Мальовица - еднодневно от ЦПШ.

Чак пък сложен... денивелацията от ЦПШ е 1000м и това е досадното, че си е бъхтане. Иначе нищо сложно няма.
Прави се спокойно в рамките на ден, с една приятелка успяхме през януари да го направим с прибиране до София без да бързаме. А пък сега с дългите дни няма да имате никакви проблеми, там е такава магистрала, че и да се загубите шансът е почти нищожен.

Наистина сложни за изкачване върхове през лятото в България май няма. Освен ако сам не си го направиш сложно Wink

Даже имам спомен, че имаше подобна тема някога из форума Rolling Eyes

_________________
www.summitsweb.com

Че какво да му е сложното, ходиш си по пътеката и пристигаш горе. Виж, ако решиш да правиш извращения, има много места в околията, където да си го намериш.

Супер, благодаря за бързите и изчерпателни отговори!
Сега още повече се надъхах, нямам търпение. Smile

Надявам се скоро да споделя как е било.

Легенда за Мaльовица

от "Рилски легенди" - Марин Манчев

Покрит със сняг, забулен в мъгли или окъпан от слънце, в дъното на най-хубавата долина на Северозападна Рила гордо изправя каменното си чело в небето връх Мальовица. Такъв горделив, не скланящ глава под турския ятаган бил и войводата Мальо, чието име носи. В едно от селата край Искъра роден бил този Мальо. Но напук на името си израснал строен и хубав, левент юнак. И пръв кавалджия бил между овчарите. Когато откъм Мечитите засвирел, селяните долу в нивите захвърляли сърповете си и се изправяли. , , Мальо свири, нашият Мальо" — познавало свирката му мало и голямо. А сърцето на Босилка — най-хубавата мома в този край — се разтваряло като цвят, гален от топли лъчи. Това лято само за нея свирел той. Един ден Мальо отишел със старата си майка в селската черквица, преди със стадото си да тръгне по чаловете на Рила. Там искал да запали свещ на „Св. Георги", за да пази светецът стадото му от вълци и турци. . . В божия храм видял Босилка. Уж малка я знаел, пък тя. . . Виж каква хубавица израсла. . Лицето й греело, мило като това на светицата в иконата до нея. Сочните й устни изпускали дъх на босилек. . . А вечерта, когато при кладенчето й разказал за любовта си и поискал ръката й, тя не му отказала. „Да чакаме есента" — отговорила му само и зарадвана изприпкала по пътеката. Но когато Мальо се върнал есента, Боснлка не излязла радостно да то посрещне. Хората му разказали, че Енин паша, който с войската си дошъл да усмири разбунтувалите се въглищари, я видял и задигнал. „Харема ще ми краси" — казал на чорбаджиите той. Мъка заляла сърцето на Мальо, когато научил това. Нямало я Босилка. . . Пусто било родното му село. . . И за да отмъсти на тоя паша, попарил така жестоко скъпите му мечти, станал хайдутин. . . Минали години. Много паши и бейове умрели от острия нож на Мальо. Други напуснали чифлиците и имотите си и избягали в града. Дори някои от маданите край Искъра, в които робували раите, престанали да пушат. Неуловим и бърз като вятър, начело на малка чета смелчаци, прелитал Мальо от град на град и от село на село, за да мъсти на поробителите. Заговорило се за него из българските земи. Турците зашепнали името му със страх, българите — с надежда. Турската власт определила много злато за главата му. Дано бог закриля него, та той да закриля нас — молели се българите. Една августовска вечер, след като убила жестокия каймакамин на града и кантарджията, който не мерел вярно кюмюра на въглищарите, четата почивала на Меча поляна. С ръце под главата, върху папратите до хайдушката колиба лежал и Мальо. По небето луната, тая овчарка, била извела голямото си стадо. В клековете шумолял потокът. — Войводо — приближил при него четникът му Спас, — много паши и бейове наказахме, само за Босилка не сме сторили нищо. А тя трепетно ни чака в харема на Емин паша. Да слезем утре и направим план за спасението й. Войската на пашата няма да е в града. Само това му казал и си отишъл. Останал сам, цяла нощ за Босилка си спомнял Мальо. Сравнявал най-едрите звезди с очите й, най-тънкостройните ели — с тялото й. А в зори с дълги златни коси, спуснати върху гъвкавия й стан, тя се явила в съня му. „Много есени дойдоха и си заминаха, а ти не дойде. Нима и тази, десетата, няма да дойдеш?" „Ще дойда, ще дойда. " — Войводо, говореше на сън — приближил при него Спас. — Да тръгваме — казал му Мальо. По извиващата се между клека пътечка двамата се спуснали към града. Било тихо. Планината с изключение на потока, който не заспивал нито денем, нито нощем, била притихнала. Долините тънели в мрака, горите мълчали. Само върховете един след друг отхвърляли от челата си завивката на нощта, за да посрещнат първите слънчеви лъчи. . . . Мальо и Спас пътували час, два. Меча поляна и другарите им останали зад тях и те навлезли в долината на Черни Искър. На изток в утринната омара Средонос срамежливо показал двойната си гърбица, цялата в зеленина от боровете по нея. После откъм Мусала надникнало слънцето и лъчите му затрептели по чакащите го върхове. — Войводо, аз ще се отбия до кладенчето да пийна водица, а ти ме почакай на моста — прошепнал Спас. Гласът му бил изплашен, но Мальо не обърнал внимание на това. Имал вяра на своите другари. Тих и тъжен в тая лятна сутрин, Мальо продължил край Искъра и си мислел за Босилка. Неочаквано припукали пушки и нещо го парнало в гърдите. Там, скрити в гората, го причакали сеймените на Емин паша. На тоя паша от злоба към първенството и силата му продал го бил четникът му Спас. Разбрал измяната Мальо, но нямало какво да стори. Сам бил, а сеймените — стотици. . . С простреляни гърди той искал при другарите си да се върне. . . Но смъртта нищо не може да спре. Тичал Мальо, а заедно с капките кръв, които багрели тревата след него, гаснели и последните му искрици живот. И когато стигнал Меча поляна, сетните сили го напуснали и като прострелян сокол паднал на тревата. Там мъртъв го намерили другарите му. На гърдите му зеела голяма рана, а очите му гледали с жал към върха, където на воля се виели орли. Погребали го на поляната, а върха над нея, за да припомня на поколенията за техния прекрасен войвода, нарекли на неговото име — Мальовица. Край потока, до който извивала тогава пътеката, цъфтят малки алени цветенца, в каквито се превърнали капките кръв, паднали от раните на Мальо.

При Мальовица през лятото проблеми няма, това вече се каза. Нямам никакви възражения, сам не знам колко пъти съм го качвал, при това често пътувайки сутрин от Хасково и съм се прибирал вечерта. Това са около 500 километра каране, зависи откъде минаваш.
Кофти славата на върха идва от безбройните маршрути, някои от които са наистина трудни. Мальовица е най-големият успех на българския алпинизъм до Втората световна война. Това обаче е през стената, висока около 170 метра и с категория на трудност 5, не си спомням А или Б. Върхът може да бъде качен от още много места, да не ги изреждам, като най-лесният е описан почти навсякъде. До Еленино езеро няма колебания, после има два леки маршрута, единият от които бе обозначен на снимките. Още по-лесен е маршрутът от юг, ясно видим от южния край на езерото. Просто вървите и ако няма съвсем слабо подготвени след 4 часа сте горе.
Успех!

А лесният маршрут има ли добра маркировка? Т.е. може ли лесно да се обърка и да се тръгне по трудния?

МАРКИРОВКАТА Е ПО КАМЪНИТЕ. Има и КЗМ. Трудно ще сбъркаш ...........трябва да си много добър/ неориентиран/ пък и в този сезон ще срещнеш поне 200 човека нагоре и надолу - няма гора, имаш видимост надалеч, не е проблем

Здравейте отново! Щастлив съм да се похваля, че в събота успешно качихме върха. Very Happy

На всичкото отгоре взехме и кучето. Хората по пътя изпадаха в еуфория като го видеха - мини дакел планинар. Smile

Все пак успя да се качи и да слезе сам, само на места по камъните го пренасяхме.
Иначе ни наложи стабилно темпо и от ЦПШ до върха се качихме за 3ч 15мин. Бая драпане си беше, най-кофти участъкът беше каменният сипей. Но бързо се минава, а отгоре гледките са страхотни.
Маркировката беше супер, наистина беше трудно да се обърка човек. Времето беше с нас, като слезнахме в 17.30 вече заваля. Късмет Smile

Благодаря още веднъж за предварителната подготовка и за информацията, която ми споделихте! Smile

d_genov написа:

Здравейте отново! Щастлив съм да се похваля, че в събота успешно качихме върха. Very Happy

На всичкото отгоре взехме и кучето. Хората по пътя изпадаха в еуфория като го видеха - мини дакел планинар. Smile

Все пак успя да се качи и да слезе сам, само на места по камъните го пренасяхме.
Иначе ни наложи стабилно темпо и от ЦПШ до върха се качихме за 3ч 15мин. Бая драпане си беше, най-кофти участъкът беше каменният сипей. Но бързо се минава, а отгоре гледките са страхотни.
Маркировката беше супер, наистина беше трудно да се обърка човек. Времето беше с нас, като слезнахме в 17.30 вече заваля. Късмет Smile

Благодаря още веднъж за предварителната подготовка и за информацията, която ми споделихте! Smile

Дакела на върха си беше доста жизнен, не му личеше, че е катерил Very Happy

_________________
На кръгла маса, в хижата и в женско сърце винаги има място за още един!

Хаха, даже и като слезнахме долу на ЦПШ пак не се спря да търчи Laughing

На следващия ден обаче такъв мързел му удари... кеф Very Happy