х. Бодрост - х. Македония - Голям Мечи връх

Планирали сме в събота нещо такова , някой има ли представа какво е положението в този район , дали ще е прекалено зле работат и т.н. Последно чух че хижа Македония не работи , дали е така ?

Не вярвам да затворят хижата за зимата. По-добре се обади на ТД Айгитик (тяхна е хижата), има една любезна кака и ще ви информира.
www.ajgidik.com/index.php?option=com_content&view=article&id=24&Itemid=30.
Иначе за пътя и мен ме интересува. Ако брат ми е бил в скоро време на там ще го питам и ще пиша.

Питах брат ми, хижата не би трябвало да не работи. Пътят отдолу, до Картала е много добър, а също до под хижата минават редовно коли до Хидрострой и пак е разчистен. За към Голям мечи връх нищо не знам.

Малко снимки от района (8-9.02.2014 г.) https://picasaweb.google.com/110077264394701844198/89022014?noredirect=1

	ivailo.hr написа:
	Малко снимки от района (8-9.02.2014 г.) https://picasaweb.google.com/110077264394701844198/89022014?noredirect=1

А всъщност имаше ли хижар ?

_________________
ЕП "Български железници"
http://www.bgrail.eu/news

Има хижар,но както пише колегата по горе,се качва само в събота и неделя. Телефоните може да намериш в страницата на ТД Айгидик. През седмицата хижата е на самообслужване.Има отворена стая,печка,дърва итн.

Бодрост - Голям Мечи връх (15-16.02.2014 г.)

Я, да се намъкна и аз в тая темичка Smile

В събота станахме къде 9 и тепърва почнахме да умуваме къде точно да се занесем уикенда. Варианти 3 – х. Вазов, х. Македония и х. Белмекен. Избрахме Македония, защото натам не бяхме ходили. В Бодрост се замъкнахме към 15 ч. Голямо чудене къде да оставим колата – а, тук - а, там – и накрая у канавката... Laughing

Ми са, как ше я измъкнем тая таратайка. На мен силата ми пилешка, някак си не мога да се справя да избутам някой и друг тон, пък не съм шофьор, да взема да я подкарам, та Иван да бута...
Ама к’во пък като нямам книжка, преди 8 години карах едни 14 км. по някакъв черен път, може и да не съм забравила как се прави... И седнах зад волана.
- Абе, Иване, т’ва левото ли беше съединител?
- Оооо, бегай, бегай, ти т’ва ако не знаеш...
Ма аз не бегам, викам си „ше пробвам да го натискам и да ръчкам скоростния лост - ако мръдне, значи онова ще да е съединител”.
- Докрай, бе, докрай натискай...
Натиснах докрай и включих на 1-ва. Стартер, газ до дупка, бясно въртене на гуми, миризма на изгоряло и ...угасна.
- Марш оттам, че подпали гумите, бе!
Върнах си на свободен (от всичко най-обичам да ръчкам лоста Smile

) и се изнизах. Дотук с безславно оказаната от мен помощ. Но явно добро изпълнение съм направила, защото един човечец дойде да гледа какво става, видя той и ми вика „хайде, подкарвай, пък ние ще бутаме”.
- А, не! Не ми дават вече!
Не че нямах желание, имах, ама като си прецених способностите и като видях отсреща оная лъскава кола на има-няма 1.5 м от нашата, реших, че дори и да успеем да я измъкнем, ударът след това ще е неизбежен, ако волана остане в мои ръце, и някак си сама си се разколебах...
Качи се Иван, запали си нормално, ние с човека бутнахме (по скоро той бутна) и таралясникът излезе. Ох!

Паркирахме се и тръгнахме нагоре. При някакви къщички питахме дали ще има хижар, казаха ни, че е минал с някакво семейство преди нас. Браво!
Нагоре – леко досадно, снегът – мек, телесата ни и те омекнали...
Шорткътнахме къде каквото можеше и по залез бяхме на хижата.

Там пък като ми скочи едно куче, аууу голямо лигавене, щеше да ме събори от радост. Иван разправя, че било разгонено, та затова така... Ама защо точно аз трябваше да бъда обект на неговото желание, не разбрах...
В хижата бяхме 10-15 човека, повечето скиори. Много съм очарована и от хижата, и от хижарите. А разложкият говор е ... много смешен. Laughing

Останахме последни и затворихме заведението към полунощ.

На сутринта изпратихме луната:

Чудихме се дали да не се върнем през Малък Мечи връх и Исмаилица, но вечерта на хижата ни казаха, че има доста заледени участъци и без котки ще е рисково. Така че решихме да се качим до Големия и да се върнем по същия път надолу.
Нагоре – много силен вятър, но за щастие топъл. А гледките:

PeakFinder показва, че се виждат и Голем Кораб, и Мая, и Каймакчалан, и Пелистер, и Боздаг и много други знайни и незнайни върхове.

Всички снимки

Ехееееее, I'm speechless

Благодаря за сводката! Croc

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Супер време сте нацелили! Ние бяхме там на 8-9.02 и дори котата на Голям Айгидик не можахме да видим от мъглата.

Поздрави от скиорската група дето се засякохме на Големия Мечи връх, снимките са много сполучливи и времето беше наистина супер като изключим вятъра. Надявам се сте слезли без проблемно, защото доста омекна следобеда и сте затъвали!
Нощната снимка е супер и бяхте приятна компания за вечерта!

^
Еее, ама си мълчите, значи, и не казвате, че и вие сте от форума Laughing

Ето на тази снимка сте се разпознали, предполагам, имате и още 2-3 в движение, докато се спускахте надолу.

Безпроблемно си слязохме ние, малко неприятно в т'ва лепило, но и по-зле е било. По-интересно е вие накъде поехте след премката на Малък Мечи връх, че ви изгубихме от поглед в един момент?

Поздрави и до нови срещи! Laughing

Petya написа:

^
Еее, ама си мълчите, значи, и не казвате, че и вие сте от форума Laughing

Ето на тази снимка сте се разпознали, предполагам, имате и още 2-3 в движение, докато се спускахте надолу.

Безпроблемно си слязохме ние, малко неприятно в т'ва лепило, но и по-зле е било. По-интересно е вие накъде поехте след премката на Малък Мечи връх, че ви изгубихме от поглед в един момент?

Поздрави и до нови срещи! Laughing

Ми за разпознаването по скоро, само вие решите да се разходите в Неделята и се качихте до "Големия", а за разпознаването след като видях нощната снимка бях сигурен, че сте вие!
И аз съм към щъкащите по нашите чукари, при всяка една възмосност, просто зимата намирам удоволствието и в спускането надолу!
След премката заредихме малко сили и си пуснахме към хижата където се беше качил един колега от Благоевград, заразправяхме си истории и се спуснахме към Семковци, където гледката драстично се беше променила след петъчното ни качване, та се наложи да поносим ските на гръб малко!
Пускам 2-3 аматьорски снимки от другата страна по Динков дол на качване и на слизане и от премката между Малкия Мечи връх и вр. Мерджика

Поздрави

Петя, уцелили сте момента за разлика от нас. Wink

Много хубави снимки са станали!