Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
25 април
След няколкомесечно чакане дойде и събитието на Ришки проход. Всъщност чакането си беше цяла година, защото още като свърши боята под Малкия Дебелец, вече беше предрешено че ще се върнем. "I'll be back", както би казал бате Арни, ако беше видял дърветата в дерето под Голям Дебелец
Цяла седмица следяхме прогнозата за времето и тя ставаше все по-лоша и по-лоша. Мина ми през ума и мисълта да не отидем, няма да си кривя душата. Ама както мина, така бързо си и замина. Макар че в четвъртък вечерта в София се изля страшен дъжд, аз бях навън и едвам успях да се прибера после. Бях с един познат на кафе и докато му разказвах как на другия ден ще ходя в Стара планина, виждах как почва да ме гледа с оня поглед. Оня поглед означаваше "Хм, говоря с опасно луда, но няма да и противореча, че току виж в раничката си носи пикел и ако и кажа, че ще се удави утре на Ришки проход, може да стане агресивна." Та човека благоразумно се съгласи с мен, че маркирането и чистенето в дъжда ще бъде супер приключение, но като се стигна до спането на палатки забрави предпазливостта и открито ми каза че не съм добре. Което не ме обиди, защото истината си е истина
В петък сутринта пак валеше
Но наобяд, след като свърших работа и напазарувах, все пак тръгнахме. Аз, Стефан и Деси.
На излизане от София заваля.
В Пловдив валеше.
В Стара Загора валеше.
В Карнобат валеше.
Ама силно.
Успокоителното беше, че се чухме с Тодор и Вангел, те плюс Мечо и Руми вече бяха там.
Намерихме по описанието на Вангел пътя за петоструйната чешма. Отбивката ни се видя много тясна и стръмна, та решихме че не е тя и я подминахме, наложи се да се върнем. Паркирахме на поляната пред чешмата.
Добрите новини бяха, че беше спряло да вали и че имаше запален огън
Майстори са тези хора, как го бяха запалили в дъжда с мокрите дърва
На масата вече имаше салатки, мезенца, извадихме и скарата...
...и за този ден на нас това ни беше работата - да наваксаме с яденето и пиенето. Другите бяха ходили да маркират до тръбата и да разузнават пътищата.
Малко беше мокро, студено и влажно, но преди да си легна видях няколко звезди между облаците
Лягането стана в малките часове, приказките се въртяха главно около предстоящата работа и обсъждане на състоянието на Пътеката в източна посока. Изникнаха и спомените... Абе ком - еминейски лакърдии
С това първия ден приключи Продължението ще е по-интересно
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
ей Руми, ама на тебе след постите не ти се и пише . я драсни два три реда за това което пропуснахме.. гледам, че и вие сте слезли до заведението от север и до имота с трите хърбави кучетета. проходихте ли натам.
Чет Май 01, 2014 2:19 am
todor__x
Регистриран на: 15 Дек 2012 Мнения: 452
Снимките от 132 до 177 са все по пътеката тръгваща от север на прохода при песовете.
Края и е малко под заслона на Хазим горския,това е на изток.
Мечо предполага, че такава пътека ще има и на запад, да излиза към тръбата.
Митко тръгна преди нас на изток да запише трак на пътеката от север.
Не знам дали са успели,но предполагам, че е така.Стъпките им на места личаха.
По тази пътека не сме правили нищо, само я обходихме.Състоянието и е доста по-добро от това
по дерето преди почистването.На 4-5 места е с къпинаци,глог и млади издънки от дървета.
Табелата която слагаме накрая е там където тя излиза при заслона.
Чет Май 01, 2014 8:52 am
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
26 април
В събота грееше слънце и нямаше нищо общо с дъждовното време от предишния ден.
Натоварихме се на колите и с тях стигнахме до разклона с табелите. После поехме нагоре по калния път...
Руми и Тодор маркираха
Неуморимия Мечо също
Тодор направи надпис на отбивката за тръбата. Всеки изказа мнение дали би слязъл 500 метра стръмно надолу заради тази вода Абе ако е жаден човек ще слезе, още повече че то не слизането ще бъде проблем, а качването после Ама за качването Тошко нищо не написа
на отиване към дерето не маркирахме, а чистехме падналите дървета и клоните. В действие влязоха въжета, бичкии, триончета, лозарски ножици и мачетето
Там където пътеката завива за да избегне дерето всички извадихме боя за да я маркираме както трябва. От престараване даже направихме на две места излишни марки, не знам на връщане дали някой ги оправи
После разчистихме дерето до там, където пътеката се отбива вдясно по склона. Като обрасте с къпини пак няма да е най-приятното място на света за ходене, но е напълно проходимо
Ето няколко кадри от битката ни с остатъците от Ужасът на Риш
Адмирации за Мечо, който не само стигна до дерето, въпреки болния си крак, но и маркираше и помагаше. Няма друг толкова сърцат ком-еминеец!
Ето така изглежда сега отклонението от дерето по пътеката:
Но дори и да се продължи по дерето, има два пътя вдясно, които също извеждат после на маркировката.
Аз, Стефан, Тошко, Руми и Фани тръгнахме към разклона за Риш и чешмата да маркираме това, което не можахме миналата пролет. Останалите се върнаха за да маркират на връщане под Големия и Малкия Дебелец.
След разклона за Риш има едно място, където пътеката сече пътя, но пътеката вече е много обрасла. Нямаше да ни стигнат нито времето, нито силите да я разчистим, а не се спестява кой знае колко по нея, така че направихме маркировка по пътя. Ако на някого му се разправя, може след време да разчисти пътеката и пак да се минава по нея.
Минахме покрай базов лагер две и базов лагер едно от миналата година и с носталгия си спомнихме как ходехме всяка вечер на гости на Цецко
Появиха се и познатите ни от миналата година полета с левурда, само че този път цъфнала
Край чешмата починахме и хапнахме за да съберем сили за обратния път. за съжаление пейката и масата бяха съвсем изгнили и се бяха разпаднали
Въпреки ,че левурдата беше цъфнала си допълнихме менюто с нея От мен да знаете, че питка със сланинка и левурда е страхотна комбинация...
Като има после и хубава планинска водица да се напие човек нищо повече не му трябва
На връщане сложихме стрелки към чешмата
Ей тук беше базов лагер едно миналата година Сега е джунгла
На дебелото дърво сложихме още една табелка с надпис с. Риш. Тошко каза, че е направил и надпис вода на едно дърво по-надолу, сочещ към чешмата по пътя за Риш.
Тошко работи, а останалите снимат
Има си и удивителен знак! Демек, има спасение, цивилизацията е близо
Ето я и просеката в дерето на връщане
Стефан се запъна, че трябва да поразчистим дерето и нагоре, естествено нямаше как сами и вече беше станало късно. Хвана ме яд, че си мълча през деня и не каза, когато бяхме всичките.
Под Малък Дебелец се наложи да извадим пак бялата боя, имаше само червени марки. На новия надпис за тръбата стигнахме на здрачаване
Като излязохме почти по тъмно на пътя имах усещането за дежа вю Само раницата ми беше по-лека този път и носех боя, но пак така му се израдвах както преди две години
Челниците извадихме на разклона, където пътеката сече последния завой на пътя. Натоварихме се шестте човека на нашата кола, която си стоеше самотна на паркинга и безпроблемно стигнахме до беседката.
Имаше време само за малко прихапване, въпреки чудните миризми, които се носеха откъм огъня и масата. Аз и Стефан отидохме да закараме Деси до Карнобат за да си хване нощния влак. Стигнахме на време, което не може да се каже за влаковете
Като се върнахме при беседката, въпреки късния час имаше още хора на масата. Натъпках се доволно с разни вкуснотии и до четири часа откарахме в приказки и спорове.
А после имаше такова небе за гледане, че свят да ти се завие...
Жалко че нямаше кой да го гледа повече от една минута
П.П. А чия беше дъскорезницата, дето работи цялата нощ? Собственикът да си признае без бой, та на Данчулица да го сложим да спи открая, да плаши мечките
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
От сън спомени нямам, но е възможно и аз да съм бил. Едва ли ще се чува извън колата.
Ако съм бил аз се извинявам, но на Дранчулица не ме слагайте от края. Само ще привлека мечките - мечки от мечо не бягат.
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
meco puh написа:
От сън спомени нямам, но е възможно и аз да съм бил. Едва ли ще се чува извън колата.
Ако съм бил аз се извинявам, но на Дранчулица не ме слагайте от края. Само ще привлека мечките - мечки от мечо не бягат.
Не си ти, Мечо, нали бяхме заедно на масата до четири часа
Не си ръмжал
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Май 01, 2014 9:34 pm
joy_boy
Регистриран на: 21 Авг 2012 Мнения: 324
абе стабилно си хъркаше някой, готов бях да се обзаложа, че съм аз, ама нали и аз бях на масата.. пък и специално си дръпнах палатката в страни от основния лагер
Чет Май 01, 2014 9:42 pm
tsvety
Регистриран на: 02 Апр 2014 Мнения: 9
И от мен благодарности за свършената работа, както и за снимките.
Пет Май 02, 2014 2:17 am
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
27 април
Две неща ме провалят като турист - това че съм постоянно гладна и това че сутрин редовно се успивам
(е, и други неща, ама тези са в началото на списъка )
В неделя се повтори историята от събота - всички бяха станали рано-рано, само аз спях като пор.
Въпреки, че цяла нощ ги бяхме бистрили плановете около масата, се оказа, че пак не беше ясно кой какво мисли да прави през този ден, така че се помотахме около огъня докато вземем решение.
Сливенската, карнобатската група и ние със Стефан искахме да минем по северната пътека от прохода до заслона на Хазим Горския, а останалите решиха да си тръгват. Понеже нашата група реши да маркира пътеката от Крумовия мост до табелите, се разбрахме Мечо да закара другите до отбивката и после да ни чака на табелите, за да ни спести и на нас тези два километра.
Тошко направи и един надпис за петоструйната чешма, който да сложим попътно на Пътеката
Събрахме лагера...
... и настъпи онзи тъжен момент в който си вземаме довиждане. Този път хубавото беше, че не е до следващата година, а до след три седмици на Данчулица
Като излязохме на пътя сложихме една табелка. Там си имаше преди две години, но сега дървото, на което е старата табелка се е наклонило и тя не се вижда. Затова сложихме нова.
Тук Тодор закова и табелката за чешмата
Ето така изглежда отбивката - надясно и нагоре е черен път, а наляво и надолу е стар тесен бетонен път. Вляво е табелката за чешмата, вдясно след черния път, на една млада джанка е табелката Ком - Емине и нова марка под нея.
До Крумовия мост слагахме тук - там марки,но не сме се престаравали. Не защото "Там няма къде да се обърка човек", а защото отсечката от Крумовия мост на изток тепърва ще трябва да се премаркира. Нашата цел беше пътеката от Крумовия мост нагоре. Нея я премаркирахме добре мисля. Имаше си марки, но избелели, така че повтаряхме, на малко места сме слагали и нови. Където можахме разчиствахме от паднали дървета и клони.
Преди:
И след бялата боя:
Ето така изглежда пътеката, всъщност е доста широка:
Надписахме едно дърво над чешмата, която е малко преди да се излезе на асфалта:
Нашарахме допълнително с марки и още една табелка мястото, където пътеката се отбива от пътя:
На Мечо младото сърце не беше изтраяло и дойде да ни пресрещне още преди чешмата Изчака ни да домаркираме и ни закара до началото на северната пътека. Там си взехме довиждане и с него
Има маркировка доста начесто покрай шосето, макар и избледняла. Има марки и табелка и зад оградата, покрай която почва пътеката. От другата страна на пътя има затворено заведение.
Това е пътя, като тръгвахме по него видяхме огромен сив заек
Маркировка имаше през цялото време, избледняла е
Пътеката е много хубава и е по-интересна от тази по Немой дере. Редуват се пътища, пътечки, има и открити места, и през гора. Само на едно място има малко стръмно изкачване, иначе е равно
Лошото е, че има много прехвърляния от път на път и ако не беше Тодор, доста щяхме да се чудим накъде да тръгнем. Добре че той ни водеше
Особено през местата, обрасли с храсти и къпини
След около час вървене стигнахме до чешма
На завоя след нея преброих седем марки само от едната страна на пътя
Оттук насетне следваше една вълшебна гора, застлана с килим от цъфнала левурда
... и жълтурчета
Последва сечище, в което загубихме маркировката, явно си беше отишла заедно с дърветата. По път излязохме на основната Пътека
Десет минути след като продължихме към заслона, видяхме и къде точно е трябвало да излезем, ако се бяхме движили докрай по маркировката
Срещу тази табелка
Край заслона седнахме да починем и да хапнем и после доволни тръгнахме накъм петоструйната чешма. Спряхме се там където пътя излезе на Пътеката да сложим една табелка Ком - Емине
Дори и да не помогне, няма да навреди
За по-малко от час бяхме при беседката, Тодор закова една табелка и на голямото дърво, та който нощува в беседката да знае че може да тръгне по пътя, а да не се връща горе на асфалта
Взехме си довиждане с Тошко и Руми, а ние се помотахме още малко. Преобухме се, хапнахме, наляхме си вода от петоструйната чешма, почудихме се как сме се върнали тук две години, след като ги бях клела с люти клетви тоя Байряк и Дебелци, и проходи
Качих се до асфалта да видя как са обозначили отбивката за чешмата. Има табелка при пътечката:
От другата страна на шосето, върху скалите е тази стрелка:
Цялото това нещо се намира преди ляв завой на пътя, има една бетонна преграда на завоя от дясната страна:
След което си тръгнахме. Но: I'll be back
П.П. По пътеката между табелките и Крумовия мост има едно място, където може да се излезе на асфалта горе близо до мястото на отбивката за петоструйната чешма. така хем се върви по пътеката, а не по шосето, хем се спестява слизането до Крумовия мост. Мечо ни го показа, като ни пресрещна и Тодор направи някакви знаци на едно дърво, но не успях да ги снимам, нито пък мястото. Но е добре да се знае че има такава възможност, дано Стефан да покаже снимка
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Май 02, 2014 9:32 pm
todor__x
Регистриран на: 15 Дек 2012 Мнения: 452
Знака който направих е на снимка 114 от тези на Руми.
"П Ч" с червена боя на дървото,вижда се водостока от пътя.
Съкратено от път за чешмата,или петоструйната чешма.
Снимките са доволно количество, въпреки че не могат да се похвалят с голямо качество. Няма много сполучливи, има обаче немалко интересни, но каквото излязло, това е. Фотоапаратът толкова си може, фотографът - също.
П. П. Голям пропуск бе, че не си направихме обща снимка пред заслона и чешмата.
Ако някой има забележка към дадена снимка - нека пише, ще бъде изтрит от същата без въпроси.
Общи условия:
Снимките могат да се свалят и да се ползват за некомерсиални цели при следните условия:
Първо: Да не се преиначава информацията от тях (например да се пише, че е било лято, докато всъщност е било пролет).
И второ: Ако на снимката има хора - да се иска разрешението на същите, ако снимката ще се публикува някъде другаде - например във Фейсбук.
Логично е - ако на снимката не присъстват хора и туристи - същата да може да се ползва и без одобрението на останалите.
В полетата на Properties/Details (извикват се с десен бутон на мишката - най-отдолу, но след като снимката вече е свалена на компютъра, а не в Гугъл Снимки) съм поместил кратка информация за събитието, целите, участниците и кратко описание на маршрута.
Вто Май 06, 2014 10:22 pm
joy_boy
Регистриран на: 21 Авг 2012 Мнения: 324
Колеги, като гледам обстановката в страната, на пролет ще ходим пак да берем левурда по Ришки проход
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Макар че в четвъртък вечерта в София се изля страшен дъжд, аз бях навън и едвам успях да се прибера после. Бях с един познат на кафе и докато му разказвах как на другия ден ще ходя в Стара планина, виждах как почва да ме гледа с оня поглед. Оня поглед означаваше "Хм, говоря с опасно луда, но няма да и противореча, че току виж в раничката си носи пикел и ако и кажа, че ще се удави утре на Ришки проход, може да стане агресивна." Та човека благоразумно се съгласи с мен, че маркирането и чистенето в дъжда ще бъде супер приключение, но като се стигна до спането на палатки забрави предпазливостта и открито ми каза че не съм добре. Което не ме обиди, защото истината си е истина 
Собственикът да си признае без бой, та на Данчулица да го сложим да спи открая, да плаши мечките 
