Ще се радвам, ако познавачите на Северен Пирин споделят своя опит относно идеи за билни преходи в планината. Идеята е да се опишат маршрути по билата, които са извън традиционно маркираните. Тъй като това не е алпинистки форум, достатъчно е да се ограничим до маршрути, които не изискват допълнително осигуряване, специална техника и т.н. Например - вр. Валявишки Чукар - вр. Момини Двори, или вр. Безбог - вр. Полежан - вр. Малък Полежан, защо не и вр. Вихрен по Джамджиевия ръб ...Аз съм от един от щастливците, които тепърва ще откриват магията на Пирин, сигурно не съм единствен, така че може да се получи доста интересен материал. Пък кой знае - може Speedy или някой друг да издаде втора част на Пътеводителя - напр. "Пирин - off the beaten path" Ако ви харесва идеята може да опишете накратко особеностите, най вече местата, където е необходимо повишено внимание, особености на релефа или пък отдалеченост до следващия пункт за зареждане с Витамин Б.
В края на темата админите могат да обобщят маршрутите и инфото по тях.
Доста хора тук са щъкали из билата и могат да кажат какво що стига да се зададе конкретно място. Аз умишлено игнорирах почти всички немаркирани пътеки в пътеводителя. Понеже ми е любимо място, оставих като вариант към един маршрут само ходенето от седл. Ушиците през Даутово ез. и в. Албутин до Суходолски превал. Причината да го направя е, че все пак Пирин , особено алпийската част, е защитена територия и отклоняването от маркираните пътеки на големи групи хора е вредно за планината. Не си спомням точно какво пишеше в плана за управление, но мисля че и е забранено дори.
Иначе за билни маршрути няколко месеца преди моя пътеводител, излезе книгата "Пирин - туристически траверси" на Ангел и Калина Гушеви. Тя е илюстриран пътеводител за високите била и върхове на Северен Пирин. Не съм я чел подробно, само я попрегледах за 30-на мин. у един приятел, който я беше взел пък от трети човек да я чете. Та в нея има 15-16 маршрута билни описани. Набляга се на снимковия материал и има нарисувани местата, където се минава. Неудобството е че е прекалено голяма за носене в планината, а и цената е височка.
Да се върна на темата. На първо време дай някакъв участък който ти е легнал на сърце, че да го понищим. На мен примерно много ми харесва минаването по гребена на Куклите или ходенето по алпийската част на Кадиев рид.
Мерси че ми каза за "Пирин - туристически траверси". Ще я погледна някой път в книжарницата.
Като начало искам да обходя местата около Попово езеро, Тевното, Валявишките, Кременските, Митрево... Но все пак ще е от полза пишещите тук да дадат по-систематизирана информация за проходимите била в планината.
Има пътеписи за всичките тези отсечки, огледай във форума ...
_________________ Бутам след осмата бира
Пет Апр 24, 2009 11:11 pm
natchobg
Регистриран на: 04 Ное 2008 Мнения: 107
Да, наистина, пътеписите в този форум са най-доброто, което се среща в мрежата. Особенно тези със снимки на Дидо и Кат.
Ще прегледам основно маршрутите, които ме интересуват, останалото ще питам на лични съобщения.
Рида Джангалица на североизток от в. Сиврия е непрепоръчителен за ходене. От Сиврия до Демирчал е готино и само в малки участъци има затруднения. Качаването на Сиврия е удобно да стане както откъм Попово ез., така и от местността Джангалица - демек откъм Кременския циркус.
От Сиврия на юг до в. Джано не може да се ходи само по билото, че има обраствания с клек на места, както и едни скали, които трябва да се позаобиколят. След тяхното преминава качването на Джано е песен.
От Джано посока Ченгелчал кофти е първия участък. Ходи се най-вече от запад на билото (откъм Аргирово ез.) и се минава през едни шантави камъни, неприятна работа, докато се стъпи на най-ниската част между двата върха. Там има нещо като траншея изкопана дело на хора дето сънуват разни работи, които не ни засягат. След това качването към Ченгелчал е лесно - билото се уширява, няма камънаци и така до котата 2709 м, където ти пожелавам слънчево време, за да зяпаш едни от най-качествените гледки в Пирин.
След Ченгелчал следват 2 малки "връхчета". Няма никакви ядове минаването. На места е тревица, на места каменливо, но общо взето приятно. След тези 2 повишения иде Демирчал, където има бетонна пирамида. Там пак си трябва готино време, защото гледката към Горното Брезнишко ез. с Ченгела кърти отвсякъде.
Това е по тая отсечка. За камънаците по Мозговишки рид се знам дали някой е описвал. Ушиците-Каймакчал май имаше писано. Ако не, ще напиша някой друг ред. Яловарника-Куклите и Възела-Тодорките мисля има писано.
Ето това описание на траверса по рида Джангалица до Демирчал ще бъде супер полезно за много от четящите този форум. Подочухме също така нещо за едни сънища, които нас принципно не ни засягат. Така че този тур има шанс да влезе в моята класация топ 5 на местата в Пирин, които са извън тези, описани в стандартните пътеводители.
Когато имам малко време и настроение ще се поровя в писаното по-назад и ще се опитам да направя листинг на проходимите била в Планината, базиран на пътеписите на участниците тук. Пък дано скоро и аз добавя нещо лично по темата...
Поздрави!
Пон Апр 27, 2009 1:16 pm
amorpheus
Регистриран на: 11 Сеп 2007 Мнения: 163 Местожителство: София
Re: Джангалица - Демирчал
Speedy написа:
От Сиврия на юг до в. Джано не може да се ходи само по билото, че има обраствания с клек на места, както и едни скали, които трябва да се позаобиколят. След тяхното преминава качването на Джано е песен.
От Джано посока Ченгелчал кофти е първия участък. Ходи се най-вече от запад на билото (откъм Аргирово ез.) и се минава през едни шантави камъни, неприятна работа, докато се стъпи на най-ниската част между двата върха. Там има нещо като траншея ...
Тия скали (обрасли с клек) могат и да не се заобикалят ако не ти пука че ще се понадраскаш и напълниш врата с иглички
Обикновено по това странично било се подхожда откъм в. Мангър тепе (Полежан). Началото е много приятно и лесно. По камънака бързо се стига кота 2822 - първата чука даваща началото на гребена Ушиците. Кеф е от нея да се зяпа Газейския циркус. Продължава се през коти 2817 и 2814 по ръба без никави ядове. След тях следва поредица от 10-на жандарми. Не на всеки може да се качи човек, пък и е опасно. Между някои от тях има готини скални прозорци с гледки посока мраморното било. "Пътеката" следи склона гледащ към в. Безбог общо взето.
Стига се до място където тревицата привършва и започва сериозната част. Хора със страх от високо трябва да са дотук, че може да запецнат и да не мръднат. Има 1-2 места където човек минава ту отлво,ту отдясно на ръба, който тук се стеснява много. Следва минаването на една скала,където човек трябва да се залепи плътно до нея и да я премине бавничко и хладнокръвно, че ако се срути полита към урвата в Газейски циркус. Минава се с малко багаж и е добре да няма вятър че да не те отнесе. Това е най-опасното място. Това е близо при кота 2790 - демек в. Малка стража. Преди мястото има заблуждаващи пирамиди водещи в нищото от другата страна на билото. Има минаване и от там, но през много опасен участък.
Минава се от страната на Газейски циркус. По камънака се излиза под кота 2800 - Голяма стража. Качването й е опасно, според мен не е препоръчително, но все пак ако има мераци, то трябва да е без багаж, че много не може да се лавира на терена там. По-трудно става слизането от въпросния връх помоему. След Голяма стража се започа слизане посока Каймакчал. Има хубава гледка към Локвата (Плешивото езеро). Без особени трудности лекинко се слиза на седлото под в. Каймакчал. Самия връх се изкачва за 3-4 мин. На него има купчина камъни, а наоколо е хилава трева.
Към Десилица няма нищо за отбелязване. Ходенето до под върха е много приятно. Десилица има едни камъни отгоре, но няма ядове на преодоляването им.
Това е общо взето по тоя участък.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Ако ви харесва идеята може да опишете накратко особеностите, най вече местата, където е необходимо повишено внимание, особености на релефа или пък отдалеченост до следващия пункт за зареждане с Витамин Б.
