Всичко започна на майтап през есента на 2006, когато Жоро (moj) се върна от Гърция горд , че покорил връх Митикас, най-високия в планината на боговете (Олимп) и в цяла Гърция. Беше радостен и каза , че следващата стъпка ще е връх Триглав в Словения ... Тогава даже не бях чувал за този връх ...Но се разрових из интернет и потърсих информация . Разбрах , че макар по нисък от нашия Мусала не е никак по-лесен, даже смея да кажа , че в България нямаме труден връх! Разбрах , че е първенецът на Словения и на Юлийските Алпи ... както още много неща не само за върха , но и за самата Словения.
И така на една от сбирките през началото на новата 2007 година Момчил раздаде под масата едни брошури на бюро “Радецки” ... Тогава Жоро спомена , че ще ходи на Триглав през месец юли , но Момчил каза , че ако иска да е сигурно трябва да се занесе капаро защото от ТД”Кремиковци” има 50 човека мераклии. Жоро каза, че другата седмица ще занесе капарото ... Зорница и Петя както си говореха като чуха, казаха, че и те ще ходят и ме попитаха дали нямам желание и аз да ходя, ... за да запазим места ... Веднага без дори да се замисля казах на майтап “ДА” и така лека-полека дойде месец юли ...
Занесох цялата сума в началото на месеца до офиса на “Радецки” и след кратък разговор с Момчил разбрах , че доста хора от Туристическото Дружество са се отказали както се е отказал и Жоро... Взех да предполагам , че са се отказали защото върхът е много труден... Една седмица преди да тръгнем се раззвъняха телефоните и доста сериозно обсъждахме с Зори и Петя какво ще се взима и т.н...
За мен по-големият проблем ми беше , че е вторник , а в неделя се заминава и установих , че задграничния ми паспорт е изтекъл предния месец. Макар , че сме в Европейския Съюз ние щяхме да минем през Сърбия и ми беше нужен J .Отидохме с родителите ми, подадохме докоментите в сряда и в четвъртък сутрин паспорта беше готов .. След това пак с родителките тела отидохме при нотариус, за да ми завери родителското разрешение за излизане в чужбина..., после тичах да го преведат в близката преводаческа фирма и така в петък имах налице всички нужни ми документи. Привечер се видях със Зори и Петя за последни уточнения..., а и радостен с нов фотоапарт. Събота реанимирах от петък вечер и неделя сутрин ( 22.07.07 ) бях станал рано рано и чаках да стане поне 7,30 ч . преди да си викна такси, защото срещата беше към 8,30 на паркинга на Орлов мост ... Отидох първи към 8,00ч и докато говорех по телефона видях Момчил да се задава... След 10-тина минутки започнаха да прииждат лелки и баби и аз така малко се поогледах и си зададох въпроса: “Къде попаднах ?”. След още 10-тина минутки пристигнаха и единствените ми познати от цялата група 2-те приказливки... Петя учудено ме попита “К’ви са тези?”. Пристигнаха младо момче и момиче (Павлина и Данчо) , помошник водача Киро и още няколко по-млади дами и господа . Дойде автобусът - 30 местен МАН 2006 година и пекани шофери ... Наместихме се и тръгнахме! Всичко на всичко 26 човека с двамата водачи и без двамата шофьори . Стигнахме границата минахме я без проблеми и продължихме през Сърбия ... След обяд стигнахме Београд и имаше решение да го разгледаме за няколко часа ... нямах нищо напротив само да не беше 14-15 часа , защото беше 45-50 градусова жега най-топлия град за деня в цяла Европа ... разходихме се , дегустирахме бирата , и дойде време да отиваме към рейса и да потегляме ... И така песни , хапване , пийване , свирене на китара - собственост на Кольо ... много готин човек около 50-те и в последствие разбрахме , че е обиколил приказни места като Антрактика и т.н...
В понеделник по обяд пристигнахме в Любляна - столицата на Словения ... имахме 3 часа да разгледаме колкото можем ... тя не е голяма , но има толкова неща за разглеждане ... Поради тази причина някой хора останаха недоволни от краткото време за разглеждането и. Но се пак главната цел беше Върхът!
Тръгнахме към Алажев дом ... хижа в подножението на върха. След 2 часа бяхме на един паркинг леко препълнен ... заобиколен от красива растителност на 10-тина минутки от хижата... Пренесохме багажа пред новата хижа и изчакахме хижарката да отключи и да остави чаршафите по леглата ... тук е мястото да уточня , че в България такава хижа НЯМА и дори 99% от станциите и хотелите в милата ни Родина с 1-2-3 звезди са в по-лошо състояние от тази хижа ... Настанихме се , изкъпахме се , разходихме се на 10-тина минутки до огромния карабинер направихме снимки и се прибрахме към старата хижа да вечеряме ... имаше само Капуста с коьлбаса ( зеле с месо ) зелето беше УЖАСНО кисело , а коьлбаса ... на Данчо май му излезна прякор Дегустирахме им бирата , много добра бира имат !!! и легнахме ... Вече бяхме хубава компанийка - аз , Петя , Зори , Пав , Данчо , Краси и нейната приятелка ( много сложно име с Б ... извинявам се... ) , Киро и Момчил.
Вторник сутрин се събуждам от крясъци и какво да видя - нищо ново. Момчил събужда по нетрадиционен начин Петя часът е 7 наше 6 тяхно ... така , че почти няма станали хора ... освен нашта бойна група ... ( искам да уточня , че ще говоря в наше време...) към 8 бяхме се събрали пред хижата: снимки и последни приготовления и тръгнахме към хижа Триглавски дом 2515 м.н.в.. С нормално темпо и след невероятни гледки стигнахме хижата... След 5-6 часа ходене студената бира по 3 евро кутийката и с гледки към върха реанимирахме ... Хижата беше много добра, не липсваше нищо , доставяха прокукти с хеликоптери , нямаше вода и поради тази причина беше основен продукт на закупуване по 1,50 евро 0.500 л. След обяд заваля градушка и натрупа не малко. Разходихме се до близкото връхче върнахме се и с приказки и закачки дойде време за вечеря . Имаше богат избор на храна в хижата и за 8-10 евро човек се наяждаше доволно ( 1 супа , 2 филии хляб , 1 хемендекс ) ... след вечеря имаше “размисли и страсти” и стана време за лягане .
Сряда сутрин станахме пак по същото време като миналия ден и потеглихме към 8 часа към върха ...
-->Следва продължение...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Дегустирахме им бирата , много добра бира имат !!! и легнахме ... Вече бяхме хубава компанийка - аз , Петя , Зори , Пав , Данчо , Краси и нейната приятелка ( много сложно име с Б ... извинявам се... ) , Киро и Момчил.
Айде, чакаме продължението! Не че е трудно Петя да разкаже на по бира... 
