Събраха ми се 5-6 ходения по Витоше, където все няма време да ги драсна, та съм решил да не я дискриминирам тази планина за в бъдеще и смятам да ги опиша всичките ходения.
Един неделен обяд реших да се разтъпча с кучето ми, лабрадор на име Лея.
Качих се с колата до х.Кумата и хванах апокрифната пътека зад чешмата.
Казвам апокрифна, понеже ако не знаеш къде отиваш, може и да не намериш точно откъде се минава иглолистната гората и се излиза на самото бранище.
По принцип точно там е границата на резервата и бях решил да ходя по границата му.
Като излязох на поляната свих вляво, за да се кача до ридчето, което води в посока към Черната скала.
Ето поглед от него:
Тук се вижда и вр.Черната Скала вляво:
Много приятна местност:
Върви се на зиг-заг през хвойна, като понякога се налага да прегазиш 2-3 метра от нея.
Кучето се чудеше как да я минава :
В един момент пейзажа става доста равен:
Тук реших, че ако отида сега до Черната скала, много бързо ще се върна, та затова реших да прекося поляната на изток и от там да търся връзка към пътеката идваща от Голи Връх към Камен Дел.
Отново поглед към Черната скала:
Ето го и дзверо:
Ооо кеф:
От към гората се оказа, че има някаква къщурка, но не ходих до нея:
Признавам, че се върви трудно по този маршурт, кракът ти хлътва в туфите до коляно а водата е почти навсякъде, да не говорим, че бях в нарушение, понеже пресякох резервата а и май е, или е било и вододайна зона. Абе въобще добре, че не ме отстреляха, че под Черната скала все още стоят табелите "Стреля се без предупреждение".
Големи красоти иначе имаше:
Накрая излязох някъде тук:
От другата страна на пътеката са и предупредителните знаци за лавина за сноубордистите фрийрайдъри:
Ето и табелите с информация за резервата:
И за местноста:
От тук поех по магистралата към вр.Камен Дел:
Поглед назад към Черни връх:
И напред към вр.Камен дел:
Поглед от Камен Дел към Гомор (като гледам какви наказиния ни се изливат от градушки до неадекватни политици):
Върнах се до отбивката за върха и се зачудих, дали да не пробвам от тук да стигна до Черната скала и тръгнах напряко, но кучето нещо изскимтя и реших да се върна на пътеката за х.Бор. От там продължих по маркираната през гората пътека за х.Планинарска песен:
А от Планинарска песен бях на 10-15 мин от Кумата.
Там му поседнах и похапнах шопска, пържени картофи и боб чорба с люти чушки.
Стоях поне два часа там, докато стана хладно.
Можеби трябва да спомена, че в хижата не пускат чалга а народна музика.
Готвят вкусно и се стараят. Масите отвън се пълня през деня с кашкавал турсити, но със сигурност целият ремонт по хижата радва окото.
Дано се задържат тези хора, че като знам колко зле беше преди това....
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
