Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
С орлов поглед от Погледец
Незабравим се оказа уикендът, за мен и моите приятели , с които нарамихме раниците и поехме към Рила, за да разкрием тайните й, и да се порадваме на красивите й езера и върхове...
Маршрута ни бе следния:
1 ден / 05.07.14г: София- Самоков- ЦПШ- Йончево езеро- з. Кобилино бранище- вр. Погледец;
2 ден / 06. 07.14г : Вр. Погледец- вр. Маринковица- вр. Су чал- з. Кобилино бранище- Йончево езеро- ЦПШ- Самоков- София.
И така от ЦПШ смело закрачихме нагоре...
Рила ни посрещна облечена в зелено. Нямаше мъгли, дъждове и гръмотевици- имаше топло дружелюбно галещо слънце, отвреме- навреме криещо се сред малкото пухкави облаци...
По-нагоре по пътя спирахме за кратко на Йончевото езеро, край едно от Поповокапските езера, в близост и на заслон Кобилино бранище, главно за хранителна подкрепа, както и за утоляване на жаждата.
След Кобилино бранище продължихме по пътеката подсичаща Су чал...
Решихме да оставим за другия ден Су чал и вр. Маринковица , наляхме си малко чудна студена рилска вода и се заизкачвахме към Погледец...
Пристигнахме точно навреме...за залеза...
Определено Погледец отговаря на името си. Място, към което не можеш да останеш безразличен, което е способно да те разчувства, да разбуди някаква струна, която да потрепва при всеки поглед, който хвърляш наоколо. Във всички посоки гледките са невероятно панорамни...
На запад могат да се проследят Мусала , Скакавците и всички върхове по пътя за Грънчар...
На юг се виждат Шишковица, Венеца, Йосифица, Рибни езера, Черна поляна по посока хижа Македония...Над Смрадливото езеро се извисява Рилецкото било...
На север са Лопушки връх , Мечит, Будачки камък...
В далечината се показват Купените с Ловница и Орловец...
И разбира се танцуващите светлини на града в случая на Самоков...
По залез небето беше приказно, очарователно. Слънцето се беше скрило зад светлосиви движещи се облаци, които придаваха някаква мекота и особен привкус на небето.
Времето беше студено, съчетано с вятър на пориви, поради което и лягането стана твърде рано.
Затова пък станах за изгрева. Исках да видя какъв ще бъде моят миг. Моят миг е секундата, в която Слънцето проточва лъчи и закачливо ми казва: Надеждата и новият ден са тук за теб…
Сутринта закусихме на върха, събрахме палатките , напълнихме бутилките с вода и поехме по обратния път...
На връщане изкачихме набелязаните върхове – Маринковица и Су чал. Наслаждавахме се на прекрасните гледки от тях във всички посоки...
Скоро стигнахме до магнетичното място, откъдето се виждат езерата под Су чал...
Впоследствие се придвижихме към заслон Кобилино бранище, Поповокапски езера, Йончево езеро , ЦПШ...
И така, Планината ни допусна да се насладим на хубостите й в тази част.
Успяхме да преживеем нещо прекрасно на това фантастично място и бих казала, че подобно нещо може да се види на не много места в България.
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Да, така е, това са езерата под Су чал, объркала съм снимката и хронологията в бързината. Ще го коригирам.. Долнолеворечките езера, доколкото знам са тези между Скакавишкото и Погледецкото било.
Поздрави.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Доста далеч от Долнолеворечките, че и от Горнолеворечките 
.
