След няколко години чертаене на планове най-после намерих свободно време и компания за да се кача до х. Иван Вазов. Преди 4г. се разходих по поречението на р. Бистрица и се бях зарекъл че при първа възможност ще се кача именно през с. Бистрица, уви това се оказа доста голям залък за моите възможности.
Още с тръгването от селото някакви баби ни упътиха, но ние ли не ги разбрахме, те ли не обясниха като хората не знам, но се позагубихме още в селото, казаха ни веднага след моста в центъра на дясно и после след черквата в ляво и само на горе. Моите спомени за маршрута в селото не бяха същите, но реших да им се доверя и сбъркахме, малко след черквата се забутахме в някакви градини и дворове и това ме притесни доста имайки предвид лошата слава която се носи на местните ( бистричанец без пушка не е никаков бистричанец ). Все пак по козите пътеки и вървейки на горе бях сигурен че ще хванем правилния път и успяхме. Преките пътеки от селото те изкарват на местността Софраждико, която е една скала с панорамна гледка към Бистрица и Дупница, сега са я направили екопътека от Бистрица до самоковището и са построили нещо като беседка, с големи широки пейки на които даже може и да се спи ако си закъсал, имаше соларен панел, ама дали има ток не обърнах внимание.
От Софраджико до самоковището се стига много лесно като се върви по черен път и има 3-4 места за отдих с направени огнища и пейки, единствено където е отбивката за Иван Вазов никъде няма табела, и може да е соста объркващо и човек да си загуби 30 мин като нищо. От там пътеката проодължава от лявата страна на река бистрица, няма никаква маркировка, но трудно би се объркал човек понеже това е единствения път по който може да се движиш. Гората в този район е много красива и не си личи никакво човешко присъствие, отдавна не бях виждал местност в която пътя е осеян с боровинки и не се налага да ги търсиш около пътеката с часове. Пътя е безпроблемен докато не се стигнат едни скали от където следенето на пътеката до Вазов си е чист късмет. По този маршрут явно се минава доста редко и пътеката не е е толкова ясна. По каманите бяха направени мини пирамидки които се следват, но в равното няма нищо, върви се до реката и пътеките се разделят. Имахме лошия късмет на моменти да хванем грешните пътеки и да вървим през доста шубраци, храсталаци и камянци. Това мъчение продължи може би около час и половина два и разбрах защо не е толкова популярен маршрут и има много малко информация за него. Дори и след излизането от гората следенето на пътеката си е трудничко и ако нямаш поне малка орентация на къде си тръгнал може да си удължиш маршрута с доста, както направихме ние, липсата на хора в обратна посока също те кара да се замислиш дали си на правилния път. На около 30-на мин от хижата реката се спуска от ляво и трябва да се качваш покрай нея, ние решихме че това което идва срещу нас е правилния път и продължихме да следваме гршната река, с което удъллжиме пътя с около 40 мин., така като драснем чертата целия маршрут ни излезе около 9 часа, аз бях с подуто коляно, брат ми с проблеми в глезена.
Но колкото по-трудно е едно нещо толкова по-красиво изглежда то и се помни доста време.
Връщането мислех да го правя през отовица, но ме притесняваше да не изгубя маркировката по билото, а и травмите които имахме ни принуди да вземем по-лесния маршрут Вазов - Рилски Манастир през баучер.
ПП: някой знае ли какво е това, мисля че се намира под в. Върла:
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Браво за ходенето, заслужава си усилията , това си е сериозен маршрут. А и така се калява ината, който за туриста е задължителен. Умората минава, а красотата от видяното остава. Миналата седмица, като бях на Вазов вечерта си мислех, че ако не трябваше да се връщам за колата на ВЕЦ-а, щях да сляза по реката към с.Бистрица.
Вто Авг 12, 2014 3:06 pm
vandu
Регистриран на: 03 Апр 2012 Мнения: 209
Да прав си, вчера едвам ходех и казвах на жената че това ще ми държи влага доста време и ето че днес вече си търся друг маршрут
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
, това си е сериозен маршрут. А и така се калява ината, който за туриста е задължителен. Умората минава, а красотата от видяното остава. Миналата седмица, като бях на Вазов вечерта си мислех, че ако не трябваше да се връщам за колата на ВЕЦ-а, щях да сляза по реката към с.Бистрица. 
