Аа мерси!Това беше по времето когато имах какво да кажа...отдавна не ми се е случвало, за съжаление....
Пон Юли 07, 2014 9:56 am
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 856
Сбогом на Валери Петров
Тинтявата
Валери Петров
Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по - разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
Още е тинтявата в ръцете ни!
fena73, много е хубаво! Браво! Последният куплет е страхотен. Само думата "гордо" малко ми е ... Но стихотворението си е твое.
А ти, интересно ми е, харесваш ли поезията на Валери Петров?
Цената на мечтата
на Людмил Янков
„...не питай за цената на мечтата...“
Л.Янков
Не питай за цената на мечтата -
мечта и е- докрай преследвай ти -
дори накрая с лихвите цената
да плащаш! - Следвай своите мечти!
Да изживееш час по час мечтата,
да я изстрадаш, данък да платиш,
да я щурмуваш чак до небесата,
наред със птици дръзки да летиш..!
Дори ако доскоро ти си лазил,
ако си пъшкал, клел, проклинал там,
целта и края стискал, здраво пазил
воювал, защитавал своя храм!
Не питай за цената на мечтата -
табелки няма, карти не важат!
Стопли надежда, стискай вяра свята-
и другите мечти да се множат!!!
Чет Юли 30, 2015 3:08 pm
ieronimus
Регистриран на: 30 Окт 2011 Мнения: 185
Чет Юли 30, 2015 9:55 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 856
Чет Юли 30, 2015 9:57 pm
ormusus
Регистриран на: 10 Фев 2015 Мнения: 97 Местожителство: София
Понеже виждам, че темата е авторска, а аз нямам дар слово, ще публикувам нещо от друг написано, но видял се на пълно в стиха. /моля ако съм нарушил правила на форумът, поста да бъде премахнат./ :
Тръгна Господ като просяк беден,
любовта на хората да види.
Срещна старец, върху пън поседнал,
дъвче бавно къшеят последен.
Старецът погледна този просяк,
по пътеката, с бастун железен,
и помисли: „Виж го, колко бос е
и залита, май, от глад болезнен.”
Приближи се Господ, скрил тъгата:
Вижда се, сърцата им — корави...
Каза старецът прострял ръката:
„На, вземи... хапни за здраве”.
Не е авторска темата-напротив-исках да споделя с вас някой мои неща и очаквам и от вас същото!Радвам се че се възприема-последното много ми хареса!
ето и нещо ново от мен-чудото на ражднето на стихчето-което, оказа се, не е никакво чудо...
Раждане
Без да бързам, без напън, без туш
неусетно се раждат куплети -
те изливат се в мен като душ
и пожар във душата ми свети!
И вглъбен върху листче редя
очарован от римите прости -
те във мене наместо съня
са дошли, без да питат на гости...
Без да знам за кого, на къде
аз душата чрез тях си изливам
и загубил се сред светове
вътре в себе си нещо намирам!
Аз не зная дали някой друг
тези рими намерил ще плаче!?
И значение няма! Но тук –
ТЕ за мене са важни обаче!!!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
