От Говедарци до мечитите.

няколко снимки от неделното ходене по Мечитите. време страхотно, има още доста сняг и по кайзеровия път - от северната страна, а също и по маркираните пътеки из клековете. преспата между двата мечита на пътя още не се е стопила, но със внимаване се минава без проблем. това си има и предимства, сега има вода колкото искаш там, дето след месец не можеш и да я сънуваш, напълнихме бутилките от топящият се сняг из клековете Smile

.
и нещо за предупреждение, на седловината тръгнахме първо към Будачки камък. двадесетина метра навътре в търсене на пътеката изобщо не видяхме змията пред нас. мога да кажа че от 20 години обикалям рила, ама такава агресивна усойница май не съм виждал досега,а змии е имало много. бях най отпред и съм минал сигурно на една педя от нея, и като почна едно съскане, извиване и така сигурно 2-3 минути, както си бех откопчал долната част на крачолите, направо късмет че не я настъпих, подскочих един метър встрани. признавам си че сигурно щях да я трепя,ама Наско и Стефан ме разубедиха, та оцеля гадината. внимавайте, змиярника започна вече,но нали се размина Laughing

. След тия изпълнения, дадохме назад към мечитите. На малкият мечит лежах и гледах към Йозола почти един час 1 час, нема такава красота, то ти езеро, левият искър шуми, отгоре пчелина, скакавци, драганица, а за погледец думи нямам, обичам го тоя връх,красота Smile

а, хижата изглежда много добре и в ръцете на свестни хора, пихме невероятен чай

ето и линк със малко снимки
http://iozkan.snimka.bg/mountain/govedarci-h-mechit-mal-k-mechit-19-05-2013.753577.30528417

Супер разходка. Гледам и змийок сте срещнали, явно са тръгнали повсеместно вече. Very Happy

Тук ще продължа тая тема, за да не създавам нова такава. Първи април ми се оказа неработен в последният момент, и затова излязох малко из Рила на разходка, че събота и неделя пак май ще се работи. Домъкнах се в Мацакурово чак към 9.30, и тръгнах нагоре из гората. По пътя малко лед, тук там сняг, екстра работа. На хижата още отдолу се навивах, че ще пия един от най-убавия чай, дето може да съществува, затова не си взех и термоса. Само дето забравих, че е вторник, и горе може жив човек да няма. Двете кучета обаче такъв вой нададоха, особено отвързаната кучка Цеца (има малки кученца, затова е такава), че след като постоях 5 минути на пейката, реших да тръгвам нагоре, и да не ги дразня повече. Веднага след хижата сложих снехоходките и все с тях, цял ден и обратно пак до хижата. Нагоре и надолу орах като булдозер със снегоходките, ни човек ни дявол навсякъде. Обадих се на хижаря да го питам, дали след Будачки камък през просеката някой е минавал скоро. След като ми каза, че не знае някой да е минавал, реших че е най-добре да ида до върха, и да се върна обратно. Нагоре се ходи не много комфортно, снегът е мек и се затъва. Особено над 2000м е навят, и следобяд съвсем се размекна. С изненада установих, че имаше стъпки на човеци само малко над хижата, а нагоре никой не беше минавал последните дни. Колеги, земете се у рАце! Е, ако не броим стъпките на вълците, и разбира се бай Мецан. Събудил се е вече, снимал съм ги, имаше стъпки и над хижата и горе преди билото, ноктите на задните лапи си личат. Не стигнах даже и до премката на билото, а два кола по-надолу. Времето се развали, много силен вятър имаше, машинката показваше 2320м и реших да се връщам. Общо ходих точно 15 км и 1000м+/- денивелация, но се уморих много повече, в сравнение с 25-те км на Мургаш. Навръщане, както вече писах, беше още по кофти за вървене, но вървях крак за крак. Два пъти почивах, изядох два шоколада, гледайки източната стена на Лопушки, голям убавец, и от запад е красив, ама от тая страна е страшен. На хижата кучетата отново ме подкараха с лай и виене, и бързо се изнесох в гората. Малко под хижата срещнах хижаря, който се качваше нагоре, та пиенето на чай и гостуване се отлага за друг път. И те така, това е положението там, и малко снимки:

http://iozkan.snimka.bg/mountain/govedarci-h-mechit-premka-budachki-kam-k-mechit-govedarci-01-04-2014.811687.32908277