Водопадите, около село Устина в Родопите са интересна дестинация за еднодневна "разходка", а и други занимания. Пролетните стремежи за що годе пълноводни водопади се оправдавдаха през този сезон, поради не толкова снежната зима. Сякаш беше рано за типично пролетните снимки с много зеленина и бушуващи води, но дългото изчакване би довело до резултата от изминалата есен, в която водопадите бяха пресъхнали. Тогава с импровизация се озовахме в София да снимаме Боянския водопад, но сега импровизации не бяха нужни. Изминалата седмица поваля навсякъде, надежда имаше.
Заглавието е малко подвеждащо, защото северни Родопи се оказва че няма, въпреки че в Уикипедия е описано така за село Устина, че е разположено в полите на северните Родопи. По геолого-тектонски и морфографски белези Родопите се делят на две части — западни/високи и източни/ниски, но тъй като посетените обекти се намират в северните части на планината, реших да кръстя публикацията така.
И така, ранно утро е, пътуваме към Родопите. По път се отбихме до интересният храм св. Харалампи Чудотворец, който много пъти подминаваме транзит.
Един от местните кибици необезспокояван закусваше в съседство. Пролетта отдавна е факт и животинките не пропускаха да я отбележат.
Тъй като дерето на притока, по който се намира Устински водопад над село Устина беше напълно пресъхнал докато се движихме разочаровани по пътеката, а каптажната шахта бучеше с все сили, си помислих че вторият опит тук ще е отново греда. Ха, колкото повече наближавахме скалите обаче, толкова по-силно се долавяха падащи от високо води. Най-приятния звук! В последствие разбрахме, че каптирането на реката е в по-долният и участък, а не над самия водопад, както са каптирани водопадите в северозападните части на България.
Устински водопад.
Поемайки по скалите над Устински водопад за да изляза на мястото, откъдето пада водата, се радвах тайно как няма да се спускам на рапел по суха скала, а под пръските на водопад. По статистика водопада се води да е 20-25м., но според замерванията ми с въжето, което спуснах е малко над 30м. Както се вижда по снимката долу, места за установка на въжето няма. Скалите са нестабилни и ронливи, осигуровка на клинове би довела до почти сигурно самоубийство. Нямаше и подходящи цепки за ексцентрици/френдове - тегава работа. На места само придържайки се за разни скални издатъци предизвиквах отронването им. Ерозията си е казала думата.
Рядко ми прави чак такова впечатление, но съдейки по растителността, мястото над водопада е напълно непокътнато и диво. Имахме недоразумение и с тръните, и с гъстата растителност множеството надирания, която ми причини. Движех се внимателно, доколкото може да се получи по сходен терен.
След час борба по скалите, за която не ми се изпада в подробности, ето ме и над самия водопад. Изгледът е страховит, напълно отвесна мокра скала и хлъзгав улей, по който тече водата преди да полети в бездната. Няма камъни по самото и "корито", по които да се стъпва, не му е лесно/скучно на човек.
Отдолу пък в това време се събираше публика. Сякаш не ми мислеха доброто, а ме изчакваха да сляза за да ме наръфат, но мирно и тихо се напиха с вода и се оттеглиха по пътеката...
Ихвърляне на въже от необезопасена площадка е кофти сценарии при спускане на рапел. Доста опити направих, докато въжето слезе до долу, все зависваше на някоя туфа, или се заплиташе. За да не се налага самоизвличане играех на сигурно,не бях сигурен дали ще стигне дължината. Докато го изхвърлях се шунтирах за него, да не би да стане някоя беля. Първоначалните опити с хвърляне на въжето във водопада не дадоха резултат. То все спираше някъде по средата. Пуснах го до него.
Първо спускане по скалата до водопада. Под краката ми се откърти огромен камък. Пукотът му утекна зловещо с разбиване в скалите....... Разбрах, че терена не е особено подходящ за слизане през скалите, което затвърди и тезата за осигуровка именно по този ронлив камънак.
Слизах буквално на пръсти след инфарктната ситуация от преди малко, въпреки че отвеса предлага да се експериментира за отскоци с рязко пускане на въже през протриващото устройство. По този начин се получава засилване и отскок от скалата с падане на метри надолу, но именно тук нямаше как да се получи, вероятно щях да съборя още някой камък...
Устински водопад - втори опит. Този път във водопада, защото реших че там ще е по-безопасно. Няма ронляци, чиста и загладена скала. Две камбани, освежаване и куп хлъзгане по "заледените" отвеси.
В съседното дере, в което тече Устинска река източно от тук, се намират приказни и непристъпни водопади, за които се носят легенди. Пътеки няма, за да се добие минимална представа съм снимал от позицията на долния кадър. Непристъпни скатове, завършващи с пропасти.
Последният водопад от каскадите. Внушително количество вода, допълнено от пролетните цветове и отиващия си ден. Крайно време бе да се връщаме, за да не отъмняваме точно тук.
Бях забравил, че имаме още час до залезните цветове, тъй като предната нощ се смени времето с час напред и се заблудих по това. Двадесет километрова поредица завои с набиране на височина водят до село Чурен в Родопите, което е еталон за въщане в миналото.
Имало едно време.....гласове и смях, работа и забавление, радост и тъга. Сега като че ли само тъгата витае в тези откъснати и неосакатени от цивилизацията кътчета.
В изпращане на залеза. Тук дори кучетата не се разлаяха, тъй като им бяхме интересни субекти. Липса на хора, самота, тишина, един отиващ си с времето свят, до който явно сме едни от последните, които се докосват.
Това им е хубаво на автопоходите. Комбинацията от разходки и бързото предвижване от дестинация до дестинация. Докато преди няколко часа се къпех във водите на Устински водопад и се радвах на топлото мартенско слънце, тук на по-висока надморска височина студът вече щипеше сериозно.
Последен поглед към спокойствието и по обратен ред на завоите от селцето към динамиката в града.
Последната промяна е направена от martin555 на Пет Фев 27, 2015 11:04 am; мнението е било променяно общо 8 пъти
Пон Мар 31, 2014 3:22 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Общо взето нареждаш правилния алгоритъм - първо посещаваш църквата, после се спускаш по въжето в пропастта.
Това в рамките на шегата.
Иначе снимките са хубави, сигурен съм, че и адреналина е бил в достатъчни количества.
Много идилична атмосфера лъха от снимките на родопското селце!
Ей не щя да ме изчакаш! От друга страна пък щеше да ми разбиеш главата с някой камък...
Но и аз се надявам до месец да се завъртя натам.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Мар 31, 2014 5:33 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Re: Северни Родопи - водопадите около село Устина
martin555 написа:
.......................................................................................
Имало едно време.....гласове и смях, работа и забавление, радост и тъга. Сега като че ли само тъгата витае в тези откъснати и неосакатени от цивилизацията кътчета.
В изпращане на залеза. Тук дори кучетата не се разлаяха, тъй като им бяхме интересни субекти. Липса на хора, самота, тишина, един отиващ си с времето свят, до който явно сме едни от последните, които се докосват.
Зомбираме се малко по малко всеки ден пред компютри, мобилни телефони и др. подобни урудки. Всеки трети е с някакви жици в ушите и говори с кораба майка... След време ще научаваме само от филмите и енциклопедиите за този отиващ си с времето свят, а децата ни все по-често ще ни питат ”Какво е това бяло куче?”, сочейки с пръст някое агне, отлъчило се от стадото си и случайно озовало се до пътя...
Общо взето нареждаш правилния алгоритъм - първо посещаваш църквата, после се спускаш по въжето в пропастта.
Това в рамките на шегата.
Иначе снимките са хубави, сигурен съм, че и адреналина е бил в достатъчни количества.
Много идилична атмосфера лъха от снимките на родопското селце!
Благодаря за хубавите думи. И ние се опитваме да правим "Наскок Намарш", но трудно се получава! Последните ти два прехода са интересни, впредвид обстановката със снега по ниското!
mislesht написа:
Ей не щя да ме изчакаш! От друга страна пък щеше да ми разбиеш главата с някой камък...
Но и аз се надявам до месец да се завъртя натам. Cool
Ееее, не мислех, че имаш желание за разходка там, като те попитах за евентуалното състояние на водопада не каза че ти се ходи, верно можеше да го организираме съвместно! Здраве да е, обади се като решиш, може да повторим! Вероятно водопада скоро ще пресъхне, имай и това впредвид! Поздрави!
ZCEZBPM написа:
Куул! Smile
Мартине, що не одиш по нормалните пътеки и после и ние дето рядко ходим по водопади макар и да ни се ходи много, да минем по трака.
Пусни се по въжетата, после мини по някоя нормална пътека в полза роду, пусни трака и готово.Smile
Така сега очи пълни ръце празни. Ако някой път ида там ще има да извъртам да извъртам, пък друго си е наготово да ида и да не се чудя.Smile
Звучиш прекалено оптимистично относно пътеки там (Устинска река). В началото е "лесно", предвижваш се известно време в стил "най-скъсани дрехи" по скали и покрай реката, но после идват отвеси, движение по ръбчета с 30-40 метрови пропасти и реката остава в ниското. Има множество водопади, които са като улеи с вода и по тях няма начин човек да се изкачи, дори да прави опит да се движи само покрай тях... Около водопада са абсолютни отвеси, които се ронят, на практика до самото му подножие не може да се стигне с подход отдолу от селото, както подходихме ние. Веоятно с директни рапели от някаква горна част на ждрелото, до която незнам как се стига, би било възможно! Скаклите обаче са нестабилни, затрупани със здравец и ронляци, не е здравословно дори за най-опитни. Риск с подход отгоре е голям, би било възможно с междинни площадки и поредица от рапели.....! Иначе трак имам, ако искаш пращам ти го на e-mail!
п.с. Първият водопад - Устинкия е на 20 минути по пътечка от уличките. Ако имаш път, селцето е Устина, може да не минаваш транзит и да се качиш да го видиш! След месец май е вероятно да няма вода!
ivailo.hr написа:
”Какво е това бяло куче?”
Откъде ти дойде на ума, успя да ме развеселиш, въпреки че целият свят е тотално объркан! Относно селцата, струва си човек да пощъка! Момент на бягство от "света", в който живеем и се лутаме!
Ееее, не мислех, че имаш желание за разходка там, като те попитах за евентуалното състояние на водопада не каза че ти се ходи, верно можеше да го организираме съвместно! Здраве да е, обади се като решиш, може да повторим! Вероятно водопада скоро ще пресъхне, имай и това впредвид! Поздрави!
Замълчах си, защото си сецнах кръста миналата сряда. Пък и вие с тия въжета, какво щях да правя аз?
Не ме бърка, че популярния ще пресъхне - посещавам го от 3 години всяка пролет, аз за другия се точа.
Ще отделя 1 ден на това дере, ще го обикалям оттук-оттам, пък каквото стане. Не знам кога, когато се отвори възможност. Едва ли ще успея да мина по вашите тракове, но ще ти се обадя и на мен да ми пратиш трака. Все пак "пищов" си е.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Апр 01, 2014 11:24 am
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
martin555 написа:
................................................
ivailo.hr написа:
”Какво е това бяло куче?”
Откъде ти дойде на ума, успя да ме развеселиш, въпреки че целият свят е тотално объркан! Относно селцата, струва си човек да пощъка! Момент на бягство от "света", в който живеем и се лутаме!
Бях го чел някоде в нета. "Софиянци" отиват на гости в Панагюрище. Децата им виждат агне и казват въпросната реплика. Набила ми се е в главата.
Здравейте,
Устинския водопад е уникално място.
Тази зима не ,но миналите зими беше обледен и смятаме да го катерим с котки и лапи.
Устроен е за горна установка, даже има и анкери за планки 10мм ,няма начин да не сте ги видели .
Да не отварям нова тема, че и да са на едно място нещата, ще пиша тук. Вчера, вече с гаранция за хубаво време тръгнах и аз да посетя мистичния водопад на Устинска река. След пътеката, нещата очаквано се забатачиха, а и мокротията беше голяма. Разбрах, че няма да мога да следвам трака на Мартин, трябваше да измисля друг начин. Изкачих се по-високо по склона и така успях да напредна, макар и бавно. На места се засичат животински пътеки и човек може да ходи по 20-30 метра изправен дори и да се движи с нормална скорост. В крайна сметка достигнах мястото от където водопада се откри.
Продължих още малко и спрях за да снимам. За съжаление слънцето пада отпред косо и е много трудно да се докара прилична снимка. Оставих раницата и само с фотоапарата влезнах по склона 30-40 метра по диагонал нагоре, но там водопада започна да се гуми от поглед. Стана ясно, че съм до тук. Ето по-сполучливите снимки.
Така изглежда Кулата, от дерето:
Сезонен водопад горе по склона в дясно:
Ако правилно се ориентирам, така изглежда Кулата отзад:
Красив четириметров водопад:
След дълга битка с камънаци, шубраци, люляци и др. най-после се показа и черешката на тортата:
И пак, със зуум, от разни гледни точки, кален и изподран но ухилен, снимах го:
И един поглед към Устина, вече на връщане, високо от склона:
Трябва да отбележа, че мястото е уникално - това е един родопски Джендем, толкова близо до Пловдив и на малка надморска височина! Аналогията с Джендема изобщо не е преувеличена, и като визия дори.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8Следваща
Страница 1 от 8
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
В последствие разбрахме, че каптирането на реката е в по-долният и участък, а не над самия водопад, както са каптирани водопадите в северозападните части на България.
Последните ти два прехода са интересни, впредвид обстановката със снега по ниското!
Иначе трак имам, ако искаш пращам ти го на e-mail! 
