Каньонът на река Леевица. Каньонинг през март? Да бе да...
Ждрела и каньони. В очакване на пролетта.
За да се занимава човек с каньонинг и да влиза на места, които дори слънцето заобикаля, е нужно впрягането на сили и тежката артилерия. Неудобни и хлъзгави установки, кал, тиня от хлъзгавите скали, са само частица от цялото начинание. И ако цялото това "удоволствие" трае по-малко от час, екшънът който се завихря вкъщи после, не може да се сравни с нищо. Часове наред чистене, пране на въжета и въоръжено търпение, което след дълга работна седмица е кът. Все пак зареждането с енергията от тези свети места, съчетано с еуфорята от адреналина, не могат да не оправдаят дори за миг цялата тази гламатория.
Отвесните и гладки скални брегове на река Леевица през пролетта се пълнят с вода за няколко дни, в които преминаването по способа на каньонинга не би завършило особено добре. Съдейки по покритите вирове и мощното течение на водата, съчетано с хлъзгави скали,..... не би било добре човек да се озовава там през няколкото дни в годината, в които снеготопенето придружава това. Миналата пролет хвърлих око на непристъпната клисура и дори не подозирах, че е възможно преминаването оттук.
Сега обаче, година по-късно и липсата на топящ се сняг, поради меката зима подредиха ребуса.
В горната част на водопада, има едно място за слизане, на което човек трябва да е супермен без да се пребие (слиза се на къс рапел с установка от клинове). Дву метров водопад, по който иначе да се слезе е почти немислима задача. "Пътечка" с единственото място за подход, по който изглеждаше минаваемо подсича изключително стръмният склон, от който на метър под "пътеката" се вижда това от долната снимка, само че погледнато отгоре. Натоварен с въжета и инвентар стъпвайки на пръсти, се озовах на площадката, от която изхвърлих въжето, след като разбира се го вързах за предварително направената установка.
Интересните ракурси са плод на живописни скали със светещите пролуки над каньона. Изгледът е като в резерват Джендема. Тъмни сили и капещите от скалите води съпътстват интересният пейзаж тук!
Всякаквите "тъмнолюбиви зеленчуци" по скалите намацаха въжета и дрехи до неузнаваемост... Разиграх няколко начина на подредбата на самозатягащи възли и протриващо съоръжение, тъй като се видя от всички опити до тук, че е от голямо значение, за да не си прецака човек инвентара и да го надере по скалите, както се получи в предни опити по подобен терен със "камбани" по маршрута ("Камбана" е показана на долната снимка, когато човек остава да виси, а протриващото съоръжение остава по скалата, ако е закачено за прусик преди да бъде прекарано през въжето. В този случай е хубаво то да бъде максимално близо до катерачната седалка. В противен случай се надрасква).
Ждрелото и типът слизане наподобяват следващата ми каньонинг цел - водопад Сучурума, където обаче има вода, която както знам е адски студена и още толкова дълбока. С неопрен обаче и опита до тук, установката там скоро ще е факт! Практиката показва, че неопреновият костюм е желателен, за да няма изненади.
В скалните утроби е страховито. Тъмнина и хлад са придружени от звънтенето на отразеният от падащите струйки вода звук.
Горната част на затвореният като пещера каньон.
Мъглата, лекият дъжд и хлъзгавите скали/треви само доутежняваха на вид лесното спускане. И всичко това на няколкостотин метра над град Сопот.....
Септември месец е съвсем сухо, даже страшно човек да гледа коритото с дупки на местата на вировете. Ако не вали тази пролет ще е още по-зле.
Но за твоите занимания изглежда идеално.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Фев 24, 2014 6:00 pm
t.hristov
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 1098
Ако може да пратим някой от тези снимки на г-н Фабио Мерло, Мартин бързо ще стане рекламно лице на Ломер
Ако може да пратим някой от тези снимки на г-н Фабио Мерло, Мартин бързо ще стане рекламно лице на Ломер
Идеята не е лоша! Само че как да се свържа с въпросният!? А и обувките им биват подлагани на нечовешки страдания, при това безотказно, дано изкарат и тази години!
Септември месец е съвсем сухо, даже страшно човек да гледа коритото с дупки на местата на вировете. Ако не вали тази пролет ще е още по-зле.
Но за твоите занимания изглежда идеално.
Миналата пролет успях да хвана каньонът в пълното му величие през пролетта по време на слаб дъжд. Беше свежо, водите силни и кристални, дръвчетата тъкмо се бяха раззеленили...... За съжаление тази пролет водата вероятно ще е кът, освен ако през април не завалят поройни дъждове...
Митко, в съседното дере на Манастирска река тогава заварих това. Беше изключително красиво и шумно...
Има и добри сезони, само трябва да се дебне и ходи да се
Докато снеговете освобождаваха планинските склонове и ждрелата се пълнеха след обилните дъждове от изминалата седмица, главата ми генерираше порции след порции в началото на март. Идеята май като цяло бе моя, а Сашо с когото се запознахме след описването на тази публикация веднага потвърди реализацията и. Да спуснем каньонът на река Леевица по алпийски способ от последният водопад до долната част на ждрелото. Тъй като той имаше работа за довършване по екипирането с анкерни болтове и планки, и тъй като водопадите се оказаха пълноводни, решихме че точно сега му е времето. После пък разбрах, че досега не е правил каньонинг преди месец април... Какво по-свежо начало на месец март от това? Бушуващи ледено студени водопади и съпътстващият ги грохот на падащите в бездната води.
Оказа се, че освен със завидните умения в области като пещерното спасяване и алпинизма, Сашо разполагаше и със солидно количество от неопренови костюми. Дори националният отбор по плуване би му завидял... И тъй като се оказа, че зимната летаргия ми се е отразила с наднормено тегло, изпробвах дузина от тях, докато снежинките от задаващата се снежна буря започнаха да прелитат покрай нас. Подухваше си вятър, бяхме интересна картинка, суетящи се в проба-грешка на неопреновите костюми.
Спускаме въжето по водопада, по който слизах на рапел преди две седмици (така де, някои спускат въжета, други скътават под предлог че снимат).
И спускнето, което както се оказа в последствие дойде повече от освежаващо... Еуфория не липсваше!
Марти, неопреновия костюм ти стои много добре. Имаш очевиден напредък с екипировката
Няма да е лошо да се пробваш и в някой пещера с подводна река
Благодаря! Неопреновият костюм ползвах от хората, с които бяхме в каньона, но работя по въпроса да се сдобия с такъв! Върши перфектна работа, без него да се пуска човек по водопади през февруари и март си е чиста доза лудост... Има една пещера, която съм запланувал за в близкото бъдеще - Голубовица в Родопите, ако си чувал за нея? Относно река Леевица, като се продължи нагоре по нея е възможно излизане без пътека на Залъмица, но си е доста изморителен вариант! По скалите нагоре "шунтираш" водопадите (5-6 на брой) и се излиза в по-равна част над тях, откъдето се върви покрай реката Поздрави от мен!
Нищо не разбрах отново.Както и да е,за мен истината е в спускането искачването не ми е цел поне за сега.За това и ви питам може и аз да опитам но явно че не става,потайни сте не знам защо.
Нищо не разбрах отново.Както и да е,за мен истината е в спускането искачването не ми е цел поне за сега.За това и ви питам може и аз да опитам но явно че не става,потайни сте не знам защо.
Попитай каквото ти е неясно, ще ти бъде отговорено подробно!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Има една пещера, която съм запланувал за в близкото бъдеще - Голубовица в Родопите, ако си чувал за нея? Относно река Леевица, като се продължи нагоре по нея е възможно излизане без пътека на Залъмица, но си е доста изморителен вариант! По скалите нагоре "шунтираш" водопадите (5-6 на брой) и се излиза в по-равна част над тях, откъдето се върви покрай реката Поздрави от мен! 
