Старопланинското било в района на Копрен е изключително диво и някак по-различно от общоприетият и познат иначе Старопланински пейзаж, а да направим еднодневен преход по граничната бразда над село Копиловци възникна съвсем спонтанно, докато четях зимната публикация на Ванката Гърбев. С красотите по този край се бях "сблъскал" в недалечно минало, с приказните водопади Ланжин и Дуршин скок, изливащи се по склоновете на планината под върховете Копрен и Трите Чуки. Тъй като сметки за разчистване тук има много, в късният съботен следобед с Делчо и Катя тръгнахме за местност Копрен, където да пренощуваме на палатки и на другият ден да минем по билото.
Пристигнахме късно вечерта. Изпънахме се да вечеряме под прохладното небе, обсипано с милион звезди и насищахме сетива с дъхавите билки наоколо. Както каза Делчо - "чувствам се все едно съм в тенджера с чай". Всичко това обаче беше гравирано с неприятни джангъри от сръбска чалга, подпити музиканти и стряскащи крясъци, които раздираха атмосферата наоколо цяла нощ. Усилватели и тонколони разнасяха хиляди ватове нечленоразделни звуци в планината... Казват, че така "нормалните хора" си почивали! Да им имам разбирането! Среднощните купони продължиха до три, а ние станахме в пет за да приберем навреме лагера и направим прехода по билото, трябваше да пътуваме наобратно същия ден.
С излизането от палатката, ми се разкриха прелестите на това диво и невероятно място. Няма много информация за маршрутите тук, района е граничен, по пътеките липсват боклуци и са недобре маркирани. Тук-там личат стари белези от боя по камъните.
Делчо още се спотайваше в палатката, докато не започнах да хвърлям камъни по нея (майтап)!
Срещал съм снимки със зачервени от меките утринни лъчи върхове на Трите Чуки. На живо обаче е друго. Трудно може да се опише цветния спектакъл на природата. В палитра от цветове се излива утрото. В това време веселяците проспиваха този момент, както и целият си "осъзнат" живот, който водят. Да отидеш на планина и да правиш "джамбурета", и се напиваш до безпаметност!?
Катя се показа и зае също позиции за снимки. А билките наоколо наистина опияняваха...
Събрахме лагера и поехме по дивите пътеки през горите към местност Равно Буче.
Утрото бе ветровито, свежо и с лекота преодолявахме денивелацията, която ни очакваше.
Скоро излязохме в откритата част на местност Равно Буче, подухваше студен ветрец. Закусихме!
Копренското гранично било и връх Трите Чуки.
Подстъпите на връх Копрен, които от местност Равно Буче ни срещнаха със стръмен склон, набиращ рязко височина, около 600м. възходяща денивелация.
Връх Копрен.
Делчо по пътеката, спирахме често за почивка, наклонът беше сериозен.
От връх Копрен наблюдавах как Катя ще излезе на билото. Този кадър представя обективно за какъв наклон по склона става дума.
Катя и Делчо на връх Копрен-2119м.н.в., според новите измервания.
И тръгнахме по билото към връх Трите Чуки, острите връхчета на преден план.
Красиво е граничното било, диво и рядко посещавано. В двата дни тук, не видяхме нито един човек във високите части на планината!
Преди връх Трите Чуки.
Склоновете на Чуките се откатерват, това представляват те!
След трите остри коти, Трите Чуки слизат плавно и се разливат в далечината по обраслите с хвойна гранични пасища. Миджурското било в далечината.
Тук се разпиляхме. Делчо отиде да снима, на Катя не и се продължаваше с мен по билото, аз пък исках да изпълня цялата част от плана по престоя си тук, докато засека реброто, където трябваше да се чакаме с Делчо. Оказа се, че не е това, което обсъдихме и което разглеждах за слизане. Звънях им, нямаше обхват! После обхвата се появи и разбрах, че слизат заедно! Те минали през някакви опасни дерета, като се засякохме пред колата изглеждаха изморени. Делчо като казал на хижаря откъде са слезли, ги черпил по бира. Аз бедствах по едно обрасло с хвойна и малини ребро двадесет минути преди тях. Неприятен терен, доста хард изпълнение. Докато пълзях обаче се засякох с черният път за Копиловци и излязох на широка поляна. Там хора с джип, хапват пийват, поканиха ме! Весели хора! Почерпиха ме с фанта и сладкиши, доста ме оглеждаха и разпитваха като ме гледаха... такъв телефон не бяха виждали (навигацията Орегон 450, слънчевите очила, щеките). Позабавлявах се и без това ме очакваха куп шорткъти през гората, и няколко километра по пътя до колата пред хижа Копрен. Катя и Делчо звъннаха да ги пресрещна, слезли малко по-надолу. Не очаквах да слязат толкова бързо! Дивият северозапад ни зареди доволно. Отдавна не бях правил така добър и изпълнен с емоции еднодневен преход. Няколко часа път с колата и полазващата умора догатнаха за услаждането от домашната ракия! В северозападна България и билните и части, както и водопадите под тях имаме много сметки за разчистване! До скоро
Супер! Всичко там си е както преди - данданията точно както я помня и Копрен червен, както се полага! Съгласен съм, че това трябва да се види на живо, снимки не могат да го покажат.
Чудесен край, но това не са хора...
Относно новите измервания, зарежи ги - виж си GPS-a какво показва, ще е по-близо до истината.
Горе на билото от сръбска страна между Копрен и чуките имаше един гьол, сега има ли го след толкова дъждове?
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Супер! Всичко там си е както преди - данданията точно както я помня и Копрен червен, както се полага! Съгласен съм, че това трябва да се види на живо, снимки не могат да го покажат.
Чудесен край, но това не са хора...
Относно новите измервания, зарежи ги - виж си GPS-a какво показва, ще е по-близо до истината.
Горе на билото от сръбска страна между Копрен и чуките имаше един гьол, сега има ли го след толкова дъждове?
Митко, гьола си е там и беше доста пълен... Казах на Катя да не ходи до него (в Сръбско е, зад граничната бразда), че сърбите си пазят границата, да не ни засекат, но нали знаеш, жените все си правят каквото им скимне! Та тя го снима по-отблизо! Живот и здраве един Бабин Зуб може да спретнем от Сръбско, има и интересни манастири в района! Поздрави!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Всичко това обаче беше гравирано с неприятни джангъри от сръбска чалга, подпити музиканти и стряскащи крясъци, които раздираха атмосферата наоколо цяла нощ. Усилватели и тонколони разнасяха хиляди ватове нечленоразделни звуци в планината... Казват, че така "нормалните хора" си почивали! Да им имам разбирането! 
Среднощните купони продължиха до три, а ние станахме в пет за да приберем навреме лагера и направим прехода по билото, трябваше да пътуваме наобратно същия ден.
Съгласен съм, че това трябва да се види на живо, снимки не могат да го покажат.
