Ето още един малко дълъг преход със снимки на Дебели рид - една сравнително непосещавана част на Пирин:
http://web.hit.bg/pirin2006/
Определено маршрутът си заслужава! Проблем се явява липсата на хижа в края на Дебели рид. Не мога да ги разбера тези архитекти на планинските туристически пунктове. Защо е било нужно хижа Малина да я забутат някъде в дерето, а границата между Северен и Среден Пирин - Тодорова поляна, да остане без хижа?! Мисля, че ако на Тодорова поляна имаше хижа или поне заслон , тази част би била много по-посещаема и позната на туристите. И нямаше да ги има тези грешки по картата.
Въпросът ми към Speedy е - "Кой връх точно е Демирчал /Железник/? На север или на юг от Янузов рид?" По картата го дават на север, т.е. над /на запад от/ Брезнишки циркус. Така е и в GPS картата за Google Earth, публикувана в този форум. Демек този връх /вдясно на снимката/ :
Аз, както и Ники, обаче мисля, че Демирчал е този пирамидален връх над / на запад от/ Горното Корнишко езеро :
И така, Ники, очаквам аргументи, подкрепяща тезата ти за този връх? Ако имам грешки в наименованията от снимките от прехода, ще се радвам ако ме поправиш
Поздрави от Корница!
Мустафа Бялк
Сря Авг 08, 2007 10:09 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Мараба Мустафа, въпроса ти е към Ники и мисля той ще ти отговори най-точно. От мене все пак едно наблюдение. Преди 2 седмици обходих тая част от главното било и според моите карти, Демирчал е върха, от който си направил последната снимка.
Пирамидалното връхче пак на нея снимка ми се води безименно и е веднага след Янузовия рид по спомен, то дава началото на къс рид перпендикулярен на главното било. У него, на изток, в края му, опира горното Корнишко езеро. Веднага след връхчето пък е Корнишкия превал - слизането към Третата река, видимо е на същата снимка. Всичко това стои в Корнишкия циркус обаче.
Имам го снимано в детайли това отвсякъде, но не мога да пусна нищо в момента за съжаление.
За Демирчал иначе - доколкото го видях Брезнишкия циркус се дели на две пак от късо ридче-подуване , което започва пак от главното било и върви на изток. Началото на това ридче е Демирчал по моите карти. Между него и Янузовия рид очевидно държи зверска лавина, щото преди месец това беше единственото място със фирнован снежник източно в тая част на главното било.
За Дебели рид - очевидно там има голямо и придобило популярност недоразумение относно географския обект, надявам се Ники да осветли нещата в детайли
Чет Авг 09, 2007 1:21 am
bialk
Регистриран на: 07 Авг 2007 Мнения: 53
Ето снимка, от която се забелязва малкия рид, започващ от Безименния връх под формата на пирамида /наистина на върха му има метална пирамида/ и завършващ до горното Корнишко езеро :
Този връх според мен е Демирчал. Изкачвал съм го директно от Горното Корнишко езеро, на четири крака, имах чувството, че ако се изправя и съм отлетял в езерото На юг от него е Корнишката порта.
Сега, наистина е шантава работа с тази част от билото на Пирин. Аз по-рано като съм пускал снимки от мястото макар и с нежелание съм поставял названията точно както е в картите, изключая името Дебели рид, което е просто абсурдно.
Моето мнение също бе, че Демирчал е върха, на който стои металната пирамида - този над Горното Корнишко ез., НО понеже не намерих надежни хора от Корница (овчари, горски работници) да обсъдя проблема реших да помисля логически без да се хващам за тази ми теза.
Умозаключх, че Демирчал е точно върха, от който се отделя късото "ридче", разделящо Брезнишкия циркус в горната му част. Защо?
1. Във всички карти е даден така, дори топографските. Все пак трябва и горските да се видят.
2. Този връх е по-близо до Демиркапия. Демир, демир се повтаря.
3. Обагрянето на скалите - има наличие на железни съединения, ръждиви обагряния. Тук ако се разточи темата за железодобива по реките Демиркапийска, Пиринска Бистрица ще се дадат аргументи.
Относно Корнишкия превал. Дидо е видял пътеката, която слиза към долината на Демиркапийска. За мен обаче все още е неясно. От понижението между Хамбарташ (Хлевен) и Безименния над Горното Корнишко към езерата е малко трудничко слизането и съм се чудил дали не е (превала) този над самото Горно Корнишко. Все пак пътеката говори друго - първия вариант.
Относно т.нар. връх Саплийца. Такова нещо няма - заблудата е пълна! Сипливица, а не Саплийца е реката, която се влива в Пиринска Бистрица при Близнаков чарк. Точка!
Местоположението на Бойков връх (Черния връх) е сгрешено в купища карти. Котата 2045 м северно от м. Тодорово се отбелязва с това име, а не е вярно. Сега по разни книжки пише, че на тази кота викат Падалото, но просветени хора от с. Корница или с. Пирин трябва да кажат.
Местността ТОДОРОВО! Пак нямам податки от просветен човек от Корница за това име. Хората от с. Пирин за категорични - местността се казва Тодорово, а не Тодоровото или Тодорова поляна. Хижа там няма, защото мястото е гръмотевично, а и след предоставянето от горските на сградата на днешната х. Малина за туристическа хижа се обезмисля. Много стават наблизо 3 хижи. Странно ми е и защо х. Калугера, бе преименувана на Малина. Логика нулева!
Дебелия рид! Това е крайната част на рида спускащ се на югозапад от в. Хамбарташ (Хлевен) по посока х. Пирин. Долната му част, където има пътека излизаща при м. Комитски чарк се нарича Дебялия рид - пътеката го пресича. Само на долната му част (най-ниската) повтарям, пиринлии казват Дебелия рид. Все пак би могло и няма да е грешно да се приеме целия рид спускащ се от Хлевен да се нарича така.
В крайна сметка кашата е пълна.
Мустафа. Дай да видим тая работа и да я разясним. Мисля, че все още могат да се намерят разбирачи от Корница. Акъл имаме, и ще ги наредим нещата - поне повечето.
Чет Авг 09, 2007 10:52 am
bialk
Регистриран на: 07 Авг 2007 Мнения: 53
Здрасти Ники,
Щракнах един шот на картата от Google :
Определено аргументите за точното местоположение на вр. Демирчал, които посочи са "железни" и вече съм склонен да вярвам , че Демирчал е в билото, западно на Брезнишкия циркус. Ридът, който започва от този връх на изток достига до Средното Брезнишко езеро, а на югоизток от това езеро имаме местността Чала. Следователно - от север на върха имаме Демиркапийска долина, на юг местността Чала и в заключение - Демирчал
Чел съм опис'ания, че връх Демирчал е обрасъл целия в трева. Не си спомням този връх на картата да е тревясал. Трева има по Безименния връх, между Корнишки превал и Янузов рид. Ето това бе моя коз! Разговарял съм с хора от селото ми, които също твърдят, че върхът над Горното Корнишко езеро е Демирчал. Единият каза, че имал стара книга, ще я потърся да видим какво пише в нея.
За Корнишки превал - мисля, че той се намира там, където посочи и Дидо. Овчари от моето село казват, че са прекарвали овцете през тази порта на паша от м.Кривите вади /корнишки циркус/ в "пиринското" .
Дидо, дай някакви детайли от Канона за тези места !
Чет Авг 09, 2007 1:39 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Имам го много нащракано там, но в момента не мога да псукам снимки, след 3-4 дена ще съм ОК.
Корнишкия превала трябва да е това, но там реално няма пътека. Ако се спускаш надолу, слизаш от 2600 на 2000 м нм.в. до Третата река - гадно досадно слизане е, сигурно е и досадно качването
Ето нещо като описание на пътеката по въпросния превал. Тръгваш от понижението веднага южно след пирамидалния безименен връх. Пътеката липсва, тревисто е, туфите са "на стъпки", минава се отвсякъде и затова може би не е утъпкано само на едно място. Върви се право на запад. Наклона е почти постоянен, доволно стръмен, за по-лесно може да се слиза на серпентини. В един момент, при около 2200 м нм.в става леко по-полегато, там нейде избива поток, има трънаци около извора и потока надолу. Извора е добре да се знае, че идвайки от главното било, почти сигурно си без вода Около него се събират коне на паша. Водата е ледена, изворна и явно не пресъхва. 10-на минути след извора става рязко по-стръмно - стига се до клек и стръмни отвесни скали, не трябва да се пробва минаване през клека, че може да има строшени глави по урвата. Там някъде посока север вече се напипва пътеката, има маркирано с камъни. Пътеката е обрасла с трънак - пресичат се много изворни потоци и зеленина бол. В началото пътеката тръгва да сече склона и да избегне стръмните скали, посока северозапад, после завива надолу, право на запад и накрая слиза до реката посока югозапад. Този последен участък е доста стръмен като цяло. А - и посоките са като за слизане, не качване.
Ако се качваш къмто превала от реката, добър маркер за началото на пътеката е липсата/появата на иглолистна гора по западния склон на главното било. Пътеката се отбива от маркираната точно в района, дето е границата на гората, там трябва да се огледаш за купчинки камънак и за утъпканото.
Думата "чал" е доста интересна без съмнение. С Дидо докато сме ходили съм му разказвал някои неща. Безспорно тя има ирански (персийски) произход, но отивайки у други народи има и някои разминавания с изначалното значение: "чал" - от персийски означава "заоблен, затревен връх".
Гледайки Демирчал от Средното Брезнишко ез. какво виждаме? Ни е заоблен, ни е затревен!?!?!? Напротив - остър и каменлив. Тоя с металната пирамида гледан от "Кривите вади" същата работа.
Откъм страната на Демиркапийската река, обаче има трева и на давата върха, а Демирчал определено е заобленичък за разлика от тоя с металната пирамида.
Тук вече навлизаме в други значения на думичката "чал". В езика на древните българи означава наклонен, набеден, в страни от нещо.)) Да си припомним думата "чалнат" що значи!? Има чалове в Пирин, които нямат грам тревица, примерно Котешкия чал. С една дума може само да се предполага.
За съжаление, няма запазено почти нищо от някои тюркоезични племена, които са пребивавали в Пирин за да се направи сравнение. Визирам "юруците", които вече са се отурчили. След създаването на Пантюркизма като доктрина в средата на 19-ти век и особено след сноваване на държава с името Турция наследила Османската империя, разликите постепенно изчезват. Все пак тукашните наследници на юруците все още си говорят езика и може да се консултираме с тях. Такова селище да речем е с. Борино (близо до Доспат), но иска да се иде и приказва. Наследници на юруци имаме и при нас в Блатска и Хвостяне. Аз съм говорил с такива хора. Наистина езика им е много ценен и се намират някои обяснения на разни топоними.
Щом човека от селото е казал, че от въросния превал са прекарвали овцете в "пиринското" землище значи може да го приемем за вярно - че там е Корнишкия превал. Интересно за каква книга говори другия обосновавайки се за местоположението на в. Демирчал. Не на всеки може да се вярва. Нещата трябва да се проверят от няколко източника и наакрая да умозаключим.
Става интересен разговор!
Чет Авг 09, 2007 4:07 pm
bialk
Регистриран на: 07 Авг 2007 Мнения: 53
Да, разговора стана интересен!
Аз имам известни познания по съвременен турски език и мога да взема отношение към речниковото съдържание на думата ЧАЛ. Ето тук http://www1.seslisozluk.com/?word=%E7al
е разяснено, че тази дума означава 1."Каменно място" и 2."Голо тепе"
Думата "Чал" като действие /от глагола "чалмак"/ означава повелителна форма на 1. Крада 2. Свиря /от тук идва и стила "чалга" в музиката/. Може и да има други значения, за които не се сещам в момента.
От Wiki разбрах, че в Република Турция има провинция с такова име, намираща се в областта Денизли. Не знам дали е планинска. Толкова за значението на тази дума.
Преди малко разговарях с най-възрастния иманяр от селото. Той каза, че имал карта на Пирин/ вече на парчета/, но обеща че ще я потърси. Попитах го къде се намира Демирчал, но той го обърка с Ченгелчал. Каза, че Демирчал е на Кадиев рид, а Ченгела е над Горното корнишко езеро. Размени им местата, но и това си е нещо! Е, човека е вече на 91 години, нормално е да греши Ако намери картата ще е добре. Ще потърся и книгата от онзи човек.
Я тъкмо е станало дума, bialk ще ми кажеш ли какво точно означава Саръкая, по дяволите? Поне да знам доколко е уместно въпросния връх да се нарича Жълтец.
Я тъкмо е станало дума, bialk ще ми кажеш ли какво точно означава Саръкая, по дяволите? Поне да знам доколко е уместно въпросния връх да се нарича Жълтец.
Аз имам известни познания по съвременен турски език и мога да взема отношение към речниковото съдържание на думата ЧАЛ. Ето тук http://www1.seslisozluk.com/?word=%E7al
е разяснено, че тази дума означава 1."Каменно място" и 2."Голо тепе"
Думата "Чал" като действие /от глагола "чалмак"/ означава повелителна форма на 1. Крада 2. Свиря /от тук идва и стила "чалга" в музиката/. Може и да има други значения, за които не се сещам в момента.
От Wiki разбрах, че в Република Турция има провинция с такова име, намираща се в областта Денизли. Не знам дали е планинска. Толкова за значението на тази дума.
Преди малко разговарях с най-възрастния иманяр от селото. Той каза, че имал карта на Пирин/ вече на парчета/, но обеща че ще я потърси. Попитах го къде се намира Демирчал, но той го обърка с Ченгелчал. Каза, че Демирчал е на Кадиев рид, а Ченгела е над Горното корнишко езеро. Размени им местата, но и това си е нещо! Е, човека е вече на 91 години, нормално е да греши Ако намери картата ще е добре. Ще потърся и книгата от онзи човек.
Поздрави!
Мдам. Хубаво е, че поназнайваш турския. Аз зная много думи, но друго си е да разбира човек граматиката и да говори езика.
Това с "каменното място" и "голо тепе" е интересно. Изненадах се, че е запазено, което е добре. Аз затова казах, че думичката преминавайки в другите езици е променила значението. На съвремения турски хубавото му е, че е много по-близък до народния турски и езиците на разните тюркски народи и племена (юруци, койнари, черкези и т.н.) формирали етноса, щото османотурския, който е официален в империята е пълен с иранизми и арабизми. Който познава историята на империята поне малко знае защо е било така.
Иманяра е посочил Демирчал на Кадиевия рид викаш. Това е още един коз в полза на върха над Брезнишките езера, сиреч това да е Демирчал. Ченгелчал пък е непознато за хората от Кремен дето съм разпитвал. Те викат и на рида и на върха КадиОв рид. С тия множество значения на "чал" трудно ще се доберем до истината май! Може и от там да идва обърквацията. Един разбира едно за чал, друг друго.
Белким я изкопа тая карта та да видим какво има нанесено в нея. Сега гледах Австроунгарската от 1912 г. Никакви подробности! Прекалено е генерализирана и много грешки да му се невиди. Бе ще го измислим.
Мустафа, имам и един въпрос! Двете Корнишки езера имат май имена. Един симпатяга ми го каза преди години, но забравих. Помня, че на малкото викаше "Зелен гьол", а на горното не запомних. Да знаеш нещо по въпроса?
Пет Авг 10, 2007 11:02 am
bialk
Регистриран на: 07 Авг 2007 Мнения: 53
Speedy написа:
mislesht написа:
Я тъкмо е станало дума, bialk ще ми кажеш ли какво точно означава Саръкая, по дяволите? Поне да знам доколко е уместно въпросния връх да се нарича Жълтец.
"Саръ" - жълт (тур. sarı)
"Кая" - скала, канара (тур. kaya)
Абсолютно вярно !
Пет Авг 10, 2007 6:50 pm
bialk
Регистриран на: 07 Авг 2007 Мнения: 53
"Разпокъсаната карта" се оказа издание на БТС от 1978 год. Лошо - таях надежди в нея. Значи остава тезата, че Демирчал е там, където го посочват картите. Пък и защо да изменят местоположението му? Жалко, че такъв величествен връх като този с металната пирамида /особено гледан от Горното корнишко езеро/ , е без име
Попитах възрасния човек за имената на корнишките езера. Той каза, че на Горното са му викали Саръгьол , но това не значи Зеленото езеро, а както сам се досещаш - Жълтото езеро. Други имена на езерата не си спомня. Каза, че като овчар /бил е три години овчар на младини/ на Саръгьол са къпали овцете и са хвърляли монети във водата за "здраве на овцете".
За м.Тодорово посочи , че преди са й викали "Баш мандра", сигурно защото някога е имало мандра там. А на Черни връх са казвали Каратепе. Ники, Черни връх всъщност не е ли Саплийца? Знам, че в близост има такава местност, но съм чувал и за връх с това име.
Лошава работа с тая карта! Бе ще излезе то, ама знае ли човек кога!!!!
За Тодорово, сефте чувам да са му викали Башмандра. Там е имало кошари на Власи и затова в близост са т.нар. Влашки мандри. Може би това е друго име на същото.
Черния връх и Бойков връх са едно и също нещо. Това съм го проверил неколкократно. Половината дървари и чобани от с. Пирин ми го казаха. Каратепе е нормално да му викат корничани, а не Бойков. Същото е като Черния връх, и наистина е "тепе", а не чал, дорук, чукар. Не знам дали знаеш легендата за Бойко, дето е умрял там. Тя е свързана с идването на исляма 17-ти век в Лъжница, Корница и Брезница, така че е нормално (разбираемо) хората там да не ползват името Бойков връх.
Връх Саплийца няма. Това също съм питал пиринлии. "Заклеха" се направо хората щото аз съм упорит и питам до последно. Това името на реката, която се влива при Близнаковия чарк в Пиринска Бистрица.
Тоя мътен район трябва да се избистри. Грешки в картите са залагани нарочно, знам го със сигурност. Това е причината в някои карти да фигурират Черновръх и Бойков връх като различни такива. Същото се отнася и за т.нар. Саплийца. Правилното название е Сипливица, но връх такъв няма. Дълго се чудех оная купчина камъни южно от Хамбарташ (Хлевен) дали не е Сипливица, но пиринлии казаха НЕ. Говоря за чучката, южно от която се отделя "Лишаюв рид". Между другото с какви ли не имана да го пишат тоя рид. Кажи дали е правилно Лишаюв? Аз така го знам.
Имената на двете Корнишки езера ми ги каза едно момче от Корница - младо такова 25-27 годишно най-много да беше. Зелен гьол викаше на малкото под Хамбара, а на Горното не запомних. Може и Саръгьол да беше. Беше убедителен и сигурен, че така се казват. Добре е да се питат и други хора. Явно имат именца. Това "Саръ гьол" умувам отде ще да идва!?!?
Върха с метална пирамида наистина е красавец. Аз навремето мислех да го кръщавам на един приятел, възрастен турист дето си отиде рано рано по болест, ама се отказах. От какъв зор ще давам име на връх дето си е в землището на Корница и с. Пирин. Има си там местни хора, това си е тяхна работа.
Трябва аз скоро да скокна до Корница на "разпит". Ще питам кой ги разбира нещата да каже. Преди 3 г. като бях нагоре срещнах едни овчари на Кривите вади, ама тогава къде ми беше акъла та не ги питах!
Пет Авг 10, 2007 7:47 pm
bialk
Регистриран на: 07 Авг 2007 Мнения: 53
Саплийца, ако наистина има такова наименование, би трябвало да идва от "saplı" , в превод от тур. - стъблен /прил./.Е,не прилича чак на купчина камъни, особено в панорама от с.Корница или от Манастира в с.Баничан, както е в твоята снимка /най-вляво/ :
Лишаув рид, започва от този връх /или "чучка" / и в края разделя Горните от Долните криви вади. Защо е Лишаув? Питах възрастен човек от селото ни /дядо Мустафа/, който е от рода Велишавови, а в Корница им викат Лишауви, дали има нешо общо с фамилията им. Той вдигна рамене...
Изобщо, струва ми се , че едва ли ще намериш "стабилни" възрастни хора, които да интервюираш в село Корница - едва ли никой ще знае повече от дядо Ибрахим, който ми показа "скъсаната карта".
В предишен постинг споменах за една стара книга. Човека твърдеше, че в нея пишело, че Демир чал е над Корнишкото езеро. С хиляда зора, навих този човек да ми покаже тази книга /понеже не била негова, а на друг/ и преставяш ли си какво се оказа - "Дебели рид" , изд. "Медицина и физкултура" 1978 год.! Не може да не си я чел, в нея Демирчал си е точно на мястото от картите.
Их,как ме е яд за Безименния връх с металната пирамида Ето и от тази снимка /вляво/ изглежда по-красив от Демирчал /в средата/:
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети