По идея на Люси от Радомир решихме да направим еднодневна разходка към западната ни граница в неделя 06.04.2014 г. Оказа се, че има едно такова интересно място, където се събират трите граници – Шулеп камък в Чудинска планина. Прогнозата за дъжд не ни притесни, взехме си дъждобрани. В 9 ч. се събрахме в Радомир двете коли и потеглихме към Кюстендил. Не влизахме в града, а по северната дъга, през с. Гърляно и през Долно село. На 2 пъти ни спира гранична полиция, дори ни проверяваха по лични карти. Иначе вече не се изисква разрешително за граничен район. Паркирахме на черен път след Бобешино, на разклона за Жеравино.
Започнахме с леко изкачване посока северозапад. Дърветата наоколо бяха тъжна гледка, безжизнени, нападнати от лишеи. Самите лишеи изглеждаха като гирлянди, но живот имаше само в дърветата, при които гирляндите не бяха допълзели до върха. Така няколко нацъфтели сливи все още се бореха за живот. Залая ни куче и това ни успокои, че поне в някои от разпръснатите къщи има живинка. Не след дълго излязохме на билото при реновирана църквичка Св. Йоан Кръстител – 1886 г. До нея имаше интересен паметник на „падналите през войните за България“, както се казва „дизайнерско решение“ - с автомат, каска и кръст за храброст. Появиха се и граничните пирамиди в края на полянката. Продължихме на запад по граничната линия с похапване на шипки, сухи, но вкусни. Минахме покрай интересен паметник-кръст, свързан с Илинден. Снимахме се на една по-обзорна пирамида и постепенно завихме югозападно към седловината, която отделяше върха. Там някак случайно кривнахме към една къща с хубав чардак, с дървени пейки и маса и това стана нашата „гостоприемница“ за обяд. Докато извадим храната от торбите и се изсипа пороен дъжд. Както каза Лили „Едва ни дочака да се скрием, щеше да се пръсне“. Като потеглихме с дъждобраните нагоре дъждът спря. Върхът ни посрещна окъпан на 1337 метра със странната си триъгълна пирамида: РБ-РМ-РС! Гледахме наоколо все си е едно, а по документи – тройна граница. Люси направи замерване на точните координати и ще търси някъде из белоградчишко по-западната гранична точка. Направихме си обща снимка, на която надничахме от различни държави – Илия от сръбско, аз и Лили от българско, а Сашо, Валя и Люси от македонско. Облачното време ни ограничи хоризонта, но все пак си набелязахме някои сръбски баири за лятото.
Слязохме към Жеравино, където е църквата Св. Георги, построена през 1896 г. и продължихме по черен път надолу. Специално внимание отделихме на еко-био-продукта „коприва“. Оказа се, че може да се яде сурова, има приятен вкус и не пари на устните, като се гризе със зъби. Набрахме си и за в къщи, а паренето по ръцете ми напомняше и на другия ден за хубавото кръгче, което завъртяхме.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
