Из Ропалишкия циркус и върховете наоколо

Една кратка Рилска история, случила се неотдавна на мен и моите авантюристични приятели. Smile

В предвид нестабилното време, изминалия уикенд решихме да предприемем обиколка на Ропалишкия циркус и върховете около него.

Оставихме колата на кантон Марица и поехме нагоре... Движихме се по приятна пътека , изкачваща се плавно и праволинейно...
Неусетно изотзад ни застигна Калата, започнал от по-рано своето пътешествие...
Не след дълго достигнахме х. Заврачица, където се спряхме да похапнем. След обяда светът ни изглеждаше още по-хубав.

Решихме да си направим разходката, въпреки, че на пръв поглед върховете бяха покрити с мъгли...Излязохме на седловина Заврачица и мъглите започнаха да се вдигат, сякаш бягаха от нас...

Разделихме се на две. Мнозинството се насочи към Песоклива вапа, през върховете Юрушки и Маришки чал.

Стефан и аз се отправихме към вр. Манчо, като от него последователно качихме още Юрушки чал, Маришки чал, Песоклива вапа и впоследсвие слязохме към Ропалишкия циркус и хижа Заврачица...

Към Маришки чал и Песоклива вапа...
(снимка на Стефан Илиев)

На Маришки чал и Песоклива вапа вятърът се усили , за кратко издуха облаците , дори и нас се опитваше да издуха, но ние не му се дадохме. Smile

Малко след върха видяхме своите приятели , обикалящи Ропалишкия циркус...и за кратко наблюдавахме представлението.

Постепенно облаците се обагриха в пъстра палитра, а един заблуден слънчев лъч очерта хоризонта...
(снимките са на Стефан Илиев)

Неусетно започна да се мръква, мъглата да се сгъстява, а времето още не бе решило да отложи предвижданото влошаване.
В сумрака се оглеждахме за светлина от хижата, но разбира се в тази мъгла такава нямаше... Wink

Интересно, пристигнахме в хижата около 22ч и заварихме в столовата само част от нашите приятели, всичко останало си беше легнало. Похапнахме добре, не толкова от глад, колкото от мотивацията да се намали теглото на раниците. В шеги и закачки бързо се изниза времето. Но все пак няма шест- пет, предстоеше ни разпъване на палатки в мъглата, не особено приятно занимание.
Нощта беше тиха и спокойна и бързо се изниза...
Мислихме на следващата сутрин да станем по-рано за изгрева, но с тази мъгла определено ни се „изпари” желанието.
Не заварихме Тони и Калата, те бяха поели в посока х. Грънчар...Изчакахме до към 9ч да се изясни, и тъй като това не стана, се отказахме да качваме върхове...
Заслизахме надолу към х. Марица , радвайки се на прясната роса, мащерка и красиви цветя...

По пътя се отбихме към Черната скала, впечатляваща и панорамна.

Отседнахме за кратко и в Самоков, на чаша вкусен чай или кафе.
В заключение мога да кажа: Хубава разходка, с малко гледки, но пък много добра компания. Радвам се, че заедно се насладихме на красотите по тези места. Smile

снимките

Последната промяна е направена от Лари на Пон Юли 28, 2014 4:32 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

Е и за това харесвам планината. От всеки отделен връх тя е различна. Не бях стъпвал на Песоклива вапа.

За пореден път съм възхитен от инженерната мисъл и изпълнение на строителите на Кайзеровия път. Път, изоставен на съдбата, неподдържан като такъв. На снимката "мост" на р.Ропалица - суха зидария, без грам бетон, на ок.2270мнв, на 100+ години:

Поглед към мусаленско от понижението преди Маришки чал:

Тръгваме към Песоклива вапа:

Най-голямото езеро в близост до Песоклива вапа. То е последното в СИ посока от върха. Ясно се вижда /долу в дясно в близост до оттока му/ един разкошен извор на прясна вода с много висок дебит:

Общо взето времето тези два дена беше трисезонно. Само зимни условия нямаше Laughing

На хижата се любувахме на този красавец. Вие го гледате благодарение на Стефан.

Ето и моята галерия със снимки от расодката.

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Неделно от района , след като се изваля

Добре изглежда, мъглата се е кротнала...