Малко необичаен е този маршрут, но пък е интересен.
По традиция за поредна година се запътихме към хижа "Загаза". Стартирахме от хижа "Вихрен" въпреки навъсеното небе. Малко преди да достигнем гърбището на Джамджиев рид нещата започнаха да се замъгляват и заоблачават. Ухилените ни физиономии се смразиха на Премката, където ни подбра силен вледеляващ вятър и дъждовни капки, които пробиваха телата ни като куршуми. За да поддържаме нормално темпо в създалите се условия категорично предпочетохме посичащата пътека, която бе от подветрената страна.
Странен месец е август в Пирин. Спомням си преди 10-на години как на Кончето ни заваля една смесица от дъжд и сняг та слизането ни в кишата бе доста трудно. За щастие този път се разминахме с валежите. Дори част от групата успешно, въпреки мощните пориви на вятъра, минахме през върха Бански Суходол. За жалост гледките бяха кът. Да не кажа никакви.
Примирихме се с обстановката и с надежди дано да не завали продължихме по подсичащата пътека. По склона на връх Байови дупки край нас прелетя Иван (igurbev). Положих усилия да го спра да побъбрим, но доста за кратко. Сакън на хижа "Яворов" да не духнат свещите на тортата без него.
Малко след това, на премката между Байови дупки и Разложки Суходол се насладихме на учудваща мелодия, която правеше вятъра.
Хора по маршрута не липсваха. Мине не мине се разминавахме с неколцина хукнали като нас из мъглиите. Това продължи до края на магистралата, до Итипица - премката между Разложки Суходол и Албутин. Обяда направихме скрити зад една скала на темето на последния. Преди това, на кота 2570 м, където е поставен кръста се насладихме на играта на стихиите над Окаденския рид.
Слизането от Албутин към Кишиш мандра е доста монотонно. Но пък вятърът най-после утихна.
Че и времето тръгна на оправяне. Дори слънцето започна да пробива сивите небеса. Откъснах се от групата тук, закратко, за да остана насаме и да се порадвам на спокойствието. И така до първия извор където се отпуснах, слушайки скрибуцането на скакалците, шумът на водата и песните на птиците. Кеф!
Постепенно облаците позволиха да видим и върхарите по Синанишкия рид. Ето една снимка посока Гергийца и Синаница.
На Зиданицата ни очакваха стадо крави и 2 малки кучета, които полайваха и размахваха опашки. Бяха доста огладнели.
Надолу нищо интересно. Едва ли ще кажа нещо ново за хижа "Загаза"... Топло посрещане, прекрасна вечер сред приятели, веселби, песни и т. н. приятни неща.
На сутринта, след закуска и дълга раздяла с любезните домакини, отпрашихме към Пещерата, а след това към Буката, откъдето захапахме пътеката към Гергийски езера.
Измежду дърветата зърнахме връх Байови дупки, където вчера се видяхме с Иван.
В местността Гергийца, при овчарниците, ни посрещнаха 7 красиви каракачански кучета, които връхлетяха върху нас изневиделица. Бяха приятелски настроени. Тъй като не им зная имената, заради рунтавите си гриви и опашки, нарекох всички Мечо. А бе зарадваха се. Дори облизаха с кеф някои от спътниците ми. Появи се и стопанина, който разправи за патилата си.
Последва лека борба с клека.
Ама и гледки се отвориха... Нека се пукат душманите
На Гергийските езера полегнахме в тревата и така почти час. А гледките се редуват като на кинолента.
Муратова чука се оглежда във водата
Муратов връх и той да не остане по-назад. Поднасяме му жълт букет.
Какво повече да иска човек!
На Синанишки рид се изкачихме едва-едва, с препълнени стомаси, по пътеката покрай Муратова чука и Белата карпа. Облекчение голямо настъпи, когато достигнахме седлото между връх Гергийца и безименната кота на североизток от него! Скоро отново зърнахме Муратов връх, но вече от друга позиция. Тодорин връх и той надзърта отзад.
Панорами, панорами!
Ето го Спанополски чукар с две от Спанополските езера.
Стадо крави на водопой на най-високото от Спанополските езера.
Бъндеришки чукар. Добре позната картина на всички любители на Пирин ходили на Бъндеришка порта.
Овинатото (Муратово) езеро - едно от любимите огледала на съседните върхове.
Мдаа. Суетни са си те."Огледалце кажи, огледаце не лъжи..."
И така ходенето ни завърши на хижа "Вихрен", където две кози напуснаха упоени завинаги родния Пирин затворени в дървени клетки. Ще ги носели на Витоша, където били изчезнали, незнайно защо. Спирам дотук.
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Хубав разказ си написал и маршрутът е интересен. Че и снимките са се получили
Спомням си за това минаване към Гергийските езера, че пътеката беше хубава в долния край до поляната с овчарника, но по-нагоре трябваше да я търсим в клека и да се провираме на места.
Пет Авг 08, 2014 1:13 pm
W_sjankata
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 345 Местожителство: Sofia
Ванка, пътеката си е добра и не минава през клек. Не, че не можеш да се набиеш в него, но със сигурност има как да се избегне.
Ники, защо не пробвахте през Черната вода, Камен клет и новата синя марка, по която има едни полянки за доотъпкване. Пък групата ви е била идаелна за целта. Иначе популяризиране на Загаза си е нужно. Браво за ходенето!
_________________ Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...
Да, има си нормална пътека от Гергийца (местността) нагоре към циркуса, видях я аз, но ние се направихме на диви свини и поблъскахме из клека. Искаха хората адреналин, получиха го.
Иначе първоначалния ми замисъл бе да се мине през Камен клет, за да се утъпче пътеката, но в последния момент промених курса. Нищо де. Другия път
igurbev написа:
Че и снимките са се получили
Не бяха читави условията за снимки. Може би това бе максимума, който можеше да се извлече. Така е лятото. По-хубави наесен и зимата.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
