Тръгнахме рано от София обичайните заподозрени: Иван, Вальо,Тони и аз. Не след дълго по пътя се прокраднаха плахи идеи за една кръчма с кюфтенца и кебабчета, но макар и плаха идея, вече бе сторено. Спряхме на Петроханската кръчма и здраво похапнахме.
Пристигнахме на взривния завод в с. Горни Лом, стегнахме раниците и бегом нагоре към заслон Мартиница. Пътеката беше стръмна нагоре и често прегазвахме рекичка. Времето беше облачно, но без дъжд и мъгли и съвсем подходящо за ходене. Защо бързахме толкова не знам,като пристигнахме рано на заслона. Бяхме приятно изненадани от условията там. Хората се бяха погрижили да има всичко необходимо и беше приятно чистичко. Съжалихме че не бяхме взели мръвки с нас, тъй като се оказа че има и огнище и скара и дърва - ех, какви пържолки щяха да станат! Както и да е събрахме дърва, накладохме огън и така се спасихме от комарите. Дъждец ту ръмеше, ту спираше. но ние вече бяхме на сухо и топло. От огромните листа на бурените наоколо (които не знам как се казват, но ги имаше в изобилие) които наредихме на навеса стана покрив, да не ни вали и да не ни гаси огъня. Хапнахме пийнахме както се полага. Гледки нямаше, но планината ни изненада с хубава дъга и цветни облаци.
На другия ден се отправихме към връх Миджур през Мартинова чука. Хванахме стръмния 45 градусов склон нагоре и с доста голяма денивелация. Абе - зор! Пак случихме на време - не много топло и без дъжд. Горе на върха вече бях изплезила език, но гледките си заслужаваха. Беше неописуемо! Починахме малко и бегом към Миджур. Тук мъглата ни позастигаше и не ни изостави до края. На върха заварихме сръбска група туристи, които изглеждаха сякаш бяха на разходка в парка. Чухме ги да казват, че по-високо от Миджур са само Хималаите . Ееееех !
Усетих съзаклятнически погледи и след миг пограничното колче (или както там му се вика) се премести от едната страна на другата така че вр. Миджур беше вече изцяло в наша територия. Вече щастливи и доволни се спуснахме надолу по Козя гърбина, обратно към колата. Досадно, дълго и стръмно слизане, но ни крепеше мисълта за изстудена биричка.
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Ето така, като си разпределяте функционалните задължения и информацията започва да постъпва навреме. Иначе каква беше тя, един и същ човек проучва маршрутите, следи джи пи еса, бири копува, ракии пие, че и накрая доклади трябва да прави. Ами той хем не смогва навреме, хем не му остава време да се обръсне.
Ама за колците не си признавай, че да не нарастне ситуацията до международна криза.
Сря Юни 18, 2014 4:58 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Между другото голямо чудене падна за надписа на заслона и така и не разбрахме какво означава:
Сря Юни 18, 2014 5:24 pm
Rincewind
Регистриран на: 09 Апр 2013 Мнения: 874
igurbev написа:
Между другото голямо чудене падна за надписа на заслона и така и не разбрахме какво означава
Хм ...
"Бакарим" е "ценя, почитам, дреме ми за (някого, нещо)" в преходните говори, "свакуга" мога да си го транскрибирам само като "свакога", т. е. "всякога", но комбинацията от двете не ми се връзва много.
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Ние си преведохме "свакуга" като "всеки". Тогава може би означава "Почитаме всеки" или "Уважение към всеки". Само предполагам.
Сря Юни 18, 2014 5:55 pm
Rincewind
Регистриран на: 09 Апр 2013 Мнения: 874
Хрумна ми нещо подобно (НОН-СТОП-ът си беше гавра със собствените ми оскъдни лингвистични познания, разбира се), но не мога да съм сигурен. Някак не ми се връзва чисто граматически, освен ако не е нещо съвсем изчанчено диалектно.
"Свакуга" може да е и "всекиго", но и "отвсякъде".
Нека хората от региона да кажат.
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Ще вметна и аз набързо някои приказки и снимки.
От взривния завод над Горни лом, ха отляво - ха отдясно, нацелихме най-праволинейното и бързо качване към заслон Мартиница, като през цялото време вървяхме по дърварски пътища. В началото дълго време напредвахме по сравнително полегат черн път. Забеляза се и маркировка за връх Горно Язово, но доста рехава. В един момент табелите за Горно Язово сочеха наляво, но ние все пак решихме да държим посоката и не сбъркахмме.
Пътят беше съвсем път до една изоставена постройка, приличаща на бивша застава.
Оттам се превърна в много изровен такъв.
Докато не се натъкнахме на водата, която беше основната виновница за ужасното му състояние. Наложи се да преджапваме ту от едната, ту от другата страна. Много неприятен учатък, защото камъните се хлъзгаха, без никакво преувеличение, като заледени.
По-нагоре лошото на водата се смени с лошото на стръмното. Наложи се да се понапънем.
Но пък на заслона си беше чудно.
Моменти от покриването на навеса над огъня.
Идилията под мръщещото се небе.
Вальо недоволства - "Пак ли мене ще снимата с двете бири!"
Тони подклажда огъня.
Домакинката.
На следващия ден - финалното изкачване към Мартиново чука. На снимката не личи, но не само че е много стръмно, но се налага непрестано газене из хвойната. Зорът беше голям.
Вече на билото: котите на Мартинова чука и Оба в далечината.
От Мартиново чука към сръбско.
Цветенца.
Поемаме в посока Миджур. Заради мъглата, която покриваше върха, както и риска да завали, плановете бяха на път да се променят към спускане по едно от попътните ребра. Тони така и направи.
Още цветенца.
Мартинова чука, погледаната от запад. Склонът вляво е, по който почти фронтално се качихме.
След известно колебание все пак решихме да продължим към Миджур
Миджур.
И пътеката по Козя гърбина на слизане. Из целия път се канеше, но така и дъждът ни се размина.
Сря Юни 18, 2014 11:17 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
meco puh написа:
Не може ли да се пише чисто и просто, на български?
Знае ли човек, може би е някакъв местен диалект, изпозлвана в района пословица например - на такова прилича.
Чет Юни 19, 2014 12:46 pm
Stefak
Регистриран на: 09 Мар 2011 Мнения: 282 Местожителство: Видин
Изписаното е на турлашки това е наречие /диалект/ ,което се говори от двете страни на границата от турлаците/белодрешковци/.
Вальо недоволства - "Пак ли мене ще снима с двете бири!"
Гледам и на вярвам на очите си! Вальо и САМО две бири пред него Направо сте го съсипали това момче! Е, не можахте ли да бутнете и вие по две кенчета в раниците си като знаете колчав човек е?! Тогава да видите каква усмивка щеше да отвори
Майтап да става, да сте живи и здрави!
ПС - Майтап, майтап, ама помагайте си когато се налага
Чет Юни 19, 2014 2:09 pm
Stefak
Регистриран на: 09 Мар 2011 Мнения: 282 Местожителство: Видин
Rincewind написа:
Ние знаем, че на шопски (преходен) язик е написано това, ти кажи какво точно значи.
Откъде изпраска този шопски не ми става ясно,но като да се правим на интересни става.
Ако знаех щях да го кажа.
Но ще питам.
"Када кум прасе и ти вречу" под този надслов всяка година се провежда турлашки фолклорен фестивал в село Чупрене,тазгодишния е бил изминалия уикенд.
Чет Юни 19, 2014 2:12 pm
Rincewind
Регистриран на: 09 Апр 2013 Мнения: 874
Стефак, ако разгърнеш етнографски изследвания, ще видиш, че Шоплукът е от Искър до Морава и от Дунав до Бараковска Бистрица, а вътре в него има отделни микрорегиони.
Но това е друга история, нека не разводняваме темата. Чакам с нетърпение да споделиш точното значение, защото се заинтригувах.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Ееееех !
Иначе каква беше тя, един и същ човек проучва маршрутите, следи джи пи еса, бири копува, ракии пие, че и накрая доклади трябва да прави. Ами той хем не смогва навреме, хем не му остава време да се обръсне. 
Направо сте го съсипали това момче! Е, не можахте ли да бутнете и вие по две кенчета в раниците си като знаете колчав човек е?! Тогава да видите каква усмивка щеше да отвори 
