10 дена бродене в Балкана-мъгла, вода и много красота
Ще Ви разкажа една история, моята история...
За 10 дни обиколихме страшно много места. Започнахме от север с Априлци, Черни Осъм и Троян. Сетне минахме от юг и опоскахме почти всичко от Кърнаре до Карлово. Няколко пъти се качвахме до билото и слизахме. Походихме и по него. Срещнахме много различни и интересни хора. Газихме буйни потоци, валя ни дъжд, удари ни градушка, падаха гръмотевици наоколо, за кратко огря и слънцето. Горе долу за 10 дни имаше от всичко по малко. Само мечки не видяхме. Беше интересно. Беше красиво. Беше вълнуващо. Много хора, които наричам искрено приятели, помогнаха кой с каквото можа това пътешествие да се случи и начертаното преди това да се изпълни в доста пълни граници. Благодаря Ви за споделеното време. Ще Ви разкажа тази история в няколко части. Дано Ви хареса.
Първи ден или може би нулев е по-точно да се каже
За голяма жалост моят любим роден град Бургас се пада далеч от всички високи планини в нашата родина. За да сме навреме сутрин някъде трябва или да тръгнем много рано и да пътуваме дълго, или да се изстреляме след работа от предния ден и поне да преполовим пътя. Вторият вариант е предпочитания в повечето случаи и затова в петък 25.04. взех булката от портала на завода (как кой Лукойл де) и поехме на запад. За има няма 2 часа бяхме във този толкова любим наш град Велико Търново. Имаме си там и любима постройка в която отсядаме (вика се Бела Неда, не правя реклама само споделям своето предпочитание), от терасата на която се открива чудна гледка към хълмовете Трапезица и Царевец.
Все не успявахме да видим това прословуто шоу Звук и светлина. Този път се наредихме на първия ред и зачакахме. Ударихме едно фото за спомен на фона на Трапезица.
Стъмни се и представлението започна. Постарали са се хората ама нещо не можа това излъчване да ме грабне и шокира. Беше как да кажа постно. Нямаше я тръпката. Само края малко заглади положението. Общо взето не ми хареса но нали беше без пари
В града беше лудница, нямаше свободна кръчма да седне човек. Предния път когато ходихме с децата ни валя як дъжд и прогизнали минахме покрай красив хотел-ресторант до чаршията. Казва се Св. Никола и тогава ни се стори прекалено шик за да влезем. Този път нямаше на къде и се намърдахме вътре. По-точно седнахме отвън, сервитьора цяла вечер не доумяваше тоз наш ход. А беше хубава нощ, не много студено, всеки момент се канеше да завали. Какво му е на времето. Изкарахме си добре, малко сметката дълга се получи накрая ама нали за последно - след туй в гората
Денят свърши и светската част също. Насетне само Балкана имаше значение.....
Пътят до Априлци е сравнително кратък и хубав. Между селата движение почти няма особено в ранния час на деня. Точно преди Априлци моста е отнесен от реката и движението е отклонено през с. Кръвеник. На отбивката ни махна местен човечец и ведна заковах да го взема. Кръвеник в миналото е било най-голямото село, от него е тръгнало възстанието, там са живели будни и родолюбиви хора. Човечецът се оказа доста разговорлив и знаещ своята история. Разказа много интересни неща за района, селото, за това как без да подава документи са го направили гражданин, за плюсовете и минусите от това. Спрях да го оставя на площада в Острец, той още дълго продължаваше да разправя, а ние да питаме. Скромен но интересен човечец - Балканджия. Малко са останали такива като него, които помнят, знаят и незабравят от къде са тръгнали и какво са всъщност. Бяхме тръгнали към кв. Видима и трябваше да пресечем Априлци. Минавайки през кв. Ново село се сетих за един друг местен човечец при който два пъти сме нощували. Сравнявайки го с одевешния ни събеседник усетих огромната разлика между двамата. За разлика от първия този беше намахан, наперен, знаещ всичко, но за тези дни в които съм бил в неговата къща не съм научил абсолютно нищо конкретно, освен колко много дивеч е отстрелял. Него не бих го нарекъл Балканджия - може би само авджия.
Стигнахме Видима, настанихме се в хотелчето (май му викат хостел) Пръскалото. Не е нищо кой знае какво но е близо до планината и местността около него е супер. Има огромна поляна и няколко тенис корта насреща. За семейства с деца е идеален. До него е хотел Синьото. Имат един и същ собственик. Запознах ме се с жената който го поддържа - Милена. Много готин човек, услужлив, готов да помогне. Оставихме багажа, навлякохме гетите, напълнихме раниците и поехме по пътя. В Синьото имаше голяма група от Стара Загора съдейки по броя и номерата на колите. За момент се замислих какво ли ще е довечера. Няколко вече се бяха излюпили в този ранен час към 9:00. Огледаха ни доста учудено и недоумяващо какво ли сме намислили да правим. Стига за тях за сега. С колата отидохме до отбивката за мах. Кънчовци, от където продължихме пеш през махалата към планината. Махалата има малко къщи, както са и повечето махали в района. Разположена е по поречието на Стърна река. Има няколко красиви къщи като тази
След последните къщи поехме покрай реката по асфалтов път, който учудващо беше в много добро състояние. Разминахме женица караща своите овчици на паша
По късно през деня срещнахме един овчарин, който се оказа доста разговорлив. Заприказвахме се за стадата, за кучетата, за горките туристи които се сблъскват с тях. Човекът се оказа бившия председател на кооперацията, собственик на голямата кошара до хижа Плевен. От него разбрахме, че овцете ги качват горе чак края на юни, понякога в началото на юли; че всяко стадо има определен брой кучета, които се определят от паркова дирекция; че покрай тези кучета се присламчват обаче още няколко и глутницата става доста по-голяма; че за разлика от карловските стада отсамните винаги имат овчари и че за съжаление има случаи в които кучетата се спускат и хапят. Знаеше доста добре наименованието на местностите и ни даде доста ценна информация.
Пътят следва реката, минава покрай база на ЛРД Видима и малък ВЕЦ. Базата е в много добро състояние.
Малко по-нагоре е изравнителя на ВЕЦ-а
Там асфалта свършва. Срещнахме няколко местни бандюги също тръгнали за хижата
След моста реката беше буйна и много красива
За съжаление в не всяко дере имаше вода
Пътят свършва до поляна с чакало и хранилка за животни. Тези 10 дена видяхме повече от 20 чакала. Дали има още дивеч - незнам.
След поляната моста е отнесен от реката
В момента водата е много и пресичането става само по този начин
След моста има водохващане, след което започва пътеката към хижа Плевен. В началото склона е стръмен, каменист и тесен
А гората потънала в мъгла и много красива
Малко преди да се излезе на поляната под хижата мъглата ни превзе изцяло
Като цяло маркировката е идеална и много трудно може да се обърка човек. Пътеката е с много по-малък наклон от колкото през Мазането, но е доста по дълга. На хижата имаше много хора, всичко беше ОК както винаги. След заслужена почивка тръгнахме да слизаме по Бъзов дял към хижа Видима. Пътеката е широка и се следва много лесно. За съжаление валя през цялото време и не ставаше за снимане. По пътя преброих поне 5-6 чакала на ловците. Пък после искай да срещнеш мечка. Пътеката излиза на едни папратливи полета където се губи. Трябва да се следва дерето, по което се слиза до хижа Видима. А тя за жалост представлява жалка картина. Последва около час махане по асфалта докато стигнем до колата.
А вечерта другарите от Стара Загора си бяха спретнали едно купонче до към 3:00 часа и спането не беше от най-възможните неща. Докато седях буден се сетих за Тъжа и Чочо. И там след доста ходене стояхме дълго време будни, докато пиенето свърши и пържолите се ометат от чиниите. Интересното беше че с тез другари имаше и бебета. Те как са изтраяли - незнам. Нищо - простено да им е.
... следва продължение.
Вто Май 06, 2014 11:56 am
obla4e
Регистриран на: 09 Май 2013 Мнения: 34 Местожителство: на изток от Плевен
Любимите ми местенца - Априлци и Черни Осъм..........
Невероятна красота...
Айде чакам още иииии благодаря, че сподели с нас това невероятно изживяване.
С нетърпение очаквам и писменната ти работа + картен материал във втората част на пътеводителя.
Ако не сте разбрали вече да Ви кажа - обичам да изпипвам нещата. Не искам да направя или напиша нещо без да знам поне малко за него предварително. От горе долу година се опитвам да разбера тази екопътека "По пътя на Балканджиите" и не мога. Или аз съм тъп а тя е прекалено интелигентно замислена от другарите в паркова дирекция, или е замаскирана и обвита в дълбока тайнственост, че даже местните не знаят почти нищо за нея. Като попиташ някой тамошен, най-често получаваш отговора : абе има нещо направено там по Турски рът, ама аз само до поляната съм ходил. И толкоз. Защо е направена, какво показва и разказва не се знае. Мистика и тайнственост. И няколко хилки в джоба на онзи висшия. Преди години слизайки от хижа Тъжа по Турски рът видях маркировката и табелите, но тогава беше такъв порой и студ, че само за екопътеки ми е било в главата. Пък и тогава вообще не съм си и помислял, че някой ден ще трябва отново да се връщам тук на нея. Някаква си екопътека.
Преди да тръгнем за Априлци звънях на доста компетентни личности от региона да питам към кой да се обърна, къде да питам. Все препратки към тоз и онзи и все информация колкото в началото. Имам някаква скица на нейния маршрут и се опитвам да разбера как като тръгна от нейното начало при р. Пръскалска ще я обиколя и пак ще се върна в началото. Нещо не става или аз не вдявам. Срещнах един овчарин предния ден (за него писах по-горе). Човечеца знае много за региона, но честно си каза - на Турски рът не съм ходил. Ама питай бай ......... (някои имена няма да ги споменавам по мои си съображения) той по цял ден припка из този пущинак. Той е човека. И ние изморени от прехода все пак тръгнахме да го дирим чиляка. Намерихме го, а той възрастен човечец, кожа и кости с една тояжка шета по двора. Как припка из Балкана - не знам. Питам го аз ти по Турски рът ходиш ли. Ходя. Един маркиран маршрут има там - знаеш ли го. Знам го. Как да не го знам. А можеш ли ме заведе и разкажеш за него, местностите, интересните неща наоколо. Абе момче - вика ми той, аз по екопътеки не ходя, аз за гъби и билки в гората хода. Пътеки не ползвам, по ми е хубаво без пътека да вървя, мани ги тези екопътеки и черни пътища. Интересен човечец, местен, знаещ ама толкова колкото за него му трябва. А ние пак на изходна точка.
Като се прибрахме вечерта в хотелчето, звъня на жената дето се грижи за него за моята болка, а тя изрови телефона на техен познат от паркова дирекция, знаещ местността идеално. Аз викам ОК ще му звънна. Без кой знае каква надежда. Звъня аз добър ден - добър ден. Казвам се едикой си, приятно ми е, да знаете нещо повече за тази прословута пътека, малко повече информация ако може да дадете. И онзи почна оттатък да разправя. Пък аз слушам и не дишам - уцелих най-после чиляка. Разправя той, аз питам и разпитвам, даже споря и му се карам. Човека излезе много свестен, съвестен и отговорен. Научих може би всичко което исках да знам, благодарих му най-учтиво, той каза да му звъня на другия ден когато реша и да питам което не съм разбрал. Не минаха и 10 мин гледам телефона звъни - той същия. Асимилирал набързо защо го разпитвам звъни да предупреди човека, че нагоре по Турски рът е резерват и ние обикновените, небогоизбраните работа натам нямаме. Там само с коне може, и разни такива дето берат боровинки, секат дървета или пукат по дивеча. Ама обикновения турист неможе. Тай цапа, тъпчи тревата, чупи клони и прави много повече поразии от другите. Ами местните - питам аз. Те могат ли да ходят нагоре. Че има хора които от малки са бродили по тез места много преди да има парк, дирекция и какви ли не още чудеса. Не стигнахме до консенсус по тези въпроси, но нищо човекът си е прав за себе си, аз за всичко останало
Неделята дойде, надигнахме се недоспали след снощния купон и без много много да се бавим отпрашихме към ВЕЦ-а. Там оставихме колата и по познатия ни вече от преди две седмици път закрачихме покрай реката. Имаше много по-малко вода от тогава. Някой от водопадчетата вече ги нямаше или само пръскаха по камъните. За по-малко от час достигнахме до красивите постройки след Турски дол. Колко добре контрастираше малката тоалетна на поляната на техния фон. Някак си това порутено, старо и мръсно нещо не подхождаше на околната красота. Началото на пътеката е добре маркирано. Има чудесна информационна табела, която с няколко думи описва всичко което трябва да знае туриста. Ни повече, ни по-малко.
От човека на парка разбрах, че пътеката е кръгова, с кратък и дълъг вариант. Лошото е, че който и вариант да избереш пропускаш все нещо и не можеш да обходиш всичко интересно наоколо. И тогава ми светна. Ами че тя нарочно е направена така - за да може туриста да се връща отново и отново тук и да преоткрива все нови и нови красоти. Гениално.
Има поставена страхотна карта на маршрута, която защо ли точно там където той започва нещо се е изтрила. Тя и все повече ще се изтрива и ще заприлича на табелите по-горе. Ама за тях после.
Захванахме ние по пътеката, а там зелено и красиво.
Гората току що се е разлистила
и вече е зелена като мъха по камъните
Маркировката се оказа много добра. Признавам си веднага - страхотна маркировка. Може би само тя обаче беше на висота. Е имаше няколко места за почивка
След продължително катерене се излиза на панорамна площадка към Северния Джендем и Видимското пръскало. За съжаление пустата мъгла се беше нагнездила по билото и успяхме за кратко да видим само част от водопада.
Ударихме едно фото за спомен
и излязохме на огромна поляна изцяло покрита с хвойна. Долу се виждат останките на старата мандра и покрива на заслон Турски рът
Тук маршрутът се разделя на две. Краткия слиза до заслона и се спуска надолу към гората към Турски дол.
Заслона
и останките от мандрата, които от тук ми приличат на средновековна крепост
Спускането към Турски дол е стръмно, а пътеката много прилича на зимната пътека към хижа Плевен
След продължително слизане се достига до това мечо чакало
Ако се избере този вариант се пропускат много интересни неща по-горе и по съседните хребети. Дългия маршрут обаче пропуска заслона, като продължава нагоре през поляната към погледна площадка.
Както се вижда от снимката тук има няколко информационни табели и интересен уред. Грешка. Някога тук е имало информационни табели, които са информирали любознателния турист кой знае за какво. Днес има две бели пана и един странен уред, който е показвал кой кой е от околните върхове. Жалка картина, ама точно по тертип на дирекцията. За хора които не знаят околните върхове ще им е много трудно с помощта на това устройство да ги опознаят. То и на нас ни бе трудно - просто не можахме да ги видим в мъглата
Нагоре мъглата ни превзе изцяло и взе да вали та прибрах фотото на сухо в раницата
За кратка информация споменавам, че дългия маршрут пресича две дерета, изкачва се последователно на хребетите Илчов средок и Свиновете и се спуска също в Турски дол до хранилката за животни срещу чакалото
Незнайно защо там маркировката свършва. Започва черен път покрай реката който излиза до тоалетната при р. Пръскалска. Ама маркировка няма. Странно ама баш по тертип на нашите приятели от НП ЦБ. Иначе покрай реката е красиво. На места реката странно се губеше под камъните, като по-надолу изведнъж тръгваше буйно над земята
Черни Осъм - мястото където наведнъж се запознах с толкова прекрасни хора, обичащи планината. Преди да отида в този край дълго разпитвах различни люде кой познава най-много региона, кой може да помогне с информация за местности, истории и разни там интересни неща. Питах Ема от Амбарица - тя каза Петко Кънъков е човека. Приказвах с една дама журналистка от Ловеч, която ме насочи към Мая Занковска - дъщеря на известния Минко Занковски, основател на това прекрасно училище за планински водачи в Черни Осъм, където сега Мая е учителка. Тя ме насочи към служител на паркова дирекция (нарочно няма да споменавам името му), който мога да кажа е прекрасен човек, услужлив, начетен, познаващ района много добре. Преди няколко седмици отскочих до Зелениковския манастир и имах възможността да поприказвам с баба Дана. Тя ми заръча като отида в Черни Осъм задължително да отседна в дом Шерпа при Радю Минков и прекрасната му съпруга Пепа. Изброявам ги без да ги степенувам.
И така от Априлци директно се изсипахме на центъра на Черни Осъм, където е дом Шерпа. Къщата не предлага кой знае какви удобства, но притежава дух и уют. Радю Минков - бивш алпинист, скиор, журналист и какво ли още не свързано с планината, макар вече на възраст още носи в душата си духа на туриста. Неговата съпруга Пепа е прекрасна жена, бивша кметица която също е влюбена в планината. Там са се запознали и оттогава са заедно. Там на двора под навеса до камината прекарахме една интересна вечер в разговори, спомени и мечти.
С Петко Кънъков се видяхме съвсем за малко, колкото да обменим по една две думи. Той е човек който отлично познава региона, знае всяка пътека. Помогна ни да нацелим началото на пътеката за следващия ден, като по този начин си спестихме доста лутане.
Най-много съм благодарен на човека от парка. Много добре познава района, историята на хората, легендите и какво ли още не. Дълго приказвахме, даже пообиколихме района да видим как ще бъде слизането след няколко дена. Ако всички в паркова дирекция са такива, тази организация ще бъде тачена от туристите, а не оплувана и вечно псувана.
Вечерта пред камината се запознах с още един човек - Дочо Нешков, създател на Природонаучният музей в Черни Осъм, фотограф и писател. За него дълго ми разправяха Радю и Пепа, подариха ми негова книга, която за жалост както в повечето случаи е издадена след неговата кончина. Интересен човек, за който не е имало камък, поток или хребет непознат на територията на Стенето. Следващият път съм се зарекъл да посетя и разгледам неговата сбирка от фотографии в музея.
За този ден ни стигаше толкова. Бяхме попили от знанията на хората, бяхме заредени с тяхната енергия и бяхме щастливи че сме там. Толкова за днес. Утре ще ставаме все пак доста рано
ден четвърти: през върхове безчет към Орлово гнездо - напред
Макар и до късно стояли предната вечер на топло пред камината, сутринта бяхме на време на линия. Щракнахме се за спомен
и поехме по пътя. Началото на пътеката бе ясна, посоката също, само времето не се знаеше какво ще е. Колата остана на площада, а да училището отидохме пеш. Веднага намерихме от къде се тръгва. Направили са чудесна пътека, маркирана с марки и табели, изчистена, на човек с кеф да му се върви по нея. Още в началото времето се намръщи
Маркировката отвежда ей на това връхче - Седлювец му викат. Има ретлансатор на мобилен оператор
Не стигнахме до него, а изкачили се на билото поехме през Конските извори на юг. Планината пушеше и се мръщеше. Защо ли, нищо не бяхме й направили
В гората беше по-ведро и зелено
Извън нея - мъгла и влага
Там някъде трябваше да е главното било, трябваше да вървим, да гледаме и да се радваме. Да ама не - мъгла. Как за момент не се вдигна пустата
Погледнеш назад - ясно
Погледнеш напред - какво? Мъгла и пак мъгла
Минахме през сумати връхчета и могили - Рустила, Поленици, Карджунска могила, Високата могила за да стигнем накрая до Янковска могила. Вървяхме все по билото на рида, по-който някога е минавала т.н. манастирска пътека, тръгваща чак от Троянския манастир. На връх Янковска могила има малък кът за отдих, но е толкова мръсно, че надали някой сяда да си почине там
След върха освен че имаше гъста мъгла заваля и то силно, така че снимки до хижа Чучул няма. От могилата се продължава на юг по основното било на рида по т.н. тракийска пътека водеща до светилището на вр. Чучул. Тя е тръгвала от м. Шамака в долината на Бели Осъм. По-късно същата става алтернативен маршрут на римския път Вия Траяна. Изкачването до хижа Чучул става все по горски път, като се заобикаля едноименния връх от запад. На хижата освен хижаря бай Енчо нямаше други ненормални туристи като нас. Хижата е супер - топла, чиста, подредена, има храна и бира на корем
Хапнахме, пийнахме, починахме, щракнахме се за спомен
и нагазихме отново в мъглата. Минава се покрай голяма кошара, пресъхнала чешма и след кратко изкачване се излиза на Летището. Заради мъглата или нещо друго самолети не видях
Тук се събират и разделят много пътища и пътеки. Продължихме през Пладнището към вр. Лепенят, който подсякохме и най-после излязохме на главното било. А там ще кажете гледки навред. Искаше ни се ама няма. Взехме да броим коловете да не изпуснем някой. Най-после стигнахме и заслона. Много му се зарадвахме.
А там само хижаря Наско. Други луди и тук нямаше, както разбрахме по-късно то и на Дерменка е било така. Що ли, такова готино време
Вечерта беше супер. Ток нямаше горивото за агрегата беше свършило. Дърва също нямаше, освен няколко мокри клона, колкото вътрешната печка да пуши. За ядене също нямаше нищо. За банята споменах ли - и баня нямаше разбира се. Само бира ама и тя не беше кой знае колко се оказа в последствие. Пълна идилия. Преоблякохме се, починахме, булката спретна скромната салата и таман да му седнем и кучето се разлая. Я иде някой. Турист ще да е викам аз. Да ама не. Иде Ботьо - хижаря на Дерменка. И какво носи мислите. Една голяма 30 и кусур кила раница. Пълна само със стъклени шишета. Ама пълни при това. Прибирал се към хижата, ама седна да пие една ракия с нас човека. Седна и си тръгна по пладне на другия ден. Май вече казах ама да повторя - вечерта беше супер. Пихме, приказвахме, спорихме, после пак пихме. После свършиха батериите на челника и си легнахме. Ми толкоз за днес. Наздраве
Ден пети - шшшшшшшт тихо. Мъгла няма, няма и дъжд. Май нещо бъркам я да изляза навън.
Станахме рано, въпреки дългата вечеринка която си спретнахме предната вечер. Побързах да изляза навън и да се порадвам на що годе ясното време. Беше все пак доста рано
Тези многобройни връхчета предния ден вообще не бяха тук.
Толкова се взирахме в мъглата но нищо не се виждаше. Да не говорим, че даже Амбарица се мъчеше да изгрее над облаците
Вече бях сигурен, че там някъде в Стенето беше долината на Черни Осъм. Започнах да се ориентирам по малко
Наско направи по едно хубаво разбуждащо кафе, стъкмихме малките раници и поехме с широко отворени очи да попиваме красивите пейзажи. След толкова дни мъгла Балкана реши да ни се покаже за малко. Поехме към пътя на древните, там където различни империи са сменяли своето господство, там където е минавал Виа Траяна.
Днес Карталтепе беше огрят от слънчевите лъчи,
а зад него коминчето на заслона пуфтеше и се мъчеше над няколко мокри клона с надеждата че поне днес вече ще има дърва и бензин за агрегата.
Моята булка също трудно се адаптираше с хубавото време
До там стигнахме него ден - до вр. Сиврията. По надолу ненамерих смисъл да ходя. Ама стига толкова
Това най-накрая не е стълб от зимната маркировка, а великата Арка на свободата. Мястото наистина е невероятно, замисъла също, но изпълнението на монумента и допълнението му с тез партизански простотии - кукумицин на ента степен.
Там някъде се е скрил май Вежен, уплашен да не стигнем до него.
Опс и Купена се мярна за миг, после и той се покри
Колеца все по-близо е вече
А тези клечки за зъби май Крали Марко ги е забивал по темето на плешивеца Лепенят. То наоколо нали всичко е все негово
Самотно овчарче срещнахме поспряло за миг да отдъхне
Оказа се май с девойката двама овцете пасяли
Неизбежни са значи в Балкана срещи кат тази. Вчера до тук издрапахме от Черни Осъм
ТЯ бързо реши да се върне и гледките ни да скрие. Но засега е само от север, а ние на юг ще поемем
От тука минавал е навга Виа Траяна. Далече от север по планината пълзял е, пък после поемал е надолу от тука
След римляните и турците са окопирали тоз връх и са го нарекли Куртхисар (Вълча крепост).
За спомен, само дето може след време да забравим къд е бил спомена в тази мъгла
Пресечената скала и пътя който се вие по склона
А местността тук е невероятно красива и малко алпийска
След Куртхисар следват Влашките мандри
И накрая Сиврията, след който пътя се спуска стръмно надолу към долината
И цветя
много цветя
На връщане слязохме до Беклемето да хапнем и отново по пътя към заслона.
Хора отново днес нямаше, както и дърва, котел, гориво, топла вода, и осветление. А и Ботьо го нямаше като се върнахме. Но беше готино и вечерта мина отново в приказки и пълни чаши. И пак докато крушката на фенерчето вече едвам мъждукаше. После настана мрак. И заваля дъжд. И всичко си дойде на мястото
Както си легнахме така и станахме - в дъжд и мрак. Валеше силно, а мъглата беше навсякъде. Не беше спирало да вали цяла нощ. Стояхме в студената столова и се чудихме какво да правим. Днес и дърва вече нямаше. То след нас и хора не останаха де. Освен постовия на заслона.
Прокрадваха се всякакви идеи за слизане от тук или там, даже и за оставане още една нощ. Ама разваляхме графика. И значеше че времето ни е победило. А то не беше чак толкова лошо - просто си валеше и бе мъгливо. Нито дъжда беше проливен, нито вятъра ураганен, нито мъглата непрогледна. По едно време дъжда поспря и ние нарамихме раниците. Пътя към Черни Осъм бе дълъг. По пътеката към водохващането изведнъж между хвойната пред ме заподскачаха два бели задника. За миг се стреснах, после извиках - сърни. За жалост бързо изчезнаха в мъглата.
Заредиха се безброй връхчета, седловини, черни пътища и поляни. Минахме покрай стадо красиви коне пасящи на воля. Неусетно стигнахме до вр. Букова могила. Тук е единственото място където може да стане объркване. По лесно е да се подведеш и да продължиш по пътя към мах. Нешковци, от колкото да продължиш през гората в правилната посока. Нататък пак седловина, поляна, връхче и пак отново. Всички поляни са покрити с папрат но пътеката личи. Особено накрая след като гората свърши започват едни папратливи полета. И така до ретлансатора над мах. Стойновското. От тук надолу един разкалян черен път - ужас. А да слезем до махалата и заваля силно. Неможа ли изчака малко пустия дъжд. Приютихме се на сушина под спирката до моста с надеждата че някой може да мине и ни вземе до Черни Осъм. Мераци. Дъжда понамаля и по асфалта по асфалта стигнахме селото и колата. Добрата женица даже кафенце ни направи докато се преобличахме. Страхотни хора са тези Радю и Пепа.
Ми тоз ден кой знае какво интересно повече не се случи. В Троян заваля много силно и така до прохода. Поне мъглата се беше разсеяла. В Карлово времето бе мноооого по добре. Настанихме се в хотелчето и даже се поразходихме малко. И по леглата, че следващия ден всичко продължаваше с пълна сила само, че с подхождане от юга. Ми това е - без снимки си е някак постно и скучно. Ма няма как - и такива дни имаше. Добре че бе само един.
Покрай втората част на пътеводителя бях я позарязал темата. Ама като почна нещо гледам да го завършвам. Книжката е готова, така че ще завърша и темата.
Без емоции живота е скучен. Когато адреналина се вдигне денят е прекрасен. Този ден беше такъв. И времето беше хубаво. Е накрая пак заваля но какво от това - ние и без това бяхме мокри. Джафардере е едно наистина хубаво място. Прехода е приятен, е на пролет има малко повече вода но не е кой знае какво. Пристигнахме на ханчето над Кърнаре, строихме се за снимка
и поехме по пътеката. Почти веднага започна и газенето
Реката пенливо се спускаше покрай скалите
Още в началото започна едно събуване, обуване, газене. И това се повтори още на няколко места по-нагоре. Първият преминал
Ето го и Недялко обува чорапите
този се инатеше най-много, но накрая нагази реката
булката почти нямаше проблеми. Тези дни беше свикнала да гази реките
А наоколо беше диво и красиво
Красиво, красиво, но трябва да се гази. Хайде пак събувай, обувай. Кеф
Скоро стигнахме до водохващането. Там малко се поизложих. Ходих на разузнаване и гледам отзад него ниша а пред нея на поляната всичко осрано. И си викам бърлога на мечка. Ква ти мечка ама шубе. Е минахме но доста се ослушвахме и оглеждахме преди това. На места все пак ставаше и без да се гази, ама риска от подлъзване си го имаше. Някои даже цопнаха у ряката
отново реката
и малка чешмичка
По едно време излязохме на маркирана пътека. Страхотия. Как да се объркаш при тези табели
Айде пак през реката
Тука вече май на никой не му пукаше и се почна едно газене напряко по реката
Гората е невероятно красива и зелена по това време
По едно време не се стърпя и заваля. Ама и яка градушка ни задруса. Тъкмо бяхме до сипея, при който се зарязва реката и се тръгва нагоре. Да ама ние решихме, че до там ни стига и заслизахме наобратно. Само че преди това отскочихме да видим водопада
Стигнахме само до малкия. Времето бе отврат. По този хлъзгав склон като нищо можеше да се пребием. Големия водопад го оставихме за друг път. А там със сигурност пак ще се ходи. И то много скоро. Зарекал съм се да въдворя ред в тамощната гъста маркировка. Някой беше казал, че доволно си я има. Е аз освен онази табела друга не видях. А доста се оглеждах. От разклонението към водопада имаше обаче няколко марки. Ама само там. И онази табела
Ми толкоз. Надолу вече джапахме навсякъде. Вообще не ни пукаше. След винцето и ракийката на Недялко даже не ни бе и студено.
Димо, много вода по Джафара, много нещо!
Това на последните снимки не ми изглежда да е малкият водопад, той е малко по-нагоре, от него няма ли някоя снимка, да оплакна окото?!
п.с. Не съм забравил за гпс координатите на големия водопад, само малко да се поосвободя и ти ги пращам!
Димо, много вода по Джафара, много нещо!
Това на последните снимки не ми изглежда да е малкият водопад, той е малко по-нагоре, от него няма ли някоя снимка, да оплакна окото?!
п.с. Не съм забравил за гпс координатите на големия водопад, само малко да се поосвободя и ти ги пращам!
Снимки са толкова. Последните ги снимах из под дъждобрана, то и затова са от далеч и през храстите. Валеше че се късаше.
Трак не ми пращай. Вече го имам и да ти кажа добре че не сме се опитали да стигнем до горе в този дъжд, щяхме да се изпотрепем.
Има дни в които трябва и да се почива. Особено за хора които не са свикнали с непрекъснатото махане на крачолите. Каквато е жена ми. Беше й дошло в повече. Така че дадохме на зад и решихме да се поразходим малко около Сопот. До Сопотския водопад.
Началото бе до манастира. И ждрелото на Манастирска река
Тръгва се покрай оградата
И почти веднага започва пътеката покрай реката
А реката е изключително красива
За кратко се стига и до водопада
Е хайде и азъ
Има си и малко заслонче
И аязмо под водопада
Беше хлъзгаво и трябваше да се внимава
Разходката бе кратка и хоп отново на манастира
Където конете пасяха на воля
Тук жената вече напълно се отказа и отиде да релаксира. Ама който не може да трае на едно място бързо си намери продължението. Кръста над Карлово. Под изравнителя на ВЕЦ-а
Малко над сипея красотите започнаха да изплуват от към долината
Поклон пред подвига на ГОЛЕМИЯ. Не отричам и следващите!
Така е. Великите и първите винаги се помнят. Гледам и твоята чешма сте я направили страхотна. Поздравления на целия екип. Даже вече си имаш и акт за собственост Някой ден ще мина да си налея от водицата.
Времето този ден изглеждаше на хубаво. Сутринта нямаше мъгла, не валеше, не духаше. Разтърках очи още веднъж - пак ясно. Неповярвах от първия път. Метнахме се на колата и газ до превала на прохода. Казват че там пипали колите. Да пипат - не ми пукаше. Времето беше прекрасно. Арката величествено се извисяваше на хълма
как да не се снимаш за спомен
Чак Ботев се виждаше в далечината
Запътихме се на изток, пресякохме пътя на римляните и Деримагаре и по познатия ни вече път набързо прехвърлихме вр. Жални. На седловината има скромен паметник. Дано да напомня, че с планината трябва да се внимава
Набързо прехвърлихме и Лепенят и наближихме заслона. И мъглата се спусна. Е писна ни. Трети ден се въртим в този район и все мъгла около него. Покатерихме се на Карталтепе
и се спуснахме към Орлово гнездо
Този път имаше хора. Наско направи по едно кафе и другите седнаха да го пият. Ама пусто като не свърта на едно място взех апарата и тръгнах да се поразходя наоколо в мъглата.
Красивото Орлово стене
Щракнахме по едно фото за спомен с верния страж на заслона
И продължихме в мъглата. Имаше много красиви коне, който изкачаха изведнъж и те стряскаха
Прехвърлихме Карталкая, после и Табиите и слязохме в местността Бахчийте до модерната кошара с меката мебел
Около хижа Мъка си беше мъглива мъка. Имаше крави
Качихме се да надникнем в джендема под Дерменкая. Не че в тази мъгла се видя нещо но.
Минахме покрай паметната плоча на Ганди
И прехвърлихме набързо и Дерменкая. Насреща величествената Амбарица все още снежна на места
видя се и покрива на хижата
Спомени спомени. Както се пееше
Цък
Колко е хубаво да си пиеш биричката от тук
Да ама ние вътре. Ботьо шеташе някъде горе из етажите и почти не се видяхме. Нищо другия път. Каза че ще ми хареса ако остана на Дерменка. Не знам дали да му повярвам. Може би някога през седмицата когато няма хора.
Починахме и поехме през гората над Стенето
След хижата до Гердектепе ходенето по билото е жива мъка. Затова всички минават по пътя от север. Ама все пак се качихме да огледаме как е. Е как мъка - я беш надолу
Винаги съм се възхищавал на прекрасната маркировка в Стара планина. Някъде под Венците на едно дърво на пътеката имаше ето такава табела
Ако някой ми каже за такъв маршрут в района маркиран в синьо ще го черпя бира. Както и да е такава имали, такава сложили. Някъде и толкоз няма. Напред вече се излиза на билото в подножието на Гердектепе. Решихме че в тази мъгла няма какво да гледаме от иначе толково обзорния връх и минахме през заслона
Вътре горе долу бива. Този плакат сигурно стопля и в най-студените вечери
Насетне има едно дълго вървене през поляни с хвойна и млади борови горички. А при нас всичко това гарнирано с мъгла. Загубени в мъглата
Времето напредна а на лифта никого не чакат, затова не стигнахме до Добрила. Директно през гората към Незабравка. Тази пътека май никой не я ползва и не се поддържа. Пълно е с нападали дървета, който на места трудно се заобикалят. А имаше и множеството малки потоци и всичко бе разкаляно. Добре се изпоцапахме от бързане. Интересна чешмичка до бариерата
Ето я и голямата хижа Незабравка. За жалост изоставена и заключена. А беше пълна с деца някога през лятото. Прекръстихме я Забравенка
Ми то друго надолу интересно няма. Освен Пресечен камък
И след това лифта и цивилизацията. Ужас. Ама няма как. Поне за сега.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
