Правоспособен водач съм отпреди 28 години. Мога да преценявам на кого, къде, колко да му се помага.
Ако той, "изоставения" има някакви претенции, би трябвало да ми ги каже там, да ми се обади след това или да ги предяви където трябва.
Никъде не съм казал, че ще вървим по темпото и начина на всеки желаещ. Темпото беше подготвено за 20 дни, с един или 2 дни резерва, за дъждовни. Всеки знаеше това преди тръгването.
Хора, които не са били с нас, не могат да знаят каква била ситуацията. Затова моля, първо да питат хората от групата.
Rincewind написа:
meco puh написа:
По време на похода разговаряха със Кирчо, до края бяха ден след нас. Предполагам, че е завършил.
Ясно ... Значи човекът просто наистина е имал нужда от един ден почивка... Мисля, че нямаше да е фатално да му бъде осигурен и да завършите в пълен състав.
Както и да е, ти/вие си знаеш/те най-добре.
За мен въпросът е приключен, този случай няма да го коментирам повече. Казах, каквото имам да казвам.
Как прецени/хте, че имал нужда от един ден почивка? Може и да нямал!
Когато съставиш/те група, тогава преценявай/те кой от какво има нужда. За моята група аз преценявам.
Колкото за даване на един ден почивка, не се знаеше тогава колко дни ще иска. Сега вече се знае.
И вярвам не си чел началото на пътеписа, там в "подготовка" ще намериш отговор на послената си препоръка.
Не лично към теб, ами към всички. Знаете ли кога един турист изпаднал в беда, осъзнава, че има нужда от помощ и въпреки това не иска никой да му помага?
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Много ще ми е драго, че няма да се дразня. Щото има хора, които само се опитват да дразнят околните, а не да помогнат на някого.
А моето тръгване на Ком Емине беше от желание да помогна на някого. В това можеш да се увериш пак в началото на пътеписа.
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Rincewind написа:
Въпрос: ако не иде реч за слабо познат човек, с който просто си се разбрал да ходите заедно, а за брат/сестра, реакцията пак ли ще е "Рибо, плувай, не можеш да се мериш с акулите?". Ще оставите ли близък роднина с тежки болки в краката в подножието на Амбарица, за да продължите напред?
Напротив, точно близък роднина по би оставил човек, отколкото някой друг Може би защото по-добре познаваш възможностите му или пък защото вярваш повече в него, че е акула.
Аз пак съдя от личния си опит, разбира се
Ранната зима ходихме на Калините и аз понеже съм си кекава, не ми беше добре. И реших да не качвам Полича с другите, а да слизам сама към колата. И си слязох. Ако беше някой друг обаче, Стефан нямаше да го остави сам, особено жена.
Та всичко си зависи от ситуацията
Това за рибите... замислих се за него... за обикновен поход не важи, по-добре е човек да не стигне до някой връх, но да си остане с другите рибки, пък макар и цаци
За Ком - Емине не знам... Там трябва да си акула по дух, за да го минеш. И наистина трябва в даден момент сам да се справиш, защото другите могат да ти помогнат с разни дребни неща, да ти вземат част от багажа, да ти дадат лекарства, но не могат да продължат заради теб. А да си рискуват похода не трябва, в края на крайщата Стара планина няма да се премести, който се е отказал на другата година може да се пробва пак. Това си е малко като лично изпитание.
Един ден може да се изчака, но ако човека е сигурен че ще тръгне. Защото иначе този ден е загубен за останалите.
Но най-често хората страдат от излишна гордост и казват - вървете, аз сам ще се оправя.
Което ме води на други мисли...
didogen написа:
Ми не! Дори само да е седнал ще завържа разговор с него. И ще стане ясно дали има нужда от помощ. Ако откаже, трябва ли да се натискам да го нося. Изключвам варианта, да е изпаднал до толкова, че да няма трезва преценка.
Ком-Емине е дълъг преход, случват се много неща. И да се повторя, всеки сам решава, колко може и до къде може да стигне. Като се замисля, то човек сам решава и колко зле да се докара.
Та другите мисли са - доколко някой може да прецени дали се нуждае от помощ. Аз забелязвам, че понеже хората не са свикнали да помагат, те не са свикнали и да приемат помощ.
Случвало ли ви се е някой да върви супер бавно с тежка раница и упорито да отрича, че има нужда от помощ и да не иска да се раздели дори със сто грама от багажа си? И да твърди, че багажа не му пречи. Демек човека е много горд, счита че всеки трябва да се справя сам и в резултат цялата група страда и замръква.
Пак казвам - много малко хора от тези които познавам умеят да вървят в група.
П.П. Хайде да не зацикляме само на едно и също, темата може да бъде полезна. Мечо и Ринсуинд, и двамата сте силни характери и добри планинари, така че разбирам сблъсъка между вас, но по-добре бъдете полезни с опита си. Иначе ако ещ обсъждаме само изоставен ли е бил Стефан, темата става излишна
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Яница, значи си ме разбрала. За втората част от мнението ти, от гордост или не, ако не иска помощ на сила ли са го взема на рамене? Всеки сам решава, какво да прави със себе си.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Яница, значи си ме разбрала. За втората част от мнението ти, от гордост или не, ако не иска помощ на сила ли са го взема на рамене? Всеки сам решава, какво да прави със себе си.
Една такава случка:
Преди 20тина и повече години, голяма група се изкачвахме от Острец към хижа Тъжа. Водех групата отпред. В края на Дългата поляна мой приятел ме запита:
Мечо, ти племенник имаш ли?
Ами имам.
Е той не може да върви бе!
Спрях групата. Племенника каза, че са му свършили силите. Казах, че остават 15 минути. Една минута да е, не мога. Бяхме със самари. Закачих неговия над моя самар и след 15 минути бяхме в хижата(табиите).
На следващия ден ми се сърдеше, че не съм му казал, че малко останало.
Ха сега де! ! ! Как да му кажеш, като той и една минута не можеше да върви.
Сега го каня на походи а той;
Да ми носиш раницата ли?
Зависи от човека, той най-добре си знае, дали му трябва помощ или не. Не се настоява.
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Мечо, хубав пример, но ако не си му взел раницата дали щеше да е по-добре? Той щеше да се влачи не 15 минути, а половин час и всички да пристигнат по-късно заради него. Ами ако получи и някоя травма от това, че е прекалено тежка раницата?
Наистина ли човек може да прецени правилно кога не може да се справи?
Мисля, че човек трябва да се научава да приема помощ, за да не затруднява другите. Но как можеш да накараш хората да дават и приемат помощ и да се движат заедно?
Ето това искам да разбера?
(Между другото, защо темата отиде в Лафче? Според мен си беше добре в раздела за Ком - Емине, то си е пряко свързано с пътеписа на Мечо. Поне в Обща дискусия да беше... добре поне че не сме при Пешко )
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Оооо, човек бързо осъзнава, че не може да се справи. В случая помощта е изиграла лоша шега. И има едно дете с наранено самочуствие и усет, че не може да се справи. Хората не трябва да се учат, да помагат. Или им идва от вътре или не. Темата е тук, защото е спамерска.
П.С. Даже модератора ми оспами заглавието. А то и не излезе цялото де. Ама може да махне кавичките.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Чет Фев 13, 2014 1:10 am
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
didogen написа:
Хората не трябва да се учат, да помагат. Или им идва от вътре или не.
Е как така? Никой не се е родил научен на нещо.
Аз мисля, че поведението в планината се учи като всичко друго.
didogen написа:
Темата е тук, защото е спамерска.
П.С. Даже модератора ми оспами заглавието. А то и не излезе цялото де. Ама може да махне кавичките.
Ей, луди ги направихме тези модератори
Примък - отмък, примък - отмък
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вярно, можеш да научиш някого как да се обува, как да върви и т.н. Но да научиш да помага е невъзможно. То трябва да го имаш вродено. Затова на някои хора им казват, че са благородни. Всеки би искал да е такъв, но без това вродено чувство не се получава. Лично аз много пъти съм срещал хора, готови всеки момент да си подадат ръката за помощ, чак ми ставало неудобно. Но това чувство у тях го има.
Чак пък такава драма, че един се е отделил от групата.. Все едно говорим за ранен човек на фронта. Човекът си е бил в състояние да върви и просто е имал нужда от почивка. Не виждам логиката цялата група да спира заради него още повече, че са били изяснени и приети от всички правилата преди тръгване.
На моя КЕ имах два пъти ситуации когато ми се наложи да се отделя от компанията ми (от 1 човек ), първо след като установих загубата на документите ми на Добрила и последния ден след Плазовец. И през ум не ми е минавало да искам от Иван да се връща с мен до Ехо, даже той самият ме навиваше да зарежа чантичката и да продължавам. Дори смятам, че ми помогна фактът, че бях сам този ден и половина за да се концентрирам. А последния ден, когато имах предостатъчно време да стигна до Емине в нормално време, но с бавно темпо поради преумора сам предложих на спътника си Павката да продължим всеки със своето темпо. Първо, защото ме натоварваше допълнително това, че изоставам и ме караше да си давам зор и съответно задълбочаваше проблема с изтощението. Второ, защото етапът не беше труден нито като терен, нито като ориентировка. И двамата имахме GPS-и, бяхме постоянно в обхват на телефоните, така че в случай на нужда веднага можехме да се намерим. А на Павката крачката повече му спореше плюс това, че имаше уговорка в точен час да го вземе човек и да го кара на летището в Бургас да хване вечерния полет за София. Т.е. той трябваше да бърза, докато мен ме чакаше нощувка в Емона и ако беше останал с мен със сигурност щеше да си изпусне уговорката.
В повечето случаи на затруднение смятам, че човек взима по-правилните решения сам както за себе си, така и за околните. Съжалението в очите на околните е силен демотиватор.
Регистриран на: 28 Мар 2011 Мнения: 509 Местожителство: Сливен
Леле какъв спор се е заформил.... За нищо - бих казал!!!! Някой тук допуска ли, че точно Мечо ще изостави човек в нужда
- Нещата си имат тривиални обяснения:
ГПС-а му не е постоянно включен - защото няма достатъчно ток, Мечо знае пътеката и го ползва за ориентация тук-там, където са се променили нещата или поизбледнели спомените му.
Да оставиш, човек между х.Добрила и вр.Амбарица - който тръгва за целия траверс а после сам преценя, че ще му е трудно и се отказва --- едва ли има нужда от помощ да се върне ...
За Помоща - дадена и натрапена КЕ-нейци са много чувствителни!!! Сещам се как синът ми стискаше зъби и като си направихме снимки на фара каза - "Сега вече може да ме носите"
И по трудния въпрос за темпото в една група: - Много ми хареса един карловски лаф:
"до билото е половин час - най много 3 " Колко ли опит има зад това!!!!
... За Помоща - дадена и натрапена КЕ-нейци са много чувствителни!!! Сещам се как синът ми стискаше зъби и като си направихме снимки на фара каза - "Сега вече може да ме носите" ...
До фара имал мотивация. Мобилизирал е всичките си сили.
Бях чел пак в този форум мисля, за групата през зимата, как водача е стигнал на метри от хижата и там починал.
Аз също бях си напрегнал последните сили до Емона. От там се качих в колата, но едвам слязох. Вървях до в къщи, но от хорски срам. След това вече 15 дни от леглото до тоалетната ходех с патерици.
След достигане на целта човек се отпуска.
Помощ - немощ, изоставен-разделил се или " \'ко стана
Здравейте! Аз съм Венелин, единият от участниците в групата на Мечо Пух - в пътеписа съм наричан Венко и Веско
Мога да обобщя цялата тема с едно изречение: ОТ МУХАТА НАПРАВИХМЕ СЛОН
Такава дискусия е полезна, но поводът за възникването й е съвсем травиален и не съществуваше никакъв, дори и минимален, риск за здравето или живота (ех какви силни думи!!!) за Стефчо.
Когато тръгнахме бяхме 6 напълно непознати (и като характери и като физически възможности) хора, при това на доста различна възраст. Обединяваше ни само едно – общата цел Ком – Емине. Всеки от нас е имал някакви притеснения. Мога да кажа, че определено имахме късмет – получи се достатъчно добро сработване в групата. Цитираната по-горе раздяла се случи на 8-мия ден, а смятам, че за 8 дни при подобна ситуация (общуване с ограничен брой хора и при големи натоварвания), хората се опознават доста добре. Стефчо беше откровен и си казваше мнението. Показа способност да преценява добре ситуацията и силите си, нито се е надценявал, нито се е подценявал. И през ум не ми е минала мисълта, че няма да може да се върне – говорим за около 30 минути до хижата при наличие на 10 часа светло време, слънчев неделен юлски ден в район с интензивно движение на хора и GSM обхват. Ако е имал и минимално съмнение – щеше да го сподели (познавахме се достатъчно добре вече).
Искам да направя и едно допълнително уточнение: Аз бях основната причина да спазваме стриктно предварителния график. Останалите участници в групата бяха: 2-ма студенти, които са в дълга лятна ваканция (те вече се бяха отказали), 2-ма моряци, които нямаха договорени рейсове в следващите месеци, 1 пенсионер и единствено аз имах ограничен брой дни отпуск. И без това доста трудно получих 3 седмици отпуск накуп (23 дни общо със съботите и неделите). Графикът беше следния: загубихме 1 ден да се съберем и да отидем до Ком, предвидихме 1 ден да се приберем от Емине, 20 дни преход и 1 ден резерв за екстремна ситуация. Ако знаехме, че Стефчо ще се възстанови за 1 ден и няма да има дъжд и гръмотевици през следващите дни – щяхме да го изчакаме. НО НЕ ЗНАЕХМЕ, СЪМНЯВАМ СЕ, ЧЕ И ТОЙ ГО Е ЗНАЕЛ В ТОЗИ МОМЕНТ.
Последната промяна е направена от vvvv70 на Пет Фев 14, 2014 9:38 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Може би защото по-добре познаваш възможностите му или пък защото вярваш повече в него, че е акула.
)
Е как така? Никой не се е родил научен на нещо.
