Масивът Триглав има какво да предложи! Комбинацията от високи върхове наобиколени от пълноводни водопади в повечето случаи е интересна за изпълнение на планински преход. В резерват Тъжанско ждрело, където планината е прорязана от множество дерета и заобградена от величествени скали, преходите са трудни и обещаващи. Времето по прогноза не беше от най-подходящите, но все пак въпреки мъглите във високите части и вероятността за валежи, решихме да опитаме, пък докъдето стигнем...
Събрахме се на изходна точка и с групата на Пламен К тръгнахме над село Тъжа към подстъпите на връх Мазалат ( Зли връх ). Подхода от юг изисква повишено внимание, тъй като се изкачва без пътека, преминава се покрай труднодостъпни скали и в общи линии техниката за ориентиране(гпс) е препоръчителна, както се случи при нас в непрогледната мъгла. Подсичахме стръмни склонове, навлизахме в дълбоки дерета запълени със снежни пещери, под които течаха реки (това последното изисква здрави нерви), излизахме от тях и всичко това се повтаряше докато мъглата лакомо ни засмукваше и засмукваше, повеждайки ни в необятното.
Рано рано, докато селца и градчета се пробуждат под мекият килим се озовахме над него и станахме свидетели на интересната инверсия. Докато в ниското мъгла и облаци се сливат, над тях е видимо и интересно за снимане.
Облачно море.
Волни Старопланинските коне пасяха на свобода, необезспокоявани.
Стигнахме и до Тъжанско пръскало, 65м. двукаскаден водопад заобиколен от величествените Тъжански скали.
Групата ни: Пламен K, Йовко, Милена и Динко към водната бариера, през която пропуска е само с прегазването и, за достигане на отсрещния бряг, откъдето е подхода към връх Зли връх през труднодостъпните скали.
Долната каскада на водопада с грохот се изливаше в долината. Снеготопенето подсилва красотата на този интересен водопад.
Скалите около водопада, покрай тях води "пътеката" за връх Мазалат (Зли връх).
Ясно беше едно, нулева видимост и вятър щяха да ни "напътстват" през целият ден, скоро щяхме да бъдем засмукани във фунията на мъглата, която е мистична в сходен и непознат терен. Натам отивахме! С подсичане на Каракачански Егрек, минавайки през скали и прагове, навлизахме все по-навътре и навътре през долини и дерета във вътрешността на планината.
Пресичахме и кухини под снежни тунели, снегът беше стабилен, но си имахме едно наум да се движим на разстояние и да внимаваме. Не е приятно човек да пропада в снежните капани на реки, когато се намира на часове от населени места с вятър и мъгла във все още зимната планина.
По билото към връх Мазалат. Подухваше умерено, но крайно неприятно с влагата носеща се от мъглата. Вече бяхме доста далеч от село Тъжа и въпреки гпс-а, бяхме заобиколени от множество дерета, в които е нежелателно да попада човек, а задължително да заобикаля в зимни условия. Курудере, Елидере, Казанка..... скални отвеси прорязани в планината, в които дори през лятото е непонятно как и откъде се подхожда.
Не напразно и името се свързва със ситуацията и терена наоколо. Връх Мазалат, известен още с неприветливото име Зли връх. Места, към които трябва да се подхожда сериозно, особено с подобни маршрути, по които се движехме. Изгуби ли се човек в района, максимата за следване на посоката юг не важи, защото е по-вероятно да се забие в някое дере, откъдето изхода да не е ясен...
И тръгнахме към връх Ливадата (обширен страничен масив Ливадата, разположен е югоизточно от връх Мазалат) , откъдето над река Казанка импровизирахме и с преминаване през скаличките над дерето слязохме в "зоната на комфорта".
Истината е, че доста обмислях как точно да опиша и да отснимам ситуацята по времето на предхода за да я пресъздам най-точно, но някак си не може да се добие представа за случващото се в действителност. Непрогледната мъгла със свирещ вятър, зъбещите се непристъпни дерета пълни със сняг и отвеси, около които се движехме в нещо като една безкрайна пустиня от долини и тишина...... Само вятъра, напредващото време и настъпилата умора от преодоляването на близо 1900м. възходяща денивелация засилваха мобилизацията ни да се измъкваме колкото се може по-бързо, за да не отъмнеем принудително в тези земи...
Долу приказката свърши и мъглата както я имаше, така си остана във високото.
Ниските части на планината ни изпратиха с песента на птиците и раззеленените гори над село Тъжа.
Чувствам се добре, когато видя че и някой друг го е споходила музата и пише по нещо.
Вярно трудно е с думи да опише човек нещо преживяно.
Друго е око да види, ръка да пипне .
Мартине имам два въпроса.
Четох го два пъти, ама не разбрах кога сте ходили пък се опитвам да преценя какво да обувам и обличам и вземам , че след десетина дена и ние мислим да се разходим .Това е първия въпрос за датата. Имам усещането че не е от тези дни или бъркам?
Вторият въпрос малко е тъп, че ще се издам, че съм блейка, ама в книгата за водопадите(гланцирания пътеводител за 60-те най-красиви водопади в България с 300 перфектни снимки в него) един от десетината фотографи, които са снимали е Мартин Петров. Ти ли си това или съвпадение на имената?
1 въпрос/отговор Това е от вчера - 07.04.2014! Аз, както и другите участници в прехода, бяхме с трисезонни обувки (аз нямам зимни де, но Ломер Пелмото почти успява да се впише). Пламен беше със зимни обувки. Сняг има, на места газихме почти до колене, но в по-голямата част по-скоро до глезените. Сякаш не е за зимни обувки, че по тези камънаци, камънаци, камънаци...... ще ме споменаваш!
2въпрос/отговор Аз съм се набивал с купищата стъкларии и железа да снимам по деретата...
п.с. Сега му е времето на Тъжанското пръскало, пръскаше доволно!
Сега го открих на картата това Тъжанско пръскало.На картите на Домино и КартПроект пише само Пръскалото без Тъжанско, но като спомена за връх Каракачански егрек ми стана ясно кое къде е.
Къде е на картата ми стана иначе не.
Довечера ще ти пратя на мейла гпс следата, струва си да се хвърли едно око, а и да я имаш в машинката, ако се набие човек там в мъгла, това е сносен вариант за връщане в изходна позиция!
п.с. То Пръскалото е обозначено за "Курифеи" бре, ние нали сме от Пруфисиуналистити!
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
ZCEZBPM написа:
...пък се опитвам да преценя какво да обувам и обличам и вземам...
Ивайло, Мартин е потаен и не си издава екипировката. Но аз съм българче и ще го предам. Значи допълнителните неща са: неопренов костюм, шнорхел, плавници, плувна шапка, плувни очила, надуваема лодка /извънбордов мотор е предимство/, спасителна жилетка, прах /свирка/ против акули и др. Не лъжа, ето виж:
Последната промяна е направена от Plamen К на Пон Апр 07, 2014 3:21 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Апр 07, 2014 3:14 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Е, това е генералната линия, водеща напред, иначе прибираш знамената и тръгваш назад.
Има излаз нагоре покрай водопада към Каракачански егрек, но трябва да се прегази там. Ако е по-малко водата просто се прескача по камъните. Над водопада има още едно пресичане, но там имаше пряспа и минахме успешно по снега, снежното мостче издържа, като имаш впредвид, че сме фини и елегантни, особено аз.
Е, това е генералната линия, водеща напред, иначе прибираш знамената и тръгваш назад.
Има излаз нагоре покрай водопада към Каракачански егрек, но трябва да се прегази там. Ако е по-малко водата просто се прескача по камъните. Над водопада има още едно пресичане, но там имаше пряспа и минахме успешно по снега, снежното мостче издържа, като имаш впредвид, че сме фини и елегантни, особено аз.
И отстъплението колкото и да не ни е присъщо си има добри страни.Запазва се читав личния състав. Броихте ли си пръстите на краката след като минахте водата?
Водата не беше от най-студените, както е примерно тази в Стара река... Незнам защо има такава разлика, при условие че все от стопен сняг идва. Явно изворите тук са "по-топли". А и щом чаткаме по клавиатурите, значи пръстите на краката са си още там...
Браво на Пламен за клиповете. Тя и Катя от време на време се сеща да направи някое видео, незаменимо е (една минута клип, а толкова много информация).
Мартине, ходихте ли до другото пръскало по-нагоре или ти на него му викаш друго стъпало? Познава се по това, че горе в ляво има хоризонтална и равна каменна площадка с надвес. За мен си е отделен водопад, съвсем отделЕн от другия.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Апр 08, 2014 2:12 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Ако това е другия водопад, той е около 150-200м по-нагоре и там кроткото Елидере скача в каньонче с дължина 60-100м,
после тече хрисимо нови стотина метра и пада през вече споменатия двукаскаден водопад Пръскалото.
Отдалече двете каскади се виждат добре и затова този водопад се споменава с височина от 65м:
Отблизо горната каскада се вижда само частично:
[/img]
Водопадът се обхожда така в посока връх Каракачански егрек /лесно е, не изисква специални умения или екипировки/:
.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
[/img]
