Ако нещо не може да се свърши както трябва, се върши както дойде.
В 10:05 пристигнах с влака в Стрелча, един доста късен час за тръгване в планината.
Тръгвайки по пътя се надявах да хвана стоп за с. Кръстевич. Минаха може би 20 коли или повече, никой не поиска да ме качи. След разклона колите намаляха значително, очевидно са били за Пазарджик. Поне да не се ядосвам, че не ме качиха. Нещата отиваха на вариант Б, което хич не ми се искаше, още повече, че не познавах района. Нямаше смисъл повече да се надявам. И така, малко след дерето, идващо от яз. Стрелча, се отклоних от асфалта по черен път към планината. Бях си го отбелязал в GPS-a.
Последва километри монотонно вървене по черни пътища, на слънце и без почти нищо интересно. Връх Влък:
На едно място пътя беше разширяван и оправян допълнително, имаше отстрани беседки и каменни вълци. Реших да ги уважа, т.е. седнах да хапна.
Минаваше 12 ч, а бях още до никъде. Последва пак километри ходене по същия начин, вода за пиене няма никъде.
Когато най-после влезнах в по-солидна гора, бях наближил мястото от което трябваше да се отклоня към дерето. От тук нататък бях само надолу или само така си мислех. Кривнах по затревен път в гората, очевидно неизползван, но според машинката води точно за където съм тръгнал. Не след дълго на 30 м пред мен видях спрян джип. Не го огледах добре, но се доверих на интуицията и отказах такава среща. Върнах се малко и забих без пътека надолу към дерето. Оказа се близо, но очаквах доста повече вода. Според картите реката се казва Геренска и е основен приток на Красновска река. Водата беше леко мътна и плуваха доста частици - не ставаше за пиене в момента.
Според машинката, водопада трябваше да е още надолу. Тръгнах къде нагоре по склона, къде надолу и приближих място със стесняване на склоновете и увеличаване на наклона на реката. От там надолу само водата можеше да се спусне, без да се натроши.
Ясно, намирам се над водопада. То и шума го подсказваше. Трябваше да се изкатеря по склона нагоре, че после да потърся слизане под водопада. Не знам защо избрах западния склон, но запъплих с редица псувни и клетви нагоре. Както и да е, предположих че съм излязъл колкото трябва за да започна да се спускам отсреща, но бях шокиран от гледката! Пред мен беше затревен ръб и след него нищо. Ръчках със щеката треволяка, да видя до къде свършва и къде започва нищото, но не посмях да отида до там. Дори от моята позиция надолу се виждаше поне 100 м отвес над гората! Няма такова място в Средна гора - ще каже някой. Да, но има! На снимката се вижда затревения ръб, гората ниско долу и с. Кръстевич в далечината.
Бързо разбрах къде се намирам, все пак бях теоретично подготвен. По стечение на обстоятелствата бях се озовал на ръба на скалната стена(природна забележителност, защитен обект или др., както я наречете) Канарата. Пиле да бях, да хвръкна...
Слизайки обратно в дерето с огромно нежелание и изчерпване на нова порция сили се чудех какво да предприема. Имах 2 варианта - да се изкатеря по източния склон, с надеждата че от там ще мога да сляза под водопада или да се върна обратно до излизане на пътя горе. Времето напредваше и избрах първия вариант. С нова порция псувни и клетви изкатерих източния склон до място с видимост. Оказа се, че макар и стръмно е съвсем възможно да се слиза. Да, отне ми половин час цялата врътка от реката нагоре и надолу, но се получи. Спуснах се търсейки слизане отново към реката. Тук получих поредния шамар за деня - бях слязъл доста под водопада, малко над водохващането! Погледнах часовника, време нямах, сили също вече нямах, за да катеря скалните късове, между които се провираше реката. Вече бях навъртял 14 км. Остава за друг път. Щракнах няколко снимки на обстановката и тръгнах надолу да потърся излизане на пътя.
Имах още 5 км до селото. По-късно от равното щракнах няколко снимки на Канарата, да са ми за поука и стимул, да дойда пак.
В селото пристигнах 15 мин преди автобуса Панагюрище - Пловдив. Поне едно нещо да се случи както трябва, че и чешма имаше наблизо.
Ще има поправителен другата пролет, но по-рано, да хвана голямата вода.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Юни 23, 2014 4:40 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
А пък на снимката водата изглежда бистра и студена. Чак ми се допи.
Много са ти хубави снимките, прекрасни.
Лилавоцъфтящият треволяк на първата снимка се казва глушина. Навремето го слагаха на бубите да завиват в него пашкули.
Допада ми твоят вид туризъм - самотен, вглъбен, откривателски, изследователски, съзерцателен, далеч от всякакви амбиции за постижения. Няма друг такъв във форума.
Благодаря ти, че споделяш. За мен е удоволствие.
Понякога е трудно да се върнеш, но като те притиска и времето става неприятно! Поне си проучил района, на пролет ще се ориентираш лесно по терена... Канарата си е хубав отвес, абе Средна гора си е дивотия голяма...
Мина една година от тогава.
Не съм ходил пак, каня се. Малко по-нагоре е от мястото, до което слязох. Дори се чуваше, просто нямах време и сили да се изкача да го снимам. Има вероятност да отида в края на месеца или началото на юни.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Мина една година от тогава.
Не съм ходил пак, каня се. Малко по-нагоре е от мястото, до което слязох. Дори се чуваше, просто нямах време и сили да се изкача да го снимам. Има вероятност да отида в края на месеца или началото на юни.
Христо е ходил и каза, че нямало много вода вече. Ще го оставим поне за есен. Честно казано не знам есен пълни ли се. Водохващането беше под водопада, но все пак...
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
За да не пускам нова тема, ще пиша тук, в темата на mislesht. Чухме се с Митко по телефона, агитирах го да посетим Канарата, но тъй като той беше зает, не ни се губеше хубавият ден, който се очертаваше, а и навлизаме в лятото, после водата може да се окаже кът. Тръгнахме рано по лъкатушещите завои на Средногорието.
Средногорието. Ако има планина, която да страда от липса на водопади, или те да са достатъчно малки за да се нарекат такива, то това е планината Средна гора. Надлъж и нашир се стелят на вид непристъпни гори, разлати хълмове, преливат от възвишение във възвишение и стигат до безкрая... В миналото тук туризмът е бил добре развит, за което свидетелстват десетките хижи, повечето от които пустеещи в днешни дни. За масовите изяви в миналото свидетелстват и цветните маркировки, които вече са избледнели дотолкова, че се сливат с цвета на дървета и камъни. Липсата на дъждове и слънчевото време не са сред най-желаните за пейзажи, но все пак решихме да оползотворим деня и тръгнахме да търсим водопад Канарата-20м.
Църквата "Света Неделя" в ранното утро, селото е Старосел. Старосел се слави с безброй могили и гробници, облагородени за посещение от туристите. Като знам какво ще заварим там - наилони, парапети, сергии с балони и локум, свърнахме бързо към наречената за деня цел - водопад Канарата.
Но не пропуснахме да се насладим на хладината на утрото докато разгледаме.
Тревите в църковните дворове вече избуяват и няма нищо общо с пролетните пейзажи, вече е лято.
Подходи до водопад Канарата много, не ми се изпада в състояние да описвам нашия, тъй като до водопада се стига след изискване на специално разрешение, тъй като е във вододайната зона на селата наоколо. Личеше, че човешки крак не стъпва тук, или ако е така, то е изключително рядко. По гладки-хлъзгави скали, без пътека, с риск да се претрепем по трудния терен, се озовахме в подножието му. Средна гора, както казах, е с не толкова труден релеф. Тук терена спокойно се конкурира с този в труднодостъпните Старопланински дерета.
Зарадвахме се, не очаквахме такова количество вода да се излива по отвесната скала. Водопадът и скалния масив наоколо са наречени Канарата.
Постояхме час, въпреки че това е една от най-ужасните сцени за пейзаж. Преосветени скали и водопад, с тъмни камъни в дерето, затова и снимките не се получиха. Това не ни попречи на настроението и се свлякохме бързо надолу, да пием бира в близкото село. Жегата беше станала почти непоносима, но в комбинация с приятен ветрец, я преглътнахме.
Още една църква по път. Селото е Кръстевич.
Толкова от тук, мястото има потенциал, може да се налазва повторно!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети