Фото разказ. Карлово - з. Ботев - х. Плевен - Априлци

Здравейте Планинари,
Много отдавна чета този форум и черпя полезна информация за места и маршрути. До сега не съм се осмелявал да пиша защото моя планинарски опит, а до някъде и хъс е нищожен в сравнение с хората пишещи тук.
Вече обаче реших да започна да споделям и моя скромен планинарски опит.

Малко да се представя. Казвам се Влади, на 33 години съм, живея в София трето поколение кореняк Софянец. Някои може да ме знаят от форума на ПСС-то, където съм Karlos.
Занимавам се с некакви компютри. Обичам да кръстосвам планините лятото и да карам ски зимата. Нямам смелост и екипировка за зимни трекинги, заради това ходя ски.

В следващия тред ще представя фото разказ за последния ми уикендски преход по Стара планина.
Надявам се да Ви хареса.

_________________
"Когато живееш докосвайки планината, твоето виждане за нещата се променя напълно"
С. Де Бенедети

Много отдавна замислях този трип. Идеята беше следната:
- Да отида някои петък след работа в град Карлово където да пренощувам.
- Рано на следващата сутрин да потегля към хижа Равнец, където да закуся и поостана малко.
- От хижа Равнец да отида до заслон Ботев след което да кача връх Ботев.
- Да пренощувам в заслон Ботев.
- На следващия ден да отида до х. Плевен.
- Да стигна до ТЕЦ Видима, после до гр. Априлци от където да взема автобус за София и да се прибера.
За съжаление всичко планувано горе не можа да се изпълни. Струва ми се, че ми е писано да не се кача на връх Ботев. Два пъти съм го подминавал, като сега бях най-близо, заслон Ботев, където пренощувах. Въпреки това не успях да го изкача.

С огромна радост разбрах, че туристическата спалня в гр. Карлово работи и приема туристи.
http://www.karlovotur.com/bedroom/index.html
Петък 04.07.2014г. хванах влака в 17.10 ч. и в 20.55 ч. бях в Карлово. Секретаря на местното туристическо дружество беше така любезен да ме чака на гарата с един пикап и да ме закара директно до туристическата спалня. Човекът беше в много приповдигнато настроение. Миналия ден четвъртък му се бяха родили внучета близнаци. Да са му живи и здрави. Той говореше на доста висок тон и първоначално помислих, че нещо ми се кара. След това разбрах, че е бивш военен което вече придоби някакъв сенс. Smile

Отвори туристическата спалня само за мене. Имало някаква система дето на сутринта пускаш ключовете в една дупка във вратата след като излезеш. Така не е нужно вечерта да има хижар там. Даде ми доста прилична стая с две легла, телевизор и баня на скромната цена от 10 лв. Имах само лош късмет с бойлера, които не работеше, но бях кахър.
Даде ми ключовете и се прибра в къщи. Вечерта реших малко да се поразходя из града. Както винаги когато отида в някакъв малък град се кръстя и се чудя местните жители как се изхранват. Поминъка като цяло е силно осакатен. Имаше някакви млади хора по града, излезли петък вечер да се забавляват, но бяха много малко В центъра имаше едно място където правиха страхотни пици на парче. Взех си няколко парчета за вечеря. Към 22.30 ч. се прибрах в квартирата и приготвих инвентара за следващия ден. Чакаше ме дълъг път.

Ден 1
Този ден направих няколко големи гафа, които все още не мога да си простя. Заради тях не успях а се кача на връх Ботев. Бях решил да тръгна от града в 07.00 ч. Въпреки, че деня е дълъг планирах да имам повече време на разположение.
Гаф № 1 - Успах се и тръгнах в 09.00 ч. Може би това ми костваше да се размина с качването на върха. Поех по пътеката за Равнец. Беше много приятна, най-вече защото по-голямата част беше сенчеста и минаваше в гора. Направих няколко кадъра на гледките към Карлово, Калофер и Сопот които се разкриваха.

Пристигнах в хижата в 12.00 ч. на обяд. Хижарят ми направи много добро впечатление. Много любезен и отзивчив човек. Черпи ме кафе и вафли. Говорихме си. Последно бях в тази хижа през 2009 г. и това което помня беше една възрастна хижарка, която правеше страхотни сладка. Той каза, че вече тя вече живее в Англия при децата си, където гледа техните деца, демек внуци. Упъти ме къде да си налея вода която извирала зад хижата. Наистина имаше много сладък вкус. След това отиде да си работи нещо и ми каза да се чувствам като у дома си. Точно това и направих, което доведе до гаф № 2. Реших да почина за да събера сили преди да поема към заслона и едноименния връх. Легнах на тази люлка и задрямах. Откарах около час.

Около 13.00 и малко поех към върха. Имах спомен, че имаше пътека с червена маркировка която подсича ей това голямо качване по коловете, ако не се лъжа към връх Равнец.

Падаше се в ляво. Намерих разклона и тръгнах по червена маркировка. Първоначално пътеката беше добре обособена и маркирана.

После нагоре стигнах до някакво поточе където маркировката се изгуби съвсем. Просто изчезна. Разкриваха се страхотни гледки.

Тук направих друг гаф, които за щастие беше поправим. Вървях успоредно на река. Стигнах до място на което можех да презаредя вода, но просто ме домързя. Бях тръгнал бутилка от 2 и още една от 1,25 литра. Малката беше изпита на поливна. Тръгнах успоредно на реката и съвсем се затрих. Нямаше маркировка. После се върнах там където за последно имаше маркировка, но не успях да се ориентирам. В този момент реших да включа интуицията си, която за щастие не ме излъга. Връх Равнец се падаше в дясно, където е зимната маркировка с колове. Реших да тръгна точно натам.

Почти изкачих този баир и започнах да виждам това наоколо.

Нагазих в ниски клекове. Имаше някакви просеки между тях, но те по-скоро бяха направени от коне, а не от хора. Вървях още малко в избраната от мен посока и видях нещо което много ме зарадва. Това беше ето този кол. Явно бях стигнал зимната маркировка.

Ето какво остана зад мен.

След като стигнах коловата лятна маркировка всъщност си дадох сметка, че би било доста по-лесно да се мине директно по нея /червената линия/, отколкото по обиколната пътека /синята линия/. Мисля, че ще е по-бързо а и по-ясно маркирано.

Тръгнах уверено по коловете.

Зад тези камъни едва намерих, че пътеката завива 45 градуса на дясно. По инерция бях тръгнал напред, но се забих в една гора и се върнах на последния кол които е поставен върху камъните.

На този кол имаше табела където беше написано с фулмастер връх Ботев 5ч., заслон Ботев 4.30ч. може би тези които го бяха написали са имали в предвид нормално ходене, а не бавно като моето. Тези надписи хич не ме зарадваха. Тогава часът беше 16.30 ч. и по изчисленията едва ли щях да стигна по светло и да изкача върха, което всъщност така и стана.

След преминаване по кратка гора се разкриха страхотни гледки на върхове и поляни.

Показа се и крайната дестинация, но не изглеждаше никак близко. Чудех се дали ще стигна по светло до там.

След малко природата ми даде възможност да поправя една своя предишна грешка. Появи се руйно поточе. Там водопойствах и напълних догоре и двете шишета.

Продължих по пътя и предчувствах, че разклона е съвсем близко. Беше около 17.00ч. и слънцето престана да напича. Разкриваха се наистина страхотни гледки.

Стигнах почти до разклона. Видях тази колиба и си помислих няма ли да е добро убежище за закъсали туристи и за малко не стана мои подслон за през нощта. Ще разкажа за това след малко.

За съжаление забравих да снимам около разклона. Видях, че пътеките към връх Ботев се разклоняват на зимна и летна. Зимната беше някакви колове които се качваха на някакъв баир. Летната подсичаше този баир. Беше синя и много добре обозначена. Тръгнах по нея.
От тук започнаха моите премеждия. В дерето имаше река. Пътеката първоначално вървеше успоредно по нея. По едно време стигна дерето на реката. Аз продължих по продължението на реката. Маркировката се изгуби съвсем. Имаше някакви пътечки, но по-скоро тя бяха прокарани от някакви коне. По едно време стигнах този водопад.

Снимката е правена от далече но реално стигнах до подножието му. Там същност осъзнах, че пътеката не е там и съм се изгубил. Часът беше 19.30 което означаваше, че имам още час и половина светло. Мина ми през ума да се върна на последното място където имаше маркировка, обаче реших да се правя на мъж и да разчитам на интуицията си. Тъпо решение. Реших да се обадя на близки за съвет, но в това дере обхват нямаше. 112 също беше ненабираем. Реших да тръгна по съседния хълм. Сори бях се панирал и забравих да го снимам. Изкачих го някъде около 1/4 и ми се стори, че цялостното му изкачване не е съвсем добра идея. Затънах в клек до над коленете. Там ударих една молитва към Бога. Помолих се да оцелея в тази трудна ситуация. Изкачвайки си мислех следното:
Храна имах за още поне едно денонощие. Реката беше съвсем близо, така ,че с водата нямаше да имам проблеми. Имах суитчър и яке в раницата. Помислих си, че мога да изляза на някоя поляна която е по-равна и там да се приготвя за бивакуване през нощта. Всъщност Благодаря на Бога, че не се стигна до подобно положение. Наложи ми се да посетя тоалетната която е вън от заслона около 2 през нощта и бих се обзаложил, че температурата тогава беше паднала под нулата. На всичкото отгоре беше излязъл не силен, но много пронизващ и студен вятър. Без палатка наличните ми дрехи нямаше да ми помогнат. Сигурно щях да избера да се движа през нощта защото иначе щях да замръзна.

Тъй като съм недоскив много негодувах, че трябваше да си нося диоптърните очила през целия път с мене. Знае се, че всеки грам е от значение в раницата. Нямаше начин защото петък все пак бях на работа и там ми трябваха. Ето, че и те влязоха в употреба. Реших да си ги сложа белкем видя нещо като маркировка или пътека. И те помогнаха. На съседния хълм които бях подминал се виждаше добре обособена пътека.

Първоначално не ми мина през акъла, че това може да е моята пътека която изгубих. Реших да се добера до нея. Все щеше да ме отведе някъде.
Оказа се, че всъщност това е правилния път. След като дръпнах билото се разкри връх Ботев. Казах, си това ще да е. Малко се успокоих защото дори да паднеше мрака можех да се ориентирам по светлините на кулата на върха. После осъзнах какво всъщност съм направил.
Пътеката пресичала реката и тръгвала по съседното било.

Там където се завърта нямаше никаква стрелка или някаква маркировка която да окаже, че сменя посоката си. Аз бях продължил направо успоредно на реката, което беше голяма грешка.

Всъщност после си мислех, че ако бях дръпнал байра с клековата по които тръгнах може ли щях да изляза на лятната маркировка и да пристигна в заслона просто по-късно.
Въпреки всичко Бог беше с мен и ми посочи правилния път.
По тази пътека се разкриха много красиви дерета с пасища. Казах си, че това на морето няма как да се види и въпреки жестоката ми умора се насладих на мига.

Дори върха вече се изясни съвсем.

Ето го и триумфа. Плодът на всичките ми усилия през този ден. Доказателството, че няма да прекарам нощта навън. Наистина голяма радост щом го зърнах. Сори за качеството на снимката, но бях развълнуван, ръката ми трепереше, фотоапаратът ми е стар, а си беше и свечеряване.

Хижаря Вальо ме посрещана в доста приповдигнато настроение. Май си беше пийнал вече. Направи ми впечатление, че помнеше името ми от резервацията на изуст. Казах му къде съм изгубил маркировка и, че мотането ми отне около час. Той твърдеше, че точно където пътеката пресича реката и тръгва по съседния баир има хубава маркировка и трудно може да се обърка. Подметна ми, че най-вероятно съм си мислил за някоя девойка и заради това съм се затрил. Не ми се спореше и се съгласих с него. Всъщност причината беше, че се бях заслушал в чил аута от дискмена ми, а както и съм недоскив нищо чудно без очила да не съм видял дори ако е била нарисувана стрелка върху някои камък.
Колебаех се дали да го спомена, но когато проучвах маршрута ми направи впечатление, че в линка долу мненията за заслона и в частност за Вальо са доста противоположни.
http://www.bulgarian-mountains.com/Huts/Stara/Botev
Моето лично мнение е, че този човек е голям пичага, наистина народен човек, но когато си пийне повечко може би прекалява с подмятанията и се изказва неподготвено.
В столовата се запознах с много приятна двойка от Белене. Поприказвахме си малко и си легнахме.
Убедих се, че важен атрибут при спане в заслони са тапите за уши. Съвсем забравих да си взема такива. Заради това ми се наложи да се будя няколко пъти през нощта. Бях в по-голямото спално помещение. Въпреки, че не беше пълно изцяло ми се стори, че кислородът за дишане беше кът.

_________________
"Когато живееш докосвайки планината, твоето виждане за нещата се променя напълно"
С. Де Бенедети

Ден 2ри
Някакви аларми ме събудиха в 06.30 ч. Помислих си дали да не изкача върха и да се върна, но всъщност надолу ме чакаше много път и се въздържах от този мерак.
Закусвахме с двойката от Белене и те ми предложиха да ме закарат от паркинга където оставят колите и тръгват към х. Плевен до гр. Априлци. Разстоянието никак не е малко. Първоначално бях скептичен, но в крайна сметка те ме изчакаха /тъй като ходя много бавно/ и така ми направиха много голяма услуга. Ще спомена по-нататък като стигна до там.

Потеглих от заслон Ботев към хижа Плевен в 08.00 ч.

Отгоре се виждаше целта.

За първи път бях по този маршрут и ми беше любопитно от къде минава. По пътя към хижа Плевен срещнах страшно много хора. Ходя отдавна на планина но тук за първи път чух поздрава "Добра среща". Признавам си до сега не го бях чувал.
До колкото разбрах хората от северна България обичат да идват в хижа Плевен за уикенда и от там да атакуват връх Ботев. Може би заради това този път е един от най оживените в цялата планина.
Около час и половина се подсичаха разни била. Откриваха се невероятни гледки. Убедете се сами.

Ето я и хижа Амбарица в далечината.

След като направих тази снимка започна едно слизане по някакви скали.

За мен слизането винаги е тегаво, заради травмата в коляното и невъзможността ми да си свия десния крак на повече от 90 градуса под коляното, поради сраствания в следствие на серия от операции.

След скалите се появи една полянка.

Реших да направя заслужена почивка на сянката в дясно.

Откарах го около 20-тина минути. В това време се появи двойката от Белене. Те били тръгнали час и малко след мене, но нали ходя като охлюв та ме настигнаха и задминаха дори.
Въпреки, че хижата изглеждаше доста близко си имаше към час ходене/ поне за мен/. Започна да става все по-стръмно. Излязоха ми мазоли, появиха се болки и нещо си скофтих настроението. На всичкото отгоре хората които срещнах ми казваха, че от х. Плевен надолу ме чака наистина голям зор и ако от ВЕЦ Видима не хвана някои на стоп да забравя изобщо, че ще се кача на автобуса за София.
След малко излязох на някаква ски писта. В нейното начало някакъв ме светна, че било по-добре да се мине по лятната пътека която била зад хижата, успоредно на лифта за багаж и по нея се стигало много бързо. В края на пистата някаква весела компанийка категорично ме разколеба да минавам от там. Казаха, че била много стръмна, успоредна на наклона и тегава. Всъщност май се падаше някъде от тук.

В края на пистата свихме в дясно и тръгнахме по зимната пътека. Ориентировъчно минаваше така.

Даваха слизането 40 минути, но на мен ми отне час и 40 мин. Добре, че имаше парапет на които да се придържаме. Тази пътека беше истинско изпитание за мен. Болките от мазолите и умората ми разказаха играта. Точно на средата има малко равно и пейки с масичка. Там заварих двойката от Белене да почиват и се присъединих към тях. Поговорихме си за планини в Гърция и Румъния. Всъщност в северна България имало много запалени планинари, които повече посещават румънски планини, просто защото са по-близко.
Те тръгнаха преди мен, но дадоха обещание да ме изчакат и да ме закарат до Априлци. Наистина страхотен жест от тяхна страна.
На тази стръмна пътека успях да направя само един кадър и то към края. Просто не бях в настроение да снимам. Има нещо като обособени стълби, а до тях ограда на която да се държиш. Свалям шапка на тези които са ги направили.

Извора които гледах http://www.bulgarian-mountains.com/Huts/Stara/Pleven преди да тръгна не беше съвсем точен. От паркинга до кв. Видима бяха поне 12 км, а не както го пишат 5 км. Има и още една подробност а тя е, че в кв. Видима не минават никакви автобуси. Трябваше да се прекоси целия от началото до края след което да се стигне до едно Т образно кръстовище и да се свие в ляво. Веднага след един мост имаше нещо като площадче и спирка на автобусите. Това е вече съседния квартал Ново село.

Хората от Белене удържаха на думата си. Съобщиха ми, че ще ме чакат на долния паркинг където бяха паркирали колата си. Оказа се, че не са ме чакали дори дълго защото след като се разделихме от пейките в средата на пътеката те са направили няколко почивки, лично аз нито една. Само една кратка пауза за да си налея шишетата на едно ручейче което пресичаше пътеката.
Хората направиха голям жест, като се отклониха от пътя си за да ме закарат в кв. Ново село, където беше спирката на автобуса. Наистина страхотен планинарски жест.
Чак след като се разделихме всъщност осъзнах, че така и не попитах за имената им. Въобще не разбрах как се казват, както и те мен. Искрено се надявам някога отново да се срещнем кръстосвайки планините.

Свалиха ме на едно площадче където си имаше покрита спирка с пейка.

Там бях в 14.30 ч. С радост разбрах, че има по-ранен автобус за София, които тръгва в 15.00 ч. от квартал Острец. Това означаваше, че имах достатъчно време да се приготвя за път.
През моята спирка мина в 15.10 ч и ме взе.
Оказа се, че тази дестинация се обслужва само от фирмата Юнион-Ивкони, в чиято лоша слава имах възможността да се убедя лично миналото лято на друг уикендски трип с изходна точка гр. Априлци. Няма да разказвам за това, но ако сте любопитни вижте тук.
http://zymosis.blog.bg/turizam/2013/08/03/vyzmushtenie-ot-bezobraziiata-na-prevozvacha-iunion-ivkoni.1136227
Толкова бях възмутен, че го описах в блога си.
Този път за щастие нямаше никакви проблеми и пътуването ми до София с този превозвач мина много образцово. Smile

Надявам се и за напред да е така.

Това което забравих да вметна е, че нарочно избрах да направя този трип сам, само с компанията на моя дискмен и селекция с най-скоро излезлия Псайчил. Това беше една прекрасна възможност да се насладя на спокойствие на красотите на природата под звуците на любимата си музика.

Кроя планове за следващ три или четири дневен трип, някъде из нашите планини, но ще изчакам да се стабилизира времето.

Благодаря на всеки които имаше търпението и нервите да изчете разказа ми до края.
Надявам се да Ви е харесал.

Поздрави,
Влади

_________________
"Когато живееш докосвайки планината, твоето виждане за нещата се променя напълно"
С. Де Бенедети

Влади, бъди жив и здрав. Имал си някои и други премеждия. На планина те са неизбежни, когато си сам и не ти е позната пътеката. Хареса ми откровеността ти, тя е не подправена.
Много, ама много съжалявам и аз, че не си успял да видиш красавеца на Балкана. Трябва, не един, а десетки пъти да го качиш този красавец, за да усетиш поне веднъж, какво значи връх Ботев.
Изкачвах се много пъти, но само един път ми е незабравим - от прозореца на военната станция, през Родопите и Боздаг, видях Гърция!!!
Пожелавам ти го следващия път.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

cool

Много откровено, за което те поздравявам. Станахте двама в този форум. Само че не е хубаво чак толкова да се губиш. Ако продължиш да ходиш сам ще е добре да се научиш да се ориентираш по - добре или си купи гпс да ти подсказва къде си се забутал.
Тази събота и неделя, ако времето е подходящо смятам да пробвам да се загубя като теб само че в Рила.

Поздрави.

Ха, голям кеф да те чете човек!
Ами ползвай някакъв, па макар и елементарен GPS! И аз често се губя и понеже е голяма загуба на време, се изучих да си чертая маршрута на карта и от там на телефончето. Много помага.

Влади, много добре описано! Но защо ходиш сам в тези райони??? Добре, че не е имало мъгла.

Успех!

Поздравления и от мен за хубавия разказ.

Аз на твоето му казвам мазохизъм. Що не четете повечко преди да тръгнете за някъде. Така ще имате време и за Ботев и за други красоти.

Успех

	Dimo Kolev написа:
	Поздравления и от мен за хубавия разказ. Аз на твоето му казвам мазохизъм. Що не четете повечко преди да тръгнете за някъде. Така ще имате време и за Ботев и за други красоти. Успех

Защото кофти планирането е майка на приключението! Smile

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Прав си, ама тогава няма Ботев Wink

Здравейте отново,
Съжалявам за късния отговор. Много се радвам на огромния интерес които възбуди първия ми фото разказ тук. Благодаря ви за позитивната обратна връзка. Стимулирате ме да направя още подобни разкази за мои предишни подобни пътувания.
Честно казано свикнал съм си да ходя сам и вече предпочитам така. Наясно съм, че подобни начинания крият рискове, но се надявам Бог да ме пази. Честно казано така си почивам напълно, сам с любимата си музика /чил аут/ зяпайки природата.

@ Мечо пух изобщо не се съмнявам, че е красавец и че си струва да се посети този връх. Започнах да си мисля, че имам някаква прокоба тъй като за сетен път го подминавам, но всъщност сега бях най-близко.
Вече кроя планове как наистина да го кача, да се докосна до него.

@ Йосарян и wanderer142 Точно това си мисля от много време. Ще се снабдя с такава джаджа вече да не съм толкова неориентиран по непознати места.

@ Димо. Напълно си прав. За първия ден нямам оправдание, че се успах Подходих много немарливо и си платих цената. Иначе да прав си, човек трябва да се интересува повече за маршрутите по които минава. Ако беше делничен ден и нямаше коли към Априлци, направо не ми се мисли какво щееше да става. Smile

_________________
"Когато живееш докосвайки планината, твоето виждане за нещата се променя напълно"
С. Де Бенедети

Здравейте Планинари,
С малко закъснение бих искал да ви се похваля, че връх Ботев е вече покорен от мен. Smile

Този красавец ми позволи да се докосна до него през един хубав и слънчев уикенд лятото. Тоз път не фейлвах. Тръгнах от туристическата спалня в Карлово в 06.30 ч. сутринта. На х. Равнец бях в 9.30ч. Престоят ми беше само 15 мин. На хижата кипеше як ремонт. Казаха, че някакъв местен бизнесмен и планинар е кихнал яко кинти за да се направи ремонт на хижите Равнец, Хубавец и Балкански рози.
След това в подножието на връх Равнец за малко да си затрия фотоапарата. След връх Равнец имах среща с влечуги тип змии. Стори ми се, че те се уплашиха от мене повече отколкото аз от тях. Първата среща обаче ме накара да разбера, че мутацията на гласа ми за 35 години не е напълно завършена и мога да пищя като жена. Smile

Пристигнах на заслона в 17.10 ч. Починах до 18.00 ч. и поех към върха. На него бях в 19.15 ч. Голяма красота!
Следващия ден се върнах през х. Васил Левски до гр. Карлово.
Представям малко снимков материал по-долу.

_________________
"Когато живееш докосвайки планината, твоето виждане за нещата се променя напълно"
С. Де Бенедети