От Безбог до Безбог за три дни

Началото беше дадено в четвъртък, около 9 вече бяхме на паркинга пред лифта за х.Безбог. След прогнозираното хубаво време поне до събота, изобщо не беше за изпускане тази възможност. Няма другаде такова работно време, както на този лифт. Средата на лятото, а лифта работи до 16 часа. И така се получава, че около обяд, де що има туристи около Поповото, Джангал и т.н, като мравки се придвижват с бързо темпо, за да хванат лифта Laughing

. Ние се отделихме веднага от магистралата, тръгвайки по пътеката през клека за Десилица. Не много широка, сравнително добре прочистена пътека, макар, че с големите раници на места се минава и по трудно. Тя в един момент се разделя, и ние избрахме да вървим по дясната пътека, означена в БгМ, като за "връх Деселица". Днес разбрах, че като че ли сме избрали по-лошия вариант, тъй като лявата пътека, която води към езерото-Десилишкото е прочистена по-добре, вероятно и повече хора минават по нея. Да се има впредвид това, ако някой реши да ползва в близко време тези пътеки. В един момент се наложи да извадим и секирето, за отрежем няколко клона, за да минем нататък. И когато не очаквахме повече проблеми, пътеката почти свърши в клека. За радост това беше не повече от 10-15 метра, и с лази-легни и влачене на раниците се измъкнахме от там. Нагоре клека оредя и повече нямаше проблеми с него. Беше доста горещо, особено като стигнахме Плешивото езеро, ми идваше да скоча вътре. Качихме се първо на Десилица и след това на Каймакчал, беше страхотно откъм гледки. Много симпатични са тези езерца в циркуса Перлеш, като гледам колко клек има там, може да е хакерска пътеката, но със сигурност си струва да се опита едно ходене до Мочарата оттам.
Цял ден човек не сме видяли, а и къде да го видим, отвреме на време се чува някой по Безбог или по Стражите. След като слязохме от Каймакчал, покрай Плешивото езеро се смъкнахме надолу към Десилишкото и решихме да останем за нощуване там. Водата ни беше кът вече, и затова не ни се рискуваше да търсим вода до к.2486м, която е показана на картата. Там щеше да ни е по близо до излизане от циркуса на другата сутрин, но кой знае, я има вода, я не. На езерото се опънахме, направихме огънче, мечта вечер. Водата от оттока на езерото се пие без проблем. Такъв чай направих от мащерка, връхчета от клек и листа от боровинки, че ви е бедна фантазията. Комари разбираше имаше, но като ги третираш с ракия, не издържат дълго. На другата сутрин имахме не лека задача, да излезем от циркуса с раниците. По билото на Полежан имаше няколко човека, но общо взето, не беше много навалицата, петък е все пак. Качихме се на Полежан, поснимахме, после се смъкнахме към Горно Газейско езеро. Качихме се и на Газей, е как иначе, при това ясно време, що езера се виждат отгоре, красота неземна.
След малко на върха се качи един мъж, жена му беше останала над езерото, да го чака. Заговорихме се, направихме си снимки, стана ясно от разговора, че е болен от някаква болест, и според него, едва ли ще може да се качи отново на Газей, давали му много малко време. Какво нещо е живота, на такова място обикновено човек не мисли за нищо негативно, и диша с пълни гърди от живота. Пожелавам му от сърце да оздравее и нека Господ да е с него.
Качихме се и на Малък Полежан, за да огледаме красотите и от другата страна. Водата ни свърши отново и затова се спуснахме към Горно Полежанско. Долу се проснахме на брега и лежахме повече от час. Горе на Полежан всички се изнесоха, кой да гони лифт, кой хижа. На езерото тишина и чистота. Пих направо от езерото, с шепи, няма по хубава вода от тази, макар че преди това се навивах, че ще пия само преварена вода. Не ме питайте, как не ми се ставаше от там, но трябваше да се смъкнем до Долното езеро, че там и място за биваци има, и дръвца. На Долно Полежанско отново нямаше никой. Разположихме се удобно на терасата, до голямото огнище. От една страна Джангал, от другата Полежан, фантастично. Беше изключително тихо през ноща, за разлика от предната вечер, когато имаше вятър.
На другата сутрин се смъкнахме по камъняка надолу, на това му викам криминална пътека към Джангалската порта. Вече ставам банален със змиите, но и сега не пропуснахме усойницата. При слизане под Долно Полежанско, в малкото тревни пасажи дето има там, се беше изпружила, на метър оттам дето минахме. Този път даже не ни обърна внимание, и по добре. Малко под портата Атанас реши да катери Джангал. Аз прецених, че това ще ми дойде много за днес, и се излегнах на едно местенце на слънце и подремнах. За час и половина той се върна, и туй като и ние гоним лифта закрачихме с бодра стъпка към Безбог. В 15.30 бяхме "при Славчо", на супичка и биричка. Както много пъти, всичко си има край, хубавото е, че ще има и следващ път, в това съм сигурен Laughing

.

снимки:
http://iozkan.snimka.bg/mountain/h-bezbog-desilishka-polena-pleshivoto-ezero-desilica-kayimakchal-desilishko-ezero-polejan-gazeyi-m-polejan-g-polejansko-ez-d-polejansko-ez-h-bezbog-14-16-08-2014.831488.33842516

трак от първия ден(че мястото е по "засукано"):
http://dox.bg/files/dw?a=d620671147

Последната промяна е направена от iozkan на Пон Авг 18, 2014 8:04 am; мнението е било променяно общо 1 път

	iozkan написа:
	....и ние избрахме да вървим по дясната пътека, означена в БгМ, като за "връх Деселица"....

В кръга на майтапа, бих казал, че това е вредата от GPS-а.... Миналата година, видяхме отклонението, но продължихме към Десилишкото езеро и чак когато излязохме на тази полянка

поехме без пътека към вр. Десилица; по-късно намерихме някакви пирамидки, но дали са от същата пътека, не мога да кажа. Мислехме на връщане да ги проследим, но после решихме да слезем през Мочарата.

Хубаво стана въпрос за пътеката към Мочарата, как е натам положението?

В началото се слиза по усет - камъни и тревисти участъци. След първото езеро (много малко и вероятно пресъхва понякога) отново се движите по камъни предимно, но тук там има пирамидки, за да заобиколите клека. Между двете езера Плеше може да се мине по камъни или вдясно по тревата. От долното езеро, пътеката е прорязана в клека, а след него е лесно проследима по целия маршрут, дори на места има маркировка "бяло-синьо-бяло". След Сухия гьол пътеката тръгва надясно и след това плавно завива наляво. Там някъде има отклонение на дясно, което не знам къде отива.

Здравейте, пъро поздравления за разходката супер сте си изкарали. Исках да ви попитам за слизането от Полежан до Горно Газейско Езеро. Върнахте ли се до премакта между Малък Полежан и Полежан и от там да поемете надолу? Лесно ли се уцелва пътеката за човек без ГПС. От Горно Газейско Езеро ходили ли сте до Демяница, има ли хубава пътека, какво е положението там?

Цитат:

В началото се слиза по усет - камъни и тревисти участъци. След първото езеро (много малко и вероятно пресъхва понякога) отново се движите по камъни предимно, но тук там има пирамидки, за да заобиколите клека. Между двете езера Плеше може да се мине по камъни или вдясно по тревата. От долното езеро, пътеката е прорязана в клека, а след него е лесно проследима по целия маршрут, дори на места има маркировка "бяло-синьо-бяло". След Сухия гьол пътеката тръгва надясно и след това плавно завива наляво. Там някъде има отклонение на дясно, което не знам къде отива.

lubitel, благодаря за инфото Laughing

.

Цитат:

Здравейте, пъро поздравления за разходката супер сте си изкарали. Исках да ви попитам за слизането от Полежан до Горно Газейско Езеро. Върнахте ли се до премакта между Малък Полежан и Полежан и от там да поемете надолу? Лесно ли се уцелва пътеката за човек без ГПС. От Горно Газейско Езеро ходили ли сте до Демяница, има ли хубава пътека, какво е положението там?

Здравей,
От горно газейско до х.демяница има пътека през газейския циркус. Последно съм минавал оттам през 2011 мисля, само че на обратно, лек зор си е нагоре. Има малки пирамидки, които да следваш, макар че за това трябва и малко опит. През клека трябва да е проходимо. Пътеката започва от прага, на който е езерото. Онзи ден на Полежан се засякохме с един мъж, дето водеше трима иностранци, каза че и миналата година е минавал, и се следва ок. След това, когато тръгвахме да качваме Газей, едно момиче с двама датчани, дойде да ни пита откъде да хване пътеката за х.демяница, не изглеждаше много да познава района, ама тръгнаха. А ГПС животи спасява, не е модна тенденция. Не е казано, че трябва да го ползваш непрекъснато и да ходиш по него, като куче. Но си го имай. Ние първо бяхме на Полежан, после на Газей, и накрая на М.Полежан. Оттам се върнахме назад и се спуснахме по пирамидките към Г.Полежанско.

Ясно, благодаря за разясненията, ще се решава на място. Може и да се пробвам по тази пътека, ще видим каква ще е ситуация.