Водопадите във Врачански Балкан

Природен парк Врачански Балкан се намира във Врачанска планина (част от Западна Стара планина) и включва по-голямата част от Врачанската планина заедно с Лакатнишките и Черепишките скали в Искърското дефиле.

Отдавна, да не кажа от години си мечтая за подобна публикация, снимки и емоциите, които сякаш с всеки опит и провал в сухият Врачански Балкан се оказваха мит след мит. Специфичният терен на Врачански Балкан в съчетание със скални форми, отвеси и ждрела е способствал за образуването на 176 красиви водопада. Повече информация има на официалния сайт на Врачански Балкан. От множеството водопади в парка наблегнахме на седем от тях, които са черешката на тортата. Пролетния блясък и обилните дъждове в страната дни преди това реализираха уникалното водно шоу, на което станахме свидетели. Не може да се опише с думи грохота на падащите от отвесите хиляди литри води, хлъзгавите и свличащи се пътеки, адреналинът подсилван от леденият непрестанен душ в бясната гонитба с капризите на времето и неподходящата светлина, за малкото часове скътани в диапазонът от два почивни дни! 7/48 - седем водопада за четиридесет и осем часа. Smile

Водопад Шопката - 77м. С него стартирахме богатата серия, в която всичко се случваше с нереална точност и лекота. Smile

В подножието му, където преминаването е повече от рисковано! От стотиците кадри във водната завеса и невъзможното снимане-криене-бърсане на лещи и филтри, успях да се добера до едва 2-3 кадъра, а можеше да си остана и без тях. Милионите пръски от водопада криеха тайните на това красиво място.

Ето един от тях, от цялата серия 80 снимки излезе едва един що-годе читав кадър от тази интересна позиция. Секунда след това мъгливата завеса опорочи следващите опити. Притесненията ми се потвърдиха малко по-късно, тъй като от дъното на фоточантата буквално течеше вода.

Водопад Шопката. Изглед покрай скалните отвеси до него.

С изглед от съседното дере и скалните безкраи, нещата с мащаба се подредиха.

Катя и Мариана, благодарение на която се озовахме тук след късо следене на прогнозите за времето и точната информация за някои от "скритите места".

Следващият водопад-малък Крушовски водопад - 26м. Не беше толкова пълноводен, но криеше в себе си определено очарование. След него се запътихме към един водопад (Женската вода), който също ме дразнеше от години насам.

Водопад Женската вода - 45м. Водопад, до подножието на който не препоръчвам копиране на нашият подход в състоянието на природата, в което се представи, а и по принцип. Реката е много буйна, както се вижда по снимката, а тъй като реки течаха и по "пътеката" се наложиха инфарктни импровизации по хлъзгавите скали наоколо. Smile

Силен рев, водна завеса и безкрайни опити за снимане-бърсане на филтри-криене............ Катя се появи едва половин час след мен в подножието на Женската вода, беше се замотала/загубила "пътеката".

Предполагам седмица по-късно с раззеленено дърво, водопадът не би бил удобен за снимане от тази позиция, в която се разкри сега изключително добре.

Не знаех къде се намирам от кеф. Определено това бе водопадът, на който се канех от години.

Екопътека Боров камък. Нереално красиво място, а в началото и традиционно правим палатки от години насам. Сега открихме сезона и за тази година.

Мостчета и стълби пресичат непристъпни участъци в реката, без направата на които подхода към водопад Боров камък от тук би се оказал мит.

Мостчетата се хлъзгат и трябва да се внимава, вечерта се наложи по тъмно да окажем помощ на пострадал човек от група тръгнала по пътеката без челници и подходящи обувки. Беше се свечерило, забавили се поради контузия и в тъмните часове не бяха слезли от екстремната пътека...

Естествено, водопадите по реката преливаха доволно, а по склоновете макар и срамежливо също се долавяха приятни къдрици течаща вода.

Ето го и него - водопад Боров камък - 66м. Награда за сетивата на всеки положил труд да се пребори с хлъзгавите капани по пътеката и денивелацията, която се преодолява (екопътеката с най-голяма денивелация в България). Такова пързаляне падна на връщане, че се майтапихме постоянно как днес закриваме ски сезона.

Изглед от склона до водопада, където с много опити успях да се добера до изходна за снимане позиция.

След кратък разговор с Мариана и пране на дрехи от калта се разбра, че водопад Врачанска Скакля, който тече само когато си поиска, днес бил в настроение и имал какво да предложи. Smile

Естествено, час по-късно бяхме в подножието му.

Водопад Врачанска Скакля - 141м. Най-високият, но непостоянен водопад в България.

Над водопада, където с подход извън маркировки и пътеки се крие още един интересен Врачански водопад - Медковско Рипало - 37м. ( Рипалото )

Скалната ниша/пещера, с която съжителства водопада. Кончетата над Врачанска Скакля са като мравки... Трудно се долавят ако човек не се загледа внимателно.

Ето го и Рипалото в съседно дере, след малко трънинг и глиганинг.
Водопад Медковско Рипало - 37м.

Катя под водопада.

Определено бяхме приятно изненадани. Водопадът беше особено пленителен и пълноводен. Пълноводието в района е като игра на руска ролетка. Колкото и да дебне човек, винаги може да има неприятни изненади. Част от водопадите са каптирани, изворите на друга част са по-слаби. Нацели ли обаче човек момента с дъждовете и дните на раззеленяване на дърветата, местата са нарицателни за думата приказка!

На другият ден се качихме до Кобилини стени от хижа Пършевица, а после затворихме кръга край един слабо известен водопад, подходът до който преминава през красиви поляни, от които свирепи пазачи дебнат с пушки и гонят посетителите незаконно и безнаказано.

Водопад Песопин камък ( Бигорен конус ).

Водата пропада от скалите и се излива по тях по-късно излизайки от скална пещера.

Реката под Песопин камък. Варовикови скални образувания слизат десетки метри надолу покрити със стъпала от зелен мъх.

С това завърши нашата разходка из дивият Северозапад, в който има много какво да се види стига да умеете да шофирате луноход по коварните улици на Враца и зеещите под тях ями! Smile

Оказа се, че на гпс следата се е събрала доста полезна информация в тези два дни, а и пълните две осем гигабайтови карти памет със снимки догатваха за това с условията, в които ни посрещна Враца! Остава да се молим на Чак-Моол, богът на дъжда на маите и да налазваме отново местността. Smile

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Последната промяна е направена от martin555 на Сря Апр 23, 2014 4:44 pm; мнението е било променяно общо 5 пъти

Ей, голяма красота!
Respect

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Безводен а!!! Браво! Уникални снимки!

Кеф! Особено този от конуса е уникален!
Прати ми трака да го имам на архив поне, а кога ще мога да отида там не знам...

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

	Speedy написа:
	Ей, голяма красота!

	staria написа:
	Безводен а!!! Браво! Уникални снимки!

Благодаря! Smile

	mislesht написа:
	Кеф! Особено този от конуса е уникален! Прати ми трака да го имам на архив поне, а кога ще мога да отида там не знам...

Имаш го довечера! Wink

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Красотата ни българска!
Благодаря ти, Мартине! Нямам думи! Ходиш като звяр, снимаш като бог!

	Ружа 62г. написа:
	Ходиш като звяр, снимаш като бог!

Успя да внесеш усмивка в сивото ми офис ежедневие, Благодаря! Wink

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Разкошни снимки!
Браво!

Перфектни попадения в точното време и място! Поздравления за фотографа, спътника и местния водач! Три в едно е модерна просперираща формула! Smile

	Plamen К написа:
	Перфектни попадения в точното време и място! Поздравления за фотографа, спътника и местния водач! Три в едно е модерна просперираща формула!

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/