 |
ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
|
|
Автор |
Съобщение |
pux
Регистриран на: 18 Ное 2009 Мнения: 104
|
|
Въпросче към алпинистите |
|
Ровех нещо из нета, когато следното ми привлече вниманието:
- Орловец /Северозападна стена/ - първо изкачване / тур „Класически“ / – 20.07.1935 г., от членове на БАК, заедно с Херман Хунд и Тони Видеман
- Злият Зъб /Северна стена/- първо изкачване / тур „Западен ръб“ / – 19.07.1935 г., от членове на БАК, заедно с Херман Хунд и Тони Видеман
- Злият Зъб /Северна стена/- първо изкачване / тур „Класически“ / – 21.07.1935 г., от членове на БАК заедно с Херман Хунд, Тони Видеман и Тони Грайдел
Струва ми се странно и непонятно, как така имената на българските алпинисти не се споменават, за разлика от тези на немците ?!? Никъде не успях да намеря повече информация. Та това ми е въпроса - всъщност въпросите са 2 - кои са българските алпинисти и защо не се споменават.
Поздрави
|
|
|
Пон Яну 27, 2014 11:39 am |
|
 |
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3149
|
|
|
Пон Яну 27, 2014 5:53 pm |
|
 |
Gollum
Регистриран на: 23 Фев 2011 Мнения: 298 Местожителство: Видин |
|
|
|
Вълнуващо четиво!
|
|
|
Пон Яну 27, 2014 8:45 pm |
|
 |
pux
Регистриран на: 18 Ное 2009 Мнения: 104
|
|
|
|
Виж ти - "грижливо изтрити с гума"!!! Сигурно защото българите катерили през 40-те г. Монблан, Пти Дрю, Егюй Верт са толкова много, че някои не си заслужава да бъдат споменавани ... Значи въпросът ми търпи нова формулировка - "Кой всъщност е мистериозният "Самоковец"?
Поздрави
P.S. Kато се замисля обаче - нищо ново. Проф. Асен Христофоров също беше почти забравен за много години по подобни съображения - нищо, че сериозно писалите за Рила могат да се изброят на пръстите на едната ръка, включая Иван Вазов и Павел Делирадев!
|
|
|
Вто Яну 28, 2014 10:46 am |
|
 |
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3149
|
|
|
|
Не знам. Може и да е комбиниран образ от няколко души. Имаше известни предположения да е Стефан Попов, но неговият живот и дело значително се различават. Описаният бабаитски начин на живот не съответства с неговия /на световно известен философ, един от най-значимите личности на 20-ти век според една чужда класация, но тотално игнорирван в България/. Описаното, ако е вярно, съответства със схемата на тиванските жреци, прилагана срещу Ехнатон, след смъртта му - от всички обелиски било изчегъртано името му. Така се считало, че се прекъсва безсмъртието му. Всъщност египетските способи далеч не са чужди на комуняките - доскоро си имахме и мумия в центъра на София, а в Борисовата градина/до квъстовището на Цариградско и Яворов/ и до днес стърчи един египетски обелиск...
|
|
|
Вто Яну 28, 2014 11:02 am |
|
 |
pux
Регистриран на: 18 Ное 2009 Мнения: 104
|
|
|
|
Хъмм, мисля си, че при добро желание истината все пак може да излезе наяве . Например, ако се порови малко в националната библиотека - няма начин споменатите по-горе стени, изкачени през 35 г., да не се споменават в някои от туристическите издания от онова време! Заедно с героите на изкачването, естествено .
Поздрави
|
|
|
Вто Яну 28, 2014 11:18 am |
|
 |
vedrin
Регистриран на: 25 Авг 2010 Мнения: 5879 Местожителство: 1116 m н.в. |
|
|
|
 |
 |
Кой всъщност е мистериозният "Самоковец"? |
В Известия на Български Алпийски Клуб, бр. 3-4, април-септември 1935 г., на 11-та страница пише следното:
Не се чете много лесно, затова пояснявам -- става дума за Пепи Енглиш.
На различни места из мрежата можем да прочетем още неща за него, например:
-- "Впрочем в онези ранни години на века в София нямаше много любители на ските, но все пак аз си спомням имената на няколко от тогавашните „супермени" по снежните писти. Това бяха прочутият Пепи Енглиш, не по-малко известният от него Фъц, който беше футболист от „Левски", и още неколцина други, чиито имена са изчезнали от паметта ми." -- Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 16-19; http://old.omda.bg/bulg/urban_rural_communities_history/stara_sofia_zimata.htm
-- "Името си носи от хайдушките гарги, които обитават ниските й части. Преди изследването й през 1958г за нея се носеха легенди за 200-300 м дълбочина. За първи път в нея се спуска Ненко Радев през 1929г. с помощта на стоманено въже и макара. Резултатите от неговото изследвани са останали неизвестни. Знае се само, че на дъното той е намерил рядкото пещерна бръмбарче – светломразец (Pheggomizetes), което се среща само в пещери и пропасти в България. Първо спускане на 11/05/1931г от Ненко Радев и Пепи Енглиш." -- От сайта Пещерите в България, http://hinko.org/bgcaves/showcave.php?id=1806
-- "В оригиналния текст са споменати само инициалите на участниците, с което част от тях остават анонимни за нас. Автора С. Стаменов пише текста от първо лице, а под инициалите П. Е. трябва да разбираме – Пепи Енглиш, Н. Р. и Р-ва – Ненко Радев" -- От статията на С. Стаменов “БЕЗДЪННИЯ ПЧЕЛИН – В бездната на най-дълбоката пещера пропаст у нас” публикувана в списание НИВА, год III, брой 27, от 30.IV.1931 г, http://www.pod-rb.eu/statii/%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D1%8A%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D0%B2-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B4/
-- "На 5 април 1931 г. зоологът Ненко Радев и алпиниста Пепи Енглиш решават да пробват късмета си и в рамките на няколко часа се спускат в тайнствената бездна и определят дълбочината й на 157 м. По-късните проучвания обаче показват, че дълбочината й е само 105 м. С опита си в Бездънния пчелин, десетина дни по-късно, двамата смелчаци насочват вниманието си и към пропастта Чавките на с. Миланово (Врачанска планина). Влизането там става с помощта на местните хора. Пещернякът бива завързан с края на въжето и спускан чрез рудан в зейналата паст на пропастта - докато краката му докоснат дъното на 63 м под входа. За да се „измине“ обратният път са необходими здравите мишци на селяните, и самообладанието на изследователите." -- Из "Алманах на българската спелеология" от Алексей Жалов, 2009 г., http://www.helictit.info/db_files/publications/12593551285555.pdf
|
|
|
Вто Яну 28, 2014 12:49 pm |
|
 |
pux
Регистриран на: 18 Ное 2009 Мнения: 104
|
|
|
|
Благодаря много, vedrin!
Радвам се, че мистерията се разсея!
|
|
|
Вто Яну 28, 2014 1:10 pm |
|
 |
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3149
|
|
|
|
Виж ти, а аз си мислех, че Дамянов си фантазира. Ще помоля Николай да го вкара в гидовника.
|
|
|
Вто Яну 28, 2014 6:43 pm |
|
 |
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 623
|
|
|
|
Хе хе, днес станах щастлив собственик на първото издание на "Завладяване на планините" на Репнински от (имах новото от 89-та, но някой ми го задигна...). Освен дописването на най-новата история на алпинизма, има и други разлики, в историческата част. Там намерих името на Пепи Енглиш и тъй като добре си спомням статията на Румен Дамянов, веднага пуснах името в Гугъл, което и ме доведе до тази дискусия
Явно е същия човек, но дали е самоковец, не е сигурно. Може наистина да е събирателен образ...
Потърсих го аз този "самоковец" като излезе статията, но нищо не намерих, дори Младен Катранджиев не се сети за кой може да става дума, а той написа хубава книжка за историята на алпинизма в Самоков.
Пак ще потърся, вече с конкретното име. Нямаме кой-знае какво история, че да си позволим да не я познавамеи забравяме. Ще пиша ако излезе нещо!
Момчи
|
|
|
Нед Апр 03, 2016 8:00 pm |
|
 |
vedrin
Регистриран на: 25 Авг 2010 Мнения: 5879 Местожителство: 1116 m н.в. |
|
|
Нед Апр 03, 2016 9:16 pm |
|
 |
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3149
|
|
|
|
Това е една много стара страница на небезизвестният Лорд(Марин Загорчев). Надали може да има кой знае каква по -голяма достоверност от установената да момента, тъй като същият е прочел и цитирал "федералното" издание "Рила - алпийски маршрути".
|
|
|
Нед Апр 03, 2016 10:08 pm |
|
 |
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 623
|
|
|
|
Бре, той и Георги Репнински като че ли е изтрит с гума от историята... Някой знае ли нещо за него?
От интернет може да се разбере само, че е бил архитект и има няколко книги по темата. Явно е станал професор, така пише на изданието от 1989 и толкова...
Изданието през 1989 за съжаление е претърпяло доста редакции спрямо първото, от което съм много впечатлен!
|
|
|
Пон Апр 04, 2016 12:15 pm |
|
 |
Митак
Регистриран на: 04 Мар 2014 Мнения: 595
|
|
|
|
От известията на БАК става ясно, че липсващият алпинист в премиерите на Злия зъб е Пепи Енглиш.
Това, обаче, все още не доказва, че той е "самоковеца" на Румен Дамянов. Изобщо, за Пепи Енглиш (срещал съм го и Енклиш) не знаем почти нищо. Аз не съм намерил повече от това, дето и Ведрин дава по-горе. Останал съм с впечатление, че е от еврейски произход.
Прави впечатление, че Нисим (Нисин?) Гершон и Симон Шлезингер, с голям принос и твърде активни в тези години също сякаш са "изтрити с гума".
Мисля си: дали пък не са емигрирали в Израел - в онези години достатъчен повод станат неудобни и съответно потулени?
|
|
|
Пон Апр 04, 2016 2:21 pm |
|
 |
vedrin
Регистриран на: 25 Авг 2010 Мнения: 5879 Местожителство: 1116 m н.в. |
|
|
|
Днес се зачетох в единствения брой на списание "Ски" за 1933-34 г. Там открих няколко снимки на Никола Димитров (Фъц), за който, както стана дума по-горе, Драган Тенев пише че е бил не по-малко известен от прочутият Пепи Енглиш:
В списанието е споменат и зъболекаря д-р Петър Велков Стаменов, председател на Самоковския ски клуб "Рилски скиор", във връзка с изградената по онова време шанца за ски-скокове, на която той е бил създател.
Името на Петър Стаменов присъства и в този списък на безследно изчезнали след 9-ти септември.
Между другото, направи ми също впечатление, че в това доста грижливо изработено списание, на стр. 34 са споменати "вр. Граничар (2640 м) и езерото под него -- 2190м".
Може би с ровене из нашенския периодичен печат от 30-те би могло да бъдат открити и подробности за Пепи Енглиш.
|
|
|
Пон Апр 04, 2016 3:46 pm |
|
 |
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
|

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.
|