Какво се случва с организираните тур.преходи?

Малко лирично лятно отклонение....след като се подготвях с голям ентусиазъм за 7 дневен преход из Пирин,един ден преди тръгване ми се обадиха,че екскурзията няма да се състои заради отказали се.....силно разочарована, но пък случват се такива неща.Та реших да се обадя на няколко други места и да се запиша другаде,но за мое голямо разочарование и абсолютно изумление и там отказват,защото нямало достатъчно желаещи или се отказвали (дори и БТС).....Какво става с пешеходния туризъм из БГ планините ......всички ли са решили да ходят на море.... Sad

Платените туристически преходи е нормално да умрат Smile

Има все повече групи, клубове, форуми и т.н. членовете, на които се разхождат и се организират. В планинарските групи във фейсбук ежедневно има по няколко анонса от хора, които си търсят компания за разходка Smile

Комуникацията е меко казано елементарна - драскате си 2 съобщения "във фейса" и после 1 седмица сте заедно в планината Smile

Отделно с навлизането на технологиите - gps-и , мобилни телефони с карти, интернет навсякъде (оня ден 1 "приятел във фейсбук" се отбелязва в реално време от Кончето) почва да се губи зависимостта на обикновения турист от така наречения водач. Та и да си плаща за това някак не ми се връзва. Аз обиколям планините сам - с четене от интернет и принтирани карти и записки - не съм имал нужда от водач досега.
Та за заключение смятам, че платеният пешеходен туризъм съвсем нормално отстъпва мястото си на клубния/приятелския/(или както ви дойде на ум) туризъм.

Съгласна съм с теб в повечето случаи......Но все още се намират хора като мен обичащи планината,които не са добри в ориентирането и не биха дръзнали да обикалят(високите части на планините) сами,само с четене в интернет.....Да не говорим, че съм срещала доста "сами" туристи,които са попадали в опасни ситуации,защото са били уверени,че са подготвени....аз обичам да съм подсигурена с водач,за да мога да се насладя пълноценно на планината...в крайна сметка това е целта.

Миналата седмица на Вазов имаше група от 3-ма човека (2 момчета и едно момиче) организирли се чрез интернет без дори да се познават преди това. Опасното в случая е ако не си допаднете и трябва да се търпите няколко дни.

	vandu написа:
	Миналата седмица на Вазов имаше група от 3-ма човека (2 момчета и едно момиче) организирли се чрез интернет без дори да се познават преди това. Опасното в случая е ако не си допаднете и трябва да се търпите няколко дни.

Няколко снимки предотвратяват 90% от изненадите Idea

Поне за територията на България, хората се самоорганизират. Рядко някой се хваща на платена проява с водач в България. За чужбина е друго.
БТС не е онова БТС от преди, да не коментирам какво е.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

От повече от 20 години в България е тенденция да намаляват организираните преходи с доброволен водач, за сметка на тези с професионален (платен) водач.

Това е съвсем нормална тенденция. В "западните" страни съществуват от край време (повече от 200 години) и двата варианта, докато при нас втория отсъстваше напълно до 1990 г. Е, сега наваксваме. Има няколко туроператорски фирми, които се издържат напълно с тази дейност (водене на български клиенти по планините), няколко асоциации и много водачи.

Предимства на комерсиалните пътувания - плащаш за определени услуги и би трябвало да ги получиш - пише ги в програмата... Ако не - имаш право да си поискаш парите обратно. Да не говорим за лошата реклама... За това и колегите се стараят да си вършат съвестно работата Smile

До колкото могат...

Предимства на групите с доброволни водачи:
Не плащаш (уж, защото някакви пари се събират все пак, обикновено покриват разходите на водача, а може и нещо отгоре да остава...)
Пътуваш с приятели (уж, защото не можеш да избираш точно кой се записва в такива групи, освен ако ти не си я създадеш сам)
Доброволния водач може и да е много добър, но може и да не е. Нищо не го задължава, той пари не взима, колкото може толкова, няма договор, на честна дума са нещата. Има си риск значи...

Най-чисти са нещата без водач, с твоя лична организация. Няма на кого да се сърдиш. До колкото си подготвен и екипиран, до толкова ще успееш да се справиш с предизвикателствата. До колкото успяваш да се ориентираш, до толкова ще си намираш пътя. До колкото имаш познания и информация, до толкова ще можеш да разбереш какво виждаш от планината и природата около теб. Няма по-достойно от това Smile

Като заключение, ще спомена, че нещастията в планината с хора водени от професионални водачи са много по-малко от нещастията при "самостоятелните" туристи.

На всички пожелавам повече хубави моменти в планинте! Smile

Момчи