Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 469 Местожителство: София
Противно на традицията, тази година започнахме с Пирин и едва вчера нагледахме и Рила. С оглед на времето, избрахме разходка към Урдиния циркус, като поехме по пътеката за Яворова поляна от ЦПШ.
По Урдина река.
"Идеологът" на днешната разходка и мъглите....
И малко езера...
Тук се крие още едно езеро, но нямахме повече време...
Долината на Урдина река...
Слънцето беше малко, за сметка на дъжда и гръмотевиците, но разходката се получи добра .
Всички снимки.
Нед Юли 27, 2014 10:34 am
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 469 Местожителство: София
По идея на excalibur в неделя сутрин се озоваваме в Боровец. Оказва се, че денят е празник на Рила и опашката пред лифта е сериозна .
И така, с известно закъснение, се озоваваме на Ястребец.
На кота 2369 м.
Целите ни за деня.
Денят е слънчев и се надяваме на добра разходка. Поемаме към вр. Алеко, 2713 м. Пред нас голяма група е избрала същият маршрут. От вр. Алеко.
На Безименната кота 2792 м. Около вр. Мусала се появява мъглица...
На Мусала има твърде много хора....
Част от групата поема към хижа Мусала, а останалите, към Малка Мусала. Пред нас са т.н. Триони.
Малко проясняване и пред нас са Маричините езера.
На Малка Мусала, 2902 м.
Продължаваме към вр. Иречек, 2852 м.
Мъглата решава, че вече си е свършила работата....
Студения чал и Тъмното езеро.
Току пред хижата ни чака изненада....
и бонусът - пеша до Боровец, закъснели сме за лифта.
Всички снимки.
Пон Авг 04, 2014 11:07 pm
horseman
Регистриран на: 06 Сеп 2013 Мнения: 139
Хаха, човека с червената тениска и кърпата на главата беше на десет метра пред мен на Трионите и обясняваше на някой /предполагам дамата/ как да преминава по камъните
Хубава разходка сте направили
_________________ I want that star, I want it now
I want it all and I don't care how
Careful what you wish
Careful what you say
Careful what you wish, you may regret it
Careful what you wish, you just might get it
Пон Авг 04, 2014 11:39 pm
excalibur
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 695 Местожителство: гр.София
horseman написа:
Хаха, човека с червената тениска и кърпата на главата беше на десет метра пред мен на Трионите и обясняваше на някой /предполагам дамата/ как да преминава по камъните
Хубава разходка сте направили
Брей, толкова да съм изтрещял по тези Триони, че да не видя друга жива душа /изкл. Борис и Руми/ от вида homo sapiens... ...Да не си се крил на някой зъбер отгоре бе човек... ?
Вто Авг 05, 2014 1:55 pm
excalibur
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 695 Местожителство: гр.София
lubitel написа:
и бонусът - пеша до Боровец, закъснели сме за лифта.
Остана ни един лифт до 16.08.....
Вто Авг 05, 2014 2:02 pm
horseman
Регистриран на: 06 Сеп 2013 Мнения: 139
excalibur написа:
horseman написа:
Хаха, човека с червената тениска и кърпата на главата беше на десет метра пред мен на Трионите и обясняваше на някой /предполагам дамата/ как да преминава по камъните
Хубава разходка сте направили
Брей, толкова да съм изтрещял по тези Триони, че да не видя друга жива душа /изкл. Борис и Руми/ от вида homo sapiens... ...Да не си се крил на някой зъбер отгоре бе човек... ?
Мнее, аз просто слязох да направя малко снимки, бях точно зад вас, след това се върнах и тръгнахме по магистралата надолу, че бяха доста уморени останалите и се отказаха от Трионите - Чакър войвода - Боровец
_________________ I want that star, I want it now
I want it all and I don't care how
Careful what you wish
Careful what you say
Careful what you wish, you may regret it
Careful what you wish, you just might get it
Вто Авг 05, 2014 6:05 pm
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 469 Местожителство: София
След като ни разходи по "Трионите", сега колегата excalibur много искаше да пробваме и "Петлите". Тръгнахме в сряда, рано сутринта и в 8:10 бяхме на ЦПШ, а към 11:00 - на Еленино езеро.
Идеята беше, да се качим на дясната кота, вероятно Малка Мальовица, от премката с Орлето (дясната кота) и след това по североизточния ръб да нагледаме и Мальовица. С Малка Мальовица нямахме никакви проблеми.
Върнахме се на премката и продължихме през някакви чучки за Орлето, докато стигнахме късо седло. Пред нас се извиси каменна стена около 4 м. висока и доста стръмна, а от двете страни на седлото бяха пропасти. По стената имаше следи от обувки и явно е възможно минаване от там, но не ми се рискуваше и настоях да подсечем това място. Върнахме се до премката и се заспускахме надолу. Минахме и през "тунела".
Срещу нас беше зимната пътека за Мальовица, така че ако срещнехме проблеми, можеше да се върнем на нея. Видяхме паметната плоча на 11-те загинали алпинисти,
а от там, пътеката беше ясна и дори маркирана с оранжева боя. Така се оказахме на премката между Мальовица и Орлето. От тази страна, Орлето се оказа една нищо и никаква скала, но от него се виждаше импозантната снага на Мальовица - отвесната северна стена.
Без никакви проблеми се изкачихме по СИ ръб на Мальовица и към 14:00 бяхме на върха.
Тук направихме половин часова почивка и се разговорихме с единствените двама туристи, а след тяхното тръгване останахме сами на върха - чудо!
Според колегата, това било трудната част.....
Поехме по билото към Елени врьх и някаква безименна кота от която билото рязко се снишаваше към долината на Манастирска река.
Върнахме се до пътеката за Петлите. Първата кота, до която стигнахме ме изненада - имаше много мрамор.
Пътеката се вие живописно и е много по-лека и приятна от тази през Трионите, но не е за хора със страх от височини.
Изненадата дойде (тук ще цитирам jordy - "трудното свърши, почва ужасът!") при последната чука преди Орловец. Каменните пирамидки тръгнаха вляво по скалите. Колегата беше готов да ги последва, едвам го спрях. След кратко разузнаване, се установи, че пътеката върви в дясно, надолу през скала и доста стръмен склон, след което поема хоризонтално и леко нагоре, за да достигне до скален праг. Тук направихме лека тренировка в скално катерене за Джамджиевия ръб на Вихрен и след поредния тревист участък, най-после се оказахме на Орловец.
Тъй като времето много напредна (около 18:00 бяхме на Орловец), поехме към премката със Злия зъб и от там към БАК, х. Мальовица и ЦПШ, където бяхме в 21:10.
Всички снимки.
Пет Авг 15, 2014 7:52 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Ето, значи, как изглеждат нещата от Орловец, където аз не съм била и няма да бъда. Прекрасен фоторазказ - стъпка по стъпка, точно като за мен. Благодаря, че споделихте и можах да видя познатите места от друг ракурс.
Съб Авг 16, 2014 10:27 pm
irina
Регистриран на: 16 Сеп 2007 Мнения: 759
Браво на вас! А аз ви поздравих долу на втора тераса На слизане от върха ви видях на Орловец. После вървяхме след вас до хижата.
Нед Авг 17, 2014 12:01 am
excalibur
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 695 Местожителство: гр.София
irina написа:
Браво на вас! А аз ви поздравих долу на втора тераса На слизане от върха ви видях на Орловец. После вървяхме след вас до хижата.
Значи вие се бяхте излегнали на втора тераса...
Нед Авг 17, 2014 10:40 am
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2486
Цитат:
Каменните пирамидки тръгнаха вляво по скалите. Колегата беше готов да ги последва, едвам го спрях. След кратко разузнаване, се установи, че пътеката върви в дясно, надолу през скала и доста стръмен склон, след което поема хоризонтално и леко нагоре, за да достигне до скален праг.
А, е тея пирамидки и нас ни подлъгаха за малко, но не проверихме къде стигат (след кратко разузнаване постфактум из форума се оказа, че не водят към Орловец).
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 469 Местожителство: София
С колегата excalibur бяхме решили тази година да пообиколим около Семково.
И така, ден след разходката в Стара планина, се озовахме на изходна позиция.
Протоколната снимка на езерото до х. Семково.
За начало избрахме маршрута Семково-м. Карааланица-Карааланишки езера-билото-Вапски езера-Семково. Отскочихме и до вр. Реджепица.
Четири години не бях посещавал тези места и леко се притеснявах, че може да не намеря пътеката. За радост, нямаше поводи за това, макар че на едно място леко се пообъркахме.
На следващата сутрин тръгнахме по-рано. Маршрутът беше: Семково-м. Горни куки-вр. Вапа-подсичане на вр. Канарата-вр. Павлев-вр. Карааланица-вр. Аладжа слап-вр. Ангелов-вр. Голям Мечи-х. Македония-Семково. Поради напредване на времето и умора у жените, съкратихме маршрута и след Аладжа слап слязохме към Деривацията и пътя. (Ще се върна към това слизане, тъй като може да се окаже полезно).
На вр. Аладжа слап се оказа, че трябва да търсим решение за преустановяване на маршрута и слизане към м. Карааланица. Реших, че трябва да започнем слизането от най-ниската точка, някъде преди клека от последна снимка и тръгнах по ръба да търся удобно място. Така намерих улей, който първоначално тръгва наляво и след това завива надясно под скалите. От тази тераса, слязохме на следващата, която мога да оприлича на подкова, обърната с отвора далеч от нас. Цялата тераса е пълна с туфи клек; има и поточе, което вероятно е р. Малка Узуница (Дано не греша!). В отвора на подковата се вижда малко шилесто възвишение, цялото обрасло в клек. Поточето върви през дясната междина, в гъст клек и с водопад (според мен е непроходимо!).
Тук-там има каменни пирамидки, а и на старата карта в Семково е дадена пътека оттам. Клекът на тази тераса е най-добре да се заобиколи от ляво и то леко да се изкачвате, като целта е да се премине през лявата междина между клекясалото възвишение и левия край на подковата. След като се премине въпросната междина, следва спускане сред хвойнови храсти към края на гората. Има нещо като улей, може би е пътека. Заобикалят се надясно няколко петна клек преди дърветата и се излиза на добре очертана пътека, извеждаща на Деривацията. Опитах се да проследя пътеката в обратната посока, но скоро се отказах. От Деривацията, пътя е на 200-300 м. и има пътечка и каменни пирамидки. Два завоя по пътя и бяхме в м. Карааланица, от където се прибрахме без проблеми.
След този изтощителен ден, решихме да изберем по-лек маршрут, още повече, че вечерта имахме празненство на х. Семково. Така се озовахме на Сухото езеро.
Рожденикът трябваше да се уважи!
Вечерта се събрахме на х. Семково за да празнуваме. Освен Милко, хижаря, имаше и едно датско семейство с малки деца, които се присъединиха към нас. Получи се незабравимо....
Булките замесиха тесто и направиха различни фигурки, които навиха на предварително подготвени пръчки и ги сложиха на огъня. Оказа се, че това е датска традиция и се прави при излети.
След сериозната вечер, станахме късно и поехме към м. Нехтеница и от там към Якорудските езера.
Първите табели за забрана на минаването заобиколихме. След това обаче, малко преди Рибното езеро имаше второ заграждение с нова бодлива тел. На кантона нямаше никой и продължихме към езерото. При третото заграждение, там където пътеката поема към Мъртвото езеро решихме, че повече не трябва да нарушаваме забраната и се върнахме.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: от м. Нехтеница към Якорудските езера минаването е забранено и има нови заграждения с бодлива тел.
Тъй като беше рано да се прибираме, отскочихме до х. Грънчар. Мястото и езерото са прекрасни; неприятно впечатление остави у нас хижарката....
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 695 Местожителство: гр.София
Скакавци
Чудих се къде да опиша вчерашното ходене и реших да е тук, за да се знае, че става за един ден, обаче....Хотелчето е готино, чисто 50 лв. е стаята на ден. Храната е добра но не много евтина. Петък вечерта решихме пеш да се разходим да хапнем до "Зодиак". Собственикът сервира и непрекъснато обяснява колко било хубаво времето на бай Тошо и колко велики били руснаците. Мария му каза да си споделя нещата не точно на нашата маса...Този се обиди. Били сме капиталисти. Почти яде бой...Храна, салати - гадория. Продава минерална вода, вместо да сложи каничка с рилска вода - бонус. Абе страхотен тъпанар и досадник!!! Едни западняци имаше на съседна маса е не спря да дърдори, че е забранено за капиталисти...
С Мими около 6.40 успяхме да тръгнем от хотел "Царев връх", който е непосредствено след Рилския манастир. Психарско, изнервящо до Тиха Рила, особено първите 3 км. На едно място много изровено с обърнат голям камък, обратен наклон. Запълнихме колкото можахме, Мими ме навигираше да не се метна в дерето, съединителят замириса. Минах от 3 ти опит...На Тиха Рила бяхме в 7.40. Студенко беше. Пускам навигацията на телефона и няма зацепване на орукса с картите. 1/2 час рестарти, глупости и комп....инженерката вика: "Аре да тръгваме по моя телефон. Имаморукса и картите на bg mount...Извадих разпечатаните указания на Antoon и подкарахме пътеката (има я на картата). Покрай разрушеният овчарник стъпихме на червената маркировка, стигнахме едва църчорещото изворче на 2390 м. (водата на което ни спаси на връщане) и подкарахме нагоре без пътека по тревист склон. Изкачвайки се около 1/2 час нагоре видяхме хора, вдясно от един връх. Ще пуснем снимки с тях (оказаха се Иван и Надя от форума "Има бира"...Слизали от Су чал и щяха да качват Погледец. И двата върха ми се сториха близко, минавайки покрай тях. Ходихме заедно до кота 2591, което на тяхната беше наименована Маринковица. Съвет - при изкачванет, дръжте вдясно, т.е. максимално близко до кота 2591. После качихме Възела, видяхме на Драганица хора. После Мария говорила с тях (мъж около 50 те и момче около 20 г.), докато ме чакаше на премката между Дъждомера и Малък Скакавец. Картата на bg mount за пореден път се доказа. Моят телефон сработи между червената маркировка и кота 2591. Ходенето по билото си е най-бързо мисля. След Дъждомера самичък продължих без раница и вода до Сакън дупка. Има възможност за подсичане на Малък Скакавец и Дъждомера и то не много спестяващо. Скакавецът преди Сакън дупка (изкачването ми приличаше на Малка Джинджирица от Даутов), заобикаляш клкчета по ръбчета и няма стигане...
Аз бях около 8 часа вечерта на Тиха Рила при колата. Който реши да го ходи за един ден да тръгне не по-късно от 7.00 от Тиха Рила. На връщане си се качва почти всичко. Аз получих крамп преди повторното изкачване на Драганица. Почти всичко си е по 2, което много утежнява нещата. Иначе времената дадени в един пост на dobrifin са точни, според мен...Скаквците са си 3 часа напред и още толкова обратно. Драганица и Възела пак си е тегаво изкачване на връщане. След тях общо взето летиш бързо. Докато карах на връщане от Тиха Рила падна мрака, здраво ме захапаха крампи, въпреки магнезия който взимам и се наложи Мария да кара...Кръстехме се да не се наложи разминаване. Случи се с един джип почти долу на по-широкото.
Благодаря на Antoon за точните указания без които нямаше да успеем...
П.С. На Сакън дупка изпълних ритуал описан от Ристо туристо преди години
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5, 6Следваща
Страница 2 от 6
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети