Провокиран от темата за младежите загубили се около вр. Ботев искам да видя кой се е губил.
Аз съм се губил два пъти и то в един излет през ноември. Маршрута е от Мазането до Купена и обратно. И двата пъти бяха на връщане. Първия път беше около Кръстците. Завих на ляво, но изкочих от дясно на камъка, при който завих на ляво. Два (2) пъти. Третото завиване беше на дясно. Оправих се. Вечерта към 22 часа на една полянка (в ниското) до х.Плевен викам на колегата:
- Давай по коловата.
Но бил изморен и ще кара на пряко към светлините. Не можах да го убедя, че не е прав и се засилихме към кв. Видима на Априлци. Застанахме на един ръб. След три обиколки на поляната вече не знаехме в коя част на поляната сме. Карта, компас, ама ориентири йок. Тогава реших да си взема GPS. Е, оправихме се по очите на едно бебе каракачанка и изскочиха светлините на х. Плевен. През целия ден беше мъгливо и с ниски облаци.
Сега се сетих и един път над яз. Доспат изчезнах за 8 часа. Може би 10 годишен. Но баща ми небрежно отбелязал, че ще се появя кален до уши след малко.
Пророк се е оказал тогава.
П.С. Не ми набивайте обръчите, а споделете дали сте попадали в такива ситуации. (Забележката е към корифеите на планината, да не ги посочвам поименно. )
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Вто Май 20, 2014 11:22 pm
ПАВЕЛ
Регистриран на: 28 Окт 2011 Мнения: 597
Ако питаш дали има някой, който никога не е изпускал пътеката , отговорът е един - 100% от хората поне веднъж са губили ориентация за 5-10 -15 -60 минути, или колкото там.............. Ако въпросът ти е дали има хора , които са се губили истински, и им се е налагало да ползват жокер "обади се на приятел" - има и такива разбира се. И в този форум има няколко теми за това. Аз лично съм се застраховал преди с телефон на човек, който при нужда да ми помага с жокерите . За щастие не ми се наложи да го ползвам, но съм длъжник с бирите . Нищо срамно, ако не познаваме района . Клиентите на ПСС са обявени на сайта им. Но такова безпаметно тридневно(!!!!)загубване, лишено от каквато и да е здрава логика, като това на "тримата младежи" - признавам си, дори не съм предполагал, че е възможно да се случи!
Доста хора си правят сметката. И аз един път мислех да звънна на ПСС (сори, че пак повдигам темата), но звъннах на застрахователя, който сподели да викам линейка и да си събирам касовите бележки. Е, скъсах луксозната застраховка и се оправих за под 20 лв и малко мъки.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Моята случка е от преди демокрацията. На когото и да я разкажа, ми се смеят. Но какво пък, ще я разкажа и тук, че всички да ми се смеят.
Водих една смесена група - ученици, учители и мои колеги. Изкачихме се на върха, като тръгнахме от х.Плевен. На обратния път обядвахме на заслон Ботев. Тогава не работеше. От Плевен, Тъжа и Рай бях се изкачвал много пъти и реших този път да ги сваля през Васил Левски в Карлово. До вечерта трябваше да сме в Карлово, за да хванем влака. По нея пътека бях минал само веднъж.
На изкачването на Безименния връх се спусна гъста мъгла, застана пред нас като стена. Минахме Млечния чал и от Жълтец трябваше да свием към Левски. Изпуснали сме разклона в гъстата мъгла и сме продължили по пътеката. Като започнахме слизането по едни скалисти зъбери, разбрах че съм се объркал някъде. Премълчах, пътеката бе добре видима и продължихме надолу. Двете ученички се страхуваха по опасните места и заплакаха. Все пак слязохме и се оказахме на Видимските поляници. Вече мъгла нямаше и видяхме връх Ботев наблизо, само че от дясната ни страна. Знаех, че от Поляниците има пътека за Априлци, но къде е. Нямах GPS. Видях овчар, който ми посочи началото на пътеката и вместо в Карлово, слязохме в Априлци.
дам, юни 2011 от Антон нагоре ни хвана мъгла. Изпуснахме коловете за Картала и хванахме някаква съмнителна пътека между тях и пътеката за планински извори. Пътеката водеше на североизток, а ние трябваше да вървим на СЗ. Другарчето с мен беше неопитно, видимост нула. Обадих се на един приятел да даде акъл, извадих компаса, хванах си посоката и след някакво време бяхме на правилните колци. Скоро вече пиехме бири на момина поляна.
Друга случка имаше на слизане от Полежан в снежна буря, хванахме много рано надолу и излезнахме някъде между попово и овчарника. Пак никаква видимост, стъмни се, вятъра утихна, заваля сняг, пътеките прясно затрупани. Излезнахме някак на овчарника и с gps-a на телефона хванахме пряката пътека за Безбог.
Последната промяна е направена от Gamina на Сря Май 21, 2014 9:38 am; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Май 21, 2014 9:22 am
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1608 Местожителство: Хасково
Ако туткането по труднопроследима пътека е губене, пишете и мене. Случвало ми се е да хвана грешно отклонение и след няколко минути да се върна. Никога не ми се е случвало да се объркам дотолкова, че да ме хване страх и да не знам къде съм.
През 1998 с един приятел тропкахме хамалски от "Грънчар" за Костенец. От отбивката за "Заврачица", докато се види язовира е широко и еднообразно. Ей там не искам да ме хваща мъгла.
Имам целогодишна туристическа застраховка. Направил съм я заради възможни травми, за изгубване не съм мислил и не мисля.
Сря Май 21, 2014 9:29 am
kokoex
Регистриран на: 20 Яну 2012 Мнения: 34
Изтървал съм пътека или разклон, но за не повече от 10-15 минути. Имам си принцип ако 10 минути не видя маркировка значи "има нещо гнило в Дания" - спирам и с помоща на картата и компаса анализирам обстановката. Ако съм сгрешил - обратно докато срещна маркировка и от нея вече "очите на четири".
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Сря Май 21, 2014 2:29 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Напъвам се, но не мога да се сетя някога да съм се чуствал "изгубен" наистина. Разбира се често ми се е случвало да изляза не там, къдтето съм очаквал, но това е друго.
Сещам се обаче за един друг случай от студентските ми години. Беше на връх Коледа, когато тръгнах от Железница за Черни връх. Времето - доста лошо, сняг и силен вятър, само че аз не се отказвам и се набирам по баира. Снегът след хижа Академика (или както се води сега) беше доста фирнован, така че без голяма драма успях да издрапам горе до билото. Но там нещата се обърнаха - гъста мъгла и дълбок, пресен сняг. Нямах снегоходки по онова време. Голяма битка беше, затъване, пълзене, лазене, претърколване на една страна. Вторачваш се на откриеш следващия кол, като не го видиш тръгваш в посоката, в която си мислиш, че трябва да е, въртиш се насам-натам. На всеки няколко преодоляни крачки лежиш известно време в снега, за да си поемеш въздух. И странното всъщност беше, че на този етап, аз все така не осъзнавах какво става, в смисъл бедстването си беше изцяло физичесно, дори през ум не ми минаваше колко сериозно съм загазил. Дори нямах часовник и не знаех колко часа съм там горе в нищото.
В крайна сметка успях да се добера до чайната на Черни връх. Влязох вътре, очаквайки да заваря това, което винаги съм виждал там - тълпа от туристи и глъчка. Верояно в този момент съм бил доволен от "постижението" си. Само че чайната беше напълно пуста и тиха. Просто ми се е запечатила в съзнанието. И до ден днешен ясно си спомням колко стресиращо ми подейства това. Изведнъж осъзнах колко безумна е цялата история.
Границата понякога е много тънка.
Разбира се после слизах по тъмно без челник. Добре че в посока Голи връх имаше партина.
Сря Май 21, 2014 3:17 pm
НИКОЛАЙ Т.
Регистриран на: 30 Юли 2012 Мнения: 711 Местожителство: РУСЕ
Ако под изгубване се разбира, да се мотаеш с часове или ден преди да намериш верния път,аз мога да кажа,че не съм се губил.Ако пък се разбира да изтървеш някой разлкон или пътека,да случвало се е.Затова винаги си ходя с навигацията и тя ме връща в "правия" път
Сря Май 21, 2014 3:22 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Аз съм научена, че никога не съм се губила. Може да сме губили пътеката, но ние не сме били изгубени, защото сме знаели къде се намираме.
То наистина зависи какво се разбира под изгубване. Защото се е случвало да вървим по някой склон без пътека, водейки се само по компаса, но доколкото сме били живи и здрави, имали сме дрехи, спални чували, храна и понякога вода и виждаме на картата къде горе-долу се намираме, не сме го считали баш за изгубване.
Още първото ми ходене на Пирин протече така, че целия втори ден го извървяхме направо през гори и клек без пътеки и маркировка, докато не излязохме на билото привечер да се ориентираме. Ама тогава не знаех, че това не е съвсем нормално, защото нямах с какво да сравнявам
Сама не съм се губила никога, така че да не знам накъде да вървя и дано не се случва, че сигурно ще се паникьосам
Затова и много внимавам да не губя маркировката, а ако няма маркировка картата ми е постоянно в ръката и снимам някакви характерни неща по пътя, та после да мога да се върна по-лесно по следите си до познато място. Случвало се е да вадя и компаса, ама повече за кураж, не че толкова мога да си служа с него
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Като чета това, ти май трябва да отбележиш третия отговор. Макар, че си призна. Всеки се е губил, но не всеки си признава грешките.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Сря Май 21, 2014 7:34 pm
stflyfisher
Регистриран на: 02 Сеп 2009 Мнения: 75
Ще цитирам един мой приятел, с който обикаляме планините и пещерите:
"Загубването се превръща в заблуждение, когато откриеш правилния(ата) път(пътека)."
Сря Май 21, 2014 7:45 pm
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1715 Местожителство: Плевен
2012г на 02.03.се загубих аз, с децата / 9 и 6 години/ в Рила " Парангалица"лошото беше, че бяхме със ски и освен двете запалки, кутия цигари и малко наразяна вътрешна гума от колело, която нося винаги за бързото палене на огън, няма значение на ски ли съм или на пикник или просто на разходка друго нямахме .Мъгла, видимост 10 метра най - много. Качихме се уж да караме ски на "Картала", ама хич неможахме да хванем пистата хахахахах минахме през лавинарника. Малкото дете се изплаши след завой под него тръгна да се свлича снега и не искаше повече да се спуска надолу, та се наложи да ходим пеша.Първите няколко часа добре,всеки си дърпа ските ходи се сравнително лесно щото си надолу, по- чисто беше в гората пък сме и по надолнището, ама като слязохме на ниското, гъста растителност,трудно се провираш самият ти камо ли да влачиш и ските, умората стана голяма, няма вода, няма нищо,закрепихме и трите чифта ски на едно дърво с надписите надолу с мисълта да се върна да си ги прибера пролетта, уви ходих два пъти после неможах да ги открия абе кеф. Маахме около шест седем часа и то със ски обувки / не за пантене/като аз бях убеден, че ще излезем надолу към х. Бодрост..............заблуда . Излезнахме на х. Чакалица. Познайте после на връщане в София пред кой магазин спрях и какво си купих......Гармин 62cs. Та това е .........не е приятно особенно когато си с деца психиката им слабичка паниката се появи на вторият час.После ги баламосвах малко и като се поразсеят забравят всъщност, че са се загубили и е доста по ведро и крачката спори..
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Нищо срамно, ако не познаваме района 
. Клиентите на ПСС са обявени на сайта им. Но такова безпаметно тридневно(!!!!)загубване, лишено от каквато и да е здрава логика, като това на "тримата младежи" - признавам си, дори не съм предполагал, че е възможно да се случи!
