Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
До връх Пирин от Предел
Предната събота успяхме да се промъкнем между дъждовете и се разходихме из Пирина, сефте за 2014 . И понеже, както се случва напоследък, беше само за ден, още в 5.30 тръгнахме към Предел. Оставихме колата на 200 метра след х-л Кукер, и около 8 часа потеглихме нагоре. Успяхме за около 5ч и 45мин. да се качим на върха, никак не е зле. Времето още в началото ме притесняваше, но в крайна сметка се оказа, че ни пожали. На последната вода си починахме, и направихме по едно коняче, в циркуса преди изкачването на върха, още една почивка и шоколад, и около един и половина наобяд бяхме на вр.Пирин. Изобщо, много харесвам тая част на Пирин, основно заради дивотията и уникалната естествена природа, и въпреки, сравнителното безводие в тази част. На върха какво да видим, играе се оро, та пушек се вдига. Ако някой се познае на снимките, да знае че това е "мръсна инсинуация", както се казва . Изключително съм впечатлен от идеята, която получихме на вр.Пирин, да го качим седващият път от с.Сенокос, и обещавам да го направя. На върха времето се разваляше с минути и почна да гърми и тъмнее, откъм Разлог. Гледките към планината бяха кът, по едно време виждахме само до Даутов, и скоро всички потъна в мъгла. Впредвид на това, че трябваше да слизаме обратно в цуркуса, а при дъжд слизането покрай клека и по хлъзгавата трева, си беше направо десерт, тръгнахме обратно. По средата на слизането ни до циркуса под върха леко ни заваля, сложихме найлоните, но беше за малко. В циркуса вече времето се поуспокои, и ние се опънахме за почивка на балваните. Надолу ми беше все тая, дали ще вали, нали отивахме към горския пояс. По едно време Атанас, взе да мърмори, че цял ден, не сме видели никаква животина у Джинджирица, само една жабка, уж резерват било..., тука му била надеждата да види мечка . И тамън се смеехме, за да не си пожелава такива неща, и за малко да стъпи право в смока, който се беше изпружил на пътеката. Смок беше, няма какво да е друго с тази дължина, някъде към 1.2 - 1.4м, не може да е отровна змия, това беше някъде, на около 1400м. Интересно е, че беше черен на цвят, и се изнесе на бегом в дупка под листата, така че не можахме да го снимаме. Четох из интернет, че може да е вдлъбнаточел смок, меланинов, но не съм сигурен за това. Преди две седмици над Грънчар имахме усойница в тревата, сега смок, а следващият път да чакаме питон. Другия път ще сложим Атанас да върви отзад. На Пределското ханче остана време и за по една биричка, дойде ни екстра, то дали ще се прибереш в 9 или 10 в Сф, кой го е грижа. Ходете на вр.Пирин и няма да съжалявате
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. И понеже, както се случва напоследък, беше само за ден, още в 5.30 тръгнахме към Предел. Оставихме колата на 200 метра след х-л Кукер, и около 8 часа потеглихме нагоре. Успяхме за около 5ч и 45мин. да се качим на върха, никак не е зле. Времето още в началото ме притесняваше, но в крайна сметка се оказа, че ни пожали. На последната вода си починахме, и направихме по едно коняче, в циркуса преди изкачването на върха, още една почивка и шоколад, и около един и половина наобяд бяхме на вр.Пирин. Изобщо, много харесвам тая част на Пирин, основно заради дивотията и уникалната естествена природа, и въпреки, сравнителното безводие в тази част. На върха какво да видим, играе се оро, та пушек се вдига. Ако някой се познае на снимките, да знае че това е "мръсна инсинуация", както се казва 
. Изключително съм впечатлен от идеята, която получихме на вр.Пирин, да го качим седващият път от с.Сенокос, и обещавам да го направя. На върха времето се разваляше с минути и почна да гърми и тъмнее, откъм Разлог. Гледките към планината бяха кът, по едно време виждахме само до Даутов, и скоро всички потъна в мъгла. Впредвид на това, че трябваше да слизаме обратно в цуркуса, а при дъжд слизането покрай клека и по хлъзгавата трева, си беше направо десерт, тръгнахме обратно. По средата на слизането ни до циркуса под върха леко ни заваля, сложихме найлоните, но беше за малко. В циркуса вече времето се поуспокои, и ние се опънахме за почивка на балваните. Надолу ми беше все тая, дали ще вали, нали отивахме към горския пояс. По едно време Атанас, взе да мърмори, че цял ден, не сме видели никаква животина у Джинджирица, само една жабка, уж резерват било..., тука му била надеждата да види мечка 
