Съботно-неделна разходка по Балкана

Здравейте на всички стари и нови съфорумници,

Миналата седмица бях решил, каквото й да става, да излезна в Стара планина. Поканих този, поканих онзи, и докато в началото на седмицата се очертаваше ходене с група, в края на краищата така се стекоха обстоятелствата, че останах сам. Което хич не ме разколеба, напротив, сега си давам сметка, че е било за добро. Кроих, мислих, и в събота сутрин "хванах" пътя за Карлово. Бях си наумил да вървя към х.Добрила и според атмосферните условия, физически сили и болежки да променям плана в движение. По рида Арманиере на Сакарския хребет, при ненатоварващо за мен темпо, успях да стигна до местността Седлото, където ме "хвана" лек, но краткотраен дъждец. Тъкмо за да почина, да хапна, да пийна и пак да продължа. Времето беше променливо - в рамките на 3-5 мин. валя дъжд, след това просветна, после и слънце огря за малко, после пак се смрачи, но де факто това беше дъжда, който ме валя за двата дена из планината. От рида Арманиере, прекосявайки горното течение на р. Солуврач, се прехвърлих на рида Сакарица. Стигнах до пастирската колиба, размених 2-3 думи с момчетата, и продължавайки през гората нагоре, не след дълго излезнах на поляната над вр. Сакарица. Подсичайки вр. Ирелтията се озовах на премката при Залъмовския заслон, пресечната точка на мойта пътека с лятната от х.Добрила до х.Васил Левски. Кратка "справка" с времето, моето състояние и часа ме накара да взема решение да не качвам вр. Амбарица, ами да се насоча към х.Добрила. Бях решил да си оставя раницата и да почина, пък следобед да пообиколя из района. Все пак вр. Залъмца не беше за пренебрегване, качих и нея, а докато драпах нагоре една сърна изкочи изпод едно дърво, хукна напред, после се поспря, погледна ме и продължи.

Следобед се получи това:

Целта ми беше да стигна до скалите на Злия пролез, още на идване към х. Добрила им бях хвърлил "око". Но от хижата, първо се насочих надолу, през поляната, към корниза от скали над притоците, формиращи Манастирска река. Поглед наляво, към Остро бърдо:

Ето откъде бях дошъл, хижа Добрила остава извън снимката, от ляво:

А на юг Сопот се вижда през скалната "порта":

Насочвайки се към премката при вр. Конарското от рида Остро бърдо се натъкнах на заслон:

Заслона е построен в скална ниша, но наоколо цари мръсотия. Не мога да разбера, как на някой ще му е приятно да зас... района в който иска да живее. Мундари всякакви.

Това беше моята цел:

Подходих към нея през местността Арменица:

Възкачих се и снимах, първо назад, към Залъмца, а след това и към склона, по който смятах да стигна обратно до премката при Конарското:

Нагоре, гледката към злите скали е впечатляваща. А почти на премката се натъкнах на чешма. Строена 1990, в зората на разпада на "идеалистичния" строй, комай при най-голямото имане на нямане на строителни материали. Евала!

Понеже Слънцето се скри и започнах съвсем осезаемо да усещам хлад, реших, че толкова хойкане за деня е достатъчно и се отправих към хижата. Вечеря, подготовка за финала на Шампионска лига и ...... малко след началото на мача ми се приспа зверски, не издържах и се оттеглих на втория етаж.

А на другия ден? Разказът за неделята идва скоро.

Страхотна разходка! Благодаря за споделеното!

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

И от мен едно мерси. След толкова пъти желание да отида и от близо видя този заслон в нишата най-после ти ми го показа от близо. Мислех че нишата е по-дълбока, но явно само от горе изглежда така. А иначе скалата наподобяваща ветрило е уникална.

И така, в неделя бях решил да кача вр. Амбарица и оттам да се движа по билото на изток. Варианти за прибиране към Карлово имах поне 3, но на тръгване от х. Добрила всички все още бяха работни. Бях решил да реагирам в движение според времето, физическото ми състояние и мерака. Без да се улежавам, но и без да се напъвам за ранно тръгване, малко след 08:30 напуснах хижата и "захапах" баира към вр. Левски. Природата тъкмо се сеше събудила и всичко наоколо беше свежо, а небето - кристално синьо. Конете на Даньово торище ме гледаха учудено, но много-много не ми обърнаха внимание. Стъпих на вр. Амбарица и приятно се изненадах от боядисаното заслонче. Тук вече, разкрилата се панорама нагледно ми показа колко неустойчиви ще бъдат атмостферните условия през деня. В ход реших да кача малкия Купен. Винаги съм го пренебрегвал, но сега усетих, че му е дошъл денят. Кратък отдих за снимки и поех по коловата маркировка нагоре към връхчето:

А Купена гледаше плашещо през мъглата:

Както си му е редът, на върха починах, записах се в книгата и без да се бавя тръгнах надолу. Плановете ми започнаха да се поизбистрят и вече знаех, че този ден няма да се ходи до Жълтец. Все повече започвах да се заглеждам по Топалица и факта, че районът на този етап от годината все още не беше започнал да се използва активно за планинско животновъдство, наклони везните и вече бях решил да търся удобно място за слизане към Сладката вода, а оттам да гоня пътеката х. Васил Левски - х. Хубавец:

Слизайки от Купена, не пропусках възможност да търся място, от което да се смъкна на юг:

След второто въже пътеката беше затрупана от остатъци от снежна пряспа, единствената, на която се натъкнах в района:

Малко след първото, най-западното предвършие на Кръсците оставих билната пътека и предприех слизане към Топалица:

А горе, на билото, мъглите ту се разкъсваха, ту се уплътняваха:

Костенурката си почиваше и препичаше на отсрещния склон:

Кошарата при Сладката вода вече очетливо се виждаше:

Скоро се озовах там. Тук, пътеката от х. Васил Левски излиза от гората на открито и коловете насочват към х. Добрила:

В района има няколко пастирски заслона. Тази година, вероятно поради хладното и валежно време, тук е спокойно и нищо не пречи на туриста да следва своя път, но когато пастирите доведат стадата, кучетата си стават заплаха. В началото на гората, коловете отвеждат до богато накичена с маркировъчни табели зона:

Малко по-надолу, в гората, се натъкнах на табела указваща слизане към х. Балкански рози. Пътека нямаше, шумата и клоните бяха замаскирали всичко, туристи явно не минават често от тук, но надписите по дърветата, с инициали, имена и дати на минавали преди доста години планински посетители, подсказваха къде е била пътеката и ми служеха, като достатъчен ориентир за слизането към Голяма Стара река:

И така, озовал се на ценралната пътека, в лоното на реката, поех към Карлово. На х. Хубавец поспрях за почивка и една боб чорба. Туристи нямаше много, 3-5 групи от по 3-5 човека бяха всичките хора, които срещнах до града. За сведение, на х. Добрила също бяхме само 6 туриста.

Така приключи това мое ходене по Балкана. Останах много доволен. Отправям специални благодарности на Pelitko от когото научих имената на местностите, които споменах в тази тема. Надявам се, този пътепис, а и първоизточника, който съм ползвал (http://www.pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=itemlist&layout=category&task=category&id=9&Itemid=231) да обогатят знанията на всички ни, а така също и да привлекат вниманието към тази, много красива част от Централна Стара планина.

До скоро.

Хубаво скитане! Има от всичко - слънце, мъгли, гледки. Тази скала наистина е странно изглеждаща. И е добра идея да се види. Благодаря за споделеното. Бъди здрав!

Тия места, дето си ги обиколил първия ден са много хубави!
А от Топалица има пътека на юг, която се среща с маркираната пътека за хижа Левски. На снимката, която си публикувал тук с трите оранжеви и двете бели табели, сочещи към хижа Левски вдясно се вижда осветена полянка с бяло петно. Когато си до табелите, това е посока юг. Пресичаш полянката право на юг, влизаш 20м в гората, ходиш малко наляво, малко надясно и няма как да не видиш пътеката. Вероятно сега е затрупана с ланска шума и понеже още не са качили кравите горе, копитата не са разровили пътеката. Тогава те става съвсем видима. Но на картата ти си я дал почти коректно. Тя така върви, само по стръмните места прави серпентини и слиза в горния край на една серпентина от маркираната пътека за хижа Левски. Smile