Странджа, Сакар и малко Източни Родопи

Реших да пусна отделна тема. Не обичам да пиша дълго, но се надявам със следващите редове да предизвикам идеи за обикаляне в този хубав край.
Странджа, Сакар и малко Източни Родопи

През шестте почивни дни в началото на Май, в опит да се спасим от лошото време извършихме един блиц-криг ( много пътуване с кола и по-малко ходене) в югоизточна България. Искахме да видим много места за броени дни. Получи се. На всичко отгоре през повечето дни имаше слънце. Само веднъж ни валя и то за няколко минути. А пролетта в Странджа отдавна бе дошла. Зеленината е навсякъде. Напълниха ни се очите. И така:
ПЪРВИ ДЕН
Той премина под знака на пътуването от Ботевград до Малко Търново. Навлизайки в Странджа по пътя от Бургас обаче тръгнахме вече по набелязаните цели. От Звездец - отбивка към село Евренозово. В землището на това село, по-точно в местността Бакърен извор през 2003 година е разкрита интересна сводеста гробница от римската епоха - началото на ІV в сл.Хр. Тя се намира в тракийски некропол. Каменната гробница е в могила и има полуцилиндричен свод. В близост до нея се намира долмен, датиран Х-ІХ в. пр.н.е. Двата паметника са разделени във времето с повече от едно хилядолетие. Усещането е странно когато се докосваш до толкова древни паметници. Традицията некрополите да се създават около места, където има по-стари “вечни жилища” в този район на Странджа, може да се проследи до днес. Християнските некрополи, които и сега се поддържат край Стоилово, Звездец и др., са разположени изцяло сред надгробни тракийски могили. Макар и по-малък като размери от гробницата долменът изглежда достолепно, като истинско вечно жилище. Всъщност за първи път виждахме долмен. От там продължихме до самото село (на входа му първото от многото вековни дървета, които видяхме през тези няколко дни). Разгледахме набързо и към следващата цел – село Стоилово. По пътя, при пресичането на реката, съвсем близо е водопадът Докузак. Красиво място, особено сега през пролетта. В селото има много интересни стари къщи. Характерно за тях е, че помещенията са подредени едно след друго - преходно. Първо малката „къща”, после основната стая (голямата „къща”) и накрая най-вътрешната, която често няма прозорци. Там е било съкровеното, недостъпно за външни очи място – спалня, малките деца и т.н. По-старите (XVIII в.) са направо на земята, по-новите (от възраждането) имат приземен етаж иззидан от камъни и отгоре типичното за района разпределение на помещенията, като се появяват еркери, външни стълби. Интересен факт е, че са били боядисвани най-вече в синьо. Друга забележителност на Стоилово е селската църква. Там са може би най-старите действащи двери на олтар у нас – от XVII век. За ден първи беше това. Спането беше уговорено в туристическата база „Велека” и се упътихме натам. По пътя кратка отбивка и в село Бръшлян, за да видим църквата. Стара постройка от турско, в която жертвеникът от древно тракийско светилище на бог Сабазий-Дионис (което е било на същото място) - служи за маса в олтара на православната църква! А върху основите на колони от древните са монтирани свещниците. На това съжителство щяхме да се нагледаме и в следващите дни.
ВТОРИ ДЕН
Първата цел за деня бе тракийското светилищe и оброк Индипасха. Има два възможни маршрута. И двата се отделят от пътя М.Търново – Царево в посока на юг. Първият тръгва по пътя за село Сливарово, който е проходим с лек автомобил. Минават се около 3 км по пътя. Отклонява се от него вляво (на изток). Маркирано е, има табели. От отклонението до светилището са малко повече от 4 км. Вторият маршрут е точно преди моста на река Велека на главния път. Отбиваш се по черен път – около 7 км. И при отклонение маркирано с табела оставаш автомобила и продължаваш пеша – около 2,5 - 3 км. Ние избрахме първия вариант. Слънце, свеж въздух, красива гора. Някак по-рядка и пропускаща много светлина между дърветата. Отдолу буйна зеленина. Имаше страхотни дъбове. Перфектен маршрут за ходене. Самото светилище е много особено, мрачно и усойно място. Представлява една скала в дълбок усоен дол, от която се стича вода. Под скалата има извор, чиято вода се смята за лековита. До извора – дървен параклис. Странно съвместяване – явно това е често срещано в Странджа. Смята се, че светилището е било използвано още от 2000г.пр.н.е. Особено почитано е от местните хора. Втората цел – тракийско светилище Камъка. Отново в близост до пътя М.Търново – Царево (700-800м). Без да е някакъв сериозен връх и скрито в гората то се оказа с гледки във всички посоки. Има изсечени в скалата соларни кръгове, както и на много други места в Странджа. И няколко интересни скални образувания. Третата цел за този ден беше тракийския некропол в местността Пропада (ударението е на първата сричка). Този път на запад от града – има път донякъде. После пътечка, която е маркирана. Около километър с денивелация 150м. Има и табели. Върху един хълм са разкрити повече от 40 гроба (за простосмъртни) и 4 гробници (за аристократите). Направо гледаш как се е променяла строителната практика при изграждането на вечните жилища. Не е за вярване колко много е оцеляло, все пак са минали хилядолетия. Тракийският начин на градеж – дялани камъни без спойка е впечатляващ. Тук има толкова за гледане, че човек може да се забрави. Нощуваме на същото място. Туристическата база Велека е бивше общежитие, което е ремонтирано с европейски пари. Чисто. Има баня, сателитна телевизия, даже интернет. Цена 15 лв нощувка на човек в стаи с по две легла. Като цяло за деня пеша около 12 км.

ТРЕТИ ДЕН
Ден на организирано ходене. Бяхме се записали в група в Туристическия информационен център в М.Търново за посещение на археологическите обекти в местността Мишкова нива, т.н. гробница на Бастет и връх Градището. Тези обекти се намират зад оградата (отварят портал) съвсем близо до границата. Поначало не си падам по групи, особено големи. Но искахме да видим тези места, а и обясненията които даде момчето от ТИЦ бяха интересни. До някъде се ходи с кола (по пътя за границата) и после по пътеките. На Мишкова нива е разкрита сграда, изградена от прецизно обработени каменни блокове. Съоръжението е използвано като Хероон (гробница на реално съществуващ цар-жрец или герой), нещо като мавзолей. Комплексът е внушителен. Има два концентрични кръгове ограждащи свещеното място. Външният – от бял мрамор, вътрешният – от почти черен гранит. Блоковете са с тегло 700-800 кг. Типичният тракийски стил – идеално обработени, без спойка. Закрепвани със железни скоби, заляти с олово. Този обект няма аналог по своите размери и запазеност не само в България, но и в Европа. В близост е разположена и римска градска вила, чийто основи далеч не са толкова внушителни. Има тракийски некропол, от който е разкрита една много малка част. Оттук до подножието на връх Градището, където има останки от крепост е открит и водопровод, който е сериозно инженерно постижение, все пак говорим за V-III в.пр.Хр. Вторият обект т.н. гробница на Бастет. Точно там свършва и водопроводът. За това място са изписани томове. Мястото представлява една извита като дъга отвесна скала ( висока около 15 м), в основата на която има вход на пещера или рудник, залят с вода. Мястото е интересно защото се различава съществено от района. Правени са разкопки по времето на Людмила Живкова, намесено е името и на баба Ванга (че на това място е гробницата на египетската полубогиня Бастет – жената котка, в която има писмени знаци с общочовешко значение). Неясно кога точно и от кой след 80-те години входът е взривен и наводнен. Какво е намерено и къде се намира то реално не знаем. Оттук до самия връх Градището – 710 м.н.в., който е най-високия в българската част на Странджа са около 6-7 минути. Макар и невисок върхът е с хубави гледки във всички посоки.
Общо обикалянето и разглеждането на всичко в района е 14-15 км. Тръгваме с колата в посока Тополовград. Нощуване в село Княжево – къща за гости (Сотировата къща). Цена – 10 лв на човек. Гостоприемни хора, има си баня (на етажа), интернет. Чисто.

ЧЕТВЪРТИ ДЕН
Първа цел за деня е Палеокастро (край Тополовград) – тракийско светилище и останки от крепост. Едно от местата с най-голям брой изсечени в скалите слънчеви дискове. Светилището е на високо и обзорно място. Остри скали -наклонени на юг (с пропасти под тях) , полегати и достъпни от север. Разстоянието от пътя не е голямо (около 2 км), но маркировка в началото няма. Появява се когато целта е вече видима. С питане на местните се намира. Има я и на картата на OFRM. Оттам продължихме с колата към Хлябово. На около 3 км след него в посока на Българска поляна, от юг на пътя, буквално на 130-140 м е най-големият долмен запазил се по нашите земи. Той е цял, с напълно запазени отделни помещения. Изглежда ми невероятно как е оцелял в този си вид. Продължаваме по-нататък. Следваща цел – Мезек, край Свиленград. Тук обектите са два – тракийската гробница и средновековната крепост. До тук видяхме толкова много гробове и гробници от тракийско време, че не очаквах да се впечатлим чак толкова. Обаче – гробницата е цяла, с много дълъг входящ коридор (повече от 20 м), напълно запазена погребална камера. Всичко е пред очите ти, не си го представяш! Страхотна е! За сметка на това крепостта, която е на много стратегическо място (прегражда входа за Родопите по долината на Арда) е била обект на възстановка, която по мое лично мнение убива автентичността на крепостта. Малко като площадка за игра на децата става – лично мнение. Нощуване в Ивайловград – Балабановата къща. Условията са добри. Цена 17 лв на човек. По пътя дотам разгледахме планинските селца – Камилски дол, Ламбух и Хухла. Нависоко, с видимост надалеч, с каменни къщи и най-вече изпълнени с живот. Денят беше повече в пътуване, ходенето пеша не-повече от 6 км.

ПЕТИ ДЕН
За този ден бяхме предвидили вила Армира и крепостта Лютица. Вила Армира е съвсем близа до Ивайловград, през квартал Лъджа. Има път. Бях чел доста за нея, но на живо е по-хубава. Доколкото разбрахме това е най-луксозната римска вила открита досега, която не е на член на императорско семейство в цяла Европа. А още по-интересен факт е, че всъщност е построена и е била собственост на тракийски аристократ – Котис (който е приел властта на Рим). Самата вила е съобразена с римските традиции за строеж, разпределение на помещенията, както и вътрешното оформление. На нас лично най-много ни допаднаха мозайките. Оттам към крепостта Лютица. Тя е на 6 км от асфалтовия път, като може около 2 км от тях да се спестят, като се стигне с кола до манастира Св.Св.Константин и Елена. Тук вече ни заваля. За малко. Това бе и единствения дъжд за тези 6 дни. Крепостта е известна като Мраморния град или още Цитаделата на Калоян. Не съм виждал досега друга наша крепост, която да е по-запазена като крепостни стени и кули. Територията е много голяма . Това е било цял град с архиепископия. На някои места височината на зидовете е 8-10 м. При това в напълно автентичен вид. Проста е страхотна. Според мен не е проучена. Правени са някакви разкопки. Има разкрита базилика, водохранилище, владетелска кула. Но всичко май е зарязано. Доста запуснат вид има. Въпреки това на мен лично ми хареса много повече от Мезек. Направо забравих за времето, за дъжда, за това че сме далече от всякакви хора. Тук времето е спряло. Общо за целия ден ходене около 9-10 км. Нощува пак на същото място.

ШЕСТИ ДЕН
Отпътуваме си за северозападната дъждовна България, като пътьом успяхме да видим музея на тракийското наследство с гробницата в Александрово (браво на японците за този жест). Стенописите са запомнящи се, както и размерите на самата гробница. На една от стените в музея има интересно сравнение на гробниците в Казанлък, Мезек и Александрово. Отбихме се и до църквата-джамия в Узунджово. Това май е най-голямата селска църква у нас. Чувал бях, за църкви които са превърнати в джамии, но обратното виждаме за първи път.
Това беше. Много път, малко ходене, много впечатления. И хубаво време, което напоследък си е рядкост – особено по нашия край.

Ето снимки.

Много добри снимки и пътепис за Сакарско-Странджанските мегалити

Последният месец направих две пътешествия из Сакар-планина, обхождайки част от долмените там.

Големият долмен в м. Нъчеви чаири (този на снимката), всъщност не е напълно запазен. Покривната плоча на преддверието липсва, както и южната по-висока страница на основната камера. Единствения напълно запазен долмен е само един, в местността Бялата трева.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Вто Май 13, 2014 3:33 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Много интересен разказ! Бил съм на част от местата, но така описани ми се сториха далеч по-впечатляващи Smile

Хубави снимки!
Като сте ходили до с. Мезек е трябвало да се качите и до връх Шейновец (Курткале). Оттам има хубави гледки, а който го мързи, може и с лек автомобил - до горе е асфалт.

	staria написа:
	Чувал бях, за църкви които са превърнати в джамии, но обратното виждаме за първи път.

Друг пример е църквата Св. Седмочисленици в София.

Привет,значи сме се засекли с вас на 3-Май ! Даже на една от снимките 114-Тракийското светилище при Мишкова нива
се видях.А дъщеря ми много се радваше на четириногия турист !

Много хубав избор за туризъм - хем горски (именно горски), хем културно-исторически.
Дориан ми е в центъра на вниманието, много му се любувам.
От Малко Търново ми е останал неприятен спомен, заради канала. Тече открит канал с лоши води точно през центъра покрай врисовете. Наливаш си вода, каналът ти мирише и водата не ти е вкусна, става ти съмнителна. Ако тоя канал го скрият, градчето ще стане бижу.

С голям интерес прочетох пътеписа, за което ти благодаря. Около Хлябово има немалко долмени, най-добрият изходен пункт за посещение на една част от тях е асфалтовия път вдясно след края на с.Хлябово в посока Тополовград, проходим с кола. Той свършва в близост до м.Авджика, но оттам може да продължите пеша за долмените в м.Авджика и към м.Бялата трева /Царският долмен/, за който спомена Дидо горе. Има още долмени, които има да се видят, ще ги посетя следващия път. Интересно е.

Поздрави.
Smile