Аграфа - дивата планина извън регистрите

Първоначалната ми идея за първомайските празници за Грамос претърпя промяна. Още пътувайки към Евбея видяхме белеещите се върхове на Вардусия и Гьона и стана ясно, че тази година снега ще е много. Затова се разтърсих за нещо по-южно и по-ниско. Попаднах на Аграфа и бях много въодушавен още по време на проучванията. Бах, този район изобилстваше от остри двухилядници, отваряше се мегдан за цяла поредица от ходения!
Основно опасенията бяха свързани с предвижването. Не намирах почти нищо, което да ме убеди, че пътищата между удобните за изходни точки, но зачукани селца са асфалтирани.

Набелязаните върхове бяха четири - Караба (първенецът 2184), както и остъпващите му с малко метри Делидими, Вуцикаки и Болеро. Подходите бяха от различни страни, за да можем да пообиколим и съберем впечатления от района.

Ето ги и героите на личния връх Дилидими: Пенчо, Вальо, Веско, Вили, Станислав, мене си, Миро и Тони.

Ето и подробности за първата част на мероприятието:
http://blog.igurbev.net/2014/06/agrafaDelidimi.html

Браво, браво, много красиво!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Привет,
радвам се, че сте открили тази прекрасна планина.
Аз имах късмета да я видя два пъти досега. Първият път беше с Павката, съпругата му Бистра и Свилен. Отидохме за 24 май преди няколко години и качихме набързо Карава, Вуцикаки, Нераида и Тригия. Но тук няма да да описвам това пътуване - виждам, че Свилен пътува понякога с Вас, така че сигурно вече Ви е споделил.

Вторият път беше истинско откровение. Една зима пътувахме със Стефан за концерта на Anouar Brahem в Атина. Имаме си такава традиция: ако наблизо предстои негов концерт, се вдигаме и отиваме - така и така този музикант записва албуми рядко, а изнася концерти още по-рядко... Сигурно такава е орисията на голямата музика. И вече сме били на негови концерти в Истанбул, Букурещ и въпросната Атина. Беше януари 2011 година. Когато се заоглеждах каква планина да пробваме по път, първоначално се спрях на Олимп. Не съм ходил там през зимата, а би било интересно. Но в мига, в който видях тази снимка, се отказах и започнах да проучвам Аграфа.

Връх Борлеро, както се оказа след доста разпити по гръцки планинарски форуми. Снимка: интернет

Недостъпната, неизвестна и "нерегистрирана" планина Аграфа с нейните свободолюбиви и непокорни жители - "аграфиотите". И наистина - за всичките 400 години турско робство планината остава извън дефтерите, т.е. данъчните регистри. Същото като в Проклетия, но с тази разлика, че там практически не е съществувала грамотност, докато в Аграфа е съществувала. Както и да е. Със Стефан имахме невероятния късмет да цъфнем в планината по време на колосален снеговалеж - едвам подходихме с колата до разклона за селцето Зигуянейка. Беше някъде по обяд. А оттам нагоре из преспите се разминахме с двойка гръцки планинари, които се бяха отказали и ни гледаха все едно сме луди. И сигурно сме били такива - пристигнахме в заслончето чак в 22.30 часа напълно капнали. Но пък какво заслонче ни се падна - с кюмбе, което моментално запалихме, пълна аптечка, течен мед и спретнати легла. Дори не си извадихме чувалите. На сутринта се юрнахме към Борлеро - усещахме, че имаме само няколко часа хубаво време. Беше такова щастие да газиш дълбокия девствен сняг... Всеки, който е имал този късмет, знае колко бял, колко различно бял и пръхкав е снегът в деня след като е спряло да вали. Към обяд се качихме на Борлеро във вече падналата гъста мъгла, после набързо си слязохме, взехме си нещата и продължихме към колата, натоварихме се и отпрашихме към Атина. Концертът на другия ден беше чудесен - както винаги. Но споменът за чистия пухкав сняг в тази красива планина, в която тогава бяхме напълно сами, си остана.
Благодаря Ви, че ми го припомнихте.

Нашата къщичка в гората - като от приказките.

По пътя нагоре.

Язовирът Пластирас, наречен на гръцкия генерал родом от Аграфа, който след като става министър-председател (диктатор) построява язовира с принудителния и безплатен труд на местното население. Но то и до днес не плаща за вода.

Стефан на фона на Аграфа. Вдясно е реброто на Борлеро.

Красотата на Аграфа.

Финалът - Стефан слиза по реброто на Борлеро.

Послеписът - Акрополът в нощта преди концерта.

P.S. Ако някому е интересна музиката на Anouar Brahem, може да чуе това: http://search.data.bg/ready/3b7d1e55149c12d0fdb52aa7fa812928

Уау, страшни снимки!
Тони веднага ви разкри, че сте били на Карава преди нас - бяхте се записали в тетрадката. Smile

Иначе за Борлеро - на нас също ни влизаше в плана като последна позиция, но не извадихме късмет. Успяхме да се качим с колите до селцето (или махала) Кедрос. Още от сутринта тръгнахме в дъжд. От Кедрос до заслона, където сте нощували не е много. Вътре спяха няколко човека. По обед, като се връщахме, пак така си спяха. Гръцка му работа. Питахме ги дали имат информация за прогнозите за времето в близките дни - казаха, че не знаят.

Нагоре стигнахме до Πόρτες Αγράφων (което може би означава "Портите на Аграфа") - там където започва по-сериозното спускане, преди финалното изкачване на Борлеро. Студен вятър набиваше дъжда странично, бяхме подгизнали и позамръзнали. Мъглата преобладаващо скриваше върха пред нас. Направихме почивка, криейки се под скалите, с надеждата че дъжда ще намалее, но не стана и решихме да се връщаме. Нямаше голям смисъл, нищо нямаше да видим.

Та Борлеро остана за някоя следваща поправителна сесия. То и съседите му изглеждаха като едни остри, пирински, така че ще има с какво да се съчетае. Smile

А "селцето Зигуянейка" така и не можах да го открия на картата?

Привет отново,
странно, че сте ни намерили имената в тетрадката на Карава - бая отдавна беше, когато се качихме. А върхът е лесен и никак не ми се вярва да не е посещаван...

"Селцето Зигуянейка" е Вашето Кедрос. Доколкото си спомням на разклона за селцето от основния път край язовира имаше синя пътна табела, на която пишеше "Зигуянейка" или нещо подобно, но не и "Кедрос". Като гледам доста от топонимите са със славянски произход, та предполагам с времето името на селото е било дублирано с гръцко.

Това, което мога да Ви посъветвам, е да отидете през зимата. Както добре знаете гръцките планини имат тази неприятна особеност да са пълни с черни пътища, особено по-ниските. Всичко това изчезва през зимата. А заслончето наистина е идеална база за преходи в планината. Апропо, видях, че от другата страна на Борлеро има параклис - може би той става за заслон.

Стефан при Портите на Аграфа.

И това, което най-вероятно не сте видели оттам - връх Борлеро, гледан преди спускането след Портите на Аграфа.
Успех.

Брей! Боляма красота!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

	Ivan`Dinkov написа:
	Това, което мога да Ви посъветвам, е да отидете през зимата.

Вярно е, че планината зимата е особено красива, но няколко са нещата, които ме спират от подобно начинание засега:
- бивакуването - все пак не малка част от очарованието на тези пътешествия е свързана с кефа да седнеш вечер на пийване, хапване и раздумка край палатките. Замата - къс ден, студ - по-различно е.
- пътищата - много от тези безумно тесни и стръмни пътища до селцата няма да са проходими зимата
- уменията - за разлика от вас, което както се вижда се чуствате доста уверени на технични терени, ние (с някои малки изключения) сме далеч по-скромни във възможностите си. Не само това, но в зависимост от участниците, понякога не е много удачно и да се впускаме в чисто физически натоварени преходи.

За Борлеро - ето една схема:

Жълтите точки е, което вие (както го разбрах) сте направили и което ние бяхме тръгнали да правим.
Другите варианти, на които ще заложим при следващ опит са:
- червените точки през селцето Елатос. Предния ден, когато бяхме на Вуцикаки (съседния масив), се взирахме дълго в този път. Изглеждаше сякаш асфалтиран, но нямаше как да преценим от това разстояние, а и от друга страна не беше ясно каква ще е идеята на този асфалтиран път за никъде. Последния ден ходихме на проучване, но изпуснахме отбивката и в крайна сметка се забихме долу в дерето (пътя се вижда в горния край на картата). До Елатос почти сигурно е асфалтиран обаче. Намерих снимки и на параклиса вляво от Борлеро, за който и стана дума. Виждащият се на смимката връх зад параклиса е съседен на Борлеро и също е добра оферта.

- има вариант за дирекно качване към Борлеро от Елатос. Бях намерил трак за там.

Привет,
има една приказка: "Планина голяма - място за всеки".

Дали зиме, дали лете, дали от Елатос или от Кедрос, дали яваш-яваш или на юруш... важното е човек да се чувства добре, да не пречи на другите да се чувстват добре и да не оставя следа (демек да не цапа). И ако може и му стиска, да търси, да опитва, да се отказва понякога и понякога да успява, бродейки из нови планини, срещайки нови хора, виждайки други нрави и табиети. Да му става широко на душата и да му е широк кръгозорът.
А и в крайна сметка да направиш всичко това днес е лесно, бързо, безпроблемно (тракове, снимки, пътеписи и друга информация буквално извира от интернет) и, ако имаш ортаци, е дори евтино.
Спомням си как отидох за първи път на Олимп - чаках за виза, нямах нито карта, нито снимка на планината, страх ме беше да не ни спре гръцка полиция на пътя, че нямахме и пари, та карахме по магистралата с 80 км. максимум, стигнахме по тъмно, спахме в едно дере до паркинга на Приония, тръгнахме по тъмно, качихме се и слязохме по тъмно, кой с гуменки, кой с дакщайнки... Ей такава тъмнина от предразсъдъци и невежество беше тогава.
Дерзайте и не се отказвайте да пътувате. Успех!

Да, наистина има какво да се качва в Аграфа.

Върховата пирамида на Борлеро.

И Стефан на върха. Разбрахме, че сме стигнали върха след като се блъснахме в иззиданата кота.

Mount Agrafa in Greece - 30.04-04.05.14

Снимките:

Гледах снимките поне 3 пъти!

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Една бърза справка за върховете край Борлеро.

Белеещото се в дъното е планината Велухи или Тимфритос. Има ски център във високата част, така че би трябвало да е леснодостъпна.

Вижда се и подсичащия път на преден план. Ако се окаже проходим, би бил много удобен за вход към масива и обиколка на зъберите на снимката.

	mislesht написа:
	Гледах снимките поне 3 пъти!

И аз ...

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM

	Ivan`Dinkov написа:
	Връх Борлеро, както се оказа след доста разпити по гръцки планинарски форуми. Снимка: интернет

Ха, случайно се загледах, това не е Борлеро, а съседен на него. Ето го същия от тази година:

На снимката по-горе с надписите на върховете е точно в средата.

Привет,
радвам се за хубавото ви ходене.
И все пак - как се казва тогава този връх?
Аз питах кого ли не из Гърция и вариантите бяха Борлеро или Каливия.

Изгрежда наистина е Каливия.

http://www.greece.com/photos/destinations/Central_Greece/Evritania/Mountaintop/Katarrachias/%CE%8C%CF%81%CE%BF%CF%82_K%CE%B1%CE%BB%CF%8D%CE%B2%CE%B9%CE%B1,_Berg_Kalivia,_Mountain_Kalivia,_%CE%95%CE%BB%CE%BB%CE%AC%CE%B4%CE%B1,_Griechenland,_Greece/12570418

Мерси, и мен живо ме интересуваше, след като го и качих! Smile