника не бе леко, както и изкачването към хижа Monte Rosa по скалистия терен. Първото нещо, което проверих в хижата, бе стаята с надпис Schutzraum. Миналата година, когато хижата бе препълнена ме настаниха там. Сега тази стая бе заключена. Това бе сигурен знак, че има свободни места. Предположението ми се потвърди и скоро бях настанен на 3 етаж, стая 25 легло 63. Полупансионът бе 87 CHF.
Числото 23 се оказва с особено значение за мене. Миналата година на 23.07 изкачих Mont Blanc, а 13 месеца по-късно трябваше повторно да пресека масива Monte Rosa. Закуска в 2 часа, тръгване в 2.40 часа нагоре. Трябва да се внимава да не се тръгне наляво към Dufourspitze, а направо към Signalkuppe / хижа Margherita / – 4554 метра. По-голямата част от изкачването вървях с група от 5 туристи в същата посока. Утрото бе с добра видимост, но облачно. Студът ме принуди да облека почти всички дрехи, които носех със себе си. Отново в зоната на 4000 метра забавих ход, на гърба ми бе целия багаж. 100 крачки - почивка, 50 крачки – почивка и хижата бавно изплува на хоризонта. Умората бе голяма, но реших да бъда по-търпелив от миналата година. След хижата и кратката почивка в нея, реших да се насоча към близкия връх Zumsteinspitze. Силният вятър и мъглата на върха ме отказаха от първоначалните ми намерения. Започнах бавно слизане към хижа Gnifetti. Реших да изкача връх Punta Parrot – 4436 m. Проблем в началото бе да се преодолеят стотина метра денивелация. Пътеката живописно се вие в горната част на върха. Известно притеснение будеше слизането от върха към следващото препятствие Ludwigshohe, висок 4342 метра. Скоро се появи предизвикателството Corno Nero 4322 метра. Това е остра живописна скала, чието изкачване е кратко, но изключително стръмно. За втори път след миналата година не посмях да направя опит за изкачването и. Наблизо е и бивак Balmenhorn на височина 4167 метра. Качих се до него и статуята на Христос. Условията в бивака не са добри, но при лошо време може да спасява живот. В съседство е и връх Piramide Vincent – 4215 m. Реших да изкача и него. Достигнах на височина около 100 метра под връхната му точка. Падащата гъста мъгла обаче сериозно ме притесни. Знаех, че близо до хижа Gnifetti има сериозни цепнатини в ледника и тяхното минаване в мъгла няма да е приятно. Преустанових изкачването на Piramide Vincent и започнах да слизам към хижа Gnifetti. Мъглата бе гъста, с видимост от десетина метра. Ориентирах се само по стъпките в снега на многобройните туристи, ходили по тези места. Ходех вече 13 часа от хижа Monte Rosa и бях доста уморен. Хижа Gnifetti се оказа препълнена. Почивката се отлагаше. Помолих да ми покажат пътеката за следващата хижа Mantova. Мъглата за кратко се вдигна и видях, че трябва да завия надясно по ледника. Скоро достигнах и тази хижа. Нито за момент не помислих да остана там. Миналата година ме обръснаха 40 евро само за нощувка в нея, като ме държаха половин час преди това да чакам. По маркирания път 6А започнах бавно спускане надолу. Целта ми бе хижа Orestres, на 2600 метра надморска височина. Слизането до нея ми отне 2 часа от хижа Mantova. Дългото ходене бе възнаградено с една чудесна хижа, приятни условия в нея и полупансион от 60 евро. Спах сам в общо помещение, успях да се изкъпя, а вечерята бе запомняща се. Това бе достоен край на 16 часовото ми ходене от хижа Monte Rosa до тук.
Последният ден / 24.08 – неделя / в планината започна също твърде рано. Закуска в 6 часа, а в 6.30 часа бях на пътеката за Staffal. Това е красиво селище с много хотели и лифт, който се насочва към поредната седловина Col di Bettaforca, висока 2672 метра. Следва слизане и към обяд се оказах в познатата от предното лято хижа Ferraro. Бавно продължих по пътя и скоро се озовах в живописната местност Pian di Verra. Оттук продължават пътеките за високопланинските хижи Mezzalama – 3036 m и Guide della Valle d'Ayas – 3420 m. Те са разположени в подножието на близнаците Polluce – 4091 m и Castore – 4228 m. Аз обаче продължих по пътеката за Col–а на деня - Col Sup. delle Cime Bianche – 2982 m. Минава се покрай животновъдни сгради, около които имаше много крави. Впечатлиха кози с изключително дълги рога, които бяха затворени в ограждение без покрив. Малко преди седловината се минава покрай живописни езера. Особено впечатлява Gran Lago. На седловината Col Sup. delle Cime Bianche бях към 18 часа. Времето напредваше, трябваше бързо да слизам към Breuil Cervinia. В 20 часа след повече от 13 часа ходене се настаних в хотел Meynet, на метри от църковната кула на градчето Breuil Cervinia. Нощувка със закуска бе 50 евро, а само нощувка – 40 евро. Закуската бе обилна, така че си струваше 10 евро. Снимките от шеметните последни три дни: http://bodilov.snimka.bg/mountain/gornergrat-monte-rosa.833359.33950627
25 август бе ден за прибиране към Милано. С автобус в 8.15 часа отпътувах за Chatillon Saint Vincent. Там бях час по-късно. Имах 90 минути до пристигането на влака. Разходих се към църквата Свети Петър и Павел и се върнах обратно на железопътната гара. Отново смени на влака на Ivrea и Chivasso, и пристигане в ранния следобяд в Милано. Настаних се на хотел Boston, 2 звезди, 50 евро, в близост до гарата. Тръгнах към центъра на града. Стигнах до катедралата, площад Duomo, via Dante и крепостта Sfozesco. Милано наистина ме впечатли. Той превъзхожда във всяко отношение съседния Торино. Качих се на покрива на катедралата. Гледките са изумителни – стотици, хиляди орнаменти и статуи, градени през вековете в архитектурно единство! Снимки от Милано: http://bodilov.snimka.bg/architecture/milano.833367.33951067 Прибрах се в хотела, на сутринта в 3 часа станах и с автобус след час бях на летището Orio al Serio. Полет към София и в 11 часа бях на спирката на 84 линия. Два часа по-късно с родните железници поех към Горна Оряховица и Русе.

Ехааа.

Две седмици сам в Алпите! Чудесно преживяване, много спомени и снимки.

Ти си се размазал от кеф!

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Каквото и да кажа все ще е малко Very Happy

	mislesht написа:
	Ти си се размазал от кеф!

Благодаря за ласкавите отзиви! В интерес на истината имах трудни моменти, когато се питах защо с тази тежка раница отново пълзя по стръмен склон? За моя радост наградата под формата на поредната шеметна гледка или връх не закъсняваше и тогава си отговарях - затова съм тук!

За да не озадачавам част от четящите, ще цитирам една песен на Висоцки в твърде свободен превод на български:

Цял свят е на длан, ти щастлив си и ням
и мъничко само завиждаш на тези,
за които върхът още е Там.