Транспорт до х. Рилски езера с коли - копирано от новините

Разказ, публикуван от БТА:

http://trip.dir.bg/news.php?id=16986005

Как Бен от Австралия ”откри” Рилските езера
4 юли 2014, 09:58 / БТА

Закъснелите туристи на Рила могат да се возят с джип, вместо на лифта
БТА

Първият хубав уикенд за лято 2014 изглежда реалност. След позвъняване в БАН за втора проверка на прогнозата за времето решаваме да заведем Бен, 27-годишния ни гост от Сидни, Австралия, на Рилските езера. Чувал е много за "този природен феномен". Откъде ли - чак в Сидни?! А на нас ни беше интересно да направим едно "проучване" на туристическия маршрут преди сезона.

Казват, че на Рилските езера се ходи през юли и август. В другото време на годината е екстремно преживяване. Високо е - около 2 500 м. Горе времето е променливо, духат бурни ветрове, открито е. Определено не е за любители-планинари.

Групата ни, от пет човека е в пълна готовност. Заредени сме със сандвичи, плодове, шоколад, минерална вода, пълни батерии на телефоните и на фотокамерата. Носим топли дрехи, дъждобрани, плажно масло, спрей против комари, както ни посъветваха от Националния метеорологичен институт.

Денят изглежда обещаващ, особено за Бен, който се подготвя от близо седмица. Смятахме, че пътят до Паничище е кратък и тръгнахме от София към 10 ч. С питане, през Бистрица, Железница, Плана планина и Сапарева баня, стигаме по обед.

Тясното стръмно шосе прави последна извивка и пред колата ни се изпречва бариера. Пет лева. Паркинг за цял ден. Не че парите са много, но бележка не получаваме. Казват ни да караме напред и "колегите" щели да ни упътят. След още 50 метра сме "при колегите". Притесняваме се на глас, че качването до върха е поне четири часа, а последният лифт е в 16,30 часа. Притеснението ни е разсеяно от "колегите". Лифтът (който също е частен) работел до 16,30 часа, но пък имало алтернативен вариант. Джипове. Те стрували 12 лв на човек, докато лифтът бил 18 лв. И возят, докато има туристи - и към 18,00, и към 19,00, и към 21,00.
"Само звънкаш един телефон и джипът пристига." Супер!
Нашият късно започващ поход е спасен.

Посочват ни джипа - "Мерцедес". От него слиза Желязко, 30-ина годишен, загорял от планинското слънце шофьор. С малко напъване и тук-там някой ритник по ламарината, той отваря вратите и ни посочва кой къде да седне. Аз съм отпред. Зад мен са енергичната пенсионерка на групата и двамата студенти. Бен е в багажното отделение. Там са сложени две пейки, в ляво и в дясно. Желязко прибира 60 лв. за отиване и връщане. Бележка отново няма. Обяснява, че пътуването е до края на въжената линия, за около 20 минути, а връщането - когато пожелаем. Тръгваме.

Вече съм сигурна, че световният шампионат по офроуд бледнее пред това, което изпитва туристът след качването си в джипа.
Купето на мерцедеса е "изпразнено" максимално. От таблото е свалено почти всичко. Дръжки за ръцете няма. Да си слагам ли колан, питам Желязко, преди да забележа, че такъв въобще няма.
Не, разбира се, нагоре полиция няма, отговаря той през смях.
Сяда зад волана и вади отвертка. С обигран жест хваща двата стърчащи кабела на джипа и пали двигателя. Потегляме. Не сме минали и 20 метра след лифта и Желязко насочва джипа към склон като писта за световната купа по ски алпийски дисциплини.
Освен че има дълбоко издълбани коловози по него (поне 30-ина см дълбочина), "пътят" е осеян с остри камъни и отломки от скали, които той спокойно заобикаля или брутално гази. Следват 30 минути пътуване, съпроводено с шум като от реактивен самолет.

По таблото тревожно светят червени лампички, чистачките се включват и изключват спонтанно, а скоростният лост ръмжи като лъв от "Метро Голдуин Майер". Обръщам се и викайки, питам Бен:
"How are you?"
Той не ме чува, но виждам че е клекнал между пейките и балансира на завоите, за да не се обърнем. При ляв завой поляга на дясната пейка, при десен се хвърля към лявата.

Преживяването сигурно си струва парите за любителите на приключения, но е добре да се знае че: ако сте бременна, ще се сдобиете с наследник най-късно след втория завой, ако имате пломби в устата, до хижата ще си ги съберете в шепа, а сутрешната ви закуска ще е отлично пасирана. Приятно или не, връщане назад няма.

Невъзмутим, Желязко ни оставя малко под последната спирка на лифта. Блокира му скоростният лост. Вече съм решила повече да не ползваме услугите му. Тичам при човека на лифта с надежда, че няма да затвори в 16,30 ч. Уви, той е непреклонен.

Информира ме само, че еднопосочният билет е 10 лв. След кратко "интервю" разбирам, че закъснелите туристи имат два варианта: преспиване в хижата или джип.

Според сайта на хижа "Рилски езера" цената на човек в обща стая ( с 6 до 18 легла), без санитарен възел е 23 лв, а стая с две легла с баня и тоалетна струва 80 лева.

Любопитството ми е задоволено и с малко статистика. 500-600 човека на ден се качвали до Рилските езера през юни, а през юли и август бройката им надхвърляла 1000.

Поемаме по пътя към езерата. Само който не е ходил на това удивително място, той не знае че Рила разгръща една от най-величествените и прекрасни гледки на българската природа. Огромните празни пространства, изпълнени със свеж въздух, диви цветя и позитивна енергия. Синева, отразена във прозрачната вода, и ледените късове, които неразтопени все още плуват в езерата.

По това време на годината няма наплив на туристи. По пътя си срещаме главно групи чужденци, които независимо от времето са решили да не изпускат "езерата" от българската си програма.
Испанци, гърци, англичани. Противно на разпространеното мнение, че изкачването до езерата е трудно и непосилно, често срещаме както малки деца на по 3-4 години, така и възрастни хора.

Нашият Бен от Австралия е екзалтиран. "Spectacular view, amazing, fascinating", са най-честите думи, които чувам от него. Дори возенето с джипа не е намалило ентусиазма му.
Прави снимки, видеоклипове, проверява с ръка водата в езерата, гледа малките пъстърви, гази в снега, подрежда своя пирамида от камъни. Ще разказва в Австралия.

На връщане се губим. Почти нарочно. Времето и тишината в планината са толкова оглушителни, че не ти се ще да бързаш.
Стигаме хижата към 18 часа. Там вече е почти пусто. Туристите са слезли с последния лифт.

А нас ни чака Желязко. С мерцедеса. Питам го, дали е оправил скоростния лост. Смее се и ме успокоява, че нищо му няма.
Слънчевият юнски ден е начин да припечели нещо. Разбирам го. Предполагам, че и той разбира туристите, които никога повече няма да ползват услугите му. Желязко и другите като него живеят на принципа "ден година храни". Едва ли мечтаят и за екскурзия до Австралия?!

Когато джипът успешно ни стоварва на последната си спирка, Бен иска да си направи селфи със Желязко. Питам Бен: "How аre you feeling?". "I am so happy", казва Бен усмихнат. А в джоба си носи топка сняг. От Рилските езера.

Много добре разказано за марката "Made in BG" Very Happy

Не знаех, че ако в 18ч си горе ти остават само тея 2 избора - возене с Желязко или спане на хижата... ужас!

Мислех, че покрай лифта поне това с джиповете ще позамре, ама явно няма шанс Evil or Very Mad

_________________
www.summitsweb.com

Е те са едни и същи хора зад хижата, лифта и колите - ясно е защо. Прави се туризъм в района с всички средства на цената на нарушаване на правилата в държавата.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Пътя всяка година става все по-зле, така че според мен ще е до време.

Е, ама вие май забравихте, че до "Пионерска" може да се слезе и пеша и ожалихте хората.

	vandu написа:
	Пътя всяка година става все по-зле, така че според мен ще е до време.

После ще го "оправят" с машини и така. Може би един ден асфалт ще се вие нагоре.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Ох горките, да ги ожалиш. Ми като им се е спинкало до 10, да бяха отишли в мола вместо в планината. Можело и пеша да слезнат, но сигурно са били с джапанки тръгнали на плаж на езерата. Точно от такива, вече не ми се ходи на езерата.

Това с колите до хижата е отвравително ! Нали има лифт ! Нямам думи...Не стига, че билото на Стара планина се е превърнало в едно голямо офроуд поле за мотори, джипове, коли, АТВ, ами и Рила са налазили ... Жалко Sad

_________________
ЕП "Български железници"
http://www.bgrail.eu/news

Ради бе Вие сте интересни хора. Били две алтернативи............хижа или джип. Ми хич и не съм съгласен има и трета надолу пеша.Ама тя пък сигурно не Ви е интересна - трябва да се ходи. Кво мрънкате за Здравко и разните му там местни лумпени...........ами имат ниша ползват я . Ако няма такива като Вас да тръгват в 10 от София и да искат да се приберат за мача вечерта пък и да видят езерата набързо но пък и да е евтинко и ненатоварващо, няма да има и такива като Здравко щото ако не му се качиш в джипа той няма да е там.Хем да ги има, че да ги ползваме когато ни е кеф хем да ги няма като се качим горе че ни пречат цапат ,шумят и се бъзикат с турестките и т. н. ааааааааааааааааааааа, е то няма такова нещо, това в онова и душата в рая. Има ги заради нас щото ние го искаме да го има това нещо не щото те те карат да се качиш на скапаните им джипки за някакви си пари.Ай със здраве. Ходете повече не се возете на джипове лифтове пък после да мрънкате . Те пък в Австралия все едно нямат джипове.........

EXIIIT - Ради е копирал разказа от нета, не е негова историята Laughing

_________________
www.summitsweb.com

Уау пардон.....не съм видял.Съжалявам
Бях по Мальовица и по езерата сега и аз ги видях тези с джипките не са хич приятни нещата но пък и видях кой слиза от там. Но пък по интересното е , че хора които го ползват този вариант като слезнат горе и се поразтъпчат почват да плюят джипкаджиите , а те са се качили с тях дефакто

Ще се опитам да се обадя на КАТ, горското или нещо друго. Приемам идеи. Телефонни номера също. За съжаление съм далече без възможност да отида на място сега. А тези, които са там могат да помогнат с фото и видео материали и малко разузнаване.
Не се притеснявайте да ме упреквате - все ми е едно, нали не съм бил аз Smile

През юни бях там с 40 деца.За първи и надявам се за последен път се качих на джипка,но нямах избор.Времето бе лошо,организираното ни извозване с лифта бе скандално-при договорена цена от 10 лева на дете,на място ни обявиха 16.80лв.,след като видяха софийския номер на автобуса!Цената в джипката бе 8 лева.
Тези от лифта ни заплашваха с МОН,след като се отказахме от техните услуги.Щели сме да ползваме незаконен превоз.Като че ли техният лифт е най-законното съоръжение в Рила...
Шофьорите на джиповете извадиха всякакви документи на учителките,които им разрешавали подобен род дейност,издадоха и касови бележки Shocked

Каква е тази цена от 23 лева за нощувка???

Изненадвам се, че случващото се около Рилските езера вече се приема за нещо нормално и дори не предизвиква възмущение. Явно всички са претръпнали. Последните няколко години четях и слушах истории и нямах никакво желание да посещавам района, но така се случи, че покрай един неплануван уикенд на Паничище нямаше какво друго да се прави и направихме качване до Харамията - с две малки деца и летни маратонки. Тръгнах на разходка тип "пращайте хеликоптерите" но това с лифта вече си е някаква перверзия и се води за разходка в парка.
Дори да паднеш някъде по пътя нагоре е по-вероятно да се стовариш върху човек или куче а не върху скала. За кучетата после...
Още от хижа Пионерска ни посрещна колона от автомобили и автобуси, наредени в плътни колони от двете страни на добре асфалтираната улица, която стига разбира се до самия лифт. Имаш чувството, че автомобилите са стотици а хората хиляди. Наближавайки лифта започва да се чува чалга а обстановката вече наподобява селски лунапарк - сергии със сувенири, ядене, пиене.... Джиповете наредени също от двете страни чакаха своите жертви. Единия от тях тъкмо товареше 5-6 човека а колегите му изкоментираха "ама само как ги надушва мързелите". На лифта дълга опашка от хора, които чакат да си купят билети. Вътре обаче никой. Поне половин час чакане докато някой се появи, а беше в пика. Дребни проблеми за настроение.
Сякаш това не стигаше ами започнаха да прииждат и хора с кучета, малки, големи, всякакви. Засякоха се 50кг Ротвайлер и Питбул. И тези кучета разбира се биват качени със собствениците си на лифта. Не знам само как са ги таксували - човек и животно или две животни.
Слизаш от лифта и едно от първите неща, което виждаш е кучешко л****. Бях подготвен да видя барбекюта, но не бях и предполагал, че ще видя свободно пуснат ротвайлер къпещ се в Бъбрека. За щастие поне огньовете липсваха.
Нагоре колони от хора, разминаването става с изчакване. Благодарим ти Facebook Evil or Very Mad

Няма какво да разправям, на повечето Ви е ясно. На тези обаче, на които не е - спестете си го.
Горе на Харамията изневиделица от нищото се появи планинско козле. Горкото животно беше толкова изплашено, че може и да се е пребило някъде. Ако пък не е, сигурно още сънува shutter sound кошмари. Признавам им го на всички горе, аз докато се усетя какво става и успея да се обърна, те вече бяха нащракали снимките пък може и да са ги шернали. Професионалисти!
Цирка щеше да е пълен ако това нещастно животно беше се нацелило в ротвайлер или питбул.
Еми това е. Аз повече няма да повторя, с лифт или без.
Слизането разбира се беше без лифта. Децата бяха качени на него, но пък хлапета на 5 и 7г, на които това им е първото ходене в планината можеше да им се спести. Мисълта ми е (всъщност това тръгнах да пиша но се отплеснах) че пътя с лифт и без него отнема едно и също време, с най-много 10мин разлика. И това при положение, че се правихме на много хитри забивайки по едни стъмни пътеки надолу търсейки прекия път под лифта, а това всъшност доста ни забави.
Зная, че бойкотирането на лифта няма да го премахне но моя съвет към всички запътили се там е поне едната посока да си я спестите.