Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Най-накрая и ние я ЗЗЗагазихме!
Събота по прогноза трябваше да се бяга на юг, колкото по далече от Сф, толкова по добре. Около 8 часа сме в Кресна, пием кафе, пристига Любен и ни забира за х.Загаза. Само трима сме, макар че трябваше да сме четирима, но единия се издъни. Той си го знае, остава да се реваншира. Нова дестинация, почти час и половина е пътя до х.Загаза с джип, пътя е предимно за високи автомобили, почти 25 км. След уикенда там, се оглеждам само за едно, некъв Жип, макар и старичък да се зима, щото иначе просто не става работата. В 10 вече сме на хижата, разтоварваме багажа, а хижаря Янор не ни пуска да тръгнем нагоре, докато не ни покаже, и разкаже всичко. Уникално място, няма такава хижа, страхотни домакини, хем истинско, хем пипнато. Нищо от това, дето съм чел за хижата и нейните стопани, не е излишно, или преувеличено. Все пак успяхме да се отскубнем някак си, и около 10.20 затопуркахме нагоре в посока Албутин. Предната вечер беше имало голяма буря, всичко беше във вода, особено около реката, голяма влага. Пътеката до Зиданицата е изключително живописна, а Войводата направо кърти, не може да е истина това творение на природата . Снимките в тоя ден са на жената, така че нямам отношение към тях, като авторство. Заговорихме се със овчарите на Зиданицата, най обичам да си говоря с овчарите. Какво ли не съм научавал от тях, единия имаше мерак да иде до Кончето даже. На Зиданицата приличаха повече на такива от родата на брат'чедите, но ...., а на Черната вода попаднахме на един "временен" овчар, живял 9 години във Франция. Качихме се на Албутин в мъгли и променливо време. Все пак добре е, че не ни заваля, но мъглите малко ни поразвалиха кефа. Имаше гледки и към Окаден, и към Каменишки връх, малко и към Разложки суходол, но като цяло планината криеше красотата си. Особено ме беше яд за гледките на север към Пирин. Е, после като тръгнахме надолу, се нагледахме и към Влахинска чука, Гредаро, и Синаница. А Вихрено, така и не се показа целия, нито от Черната вода, нито от Червената скала. И понеже работата отива много на хвалба и на хубаво, да знаете, че наистина следобяда я загазихме. Още на изкачване към Албутин, жената изоставаше, явно не и беше ден за ходене. Тя се представя сравнително добре, когато се пускаме из планината, но нещо в този ден не изглеждаше да е в кондиция. Съвсем малко преди Черната вода тя се подхлъзна, падна и си усука коляното. Проблема с коляното се усили особено след м.Камен клет. Налагаше се да спираме непрекъснато от болка, буквално метър за метър, добре че бяха щеките, иначе не знам как щяхме да се придвижваме. Последният километър отпратихме Атанас напред към хижата, да готви вечеря и пържоли, а ние се влачихме около час до там. Стигнахме на хижата по тъмно и на челници. Атанас след като беше изпекъл месото, се беше приготвил вече да тръгва, да ни дири из гората. Поздрави и на маркировачите на пътеката през Камен клет, чудесна пътека, и майсторска работа момчета .
На хижата постепенно свалихме напрежението от последните два часа, а то спокойствие да искаш там. Имаше една група от Павликени, и още няколко човека. Сложихме "болното краче" да спи, а ние се опънахме с Атанас под навеса на заслона, на ладовина. Изобщо тишина, красота и истинска планина. И така, който не е ходил още на Загаза, да знае, че вече я е Загазил, а за другите, те си знаят какво да правят!
П.П. А в неделята бяхме на Ощавските бани, да ощавим малко гърбината и да изцерим раните. Толкова ми харесва мястото, че ви казвам, в никакъв случай да не идете там
Последната промяна е направена от iozkan на Вто Авг 26, 2014 1:38 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Не стигнахме до кестените , даже ги по стреснахме малко, че се бяха излегнали в колибата. А другият, който срещнахме на Черната вода беше приятно момче. Каза ни, че работи в центъра за хищници във Влахи, и от една седмица е горе с овцете. И той ги разтегаше едни....
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Снимките в тоя ден са на жената, така че нямам отношение към тях, като авторство. Заговорихме се със овчарите на Зиданицата, най обичам да си говоря с овчарите. Какво ли не съм научавал от тях, единия имаше мерак да иде до Кончето даже. На Зиданицата приличаха повече на такива от родата на брат'чедите, но ....
