Мечо, две бележки от мен.
1. Доколкото разбирам, имал си GPS, но не си го държал включен през цялото време. Защо?
2. Изуми ме, че сте зарязали спътника си насред път и сте продължили напред. Добрила може да не е била далеч, но всичко се случва, особено с човек в неговото състояние (доколкото разбирам, е бил с болки от няколко дни и под Амбарица вече е блокирал). На ваше място най-малкото бих се върнал с него до хижата, за да се уверя, че всичко е наред и той ще може да се прибере нормално сред цивилизацията, пък ако ще цената да е загуба на един ден. Мисля, че всички сте си дължали един на друг поне тази елементарна човещина.
Мечо, две бележки от мен.
1. Доколкото разбирам, имал си GPS, но не си го държал включен през цялото време. Защо?
2. Изуми ме, че сте зарязали спътника си насред път и сте продължили напред. Добрила може да не е била далеч, но всичко се случва, особено с човек в неговото състояние (доколкото разбирам, е бил с болки от няколко дни и под Амбарица вече е блокирал). На ваше място най-малкото бих се върнал с него до хижата, за да се уверя, че всичко е наред и той ще може да се прибере нормално сред цивилизацията, пък ако ще цената да е загуба на един ден. Мисля, че всички сте си дължали един на друг поне тази елементарна човещина.
И това влиза в мача. Избийте си от главата слуховете, че всички трябва да си помагат. Първо непоискана помощ не се дава, второ къде в реалния свят (този сериозния, хищния) някой е солидарен към друг. Аз до сега не съм чувал за КЕ, без да е изоставен някой. А бях потресен, след като се върнах и приятел ми се обади за подробности. Оказа се, че подкрепя едно момиче изоставено от две момчета някъде м/у Кашана и вр. Вежен, защото вървяла бавно. Но както казах, това е мача. "Рибките, като не са дорасли, да не плуват с акулите."
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Сря Фев 12, 2014 8:08 pm
Rincewind
Регистриран на: 09 Апр 2013 Мнения: 874
Бих искал да изчакам отговора на Мечо Пух, но ако е сходен, ще кажа "плюя аз на този мач".
Прочее, играл съм го мача, не точно този, но сходен, и с подобни неща не съм се сблъсквал, тъкмо обратното.
Акули? WTF???
А за изоставеното момиче това е можело да стане последното ходене. Не само на планина.
Последната промяна е направена от Rincewind на Сря Фев 12, 2014 8:36 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Спирам със спаменето. Само да вметна, сега имам много гаалета, но другата седмица продължавам с моя разказ. Може и него да следиш. Явно твоя мач е бил контрола.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Сря Фев 12, 2014 8:28 pm
Rincewind
Регистриран на: 09 Апр 2013 Мнения: 874
didogen написа:
Явно твоя мач е бил контрола.
Моите мачове винаги са контроли. Играя за удоволствие и за публиката. Нямам какво да доказвам нито на себе си, нито другиму. Има достатъчно "профита" на този свят.
Сря Фев 12, 2014 8:35 pm
Гунди
Регистриран на: 07 Юни 2012 Мнения: 300 Местожителство: Стара Загора
Сега,не искам да влизам в спорове между колеги!Само да кажа,че Стефан се отказал,били са близо до Добрила,явно са приказвали и Стефан ги е уверил,че ще се добере до Добрила.Все пак трябва да се чуе и неговата гледна точка.Ние тука размахваме саби и се нападаме,а те може да са се разбрали Стефан сам да слезе до хижата.Всичко е възможно.Отказвам да приема,че в името на победата на всяка цена,Мечо ще изостави свой спътник,който се нуждае от помощ и ще го зареже в гората!Не и Мечо!
По въпроса за gps -това си е негова работа-така преценил,така направил!Все пак човека минава КЕ за 3 път!
Лека вечер и по-спокойно карайте!
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3369 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Разбира се, всеки има право на свое мнение, но е добре то да не води до увеличаване на напрежението.
Въпросът за изоставяненето е много интересен и аргументираното му обсъждане е много полезно.
Често са ме обвинявали, че преследвам качването на даден връх на всяка цена, без оглед на "жертвите и страданията" на останалите от групата. От друга страна, винаги се качвам последен на върха. И харесвам поговорката: Върхът ще бъде там и утре. А Ком-Емине е просто един поход. Не е човешко същество, което да се обиди, ако го изоставиш, или да се почувства дълбоко наранено, ако му повишиш глас и го нагрубиш неволно.
В моите групи важи правилото на американската армия - нито един изоставен зад нас.
Rincewind написа:
Мечо, две бележки от мен...
..., за да се уверя, че всичко е наред и той ще може да се прибере нормално сред цивилизацията,...
mecho puh написа:
О Т К А З В А Н Е Т О...
... Преди тръгване бях казал, че ако не мога да продължа, ще ме оставите в някоя хижа и ще продължите напред. Това се отнасяше за всеки. ... Просълзих се. Но, налагаше се да бъда твърд, защото нямахме много време за губене...
Според мен mecho puh се е уверил, че всичко е наред със Стефан и той ще може да се прибере нормално сред цивилизацията.
Сря Фев 12, 2014 9:39 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Трябва да се прави разлика между изоставен и когато хората се разбират да се разделят. Сигурна съм, че Стефан е можел да върви и не е било нужно да го придружават до хижата.
Разбрали са се предварително дали да се разделят ако някой се контузи и са оставили Стефан близо до хижа и то оживена, с обхват и възможност да потърси помощ. Едва ли биха го оставили на някоя празна хижа, без обхват или насред нищото.
Така че ситуацията ми се вижда нормална
А не е като да нямам опит с изоставянията и разделите
Като при всяко нещо и при помощта не трябва да се стига до крайности - винаги и на всяка цена. Ако човекът може и иска да се справи сам, защо да не го направи? При първия сняг есента ходихме до х. Мальовица и като тръгнахме към Страшното езеро още на първите камъни след като пресякохме потока се подхлъзнах и паднах. Доста си обелих коленете, реших да не продължавам и се върнах, но нямаше нужда и останалите да се връщат с мене и да губят време. Човек усеща дали може да се справи и сам, и когато може е добре да го направи, най-малкото като тренировка за случаите когато ще е наистина сам. Аз затова след като си направих компрес от сняг, се завлякох до втора тераса, макар и куцайки като хер Флик
Категорично не съм съгласна обаче с didоgen, че хората не трябва да си помагат. И в живота, и в планината, и по време на Ком - Емине всеки трябва да помага на другите. Багажа се преразпределя при нужда, групата не се разкъсва само защото някой върви по-бавно, последната вода и храна се разделя между всички. Само че рядко става така за съжаление. Хората не са свикнали да вървят в група. Аз самата се улавям напоследък, че не изчаквам достатъчно другите, когато вървя по-бързо и не ми пука, като изостана на слизане.
Извинявам се за отклонението, не е много по темата, но го написах вече и няма да го трия
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Сря Фев 12, 2014 10:05 pm
Rincewind
Регистриран на: 09 Апр 2013 Мнения: 874
Зададох въпрос на Мечо Пух, и ще чакам неговия отговор, но тъй като решихте да отговаряте както от свое, така и от негово име, искам да споделя няколко принципни неща.
Когато планирам поход с продължителност Х дни, си заделям Х+1/3/5 (зависи колко е Х) дни, за да имам буфер за непредвидени случаи. Ако нямам толкова допълнително време, просто не тръгвам.
Когато групата е хетерогенна, е ясно, че може и не всички да стигнат. НО ако някой тръгне да се отказва по здравословни причини, ще направя всичко възможно, за да го оставя на сигурно място, откъдето да се прибере в цивилизацията, и няма да мина със "сигурен ли си, че ще се оправиш?" и прочее успокояващи (моята съвест) фрази.
Въпрос: ако не иде реч за слабо познат човек, с който просто си се разбрал да ходите заедно, а за брат/сестра, реакцията пак ли ще е "Рибо, плувай, не можеш да се мериш с акулите?". Ще оставите ли близък роднина с тежки болки в краката в подножието на Амбарица, за да продължите напред?
Ако видите някого другиго (непознат) в затруднено положение, докато сте "по Пътеката", ще отминете, защото гоните график?
И последно Ком-Емине какво е според вас?
Стефане,
Мариана, баш си е по темата твоето писание. Най-малкото защото един пътепис трябва да ни провокира и да се замислим.
Аз имам следната философия - ако искам непременно да постигна някаква цел в планината, тръгвам сам. И "иншалла". Ако е рекъл Господ, ще успея.
Ако тръгна в група, цел номер едно е групата и нейното здраве. Всичко останало - отново "иншалла". То е последна грижа.
Последната промяна е направена от Rincewind на Сря Фев 12, 2014 10:33 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Да не спорим тук в тая тема. За спорове пуснете отделна тема. Все пак ще отговоря:
Предварителната уговорка беше, че тръгваме заедно, но кой където закъса, го оставяме в най-близката хижа. Ако изчакваме всеки да почива колкото си иска, все едно да слезем от билото на третия ден.
Колкото до Стефко, не беше кой знае колко зле. Дори ми се струваше, че ще може да продължи. Бяхме съвсем близо до хижата. Трябваше да се връщаме ли? Аз прецених, че при това идеално време, рано сутрин, близо до Добрила не е необходимо връщане. Няма мъгла, няма сняг или виелица. Няма и облаче на небето. Тогава?
Колко зле е бил, следващия ден продължил с други.
По-късно ще разбереш, че аз се контузих и бях далеч по зле от него. Вървях бавно. Може би 3 или 4 пъти предложих да ме оставят и да вървят. Не искаха, изчакваха ме. Помолих ги даже, но не. И аз не бях сигурен докъде щяха да стигнат без мен. Нямаха г дори свястна карта. Разказа е написан до края, ето какво съм мислил в Котел - само няколко реда:
"А сега не ми се влизаше в този град. След малко щяхме да влезем, а аз се чудех дали да не се отбия на автогарата и да хвана автобуса за Разград. Влязохме, минахме моста и веднага след моста, на 20 метра имаше малко заведение. На моите приятели им казах, те да отидат да пазаруват, аз няма да ходя, ще ги чакам в заведението, ще изпия две бири. И досега не знаят, че кроях малко коварен план. Те докато обикалят в града, аз да хвана пътя за автогарата и когато се отдалеча от Котел, да им се обадя, да продължат сами. Взех само една бира. Докато я изпия помислих какво ще стане понататък.
Двамата може би щяха да завършат, въпреки че казваха, че не могат сами. Нямаха GPS, карти с малък мащаб, дори компас. И да бяха завършили, щяха да ме обвиняват. Щяха да са прави в това. Обещал бях да ги водя до края.
Не, не, няма да си ходя. Не бива да ставам предател.
Купих още една бира. Вече не мислех за заминаване. Мислех за прехода до Върбица."
Не ги изоставих, изтърпях болките в крака до морето. Сега тегля и се лекувам. Само не ме изкарвай предател.
Вярвам, че и самите участници ще си кажат мнението.
Помощ - немощ, изоставен-разделил се или " 'ко стана
Mariana1000 написа:
Трябва да се прави разлика между изоставен и когато хората се разбират да се разделят. Сигурна съм, че Стефан е можел да върви и не е било нужно да го придружават до хижата.
Разбрали са се предварително дали да се разделят ако някой се контузи и са оставили Стефан близо до хижа и то оживена, с обхват и възможност да потърси помощ. Едва ли биха го оставили на някоя празна хижа, без обхват или насред нищото.
Така че ситуацията ми се вижда нормална
А не е като да нямам опит с изоставянията и разделите
Като при всяко нещо и при помощта не трябва да се стига до крайности - винаги и на всяка цена. Ако човекът може и иска да се справи сам, защо да не го направи? При първия сняг есента ходихме до х. Мальовица и като тръгнахме към Страшното езеро още на първите камъни след като пресякохме потока се подхлъзнах и паднах. Доста си обелих коленете, реших да не продължавам и се върнах, но нямаше нужда и останалите да се връщат с мене и да губят време. Човек усеща дали може да се справи и сам, и когато може е добре да го направи, най-малкото като тренировка за случаите когато ще е наистина сам. Аз затова след като си направих компрес от сняг, се завлякох до втора тераса, макар и куцайки като хер Флик
Категорично не съм съгласна обаче с didоgen, че хората не трябва да си помагат. И в живота, и в планината, и по време на Ком - Емине всеки трябва да помага на другите. Багажа се преразпределя при нужда, групата не се разкъсва само защото някой върви по-бавно, последната вода и храна се разделя между всички. Само че рядко става така за съжаление. Хората не са свикнали да вървят в група. Аз самата се улавям напоследък, че не изчаквам достатъчно другите, когато вървя по-бързо и не ми пука, като изостана на слизане.
Извинявам се за отклонението, не е много по темата, но го написах вече и няма да го трия
За да не спамим темата на Мечо. Яница, никъде не съм споменавал, че не трябва да се помага. Даже мисля обратното, но ти сама си обяснила, че неискана помощ не се дава. Човека, в този случай е спрял в правилния момент. И даже думата изоставен е излишна. Лично съм слизал от х. Плевен до паркинга на кофата за повече от два часа и половина. В полунощ! Заради човек с проблем и отказал да преспим на хижата. Няма дефиниция за изпаднал в беда. Едни изпадат в беда като замръкнат, други...не ми се мисли. Когато си в планината, не трябва да чакаш да те спасяват, а да си правиш сметката. То навсякъде е така де.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Сря Фев 12, 2014 10:41 pm
Rincewind
Регистриран на: 09 Апр 2013 Мнения: 874
Благодаря за отговора.
Аз дума "предател" не съм използвал никъде. Ако го мислех, щях.
Вие си знаете най-добре. За мен обаче, нещата са принципни.
ПП Другите защо не са те оставили? Само защото са нямали карти и компас? Съмнявам се.
ППП Стефко стигна ли Емине в крайна сметка? И ако да, кога?
Въпрос: ако не иде реч за слабо познат човек, с който просто си се разбрал да ходите заедно, а за брат/сестра, реакцията пак ли ще е "Рибо, плувай, не можеш да се мериш с акулите?". Ще оставите ли близък роднина с тежки болки в краката в подножието на Амбарица, за да продължите напред?
По диагонал ли четете? Не сте ли закъсвали в цивилизацията и да няма кой да ви помогне? А в случая с отказването, трябва ли и аз да се откажа? Трябва ли да го изпратя до вкъщи?
Цитат:
Ако видите някого другиго (непознат) в затруднено положение, докато сте "по Пътеката", ще отминете, защото гоните график?
И последно Ком-Емине какво е според вас?
Ми не! Дори само да е седнал ще завържа разговор с него. И ще стане ясно дали има нужда от помощ. Ако откаже, трябва ли да се натискам да го нося. Изключвам варианта, да е изпаднал до толкова, че да няма трезва преценка.
Ком-Емине е дълъг преход, случват се много неща. И да се повторя, всеки сам решава, колко може и до къде може да стигне. Като се замисля, то човек сам решава и колко зле да се докара.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Благодаря за отговора.
Аз дума "предател" не съм използвал никъде. Ако го мислех, щях.
Вие си знаете най-добре. За мен обаче, нещата са принципни.
ПП Другите защо не са те оставили? Само защото са нямали карти и компас? Съмнявам се.
ППП Стефко стигна ли Емине в крайна сметка? И ако да, кога?
По време на похода разговаряха със Кирчо, до края бяха ден след нас. Предполагам, че е завършил. Със Венко приказвахме няколко пъти, но на Кирчо и Стефан нямам телефонните номера, тъй като телрфона ми падна в един трап - 3м. с тиня и остана там.
Не те, аз трябваше да ги оставя, но не можах.
По време на похода разговаряха със Кирчо, до края бяха ден след нас. Предполагам, че е завършил.
Ясно ... Значи човекът просто наистина е имал нужда от един ден почивка... Мисля, че нямаше да е фатално да му бъде осигурен и да завършите в пълен състав.
Както и да е, ти/вие си знаеш/те най-добре.
За мен въпросът е приключен, този случай няма да го коментирам повече. Казах, каквото имам да казвам.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети