Пирин отново :)

Една снимка на въпросните жандарми под Албудин от вчера(22,06). Сняг - йок. Ситуацията не е осезаемо по-различна от миналогодишната, от когато пускат снимка по-рано.

Моята екскурзия приключи, върнах се жив, здрав и в голяма степен доволен Smile

Оказа се, че тази година имам юбилей - 20 години от първото ми ходене на Пирин през далечната 1994-та, тогава съм бил на 12 години Smile

Посвещавам тази екскурзия на юбилиея!!
Надявам се да имам времето да напиша блог-пост със снимки, но тук ще обобщя основното.

1 ден: Яворов - Загаза. Тук оставих тежката раница след Албутин и с една малка раничка отидох до Даутов. Мислех и по-натам, но нямаше време. После ми олекна, като разбрах че след Даутов общо взето пътеката става непроходима. На Албутин прехвърчаше сняг, после към Даутов пък ми беше доста горещо, времето се сменяше от пълен студ до пълна жега, мъгла, вятър, слънце... Колкото до жандармите, видях къде започват и все се надявах да стане по-интересно, и по едно време гледам на ГПС-а те свършили преди половин километър Smile

Бях разочарован Smile

Може би съм "изкривен" от катеренето, но не видях нищо притеснително в тях. Може би с тежка раница и ако са мокри камъните примерно, но по-скоро не.

2 ден: Загаза - Синаница. Тук ме налегна тежката раница и по баира нагоре хич не ми се пъплеше. Все пак, като пристигнах на хижата имах време за връх Синаница, но не и за Гергийца. Съобразих да оставя водата и фотоапарата на Синанишка порта да не ги мъкна следващия ден нагоре.

3 ден: Синаница - Дончови караули - Бъндеришки чукар - Типиците - Тевно езеро
До Бъндеришка порта се движех много добре - под 2 часа, после преди Дончови караули отскочих до Спанопосли чукар и после преди Бъндеришки чукар направих фаталната грешка да се надумкам стабилно с кашкавал и луканка и едвам продължих нагоре... Изпих и водата, напълних шишето със сняг, но той не се топеше изобщо... Слизането от Бъндеришки чукар се оказа интересно - не претендирам, че съм бил през цялото време по "пътеката" ако мога така да я нарека, но на няколко места имаше откатервания по 2-3 метра от 2-3-та категория. Не че бях изплашен, но ми беше досадно, а времето напредваше доста бързо. Един участък по-къс от километър го взех може би за час и половина. На Башлийска порта бях към 17:10, изморен и с шише, пълно със сняг, откатерванията продължаваха (така и не намерих портата или маркировка, движех се по ръба и из клекове) и ме очакваха още поне 4 часа ходене... Чувствах се като Джо Симпсън в "Докосване до пустотата". Е, извадих късмет, след 20-тина минути стигнах до една обилно топяща се пряспа и като него "пих литри и литри вода" Smile

Дадох си зор нагоре към Типиците, пак не разбрах кога съм минал "Малкото конче" (след Бъндеришкия чукар това беше като разходка по плажа!) и към 21 часа бях на Тевно езеро. По пътя ми падаха панталоните (които иначе са ми доста стегнати!) - не се беше отпуснал ластикът както предположих, а причината беше друга - за тези 3 дни бях свалил към 3-4 килограма Smile

Вечерта изядох 2 омлета (общо 6 яйца) и 2 шопски салати!

4 ден: Тевно езеро - Демиркапия - Джено - Хлевен - х. Малина
Още на качването на Кралев двор имаше една огромна пряспа фирнован сняг - не че не можех да я заобиколя, но реших да сложа котките и пикела - за какво ги носех! На слизане се натъкнах на една още по-голяма, може би около 200 метра дълга и да речем 70 градуса наклон. Можеше да откатеря отстрани по камъните, но пак сложих котките. Тръгвайки надолу, имах чуството, че е почти отвес без край. След малко, може би поради неправилна техника на боравене с котките, се люснах надолу - за късмет пикелът потъна целият и увиснах на една ръка на него. Видях малко зор да се набера до него, но успях. После внимавах повече. Отсреща стадо от 5 диви кози ме наблюдаваха с интерес, докато се катереха по подобна пряспа с лекота... Към качването на Джено бях изненадан колко човешка е пътеката - след Бъндеришки чукар всичко беше песен. Минах и 2-рото Малко конче, което отново беше твърде лесно. Не знам кой го е нарекъл конче - та то е широко 20 метра! Ако паднеш, падаш 1-2 метра по-надолу, нищо особено. Изкачванията и спусканията продължаваха, Хлевен беше последното предизвикателство, и след него се случи нещо много неприятно - както ми бяха удобни обувките, изведнъж ми излязоха зверски мазоли. Слизането надолу беше мъка (имах към 1000 метра!), едвам се влачех с 2-3 км/ч. Някъде към 9 се дотътрих до хижа Малина.

5 ден: х. Малина - вр. Ореляк - х. Попови ливади
Предвид мазолите, опитах се да разбера колко е дълъг маршрутът като километри. Хижарят вика "в планината са важни часовете, не километрите - 6 часа го дават". Викам си, едва ли е повече от 15-16км, ще ги мина някак. Още в началото ГПС-ът си изигра лоша шега с мен - една уж пряка пътека ме отклони на няколко километра встрани и на 200 метра надолу от маркировката. С досада се добрах до маркираната пътека през шубраците. Дори и тя на няколко места се губеше, правеше огромни заобикаляния (вече не минавах напряко!), и минаваше през шубраците. Бях възнаграден с гледката на един огромен див петел по пътя. Времето отново напредваше неумолимо, а аз още не бях стигнал резерват Ореляк, чакаше ме и качване... Върхът подсякох към 19:00 часа, нямах да го качвам - имах към 700 метра слизане, а не вярвах на ГПС-а, че остават само 3км - това изглеждаше невъзможно... Но той не ме излъга - за околко час слязох на хижата.

6 ден: почивка, връх Свещник
Сутринта се наспах до късно, планът беше да си почивам, реших да кача връх Свещник ако мога. Тук си бях забравил урока от вчера и тръгнах по губеща се пряка горска пътечка към върха, вместо по маркираната пътека, която заобикаляше. Пътека нямаше - само едно стръмно изкачване през гората. Имаше силен вятър и като гледах как се гънат дърветата над мен, реших да се откажа (оставаха ми над 400 метра денивелация без пътека в деня за почивка!). Надолу реших да карам направо и нещата загрубяха още повече - склонът стана почти отвесен, наложи се да прибера телефона от който слушах музика и да хвана щеките с 2 ръце, въпреки това на едно място щях да се затъркалям надолу. Съжалих, че нямам въже да пусна няколко рапела... Реших да сляза в дерето за по-равно, но после ме чакаше един доста стръмен сипей към шосето. Реших да остана още една вечер на хижата - в с. Пирин ми искаха 30лв. за нощувка в къща Бисерови!

7 ден: с. Пирин
Хижарят ме докара на центъра на селото, отидох до параклисчето на 3км от него. Видях 2 костенурки и... един смок изправен на 50см. от земята, който препускаше надолу по баира право към мен. Беше като гърмяща змия... Хукнах през глава и успях да му избягам. Следобед се върнах в селото, но нямаше изгледи някой да ме закара до края на асфалтовия път за х. Пирин, останах да спя в центъра при един от местните за без пари.

8 ден: х. Пирин
Сутринта Георги от селото ме качи до края на асфалта и оттам взех разстоянието от 5км за 2 часа - положението с мазолите беше тежко... Все пак, следобед успях да стигна до кота 2050 по пътя към Яловарника. Щеше да е трудно да се стине до Беговица, още повече Спано поле, бяха обещали и дъжд - разбира се, не капна нито капка.

9 ден: х. Яворов
Сутринта ме свалиха до с. Пирин, оттам на стоп до Банско и оттам голямата мъка - никой не иска да ме качи до отбивката за Бетоловото. Накрая ме качи едно момче до отбивката за Разлог и вика "има още 2 км до отбивката". Тръгнах пеша, ама отбивката я няма... Пуснах ГПС-а и гледам, остават 6км... Колите хвърчат, никой не спира, минах ги пеша, мислейки си хубави неща за оня от Разлог. По пътя за Голф клуба ме качи един англичанин с ултра скъпа кола, който живеел от 25 години в България... На слизане ми пожела "keep on fighting, young man!" - един добър завършек на екскурзията. Оттам с пълна газ точно след час бях на хижата (на табелите пишеше 2ч 30мин?!), взех си колата и бях "спасен". Да ама не - надолу спуках гума и то така, че беше като срязана с нож. Сложих резервната и извадих късмет, че поня тя издържа. На връщане качих едно много свястно момче на стоп от Благоевград за София - за наказание на ония дето не ми спираха по-рано през деня!
===================

Като цяло имах луд късмет с времето - не ме валя нито 1 ден, но за половината дни синоптиците заплашваха със "сериозна купеста облачност и стабилни валежи с гръмотевици" - много ме е яд на тия к**елета - тия прогнози ме изтощаваха психически и донякъде заради тях си провалих последните 2 прехода. Явно телевизията вече всява терор не само с филмите и новините, но и с прогнозата за времето...
Няколко извода:
1. следващия път с по-лека раница, това разбира се може да стане само ако преходът е след края на юни поне, да не мъкна котки и пикел, при сегашните условия не съжалявам, че ги взех
2. СИЛНО непрепоръчително движение по немаркирани пътеки, особено такива "препоръчани" от ГПС-а, шансът да се зачукаш е много голям! Дори да са по-преки, отиват много повече време и нерви.
3. НИКОГА не слушай прогнози за времето, не гледай телевизия, не слушай радио!
4. обувки, които не правят мазоли (явно зимните, с които аз бях тръгнал са твърди за лятото)
5. стигам до извода, че 5-6 дни в планината е оптималният вариант за почивка. При по-дълги настъпва физическа умора (обувки, раница, недоспиване, еднообразна храна) и психическа също (на човек му омръзва все да катери). Вероятно това може да се удължи, ако има дни с лека раница за "лъчове" около хижата, но пък тогава трудно може да минеш цялата планина.
6. по-внимателно с авто-стоповете, най-добре да се договориш с човек на бензиностанцията като е спрял, на пътя трудно спират

Няколко маршрута, които си набелязах за някой следващ път за уикендите, живот и здраве Smile

1. Петък вечер пристигане на Яворов, събота Яворов-Кончето-Вихрен-Муратов-Спано поле/Синаница, неделя - наобратно
2. Х. Демяница - Типицки езера - слизане по (страничния) Типиц
3. Х. Безбог - Сиврия - Джено - Демиркапийски чукар (евентуално Момин двор - Дженгал) - Безбог
4. Х. Вихрен - Василашки чукар - Бъндеришки чукар (Муратов - Вихрен?) - х. Вихрен
5. Котешки чал и Джамджиев ръб за 2 дена - това го предлагат от 1 фирма за без пари, по 20лв. на човек за водач с въже, каски и т.н.

_________________
За да живееш мъдро, закони има много,
но само два от тях зачитай ти най-строго:
ти по-добре гладувай, но глупости не яж,
и по-добре самин, но не с глупак, ей богу.
(Омар Хайям)

Евалата, яко ходене Smile

Между другото от ръба между Джано и Ченгелчал ни е падала раница една зима... беше се свлякла до нивото на Аргирово. Не е тясно, но са досадни тия големи камънаци.

Стопът от година-две не върви нещо, преди това беше като на майтап.

_________________
www.summitsweb.com

	alexmitev написа:
	После ми олекна, като разбрах че след Даутов общо взето пътеката става непроходима.

Излъгали са те. Smile

igurbev написа:

	alexmitev написа:
	После ми олекна, като разбрах че след Даутов общо взето пътеката става непроходима.

Излъгали са те. Smile

Един приятел, който беше по същите хижи първите 2 дни каза, че преди време е минавал оттам и било доста тежко - по билото към вр. Пирин трябвало да се върви точно по ръба, където няма клек и под теб е пропастта. А след вр. Пирин към Предела изобщо нямало пътека...

_________________
За да живееш мъдро, закони има много,
но само два от тях зачитай ти най-строго:
ти по-добре гладувай, но глупости не яж,
и по-добре самин, но не с глупак, ей богу.
(Омар Хайям)

Принципно връх Пирин си е тежък връх, откъдето и да го подхванеш. Районът е див. Пътеките на много места не са явни и утъпкани, но при условие, че разполагаш с ГПС, това не би трябвало да те слущава. Често се пресичат каменни пасажи по пирамидки. Специално за минаването по билото от Даутов, вярно има едно място при качването на Безименния, когато, за да се заобиколи клека, се излиза на ръба, но това е за малко и не е нещо особено. Преполагам приятелят ти просто е подценил прехода и е видял зор. Smile

igurbev написа:

Принципно връх Пирин си е тежък връх, откъдето и да го подхванеш. Районът е див. Пътеките на много места не са явни и утъпкани, но при условие, че разполагаш с ГПС, това не би трябвало да те слущава. Често се пресичат каменни пасажи по пирамидки. Специално за минаването по билото от Даутов, вярно има едно място при качването на Безименния, когато, за да се заобиколи клека, се излиза на ръба, но това е за малко и не е нещо особено. Преполагам приятелят ти просто е подценил прехода и е видял зор. Smile

Мерси за информацията - ще го имам предвид за вбъдеще тоя преход, мястото е доста интересно и това че е диво, за мен е много привлекателно Smile

"Дивотията" се усеща много приятно още след Албутин.
А иначе моят приятел и за жандармите каза, че му били трудни - мен това много ме учуди, явно и за Пирин преценката му не е реална.

_________________
За да живееш мъдро, закони има много,
но само два от тях зачитай ти най-строго:
ти по-добре гладувай, но глупости не яж,
и по-добре самин, но не с глупак, ей богу.
(Омар Хайям)