Имаме в редиците още двама джедаи. Честито. MTFBWY!
В изложението има продуктово позициониране!
Тъй.
Обектът-тур на настоящата тема ми стоеше от няколко години - Жорката Панталеев беше правил врътката еднодневно със снегоходки, като от Ангелов връх се беше пуснал по РЕБРОТО и беше хванал заветната вечеря в базата на УАСГ. Джедайство ала Йода.
След доста безуспешни опити да навия някой, след успешната поръчка за снег и след възраждането на Mad Goat Tours, количествените натрупвания логично доведоха до качествени изменения. Навиха се двама
В петък направихме логистиката и отпрашихме за Семково по пътя през Юндола. Трафик почти никакъв. Валеше дъжд, горе около Юндола - сняг.
Колата оставихме пред х-л.Бор и за полвин час се отръчахме до х.Семково. Вътре топло, печката бумти, парното работи, бира имаааа
Попитах дружината какво време да поръчам и след общо съгласие поръчах шарено.
На другия ден рано в 07 и петнаесе тръгнахме към Горни куки по пътеката със зелена маркировка. В гората пътеката се следи перфектно:
Малко по-късно хванахме и коловата зимна маркировка. Излезе студен насрещен вятър, примесен със сняг. Метеоролозите бяха познали. Стигнахме Горни куки и завихме на 90 градуса в ляво посока в.Канарата. Малко преди върха /точно под в.Реджепица/ започна да се сбъдва и нашата поръчка от предния ден. Времето стана шарено. Направихме първите билни снимки:
Зимната маркировка подсича безопасно в.Канарата по едно склоново стъпало и след това излиза отново на билото малко след билото от Зъбците посока Павлев връх.
Павлев връх, ъъъъ Павлев връх. Ми то тва рилското Конче, бе...
Там е невъзможно да се траверсира със ски и искаме-неискаме вързахме сЧите за раниците.:
Спускането към седлото след върха е малко и не си заслужаваше драмата с коланите.
В.Карааланица /Черна поляна/ беше следващото предизвикателство. Той е и най-високия връх в този дял на Рила:
По склона му за първи път усетих какво е да имаш G3 Alpinist High Traction на базата... Безапелационни!
Аладжа слап.
Аладжа слап, ъъъъ северния склон на Аладжа слап.
Отровен.
Преди него му дръпнахме голеееемшка почивка. И имаше защо. Стъмно СЗ разклонение пооголено от ветарО и отровен северен склон, поне в първите 2/3-ти. Вятъра за капак се усили и се превърна в режещ. Умувайки на секи 10 метра стигнах до място, където можеше безопасно да се подсече склона. Наклона по разклонението отровен, идеален за полигон за заучаване на техниката къси акробатични серпентини за напреднали
Дойде ред на склона - подсякох го безопасно по едни следи от някакво животно, които стояха барелефно на снега. Всички знаем - глупостта ходи по хората, не по животните. И е вярно.
Коланите, ееех коланите... Немам думи. Уникално сцепление. Некой се бъзикаше скоро - килими били, рошави били. Върха го качих без да ги свалям никъде - единствен аз. Изводът ми е - това са коланите за траверсиране - G3 Alpinist High Traction :worshippy: Бих ги сменил единствено за антигравитационни такива.
Апропо - тук е момента да спомена, че този връх има един улей /СЗ ориентиран/ за джедаите на Тъмната страна:
От тук насетне маршрутът го бях минавал зимно и ми беше ясен, ама поизбледнял. Основното беше, че ни предстояха два благи южни склона за сЧиенье. Е да, ама не - по горната част на южния склон на Аладжа слап се виждаха тук-там камъни, имаше навевки, бяхме се бая поуморили по северния и мен ме домързя да свалям коланите. Вятъра и той допълнително ме разколеба /нищо, че беше в гръб/
Грешка.
Мариян не го домързя и се изкефи на макс по долните 2/3-ти от склона.
Ние с Киро доусъвършенствахме скиинга с колани. Демек сЧиенье на ръчна.
От Кадиин гроб /седловината м/у Аладжа слап и Ангелов връх/ задрапахме по дъъългия северен склон на втория. Той безкраен, бе. Почти старопланински ми се виде. Тамън качиш върха, он не бил тоя, а следващия. Уж. Айде следващия и така три пъти :
Спускането към х.Македония го правихме на челници.
Няма как - трябваше само 15 минути по-рано да бехме дошли, ама пустите му последни два върха много време ни отнеха.
Е нищо, де - важното е да излезе уравнението: броя на започващите прехода/тура да е равен на броя завършващи го.
Статистиката: 17 километра ски-туринг за 12 часа при ок. 1450м. сумарна денивелация качване.
В хижата - "глъчава", препълнено - две групи, едната на Mad Goat Tours.
Масите отрупани - яденье, пийенье на корем.
- защо си го причинихте?
Най-забавния въпрос, който бе зададен, след като обяснихме от къде идваме. Питащ - Баджо.
В неделя - заслужена почивка до 11 и петнаесе.
В хижата по едно време настъпи блажена идилия - една девойка седеше кротко до прозореца на хижата и се наслаждаваше видимо на прекрасната слънчева и снежна гледка отсреща,
...друга блажено се отдала на четенето до печката, ние преживяме арни омлети. /без съпътстващите процеса газове/
Е да, ама не - трябваше да се връщаме към колата.
Качихме отново Ангелов връх, като жално гледах склона назад към х.Македония, ама явно недостатъчно жално. Не ми се вързаха.
Горе на върха си дадохме сметка колко дашни склонове за има в района - три дена с преспиване поне.
Продължихме по гореописания път до р.Голяма Узуница, където по съвет на Боб свихме по нея и по дясното и поречие стигнахме до друг път, който с помощта на машинката /GPS-а/ ни доведе до колата.
Две панорамки:
мръзи ме да ги правя и връзки към по-големите - който иска да ги види големи:
- в ГАЛЕРИЯТА
- арт обработка на снимковия мат`реал: Язе, с помощта на Sony Alpha NEX 3N и DxO Optics Pro 9 Elite.
Обектът-тур на настоящата тема ми стоеше от няколко години - Жорката Панталеев беше правил врътката еднодневно със снегоходки, като от Ангелов връх се беше пуснал по РЕБРОТО и беше хванал заветната вечеря в базата на УАСГ. Джедайство ала Йода.
Цели 5 години как отлетяха само, а оттогава не съм стъпвал в Семково!
Само едно уточнение - не съм слизал обратно към Семково по реброто на Ангелов връх, а по Реджепишкия рид. Тогава имах намерение да продължа по билото и след вр.Карааланица, но както сега описа съвсем точно думата "отровен" северния склон на Аладжа слап и факта, че бях сам взех разумното решение да се откажа да продължа, но пък се качих на Реджепица, откъдето слязох по едноименното ребро към Семково.
Иначе за реброто на Ангелов връх ми е в списъка за бъдещи маршрути още оттогава за директно и безопасно ходене при зимни условия от Семково до х.Македония или обратно.
Правилно си нарекъл Павлев връх - Рилското конче.
Иначе ако някой се интересува от моя поход в същия район отпреди 5 години - тук
п.с. Да не подведа някой - Реджепишкият рид е проходим при повече сняг, че е много клекав.
Вто Мар 11, 2014 12:33 pm
maneco
Регистриран на: 14 Окт 2010 Мнения: 111 Местожителство: София, Берковица
ZCEZBPM написа:
Мани го тоя етикет от лопатата.
И що не поръчахте по-хубаво време като минавахте през Павлев връх.
Верно Силата е с Вас, ама друго си е небето да е синьо и Слънчо да наднича зад рамото.
Харесало ти е изглежда, щом си си направил труда така добре да го опишеш.
На съпътстващите май им хареса повече от на него( но той сега има една мечта по малко и сега трябва да добави друга в дългия списък), а за времето определено беше с нас, на моменти и Слънчо се показваше, а на Павлев връх мен не ми се струваше толкова мъгливо колкото е излязло на снимките и видеото!
Вто Мар 11, 2014 11:00 pm
Petya
Регистриран на: 19 Мар 2012 Мнения: 271 Местожителство: София
"Лудите, лудите..."
Сря Мар 12, 2014 10:52 am
iozkan
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Красиво и много хубаво, поздравления на участниците . Чак ви завиждам, че не съм на пантаджийско ниво. Това дето ние правим, да мааме с снегоходки или така през зимата, си е съклет работа. Бос съм у ските, ама за другата зима, требва да се земат некакви решения .
Сря Мар 12, 2014 11:44 am
Emil
Регистриран на: 27 Мар 2012 Мнения: 1073 Местожителство: Sofia
Много яко!!!
Смял съм се на глас на въпроса на Баджо, все едно го чувам.
Чет Мар 13, 2014 12:19 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6456
Браво бре Ристе, чудесно мегаломанско ходене сте спретнали
За Баджо не знам, ма спътниците ти според мене не са знаели детайлите по маршрута ви
Ако оставим не много джедайското бъхтане по трасето, в района ми взе акъла оня скат в циркуса северно от Голям Айгидик и Ангелов връх.
Там може да излезе вариант с безкрайно бело пущане от 2600 по долината на Коджакарийца на 1400, до Илийна река.
Браво бре Ристе, чудесно мегаломанско ходене сте спретнали
За Баджо не знам, ма спътниците ти според мене не са знаели детайлите по маршрута ви
Ако оставим не много джедайското бъхтане по трасето, в района ми взе акъла оня скат в циркуса северно от Голям Айгидик и Ангелов връх.
Там може да излезе вариант с безкрайно бело пущане от 2600 по долината на Коджакарийца на 1400, до Илийна река.
Ма логистиката ще е крива.
Не знаеха, да. Само ги предупредих, ако някой не е в кондиция да си каже и откаже, обаче се оказаха ко́рави.
Мъгела и снеговалежа беха с нас по най-отровните участъци, подобно на моето първо самотно качване на Вихрен, че се случи и по Джамджията
Циркуса, който цитираш е много дашен откъм склона от Ангелов, като се комбинира и със спущането към хижата по южния от Г.Айгидик и с това по източното ребро от Ангелов, могат да запълнят един кръгов ден там. Инак си прав за към Илиина, мислил съм го, ама и доказано скоро - не си заслужава ма́ането по оня безкраен път покрай реката.
Наопаки имах предвид по-скоро - качване от хижата и слизане през циркуса към Илийна река. Оттам някой ще трябва да ни прибере, разбира се
_________________ Бутам след осмата бира
Чет Мар 13, 2014 1:19 pm
rodo
Регистриран на: 16 Мар 2014 Мнения: 19
Всичко много яко,снимки и изпълнение. Само не ми стана ясно защо поклонение? Има ли нещо общо автобиографията на Херман Бул в избора на тази дума в заглавието? Не че троля нещо,просто ми стана интересно.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Демек сЧиенье на ръчна.
:
има в района - три дена с преспиване поне. 
.
