Тоя пак почна....май убу че не съм дошъл....дано не ме накара(трикс и пешко не успяха)да спра да разглеждам и форума
"Тиква" ще викаш на хората когато си им на един шамар разстояние-та да можеш евентуално да си понесеш последствията.
Земи са научи да четеш,а!!!Тиква не съм наричал никого а за шамарите-май наистина почват да ме сърбят ръцете...
п.п.не си играй да отговаряш(освен ако го правиш само заради аудиторията си)-няма да вляза повече в тая тема!!!
Пон Фев 24, 2014 8:59 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Моят мини пътепис за срещата - 4 част :-)
И така останахме четиримата смелчаци... или глупаци
Далечната ни цел беше това:
Но преди това трябваше да минем оттук:
Междувременно видях една от любимите ми червени марки.
Обзе ме носталгия по лятото, зелената трева и се размечтах как ще дойда пак да търся еделвайси през юли, как няма да бързам и може би точно на това място ще си постеля шалтето, ще лежа и ще гледам как облаците лениво преминават над мен... А до едната ми ръка ще има плик с баница, до другата ми ръка - шише с вода...
И докато така си лежа, хапвам си баница и гледам облаците... стигаме разклона за х. Васильов и Хайдушка песен. Поне така пише на табелките. Мъча се да си спомня какво предстои от картата и беглите спомени, които имам от лятното минаване. Чегъртането в стомаха ми заглушава всеки опит за мисъл. Въздъхвам примирено и тръгвам след Стефан...
Като излязохме на поляната преди Кавладан направихме малка почивка за пиене на вода, мазане с крем и "нелегално" прихапване на ядки и вафли Дотук ми се струваше трудно, но разбирам какво ми е било спестено, когато решавам да отменя малко Стефан и минавам начело на колоната. Леле! Защо ядох толкова много снощи... и онзи ден... и по-онзи ден... и миналата седмица... и преди това? Заричам се, че няма да слагам нищо в устата си освен салата, обезмаслено мляко и ябълки. Ще стана толкова лека, че ще пърхам над снега, вместо да затъвам на всяка крачка
И тъкмо тогава се сещам, че предишната вечер Никси ми каза, че на Ехо ще има някаква група, която ще се качва от различни посоки. Значи около Ехо със сигурност ще е утъпкано Хм, хм, значи може да махнем ябълките и млякото. Остана салатата.... "А към салата за притурка, че тя е само гарнитурка, ще трябва и месце да сложим."
И след разклона за Рибарица наистина се появиха стъпки.
Нещата почнаха да изглеждат по-розови. Тоест, изглеждаха си все така бели, но поне ни оставаше само Кавладан преди х. Ехо
"Е десет, де!"
Уж нищо и никакво връхче, уж даже нямаше сняг по него и ходих по трева, а едвам го качих
Меги и Стефан припкаха напред покрай въжето, Руми зад мен изглеждаше свежарче, все едно сега е тръгнала от хижата, а аз криволичех след тях и се мъчех да върна в съзнанието си образа на шалтето, облаците и баничката. Уви, таз планинарска медитация все още не съм я усъвършенствала и не проработи. Вместо това се мъчех да преброя колко колове са минали от десетия насам и колко ми остават. Провалих се и с аритметиката. Не помогна и проклетисването на вятъра, който се усили с приближаването на върха.
Срещнах момче и момиче, които слизаха, на устата ми беше да ги питам има ли още много, ама го преглътнах. Вярно че задавам множество тъпи въпроси, ама толкова тъп... засрамих се и стигнах до горе О, чудо на чудесата, хижа Ехо
Меги потвърди, че не е халюцинация. Вятърът беше силен, но не бързахме да слизаме към хижата. Снимахме, качихме се още малко нагоре, пихме вода...
Метнах един поглед на изминатия път. Не е зле, даже хич. Понадух се малко, че съм минала оттам, защото за мен това си е постижение
След малък спор относно общата снимка (Стефан, връх и фотоапарат на едно място са опасна комбинация, с която човек трябва да внимава) се смъкнахме към хижата. Коминът пушеше многообещаващо
И в два часа, след петчасов преход бяхме на хижа Ехо, ура, ура, ура!
Тук заварихме Никси и неговите спътници, които тъкмо тръгваха. Поговорихме малко, аз разбира се разпитах за страшното въже (и пропастта ) и се насочихме към вкусната леща и каквото имаше останало в раницата. Естествено обещанието за салата и ябълки удобно беше забравено и с чиста съвест прибавих поне едно килце, което да затъва в снега
Цял час почивка...
Кееееееееееф!
След това погледнах към Юмрука дружелюбно и даже любвеобвилно
Колко му е, един Юмрук... за нула време ще го качим и ще го слезем.
Така и стана!
Но за това ще пише в продължението...
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Фев 24, 2014 9:06 pm
Pagane
Регистриран на: 15 Юни 2011 Мнения: 385 Местожителство: София
Яница ,
недостижима си , и така пишеш , че аха и аз да мина на ябълки и салатка ,но ми се размина пред Юмрука ,
давай да видим какво ще стане нагоре ), страхотен преход сте си спретнали
Вто Фев 25, 2014 12:36 am
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
Яни! Много мили думи.Чак си представих Стефко,Меги,теб ,Руми и..себе си, с много тежката раница от 2-3 кг.,как мижайки и хленчейки ходя по ръбовете-към Юмрука!И на самия него! ;D;D
Но за следващата среща съм на линия!
Нямам търпение!
Като цяло прилична врътка се получи ... предвид безснежната зима тази година. Но колкото - толкова.
В съвсем телеграфски стил:
Първи ден: София - Христо Даново - Секретно поделение; Там оставяне на возилата и нагоре...към реброто през Голямо Орозтепе, вр. Боба, ...Кучета и Котки разни...и на хижата. Вечерта както си му е реда: хапка, пийка, приказки до късно доби ...и пак с последните затворих "заведението". Спане има - няма 4-ри часа...и сутринта на линия.
Втори ден: х.Козя стена - Старопланинските Триони - Ушите - х. Ехо - Юмрука - Самсаклълтепе и спускане по реброто към долината на Дамлъдере и Секретното поделение.
- За около 4-ри часа го завъртяхме от едната до другата хижа нашата 3-членна група (с почивките му, снимките и т.н.). На х. Ехо престой около час, час и нещо... и таман тръгнаха моите хора, и се появиха групата ( харема .. ) на Стефан - направо му завидЕх ... с цели три жени. След известно помотване поех и аз да си гоня хората ... и поживо-поздраво без никакъв зор, таман на стъмване се свлякохме долу на черния път ...и оттам около 4-5 км. до колата при Секретното поделение.
Та те така...
По-здрави и до-скитане !
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Вто Фев 25, 2014 4:04 pm
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
НИКОЛАЙ Т. написа:
Спокойно Вили ,аз бях там и щях да помагам.От теб само се искаше присъствие.
Аахахаха.Тихоо...Че ти ми знаеш всичките балкански слабости
Чудни са снимките на Niksi - ръкопляскания за фотографските му умения
Лично аз не бих завидял на Стефан, че ако се беше развалило времето не знам как щеще да се оправи с 3-те жени на билото.
Вто Фев 25, 2014 7:12 pm
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
Олеле! Видях какво е писано против хижарите. Но тези момчета са така старателни!Останах с впечатление,че всички са много доволни от посрещането.А и като знаем колко е трудно да се изнесат продукти до там ,без коне,на гръб. по стръмното...в снега...
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Моят мини пътепис за срещата - 5 част :-)
Irha написа:
Лично аз не бих завидял на Стефан, че ако се беше развалило времето не знам как щеще да се оправи с 3-те жени на билото.
Хаха, и как точно се очаква да постъпи Стефан с жените при разваляне на времето на билото? Явно си има някаква процедура за справяне с нас, ама какво включва тя - успокояване, носене, млатване с пикела...?
rain написа:
Яни! Много мили думи.Чак си представих Стефко,Меги,теб ,Руми и..себе си, с много тежката раница от 2-3 кг.,как мижайки и хленчейки ходя по ръбовете-към Юмрука!И на самия него! ;D;D
Велинче, изобщо не ти слушам - т.е. чета - глупостите! Първо - ходенето до Ехо не беше задължително, можеше да дойдеш само до Козя стена и обратно, нито сняг имаше, нито ръбове и второ - аз също мижа и хленча по ръбовете и какво от това, важното е да ги минеш.
Както казах - никакви оправдания следващия път, защото аз и тези не приемам
А ето и последната част на разказа за срещата
След едночасова почивка тръгнахме към Юмрука. Бях отпочинала и ми беше леко и приятно да вървя, въпреки, че следваше изкачване
А пред нас Юмрука се беше забулил в облаци. Сетих се за стиховете на Пенчо Славейков, които много по-точно от моите думи могат само с няколко реда да опишат суровата красота на Юмрука в онзи момент:
"Балкана виждам аз — в шеметни висоти
изтъпват връх до връх, и дивни и замайни,
и негли някакви тям поверени тайни
да скрият, те чела обвили са в мъгли;"
Наобиколихме параклисчето за да снимаме.
Не се бях отбивала до него. Опитах се да надникна през прозорчето и да видя какво има вътре. Пусто любопитство...
А ето го и въжето.
Доста се посмяхме по това въже
А Руми даже не се и държи...
Имаше едно-две по-стръмни места, дето се спирахме за поемане на дъх
Най-критично беше като се обади Емил, Стефан запуши пътеката, ние и трите висим зад него на по един крак както сме успели да спрем, а те двамата си говорят ли говорят... А после ние жените сме водили дълги разговори по телефона С леко насърчение от наша страна - тоест подвикване и заплахи - телефонът беше затворен, кризата преодоляна и продължихме нагоре
Въпреки надвисналия облак фотографите май не прибираха фотоапаратите
Гледките наистина не бяха лоши...
... докато не свърши въжето и не се качихме на равното. Вятъра стана по-силен, а облаците ни обгърнаха.
Не, не се оплаквам, и в това има голямо очарование. Щом крачим из облаците може да сме ангели... или поне не сме обикновени простосмъртни. Защото къде се е чуло и видяло ангели с пикели
Тъкмо стигнахме върха с кутията и Слънцето се опита да се покаже Нищо че опита беше неуспешен
Ние пак си бяхме щастливи
Качихме го Юмрука за около час. Но дотук беше лесното, оттам нататък предстоеше слизането
А на слизане много табелки, много нещо...
Руми ги снима
А Меги и Стефан вече са дръпнали надолу.
Ето това трябва да минем - Дългата поляна.
Естествено все по зимния път.
Отсреща се вижда хижа Козя стена, откъдето тръгнахме сутринта.
Не преставаме да се чудим защо ни беше да се въртим цял ден като гламави и пак да се върнем откъдето сме тръгнали Това че виждаме цялото изминато разстояние не прави чуденето по-малко, а даже затвърждава мнението ни че не сме наред с главите
Още повече че Дългата поляна наистина се оказва дълга и има освен слизане и известна доза качване И времето напредва и въпреки че замръкването е очаквано, това не го прави по-желано.
При информационните табла на входа на парка извадихме вече и челниците. Понеже се страхувахме да не изпуснем отбивката за към Секретното, се надявахме че на таблата има означение къде сме и това ще ни помогне. Е, уж има, ама нищо не помага
Та оттам насетне почна едно гледане на картата и компаса през пет минути. Намерихме единствената жълта марка, която би трябвало да оправдава жълтата линия на картата на Домино После пак с помощта на картата, компаса и интуицията на Стефан успяхме да стигнем до синята маркировка от Розино, която пресичаше нашия път и разбрахме че сме на правилното място.
Още малко влачене по калния път, кратка спирка край една чешма за утоляване на жаждата и скришно вадене на вафли от раницата и мисля че в девет часа вече бяхме при колата
Тука едни кучета от Секретното сума пъти се връщаха да ни нападат и лаят. Накрая ни и изпратиха като тръгнахме.
Оказа се, че Руми си изпуска влака от София и затова минахме през Пловдив, където я оставихме на гарата.
Прибрахме се в София посред нощите и с това приключението Трета форумна среща приключи КРАЙ
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Ам чИ то бивало да направите още една нощувка например на Ехо.
Макар,че и с още една нощувка сигурно пак щяхте да искате да използвате целия ден и пак по тъмно щяхте да се приберете, то умиране има насищане няма.
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Сря Фев 26, 2014 9:39 pm
Йосарян
Регистриран на: 17 Юни 2012 Мнения: 685 Местожителство: Димитровград
Яни, а по пътя на който сте видели една жълта марка имаше ли следи от хора?
Питам, защото би трябвало и ние да сме минали от там, но не видяхме нито една жълта марка.
Чет Фев 27, 2014 10:15 am
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Йосарян написа:
Яни, а по пътя на който сте видели една жълта марка имаше ли следи от хора?
Питам, защото би трябвало и ние да сме минали от там, но не видяхме нито една жълта марка.
За следи не знам, беше тъмно. Пък и нали Никси каза, че оттам ще слизат, те така или иначе са минали преди нас.
Вие също сте минали, но сте излезли на пътя доста след тази единствена жълта марка, няма как да сте я видели. Тя е съвсем в началото, там където пътя се отделя от пътеката за Розино.
Иначе ми се струва, че ние видяхме една от чешмите, за които ни разказа Христо. И със сигурност неговия разказ и разглеждането заедно на картата ни помогнаха да се ориентираме като засякохме синята маркировка, че сме на прав път
peca написа:
Ам чИ то бивало да направите още една нощувка например на Ехо.
Макар,че и с още една нощувка сигурно пак щяхте да искате да използвате целия ден и пак по тъмно щяхте да се приберете, то умиране има насищане няма.
Трима от четиримата бяхме на работа в понеделник
Пък и ако бяхме пренощували на Ехо, нали се сещаш че на следващия ден щяхме да "отскочим" до Вежен и замръкването пак щеше да ни бъде гарантирано
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Фев 27, 2014 3:29 pm
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Ние жълта марка не видяхме...направо по реброто надолу..и в ниското засякохме синята марка при завоя на реброто (там имаше и табела, а леко встрани в ниското прозираше и водопад). После хванахме по синята, та се получи леко връщане, подсичайки склона наобратно (с малки качвания и по равно) ...и на стъмване малко преди тя да излезе на черния път хванахме по едно приточе (че ни писна да ходим по нея) и направо на пътя.
- Яница...или Марияна (апропо - я си сложи истинското име, че се чуди човек как да те пише ), вие май не сте карали направо по главното ребро надолу, а сте продължили още надолу и надясно по колците в посока Розино...и някъде там явно сте засекли жълта марка, чешма и т.н (щом казваш за информационните табла на входа на парка).. понеже ние такива неща не видяхме.
Снимката с картата и марщрута, както и профила, ги има постнатия по-горе албум в Пикаса линка ... но ето го и тук все пак - за всеки, който иска и визуално да се ориентира:
[url][/url]
Та се вижда синята точка, където, спускайки се по реброто, засякохме маркирания в синьо маршрут от Розино за х. Козя стена.
П.С: Някъде малко към след като тръгнахме с колата, към 19,30-20 ч., взехме от Иван Гърбев тел. на Стефан, и ви звъняхме с Тони, да ви причуем и евентуално някакви инструкции да дадем, но нямаше обхват - че то пък точно тогава взе и да вали. Кофти стана, че не се сетих по-рано да обменим координати ... но добре, че сте се оправили в тъмното, и всичко е ОК.
И те така...
По-здрави ... и до-скитане !
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3 ... , 22, 23, 24Следваща
Страница 23 от 24
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Хм, хм, значи може да махнем ябълките и млякото. Остана салатата.... "А към салата за притурка, че тя е само гарнитурка, ще трябва и месце да сложим." 
Вятърът беше силен, но не бързахме да слизаме към хижата. Снимахме, качихме се още малко нагоре, пихме вода...
С леко насърчение от наша страна - тоест подвикване и заплахи - телефонът беше затворен, кризата преодоляна и продължихме нагоре 
[url][/url]
